»©« K2

Processing...

Processing...

Processing...

»©« Vertigo

Ще си покажа картите, преди последното раздаване. Предната седмица, в интересен разговор с Натали, се стигна до обзървър метода: "Покажи ми, за да те насоча". Това от своя страна доведе, до не толкова сложния фактор - обърквация. Малко се оплетохме, взаимно, но когато в един глас пожелахме разбирането - получихме просветление. Като капак на всичко, аз добавих ново заглавие към неспирно попълващия ми се списък със стари филми, които не съм гледал (част от които чувам за първи път).
Подобен е случая и с Vertigo - Шемет, на Алфред Хичкок. Драматичната мистерия с трилър елементи, която излиза 2 години преди световноизвестния хит Психо.
Тъй като досега не съм гледал филм с участието на Джеймс Стюарт и Ким Новак, ще ми бъде безкрайно интересно какво ли е подготвил този интересен режисьор. Човекът с най-готината усмивка (като изключим Бъстър Кийтън).

Затова подхождам по необичаен до момента начин. Действам го 50 на 50, защото Шемет все още не е в листата ми с гледани филми, но започнах да пиша неща, които имат отношение с идеята как се е стигнало до това въпросно гледане.
След като приключа с Шемет, ще споделя мнението си (става ли, не става ли, готин ли е, хитов ли е) тук, като продължение на тази статия (пост, ревю, вие си изберете). Само да знаете, че при Хичкок няма скрито покрито! Или беше точно обратното?! Но как да си сигурен, когато умело те манипулират от екрана, а накрая ти забиват нож в гърба, когато най-малко очакваш. Хубавото е, че се чувстваш страхотно! Харесало ти е и искаш още малко...

Processing...

Processing...

»©« Not Another Teen Movie

Пригответе се за една по-особена дисекция на един не толкова комплексен филм, поне не на първо време. На всичко отгоре съм си избрал страшен саундтрак за бекграунд, докато творя... Hans Zimmer & James Newton Howard - The Dark Knight OST. Спуууки, нали?! Много добър саунд, про от всякъде!
Така, обръщам внимание на една комедия, която през 2001 година срази всички романтични и полу бозави тийнейджърски филмчета. Всяка година излизат поне по 2 такива ленти, а Холивуд не се и усеща явно, че предлага едно и също. Много подло от тяхна страна. Затова пък и не се сещам, кога за последно гледах такъв тип филм на голям екран. Отдавна, май само веднъж. Но тук не става въпрос за поредния тийн филм - това е Един не тъп американски филм (Not Another Teen Movie).

Бях първи курс, когато една вечер съквартиранта реши да го пусне. Супер много ми го хвалеше, а аз навремето го бях пропуснал (измежду многото ангажименти). Спомням си тогава, че Дермата нон стоп редеше реплики от филма. Може пък и това да е била причината да не съм го гледал. Целия тоя шум около лентата и нейната успешност, често ми играят лоша шега. Отдръпват ме от потенциалния фън. Мразя такива положения. Но за всичко си има време. И онази въпросна вечер беше Точната.

Винаги съм харесвал пародиите. Класните - ги увековечавам и наизустявам. Другите, които се оказват пошъл документален филм с други (и то бездарни) актьори, просто ги разкъсвам. Определено не пестя думи да ги оплювам. Тук обаче, положението е друго. Имаме достатъчно идея и добре сплетени сценки, перфектно подбрани от хубави филмчета, които те карат да ръкопляскаш силно, както и да разпуснеш здравата. Обилен смях, това на първо място.

Един не тъп американски филм, в основата си следва романтичния тийн She's All That. Но заедно към това крехко стебло, с майсторлък са прибавени култови моменти, добре вплетени в сценария, от филмите: Грозна като смъртта (Coyote Ugly), Запази последния танц (Save the Last Dance), Американски прелести (American Beauty), Американски пай (American Pie), Факултетът (The Faculty), Секс игри (Cruel Intentions), 10 неща, които мразя у теб (10 Things I Hate About You), Целуни ме (Never Been Kissed) и други.

Освен това има разни дребни закачки, които радват наблюдателните. Името на стола в гимназията - Anthony Michael Dining Hall, на актьора... сестрите Фратели, на режисьорите, репликите от репертоара на Ранди Куейд, трибют към Взвод и Апокалипсис сега. Сериозна работа. Щом съм го гледал 5-6 пъти и все има за какво да се смея силно, значи си заслужава. Всъщност не малко са сцените, пред които затаявам дъх, събирам целия идиотизъм струящ от екрана и като приключи действието се развиквам от кеф. Вълнувам се и на такива простички филми от време на време. Тук не е сълзи, друг вид емоция.

Освен да поздравя Джоел Галън за добрата режисура, и целия му отбор сценаристи (петима!), които добре са подбрали моментите, мога да ви пусна и кастчето. Крис Еванс - готиния тип, Чайлър Лий - грозната неосъзната хубавица, Джейми Пресли - кралицата на бала, Ерик Кристиан Олсън - блондинът съперник, Миа Киршнър - мръсницата, Дион Ричмънд - чернокожият статист ("Damn!" - "Shit!" - "Oh, that is wack!"), Ерик Юнгман - прецаканият най-добър приятел, както и много други. Вдигнали са мерника на маса филми и добре са ги осмяли. Забавен филм. Ако сте любители на подобни творения - този ще ви хареса безспорно (а и с порно). Ако пък не се кефите на пародии, още повече на такива дето разчесват крастата на тийн романтиките, изобщо... защо четохте тази публикация?! Марш оттук!

»©« The Sting

Точно в началото на месеца, преди няколко дена, ви представих Буч Касиди и Сънденс Кид, на Джордж Рой Хил. Сега, тандема Нюман/Редфорд се завръща, четири години по-късно, отново под режисурата на Рой Хил, сътворявайки един от най-великите филми на всички времена. Суперлативи, а? Какво да ви кажа, със седемте статуетки на Акамедията или без тях, Ужилването (The Sting) е яка изработка откъдето и да го погледнеш.
Сценарий - няма по-добър скрийнплей за филм, разкриващ брилянтно надцакване. Съвременните Бандата на Оушън или пък Прецакването (с Де Ниро, Нортън и Брандо), нито Обирът (със Скерит и Броснан, от края на 80-те) не могат да се мерят с класата на Ужилването. Най-хубаво е да гледаш как мошеници се надлъгват един другиго и да се надяваш любимия ти герой да изкяри накрая. Кой обаче е по-големия професионалист в тази игра на високи залози, не ти е ясно до самия край. При всячески, че актьорите не се издават до последно. Все си мислиш, че са ги прецакали... държат един такъв влажен поглед, на прецакана сърничка, а в следващия момент държат не само ситуацията под контрол, ами целия филм като че е бил направен специално за тях. Кога друг път ще се възхищаваш на мошеници? В реалния живот едва ли. Но Робърт Редфорд и Пол Нюман са такива симпатяги, че всички задръжки откъм морал и правота падат, а зрителя жадно поглъща всеки кадър от пиесата в седем действия, която Рой Хил е сътворил.

Не може да не обърнете внимание на кинематографията. Подобно на Буч Касиди и Сънденс Кид, Ужилването също се отличава като монтаж от обикновените филми, дори и тези от неговата си епоха, началото на 70-те. Умишлено пресъздаващ пиеса, наподобяващ на нея с всичките тези интерлюдии и графики преди началото на всяка "част" от действието, нещата изглеждат много интригуващо. Такива дребни заигравки се запомнят. Стават символични и превръщат лентата в класически модел за подражание. Частите: The Players, The Set-Up, The Hook, The Tale, The Wire, The Shut-Out и накрая... финалът - The Sting.
А музиката, нотите през всички тези подготвителни паузи и в някои сцени от дейтвието?! Дело е на Скот Джоплин, в оригинал, но адаптирана за филма от Марвин Хамлиш. Приятно и неангажиращо звучене. Супер прост и елементарен на първо слушане... саундтрак, ако може да ползвам тая модерна дума, но пък перфектно пасваща на замисъла и режисьорските решения при интерпретирането на историята. Гот, гот, гот! И много Оскари! Плюс филм на годината - намърда се точно между двата Кръстника. Браво на Ужилването. Мал шанс за Редфорд, че не гушна първата си статуетка с тази си роля - беше доста добър. Колоритния образ на Нюман обаче не отстъпваше по нищо откъм игра. С тия сини очи и тоз загадъчен мустак, прошарена побеляваща коса - най-големия мошеник. Всъщност мошеник звучи пошло, като че е джебчия. Той е про- истински гуру в измамите и скалъпените трикове. Да не споменавам, че е марка картоиграч! Все хубави работи за него, ако си в отбора му разбира се. Тръгне ли да те жили... аман от търтеи и оси, голям зор ще видиш. Ако се съмнявате в думите ми, попитайте героя на Робърт Шоу. Ако ви спогледа лошо и ви попита: "Ya follow?" - по-добре кимнете и веднага напуснете града, щото... лоши работи ще ви се случат! Само не разбрах, защо накуцваше, енигма... пълна!

Освен всички тези неща, голямата завръзка и главното финално действие, в мен остават разни малки спомени, които правят филма уникален. Я гледна точка на камерата, я нещо по комично като реплики разменени между героите, било то костюмите, прическите, отново погледите, всичко! Но най-вече... походката на Редфорд и почукването с токовете на обувките си. Еее, а като тичаше от време на време (докато го гонеха, не за здраве... да не си помислите нещо), вървеше като ритъм и засилваше приятното усещане. Абе класика, какво да ви баламосвам повече. Преди мен сигурно са изписали маса материал за филма. Сега аз си давам мнението, като явно ви зарибявам и подканям да се запознаете с един герой от киното. Олд скуул творба, която и до днес си тежи на мястото.

»©« You Don't Mess with the Zohan

Някъде из блоговете (мисля, че при Дейзи) за първи път видях трейлъра на новия филм с Адам Сандлър. Поредната луда продукция на Happy Madison. Стилист от запаса (You Don't Mess with the Zohan) - всъщност трябваше да е "Не се ебавай със Зоан", ама както и да е. Не за първи път се случва окепазяване на някое филмово заглавие. През цялото време си го произнасях на глас по един идиотски начин и с такава интонация, щото ми правеше весело: "Ю донт мес вит Зохаааан". Оказа се, че е Зоан, не Зохан. Х... ххххх... хъ! Все тая.
Но миналата седмица, колегата го гледа преди мен и нещо не беше много щастлив от видяното. Пък аз очаквах нещо свежарско. След като разбрах, че израелския контра терорист, който мечтае да подстригва и прави прически, се чукал с бабичките в задната стаичка... ми призля. Казах си тогава, че няма да го гледам. Но какво се случи, тоя уикенд на поредното кино с Жорката, в компанията на едни приятни момичета, пуснаха рекламата на Зоан. Жоро се хилеше, вече го беше гледал и усърдно ми го препоръчваше. Каза ми, че това на трейлъра е супер малка част от смешните моменти. Накрая какво стана, неделя сутрин, пресипнал (знаете защо), реших да се събуждам с извращенията на новия Сандлър мууви.
В крайна сметка от всичките отрицателни и положителни коментари, които получих от обкръжението си... стигнах до следния извод. Става! Бива! Не е чак толкова зле. Със сигурност има достатъчно неща, които да избутат филма до последните минути, когато с облекчение ще прочетете финалните надписи.

Все пак, във филмите на Happy Madison се забелязва една тенденция. Винаги участва Роб Шнайдер (както и във филмите на последния, се намира място за Сандлър). Освен това от време на време се появяват популярни актьори или личности в малки и забавни ролички. Мерна се Крис Рок, Кевин Джеймс, големия тенисист (и голям шоумен на корта) Джон МакЕнроу, Хенри Уинклър, че даже и Марая Кери. Всеки с един солиден арсенал от шантави и полу глупави реплики, които на фона на акцента, с който Сандлър краси целия филм, изглеждат повече от забавни.
Обръщам внимание на други две фигури: мацката - Еманюел Чрики. Много готина! Секси отгоре до долу. Лиги не съм точил, мога да се контролирам (все още), но ще е срамота да не споделя приятните впечатления, които това знойно момиче оставя у мъжката част от аудиторията. Спомням си един друг филм с нейно участие - 100 момичета, приятно филмче. Тя беше момичето с топчетата. Какви точно, оставям да си пофантазирате, хахаха!

Лошият - Джон Туртуро, който така и не ги свали тия слънчеви очила. Спеше даже с тях. Но със сигурност, най-смешната (за мен) сцена във филма, беше с неговото участие. Стана сутринта, за да тренира, отиде до хладилника, за да си чукне две сурови яйца. Спирам до тук, защото сами трябва да го видите - ръкоплясках и се смях на глас! Но мен такива дреболии ме радват. Имаше и други моменти, разбира се. За разказване не стават, първо че ще стане спойлър зона, второ че... няма да са толкова забавни. Да гледаш Адам Сандлър пресичащ улицата под саунда на разни стари диско парчета - весело е!
Общо взето, на кръстопът ви оставих. Или ще го гледате или не. При последния избор - няма да пропуснете нищо сериозно. При първия... няма да ви умрат достатъчно мозъчни клетки, че да затъпеете. Приемете го като техническа профилактика на обремененото ви съзнание. От време на време си трябват такива мозъчни пръдни, за прочистване. Иначе от много замисляне и натрупвания от мисловни проблеми, ще си докарате нещо лошо на главата. Не си струва. А да се избазикаш със Зоан, си е приключение. Плюс това няма да го отнесете. И все пак, не дърпайте прекалено много лъва за опашката. Зоан е израелски контра терорист! Най-добрия, който сте виждали... и когото филмовото изкуство някога е показвало!

»©« Made of Honor

Събудих се пресипнал и с още по-голяма мускулна треска от вече изминалия петък. Да знам, че е неделя сутрин, но петък/събота излизането ми донесе болки в задника през целия съботен ден. Не питайте как! И не, не е по онзи начин, хахаха! Та, вчера, събота разцъквайки и релаксирайки от предната вечер ме офертираха за кино. Нещо обаче се двоумех. 10 минути по-късно, ситуацията беше повече от различна - ходеше ми се. Исках да вмъкна и Деси в цялата работа, затова прерових програмата. Като всички жени и тя си пада по Патрик Демпси - какво пък, ще го гледам - Шаферът (Made of Honor). Много не му се кефех на филма, каквото бях видял от трейлъра, но това от своя страна крие приятната възможност да ме остави удовлетворен от изненадата на успеха.
Ранна прожекция, 14:00 CINEPLEX, там сме. Един сладолед набързо, за да махне жегата и вкуса от устата ми, хоп 3 минути след началото сме в залата. Разбира се, когато ще закъснеем няма да има тъпи реклами. Не пропуснахме кой знае колко, той филма не пледира за някакъв феноменален сценарий, но все пак ми е тъпо да ходя в тъмното, за да открия местата ни. Както и да е...

Някакъв полугол, с маска на Бил Клинтън преследваше Мишел Монахан из полу здрачната стая. Оказа се, че е Патрик Демпси - успокоение - значи все пак няма да гледаме някакъв трилър. Тъпа прическа, обеца - разказват запознанството на главните герои, когато са били в колежа. Мда, много ме кефят като се опитат да превърнат един дабъл пубер в пубер (уточнение: 18 си пубер, колежанче... на 36 си дабъл такъв, ясно?!).
Том, героя на Демпси, е сваляч. Като инструктора Яким от "Дани канят". На всичко отгоре всички му се лепят. Той им дава една ми ти чаровна усмивка и те са готови да му изпълняват желания като златни рибки. Само дето тия златни рибки са супер секси, страстни и... сингъл. Не можех да повярвам, че има толкова свободни жени в тоя Ню Йорк. Кино, много мразя такива нереалистични сценарии.
Само 10 години след тяхното запознанство в колежа, когато Хана (героинята на Мишел) отряза жестоко сваляча и се превърна в Номер 7, единствената която не му пусна, нашия пич продължи хойкането си с презумцията, че е открил жената на живота си. Сещате се, когато правите нещо, в което сте много добър - не обръщате особено внимание. И един ден като се появи спънката, тази която ви дава различие - край, преоткрихте себе си и вече сте маниакално влюбен в този обект-спънка. Същото и при тези двамата.

Том продължаваше да спи с различна всяка вечер, а Хана - си остана най-добрата му приятелка. Миговете и заедно бяха много задушевни и романтични.
Всичко беше прекрасно, преди тя да замине за шест седмици за Шотландия, и той да осъзнае че му липсва прекалено много. В комплект с приятелите си по време на баскетбол, се достига до голямото откритие. Стандартното осъзнаване в един такъв романтичен филм.
Обаче, когато Том отива с букет цветя, да посрещне любимата Хана и да й признае какво чувства... бам, Кевин МакКид, голям, рус, шотландец, на име Колин! Абе масивен човек - този, в който Хана се е влюбила. Рицарят на бял кон се беше появил. Не само, че му се убива всякакво желание за живот, ами като гръм от ясно небе идва молбата от страна на Хана - Том да й стане шафер.
Така, ако все още четете значи може и да изгледате филма, въпреки това решение. Комично или не, факт е че не е толкова зле колкото си представях. Процеса на осъзнаване на любовта беше добър. Пост процеса с хватките и цялата увертюра около признаването в най-сюблимния момент също беше добро. Както се и очакваше, сериозна доза груб хумор, който ако не сте в настроение няма да приемете с лекота и който застрашава цялостния вкус, който ще остане в устата ви след като филма приключи.
Общо взето - нищо ново. Освен, че ми се прищя да отида в Шотландия да паса онези ми ти хубави овчици, и да си имам едно хубаво овчарско куче... страхотни пейзажи показаха от "Scotland... my land", че останах без думи. И това бяха 10 секундни кадри. Зеленото в тях бе по-хубаво и енджойабъл от пейзажите в Смело сърце, жестоко!

Обърнах внимание на едно друго нещо. Сидни Полак, последния му филм като актьор. Тук изпълняваше ролята на бащата на Том. Много голям образ. Доста забавен като цяло. Но през май тази година, големия режисьор и актьор ни напусна. Радвам се, че Шаферът ми хареса, а и част от заслугите за това се падат именно на Полак. Един хубав последен спомен, наистина.
А какво се случи след романтичното хапче, което взех в ранния следобед на слънчевия съботен ден?! Разходки, паркове, закъсняла среща - която беше продиктувана от ново двоумене. В крайна сметка: НДК, моста на влюбените, още едно кино (като гледаш Wanted за втори път, на няколко бири, изглежда по-добре), пак разходки, увеличаване на женския фактор в групичката... накрая, суши и коктейли в Laguna. Прохладна разходка по широката пешеходна алея, наречена бул. Витоша, хахаха. А след това... се прибрах и заспах. Простичко нали?! Беше хубава събота.

»©« Speed

Жегата отново е обхванала Ел Ей. Рано сутринта, в 8:05 автобус от градски транспорт избухва в бясни пламъци. Телефонен звън, Джак Трейвън вдига слушалката и чува познат глас. Бомбаджията психопат, когото мислеше за мъртъв... е причината за експлозията. Лошото обаче е, че има по-малко от 3 часа, за да спаси друг един автобус. Бомбата се активира, когато скоростомера отчете за първи път скорост над 50 мили в час. След това падне ли дори за част от секундата под този лимит - БУМ! Ако някой се опита да слезе - БУМ! Но как се стигна до всичко това?! До това надиграване на котка и мишка със свръх високи и скоростни залози?!

Киану Рийвс, Джеф Даниълс, Джо Мортън, Сандра Бълок и Денис Хопър в напрегнатия, спиращ дъха екшън трилър, на режисьора Ян де Бонт - Скорост. Филмът беше екстремно популярен за времето си. Това не беше обикновен хит - разбиваше публиката във всички страни. Нямаше човек, който да не говори за Speed. Дори така изречено Спийд, пак звучи яко. А и да си призная, филмчето е пипнато доста добре. В такива ситуатични ленти, където има заложници, напрежение че всички може да се гътнат в секундата има само едно нещо дразнещо. Паническите физиономии и всичките изплашени персони, които бълват глупави реплики от време на време. Ако може да загърбите този фактор и да не се заслужвате в мрънкането на потенциалните жертви, всичко останало е супер приятно. Удовлетворяващ!

Никога няма да забравя началото на филма, асансьорната шахта, говоря за самите встъпителни кадри. Тези 3 минути и половина, докато звучи ето тази музика. Отново Марк Манчина - страхотен саундтрак. Година преди да направи хитовата музика за Лоши момчета, този човек сътворява една от най-надървящите и интенс филмови музики. От начало до край, мелодията извезана от композитора е от хубава по-хубава. На всичко отгоре ти се набива така в главата, че след няколко дена продължаваш като пост ефект да я тананикаш. И още нещо, докато си припомнях филма онзи ден, какво установих... че музиката от ето този трейлър (започва от 0:39, до края му) на Смело сърце, всъщност е част от саундтрака на Скорост. Направо се напиках от кеф. Щях да ревна. Пак онези емоционални кино сълзи. Ще се побъркам. А освен тази гениална композиция, която винаги ме кара да изтръпвам от кеф, филмчето завършва с Били Айдъл и пословичната Спийд - яу! Яхууууу! Страхотия!
За малко да забравя две интересни фигури във филма. Героя на Алан Рък (познат ми като Камерън Фрай от Почивния ден на Ферис Бюлър - класика), както и този на Глен Плъмър - описан в каста като Jaguar Owner - хахахаха! Жестока сцена: "Hey man, this is MY car, I OWN this car, it's NOT stolen".

Но от всички герои, колкото и як да беше Киану, колкото и забавно досадни да бяха Джеф Даниелс и Джо Мортън (с този грозен мустак), както и да го въртеше геврека тази Сандра... най-свиреп и качествен герой беше този на злодея. Денис Хопър - човекът, който може да изиграе всякаква роля, и винаги да я създаде толкова убедително, че да си мислиш: "Уау! Нима е възможно всеки път да е толкова добър?"
Може и още как. Този път го раздаваше психопат и се справи много добре. А любимата ми негова реплика беше от края на филма, от сцената чийто кадър виждате по-горе: "NO! Poor people are crazy, Jack. I'm eccentric" - и беше прав!
Та колкото и продухан да е филма на места, тръпката все още я има. Преди година и половина или две гледах Скорост, онзи ден пак. А в годините назад, колко ли още пъти се е случвало да се сблъскат моите интереси с тази класическа екшън лента. Гарантиран, Скорост все още го има. Онова разковниче, което прави филма силен. Вярно че изхабиха втора част, но как иначе... без Киану. Сега Уилям Дефо беше там, но някак си главният спасител не кефеше изобщо. Но да не си разваляме настроението с глупави продължения. Затова се придържайте към оригинала и внимавайте с кого се забърквате: "Pop quiz, hotshot. There's a bomb on a bus. Once the bus goes 50 miles an hour, the bomb is armed. If it drops below 50, it blows up. What do you do? What do you do?"

»©« Butch Cassidy and the Sundance Kid

В един не особено натоварен морнинг, в началото на седмицата, с Милла водим интересен (и особено продължителен) разговор на тема сексапил у холивудските звезди. И по-конкретно, коментираме старата школа... мъже, жени... всички под ножа. И след като нарочихме за най-най- в категорията "Актриса - Тежка артилерия", талантливата Шърли МакЛейн, останахме на вълна погледи и внушителни фотоси при мъжките характери.
То не беше Грегъри Пек, Марлон Брандо, Ален Делон (мда, въпреки че не го харесва особено, имаше една влажна снимка), Джеймс Дийн... докато накрая не стигнахме до този внушителен фотос: Робърт Редфорд и Пол Нюман в кадър от класическия уестърн на Джордж Рой Хил - Буч Касиди и Сънденс Кид, където им партнира достолепната брюнетка Катарина Рос. През 1970 година, на награждаването за най-престижните трофеи, този филм забърсва с лекота четири статуетки. Уви, Среднощния каубой на Джон Войт и Дъстин Хофман отмъква приза Филм на годината.

Въпреки този "неуспех" или да го нарека, полъх на малшанса, дуото Нюман/Редфорд остават като едни от най-зашеметяващите кино двойки за дълго време след излизането на филма. Самия факт, че и в момента им отделям време, пиша за тях, а и младите девойки си падат по тях (въпреки, че одъртяха), миналото не е забравено. Наистина, вижте ги. В кой нов филм, актьори имат такова внушително присъствие. Толкова силно стоят в кадър, че не ти е нужно да говорят или да се случва нещо. Е вярно, сега си имаме Джъд Лоу и Никълъс Кейдж, но те не са достатъчни (простете, сигурно има и други, просто не желая да минавам 100% оффтопик със заобикалките и поясненията).
В края на 60-те на миналия век, най-големите секс символи тогава, под режисурата на Джордж Рой Хил претворяват историята на двама от най-коварните обирджии на Дивия запад - Буч Касиди и Сънденс Кид. В ролята на Буч е синеокия Нюман, а в тази на мълчаливия и невероятно бърз и точен Сънденс е блондинът Редфорд. С това шантаво начало, ала филм на Чарли Чаплин от началото на XX век, ти се приповдига настроението. Всъщност не очакваш някаква касапска драма с документални елементи, а усещаш че историята ще е поднесена по някакъв по-удовлетворителен начин. Като се има предвид, че Бони и Клайд пое и износи кръста на престъпните двойки от миналото успешно 2 години по-рано. Именно с тази си набивна лекота, с която отнемаха човешките животни. В следващия момент, хоп... целувки, милувки и сълзи. А какво стана с жертвите?! Луда работа, но накрая си го отнесоха де.

Относно Буч и Сънденс, се започва с едни дълги паузи между репликите, много разменени погледи, загорели лица и решителност в скулите. Нервни показалци, но увереност при дърпането на спусъка. Изобщо - няма слабо, дето се вика. Не е класически уестърн в стила на Серджо Леоне и Клинт Истууд, но пък защо всичко трябва да се лее в този си шаблон. Напротив, различното в случая носи огромен успех както за филма, така и за популярността на двамата актьори в така или иначе засилващите им се кариери. Във върха на развитието си през 1969 година Нюман и Редфорд сразяват публиката с изпълненията си в Буч Касиди и Сънденс Кид. Въпреки че им се размина най-големия приз, както вече споменах по-горе, същото трио - Нюман/Редфорд/Рой Хил след няколко години превръщат мечтата в реалност и разбиват критиката с още по-великия Ужилването (The Sting). Приготвил съм го, скоро и на него ще му дойде реда. Така че спокойно може да си отбележите в календара: "Да внимавам за новата статия по повод Ужилването"... или нещо подобно, откъде да знам, хахаха.

Колкото до сюжета на филма и феноменалния завършек, за познаващите историята на двамата обирджии и жестоки стрелци, ще има много съвпадения, пропуски, разочарования. Но от гледна точка на моушън пикчър и това как е барната финалната сцена, филма събира 8.1 от общо 10 звезди. Всъщност сами виждате оценката. Приятно гледане ви пожелавам, а да... честит ви нов месец: Август, началото!