»©« Eastern Promises

Преди месец (може и повече) попаднах на трейлъра на Eastern Promises. Не го бях чувал, но след като проверих в IMDB се оказа че рилийза му в САЩ е бил на 21ви Септември... което страшно ме учуди, защото филма изглеждаше добър, а никъде никой не беше отронвал и думичка за него. Камо ли пък че ще идва на големия екран. И така... до вчера, когато ровейки си из нета, видях че го има, и то с достатъчно добро качество, че да го изгледам (по кината - нищо!).
Виго Мортенсен, Венсан Касел и Наоми Уотс във филма на Дейвид Кроненбърг - Източни обещания (така беше преведено заглавието, виждате за момента е буквално). Филм разказващ кратката (но потресаваща) история на група мафиоти, от руски (някои дори чеченски) произход, напуснали студена Русия (бягайки от КГБ, врагове, или кого ли още не желаещ смъртта им), и заселили се в добрия стар Лондон. Филма втрещява още с първите си 5 минути, когато виждаме как човешки живот може да бъде отнет за секунда, по един от най-бруталните начини. Също така, как младо момиче пристъпва в аптека, боса, с рани по краката, молеща за помощ... и какво ли още не... спирам до тук!
Режисьорът: Дейвид Кроненбърг - уау! да, познат ни от A History of Violence и Crash... два филма, с особен стил на изказване основната идея. Спомням си по-добре Crash отколкото другия (в който Виго Мортенсен отново е главен герой). Та в този Crash... действието вървеше много уплетено. Първичността на събията впечатляваше. Избора на решенията на героите също. Точно тъмен и мрачен стил, изкуството на Кроненбърг. Наистина действащо депресиращо... показващ истината по един особено побъркващ начин.
Музиката: Хауърд Шор - драматично звучене, награден с 3 Оскара. Благодарение на музиката във филма, негово творение, дори за миг няма да се почувствате сигурен, спокоен, на топло... или без да усещате драмата. Музиката винаги има огромно влияние, докато гледаш някой филм. Кроненбърг и преди е работил с Шор, и добре са си паснали. Не случайно е бил избран и за Източни обещания.

Актьорите: Виго Мортенсен (трилогията Властелинът на пръстените) - перфектно пасващ си за ролята на Шофьора (както непрекъснато повтаря героят му). Най-близо до всичко, което се случва, с най-много тайни в очите, с най-много мистерия в действията. Безскрупулен на моменти (просто ще се учудите от решенията на сценариста) и напълно хладнокръвен. Смразяващ кръвта, дори само със студения си поглед. Поглед постоянно напомнящ ни за името на филма, и за студената и тъмна история на руската мафия...
Венсан Касел - този симпатичен, кривонос френски актьор. Да, готин е, и Моника Белучи за това си го харесва, но във всички филми в които сме го гледали, няма как да не си спомним играта му, или ролята му. Доберман, Необратимо, Пурпурните реки... И тук, подобно на героя на Виго, Венсан Касел е студена личност, глупав в действията си на моменти, но с достатъчно влияние че да бъде отговорен за смъртта на еди кой си.
Наоми Уотс - познавате я... Предизвестена смърт, Мълхоланд Драйв, 21 грама, Остани... все филми, с високо психологическо влияние. Все филми, които те карат да се чувстваш не на място в този свят, или най-малкото да ти изчистят главата от глупостите, и да те накарат да помислиш за нещо наистина сериозно. Тук тя е в ролята на акушерка, в лондонска болница, имаща полу руски произход, живееща с майка си и чичо си (бивш възпитаник на КГБ).
Съдбите на тримата се преплитат, когато Аня (героинята на Уотс) приема младото момиче (от аптеката), изражда бебето... но губи майката. Намира малък дневник, съдържащ драматична човешка история... водеща я до вратите на руски ресторант, насред Лондон, притежание на бащата на Кирил (героя на Касел). Тогава срещаме и Николай (Мортенсен) за първи път, шофьорът...
И така... мисля, че ви въдедох достатъчно в историята, кой какво прави, кой кой е, защо (може би!?), останалото зависи от вас. Филмът е достоен за уважение, и както коментирах с приятел, ако Дензъл Уошингтън бъде номиниран за Оскар, за изпълнението си в Американски гангстер, то Виго Мортенсен заслужава тази номинация (а и спечелването на наградата) за ролята си в Източни обещания.

» back to top

A month ago (may be even more) I came across the trailer of Eastern Promises. I've never heard of it, but after I've checked IMDB is turned out the release in USA was on September 21st... which surprised me very much, because the film looked good, and nowhere no one brought a word about it. What's left of it coming on the big screen. And so... till last night, while grubbing among the net, I saw it existed and of high-quality enough for me to watch it (there was nothing over the cinemas!).
Viggo Mortensen, Vincent Cassel and Naomi Watts in the David Cronenberg's movie – Eastern Promises (the title was translated literally at the moment). A movie telling the short (but shocking) story of a group of gangsters, with a Russian (some of them even Chechen) origin, that left the cold Russia (running away from KGB, enemies or everyone that wishes their death), and settled in the good old London. The movie stuns us from the first 5 minutes, when we see how someone's life can be taken away for a second in one of the most brutal ways. Also how a young girl comes into a pharmacy, barefoot, with wounds on her feet, begging for help... and all sorts of things... I stop here!
The producer: David Cronenberg – wow! yeah, known to us from A History of Violence and Crash... two movies with a specific ways of expressing the main idea. I remember Crash better then the other (where Viggo Mortensen is again in the main role). So in the movie Crash... the action goes really mixed up. The primitiveness of the events was remarkable. The choices of the characters too. The exact dark and gloomy style, the art of Cronenberg. It really makes you feel depressed... showing the truth in a strangely driving mad way.
The music: Howard Shore – a dramatically sounding, awarded with 3 Oscars. Thanks to the music in the movie, his creation, you won't feel safe even for a moment, calm, warm... or without feeling the drama. The music always has a bgi influence while you watch a movie. Just as before Cronenberg worked with Shore and they fit well. It was not a coincidence that He was not chosen for Eastern Promises.

The actors: Viggo Mortensen (the trilogy The Lord of the Rings) – a perfect fit for the role of the Driver (as his character always repeats). Closest to everything that is happening, with most secrets in his eyes, with most mystery in his actions. Unprincipled in some moments (you'll be surprised from the producer's decisions) and completely calm. Blood freezing even only with his cold look. A look that always remind us of the name of the movie and for the cold and dark story of the Russian mafia...
Vincent Cassel – this nice French actor with hooked nose. Yes, he's cool and that's why Monica Bellucci likes him, but in all the movies we've seen him there's no way to forget his play or his roles. Dobermann, Irréversible, The Crimson Rivers (Les Rivières Pourpres)... Here, similar to Viggo's character Vincent Cassel is a cold personality, in moments with stupid actions, but with enough influence to be responsible for the death of who-ever.
Naomi Watts – you know her... The Ring, Mulholland Dr., 21 Grams, Stay... they are all movies with big psychological influence. They are all movies which make you feel misplaced in this world or at least clear your head from the nonsense, and make you think over the things really seriously.
Here she is in the role maternity nurse in a London hospital, with a half Russian origin, living with her mother and uncle (ex alumnus of KGB).
The faiths of the three interweave when Anna (Watts' character) takes the young girl (from the pharmacy) and gives birth to her child... but looses the mother. She fids a journal containing a dramatic human story... the story takes her to the doors of a Russian restaurant, in the middle of London, owned by the father of Kirill (Cassel's character). Then we meet Nicolai (Mortensen) for the first time, the driver...
And so... I think that I showed you in enough in the story, who's doing what, who's who, why (maybe!?), but the rest is up to you. The movie is worth the respect, and as I comment it with a friend, if Denzel Washington is nominated for an Oscar for his act in American Gangster, then Viggo Mortensen deserves this nomination (and the winning of the award) for his role in Eastern Promises.

» translated by Ilienna

»©« The Shadow

Сянката - с участието на Алек Болдуин, Джон Лоун, Пенелъпи Ан Милър, Иън МакКелън, Тим Къри. Едно филмово произведение от вече... далечната 1994 година. Но със страшно добра концепция, сценарий, режисура, операторско виждане. Оригиналната идея е заимствана от комиксите от средата на миналия век. Сянката е по-малко супер герой от повече познатите ни Супермен, Батман или пък Спайдърмен. Той е просто човек с невероятни психически способности. Владеещ телепатия, контрол над човешкия ум, абе голяма умствена работа.
Добрия е изигран от Алек Болдуин. Той е Инг Ко (познат сред тъмните среди) и също като Ламонт Кранстън, бохем, живеещ си волно, безгрижно... но вечер бдящ над Ню Йорк, заплаха за престъпния свят. Борещ се с тъмното си минало, със сянката си... с тъмната си същност. Не спящ, в очакване дори когато се опитва да го направи. Трудно му е ;) Както ще забележите с напредването във филма.
За да му се разнообрази живота обаче той среща Марго Лейн (героинята на Пенелъпи Ан Милър). Да!

Страхотна е! Всъщност тяхната среща съвсем не е случайна както ще се окаже. Просто почакайте, за да видите по какъв интересен начин ще им се преплетат съдбите. Намесен е и бащата - Райнхард Лейн (в изпълнение на Иън МакКелън). Симпатичен, отнесен учен, с голям мозък и множество недостатъци. Работещ над някакво адско чудо под крилото на военните. И всичко това не е достатъчно. В града пристига Той - Хан Шиуан (Джон Лоун), последния потомък на Чингис Хан (е така е само за филма де, няма такъв наследник). Със способности като на Сянката, но с повече черни и безскрупулни мисли отколкото добрия ни герой. Готов да наложи тиранията си, с желание да завземе целия свят (нещо което предшественика му не е успял).

И така, главните герои са налице. Историйката си я бива. Филмът съм го гледал толкова много пъти... и все още си остава един от фаворитите ми. Не само като се загледате в доброто изпълнение на ефектите, в интересния и увличащ сценарий. Разните дребнички детайли. Както вече споменах има и добър оператор на лице. От време на време ще се удивлявате от странната визия, и начина на показване на събитията под определен ъгъл. Истинско филмово удоволствие. И това не е всичко - музиката както винаги, или по-скоро озвучението. Навяващо добра мистика, работейки си с чувствата ви и цялоството усещане и възприятие. Потопите ли се във филма, още от начало, до края ще си тръпнете в очакване и ще следите с интерес историята.

С всяко гледане си припомням забавните и култови моменти от филма, също така от време на време откривам нови и нови... със сигурност Сянката не е от филмите, които ще гледате един път и дотам. Увлечението е по-голямо от вашата ангажираност. Когато останете сами и нямате какво да правите, подсъзнателно си мислите за сянката си... а това малко или много, рано или късно ще ви навее на мисълта за филма. Ами щом имате свободно време, гледайте го! Седмото изкуство е за това, да му се наслаждаваме... гледайки отново и отново едни от най-добрите му произведения!

» back to top

The Shadow – starring Alec Baldwin, John Lone, Penelope Ann Miller, Ian McKellen, Tim Curry. One movie production from the yet... distant year 1994. But it has a very deep conception, screenplay, producing, the camera sight. The original idea is taken from comic books from the middle of the last century. The Shadow is a less superhero from most of the well-known Superman, Batman or even Spiderman. He is just human with incredible mental abilities. Having the use of telepathy, control over human brain, all big brain stuff.
The good guy is played form Alec Baldwin. He is Ing Ko (known in the dark circles) and also as Lamont Cranston, a bohemian, living a freely, careless... but watching over New York, a threat for the criminal world. Fighting with his dark past, with his shadow... with his dark side. Not sleeping, in expectation even when he is trying to do so. It's hard for him ;) as you will see in progress of the movie.
But for making his life have more variеd he meets Margo Lane (Penelope Ann Miller's character). Yes!

She is amazing! As a matter of fact their meeting is not a coincidence as it turns out. Just wait and you'll see what interesting way their fait would interweave. The father is also involved - Reinhardt Lane (played by Ian McKellen). Nice, absent-minded professor, with a big brain and a number of blemishes. He's working on some kind of a invention from hell under the military protection. And all this is now enough. He arrives in to town – Shiwan Khan (John Lone), the last descendent of Genghis Khan (well this is just in the film, there is no such descendent). With the same abilities as The Shadow, but with more dark and unscrupulous thoughts than our good guy. He is prepared to lay his tyranny, with a wish to conquer the whole world (something that his predecessor didn't achieve).

And so, these are our main characters. The story is worth it. I've seen this movie so many times... and it's still one of my favorites. Not only when you pay attention to the good realization of the effects, in the interesting and fascinating screenplay. All the small details. As I already mention there is also a good cameraman. You would be surprised from time to time of the operator's vision and the way to show the events in a certain angle. A true movie pleasure. And this is not all – the music as always or more better the sounding. Suggesting a good mystery, playing with your feelings and your whole sense and perception. If you dive into the movie, from the very beginning until the en you will shiver in expectation and you will watch the story with interest.

Every time I watch it, I remind myself the funny and the emblematic moments form the movie, as well as I find new ones... no doubt The Shadow is not form the movie that you'll see just once and that's it. The attractiveness is bigger than your engagement. When you are alone and you don't have anything to do, you subconsciously think of your shadow... and this more or less, sooner or later will take your thoughts to the movie. Well if you have the spare time, watch it! The seventh art is made to be enjoyed... watching again and again one of it's best creations!

» translated by Ilienna

»©« Lions for Lambs

Офицери и пешки - това е заглавието на новия филм на Робърт Редфорд, с участието на Мерил Стрийп, Том Круз и самия него. Един филм за човешката същност. За човешката отговорност, жертвеност, чест, идеи, усмотрение, начин на живот, разбиране за правилно и неправилно.
Кратък филм (заради заблудата ми, че не е достатъчно дълготраен, за малко да го изпусна... тъпо щеше да е), но пък изпълнен с достатъчно смислени и добре балансирани разговори между героите. А кои са те... Мерил Стрийп в ролята на утвърдена, върла телевизионна репортерка, Том Круз - един от многото идеалисти, на важен пост в управлението на САЩ, Робърт Редфорд - преподавател, с нюх към таланта, с достатъчно жизнен опит, че да бъде по-добър от героя на Круз, в повечето ситуации... и няколко млади момчета. Всъщност не момчета... младо поколение, новите клони в дървото на човешката история, продължителите на рода. Тези, които водени от идолите си, учителите си, политиците си... в един момент са поставени пред избора: за себе си, за другите или за страната.
И както Джон Ф. Кенеди е казал навремето: "Не е важно какво страната ти ще направи за теб, а какво ти за нея", може да проследим цялата история, простичкият на първо гледане сценарий, но засягаш разнообразни и десетки коварни точки. Точки засягащи темите заобикалящи ни ежедневно. Повечето от които забелязваме, правят ни впечатление (в повечето случаи отрицателно) и въпреки това подминаване. Игнорирането е най-лесното, което човек може да направиш. Прочетох една от основните идеи на филма: "If you do not stand for something, you'll fall for nothing". Ами това е достатъчно показателно и обобщаващо на думите ми по-горе.
С какво впечатление останах след края на филма. Ами беше ми кофти, беше ми гадно... повръщаше ми се (не толкова силно казано, все пак не съм препил). А усещайки истината, и толкова много засегнати теми, върху които да мислиш, които са пряко или косвено свързани с теб. Всеки може да бъде единак, и да се развива, оцелява или бори за идеалите си. Но светът е една огромна игра, с много замесени. Дори сам да контролираш съдбата си, дори да се водиш по мечтите си и предпазливостта си, рано или късно линиите се пресичат. Твоята и на някой друг. Неизбежно, защото подобно на улиците, които ползваме всеки ден... има завои, има кръстовища, има катастрофи.
Идеалите са цели, постижими, но прекалено отговорни за повечето от нас. Повечето идеалисти забравят себе си, в опит да открият някого. Било то за да му се отдадат, било то за да го напътстват. Това не е толкова лесно, колкото изглежда. На практика нямаме влияние над човешкия ум. Дори някой някога да ни е вярвал, и да продължава да го прави... рано или късно ще бъде разочарован от нас.
Толкова много неща са свързани с този филм. А дори не съм заговорил за сценария. Ами не искам да го коментирам. Вече споменах че историята не е някаква заплетена, пълна с екшън... пълна е с човещина, с емоция, лична драма и възприятия за отговорност (правилно и неправилно). Опитвам се в рамките на статията си да... обобщя повечето или поне по-важните чувства, които филма пробуди в мен.
Да, на екрана ще видите че пак американци, говорят за грешките си, или това че ще сритат задниците на талибаните, или че еди какво си. Ами това е просто обвивката на цялата идея. Ако ние имахме ресурсите или достатъчно талантлив сценарист, ние можехме да разкажем историята. Уви, пропагадна или не, опит за изчистване на съвест или просто поредната машина за пари, Офицери и пешки е на големия екран с повече посещаемост дори от Карибски пирати.
Препоръчвам филма, този който коментирам, а не приказната история на Джак Спароу. Опитайте да го усетите близо до себе си. Защото ситуациите от екрана са толкова сродни със съдбите на повечето хора. Не всички, не с всички. Няма драма за глад, бездомие, накротици или други големи кризи... говорим за отговорността, правотата и силата на практиката пред теорията. "Ако не стоиш зад някаква идея, ще се погубиш за нищо"... не знам кое звучи по-добре, или кое от двете може да ви засегне морално.
Да си повече човек днес, отколкото си бил в миналото ще е стъпка напред, в по-отговорното ти присъствие в играта Живот. Подобрявайки себе си, някъде там ние контролираме баланса, заложен още със създаването на света. Дори да има силен, добър човек, от другата страна е също толкова силен, но коварен и зъл. Няма ден без нощ, няма светлина без сянка... сами се сещате за какво говоря. Нека поне вие, които четете изберете правилната (от моя гледна точка) страна, а именно - доброто на човека...

» back to top

Lions For Lambs – this is the name of Robert Redford's newest movie, staring Meryl Streep, Tom Cruise and himself. A movie about the human essence. About the human responsibility, selflessness, honor, ideas, discretion, lifestyle, concept of right and wrong.
A short movie (for my delusion that it's not enough durable I almost missed it... it would have been pity), but filled with enough reasonable and well balanced dialogs between the characters. And who are they... Meryl Streep staring as well-known, cruel television reporter, Tom Cruise – one of the many idealists on a important position in the government of USA, Robert Redford – a teacher, a sense for talent and wit enough experience of life that makes him better than Cruise's character in most situations... and some young boys. Actually not boys... young generation, the new branches of the tree of human history, the continuers of the kin. Those who are led by their idols, their teachers, their politicians... at certain moment stand against the choice: for themselves, for the others or for the country.
And as John F. Kennedy once said: "Ask not what your country can do for you; ask what you can do for your country", we can trace the whole history, the simple at first sight script, but concerning various and number of treacherous points. Points that affect the surrounding everyday subjects. Most of them that we notice, they make an impression (most of the cases is negative) and despite that we pass them by. Ignoring them is easiest thing a man can do. I read about one of the main ideas of the movie: "If you do not stand for something, you'll fall for nothing". Well, I think this enough indicating and summarizing to what I said above.
And what were my impressions from the movie. Well, I felt wrong, I felt bad... I felt like vomiting (not that much, after all I wasn't drinking). But feeling the truth and so many subjects that are concerned which you could think about, which direct or indirect are relevant to you. Everybody can be a loner, and can develop, survive or fight for their ideals. But the world is a huge game, with many involved. Even if you control your own destiny, even if you are led by your dreams and your cautiousness, sooner or later the lines cross. Yours or someone else's. Inevitably, because as the streets which we use everyday... there are turns, there are crossroads, there are crashes.
The ideals are goals, achievable, but for most of us they are too responsible. Most of he idealists forget themselves while trying to find someone else. Whether it was to devote to him, or it was to guide him. This is not as easy as it looks. In practice we don't have the power over the human mind. Even if someone once believed in us and to continue to do so... sooner or later he will be disappointed from us.
There are so many things about this movie. And I haven't even started to talk about the script. Well I don't want to comment it. As I already said it's not some kind of a mystery, filled with action... it's filled with humanity, with emotion, personal drama and concept of responsibility (right and wrong). I'm trying within the framework of my article to... summarize most or at least the most important feelings which the movie brings to me.
Yes, on the screen you'll see that again Americans are talking about their mistakes, or that they will kick the asses of the Talibans, or whatever. This is only the cover of the whole idea. If we had the resource or talented enough producer, we could have told that story. Alas, propaganda or not, an attempt to ease the conscience or just anther money machine, Lions for Lambs is on the big screen with more attendance than Pirates of the Caribbean.
I recommend this movie, the one that I comment, not the fairy tail of Jack Sparrow. Try to feel it close to yourselves. Because the situations from the screen are so similar to the faiths of most of the people. Not all, not to all. There are no dramas about hunger, homeless, drugs or other big crisis... we're talking about responsibility, righteousness and the power of the practice over the theory. "If you don't stand for something, you might fall for anything"... I'm not sure which one sounds better, or which one might touch you morally.
To be more of a man today, than you were in the past will be a step forward in your more responsible presence in the game of Life. Making a better man of yourself somewhere out there you make a difference in the balance, set from the creation of the world. Even if there is one strong, good man, on the other hand he is as strong, but treacherous and evil. There is no day without night, there is no light without shadow... you'll find out on your own what I mean. Let at least you who read this, understand the right (from my point of view) side, namely – the good of mankind...

» translated by Ilienna

»©« American Gangster

Уау! Ридли Скот, повече познат ни от филми като Гладиатор, Небесно царство, Блек Хоук, Редник Джейн (все яки, военни, епични филми) сега се изявява в малко далечен за него жанр. А именно, Американски гангстер, филм по истински гангстерски събития, и то не от толкова далечното минало (е за мене си е далечно, не съм бил роден в края на 60-те, но все пак - не е като за Капоне). Въпреки това, мога да ви кажа че режисьора успешно и умело е успял да ни разкаже историята за могъщия харлемски гангстер Франк Лукас.
Във филма за главни герои са избрани великолепните Дензъл Уошингтън (Франк Лукас) и гладиатора Ръсел Кроу (Ричи Робъртс). Сега да ви кажа малко за тези в скобите. Първия го споменах вече, голяма работа е бил, извозил е какви ли не гангстери и подрастващи престъпници на времето. Чак да му падам на колене и да му се кланям, няма щото си е наркодилър, престъпник, но много събуден, умен и... достатъчно брутален и непукист, че да размаже нечий мозък посред бял ден, на улицата. Лудо! А за втория, Ричи Робъртс... той е по-готиния, той е добрия ;) Героя на Ръсел е полицай, най-честния и неподаващ се на корупция, за когото някога сте чували (и вероятно ще чуете). Голяма скица, бие, чука и арестува! А и не е глупав!
Накратко за историята... проследяваме тази на Франк Лукас, как става голяма клечка в престъпния свят на Ню Йорк (като основно си стои в Харлем, но набиращ такова влияние, че е способен да покори цяла гангстерска Америка...). Как се оказва достатъчно умен и тарикат, че да подкопае нарко-пазара на своите конкуренти, внасяйки 100% чиста дрога, от самия източник, дълбоко от джунглите на Азия. Възползвайки се от военното положение там, хитрият му план да използва самолетите на САЩ за транспорт (нелегално естествено) се осъществява. Големия риск, който той предприема се увенчава с успех.
Паралелно с тази история, следим и части от безпрецедентния живот на Ричи Робъртс. Неподаващ се на каквото и да е изкушение, със собствени лични проблеми, но с достатъчно хъс че да спре всеки който си мисли че е над закона. И докато той се бори с бившата си за попечителство над детето си, запълва нощите с по някоя стюардеса или адвокатка, ходи на нощни лекции по право... се заплита неволно в случая на Франк Лукас. По скоро, като един (или може би единствен) честен полицай той е поставен на чело на спец отряд, който да се набута между шамарите, и да разкаже играта на престъпния нарко свят.
Всичко това много интересно поднесено. С доза хумор на места, с доза кървави моменти (не прекалено естествено), с много добри изпълнения както на Дензъл така и на Ръсел. Драматични моменти от време на време... например, когато си мислите че Франк Лукас е бил печен, и му симпатизирате... и го гледате как се гощава с цялата си рода на една голяма софра, за Денят на благотворителността, следващия кадър е... от някаква синьо-сива баня, полутъмна... и виждате как младо момиче се надрусва до смърт с тази негова чиста дрога... или друго с прерязани бедрени вени... или малко детенце ревящо близо до мъртвата си майка, поела свръх-доза... грозна гледка! Точно тогава режисьора ви рита по задника и ви напомня, коя е страната на която трябва да симпатизирате... и че нито едно престъпление не остава ненаказано.
Ще видите един гангстерски филм, но не в стила на Скорсезе, а в този на Ридли Скот. И да, прави сте, онзи готин епичен стил ще го усетите и тук. Само че този път действието е истинско, на не много години назад от настоящето. Страхотно поднесена история, която определено заслужава гледането.
А финалът... о финалът е много добър, но какъв е и защо мисля че е много добър... няма да ви разказвам, хехехе... трябва вие сами да го усетите! По-хубаво чувство ще ви остави.
Приятно гледане !

» back to top

Wow! Ridley Scott, know to us from movies like Gladiator, Kingdom of Heaven, Black Hawk Down, G.I. Jane (all of them are cool, military, epic movies) is now showing in a genre that is bit away from him. Namely, American Gangster, a movie based on real gangster events which happened not to so long ago (well, for me it was long ago, because I was not born in the end of the 60s, but after all – it's not about Capone). However I can say that the producer successfully and skillfully managed to tell the story of the mighty Harlem gangster Frank Lucas.
In the movie for the main roles are chosen the magnificent Denzel Washington (Frank Lucas) and the gladiator Russell Crowe (Richie Roberts). I'll tell you now more about the ones in the brackets. The first as I already mentioned was a big shot and he drove around all kinds of gangsters and the coming criminal generations at that time. I'm not going fall on my knees for him and bow to him, I won't because he was a drug dealer, a criminal, but he is very bright, clever and... brutal and nonchalant enough so that he could crush someone's brain on the street in the middle of the day. Crazy! And for the second, Richie Roberts... he is the cooler, he is the good guy ;) Russell's character is a cop, the most honest and uncorrupted you've ever heard of (or ever will hear). He's quite a character, beating, fucking and arresting! And he is not stupid!
Briefly following the story... of Frank Lucas, how he becomes a big shot in New York's criminal world (which is mainly on Harlem, but gaining such influence that is able to conquer the whole gangster America...). How he comes to be clever enough and slicker that he undermines the narco market of his competitors, importing 100% pure coke, from the source itself, deep in the jungles of Asia. Taking advantage of the military situation there, his clever plan is to use the USA planes for transportation (illegally of course) is clever plan is fulfilled. The huge risk that he takes is crowned with success.
Parallel to this story, we can also see part from the unprecedented life of Richie Roberts. Unsuspectible to temptation at any kind, with problems of his own, but with enough gusto to stop everyone who thinks he's above the law. And while he is struggling with his ex-wife for the custody over his child, he is filling up his nights with some stewardess or a lawyer; he takes evening law classes... he accidentally gets involved in the Frank Lucas' case. More likely as one (or may be the only) hones cop he is put in charge of a special squad which is going to worm in the way and is going to show who's the boss to the narco world.
All this is very well served. With a bit of humor in some places; with a bit of bloody moments (not to realistic); with a lot of good acting from Denzel as well as from Russell. From time to time there are dramatic moments... for example, when you think that Frank is a cool guy and you sympathize him... and you see him eating with his whole family on a big table for Thanksgiving, the next scene is... from a blue-grey bathroom, semi gloomy... and you can see how a young girl cranks up to death with his pure coke... or another with cut femoral veins... or a small child crying next to her dead mother who took over dose... ugly sight! That's when the producer kicks you in the ass and reminds you which side you should have sympathized... and that no crime stays unpunished.
You will see one gangster movie, and not in Scorsese's style, but in the style of Ridley Scott. And yes, you're right; you will feel that cool epic style in here as well. Only this time it will be real, not too far away from now. Amazingly served story which is definitely worth it.
And the final... oh the final is very good, but what is it and why I think that it is very good... I won't tell you, hehehe... you need to feel it yourselves! It will leave you with a better feeling.
Have a nice watch !

» translated by Ilienna

»©« Léon

Онзи ден за пореден път гледах Леон (Професионалистът, Leon). Невероятния филм на Люк Бесон, с блестящото участие на френската звезда Жан Рено, изгряващата роля на Натали Портман, смразяващото кръвта изпълнение на Гари Олдман...
Един от любимите ми филми, едно творение в непоправимия стил на Бесон, носещ в себе си уникалността на френското кино, но като действие развиващо се в Ню Йорк... и по-точно в не толкова красивите мотели, или предградия... в близост дори до красивия Сентръл Парк. Усещането на френското кино... аз лично го улових в музиката. Точно така, толкова меланхолично, фрапиращо-емоционално на моменти беше звученето във филма... че сълзите сами напират. Но това не е достатъчно разбира се. В комбинация с близките кадри (очите на героите, самотните моменти, пречупващо волята отчаяние... безсилието от време на време) както и кратките мигове на радост, емоцията е забележително висока.

Разбира се не целия филм е такава драма. Не, не, не... това са малките (но не малко) моменти из целия филм (понякога на места, които изобщо не предполагате че ще имат такъв заряд). Има достатъчна доза качествен екшън, уникално реализирани сцени (останали като емблема в киното). Да не говорим за фразите... една от любимата ми е още в началото. Леон получава поръчка. Да "сплаши" един дебелак, дето се е спречкал с някаква по-голяма от него мутра, но пък проявява характер. Та, наемния убиец се заема със задачата и атакува. С пистолет в устата, един от подчинените на дебелака е заставен да го предупреди, че Леон идва... но с думите: Качва се нагоре... дебелака го пита: Кой е? Как изглежда?, а подчинения: Сериозен... БАМ... пищене от телефонната слушалка. Леон започна работа, а е едва началото на филма. И изплашения дебелак, набързо се облича... с панически тон към своите "слуги": Somebody's coming up... somebody serious! Да, това е една от любимите ми реплики, и със сигурност и на вас ще ви направи впечатление, тъй като се досещате какво ще им се случи на тез лоши момчета. Професионалистът е тръгнал към тях, едва ли ще загуби ;)

Жан Рено, в ролята на Леон... самотен наемен убиец... със странни привички, чувствителен и объркан (стар, но имащ нужда да порастне) дърпа спусъка без да му мигне окото. Изпива чашата си с прясно мляко, зарежда пистолета, слага очилата (страшни очила има между другото), загася лампата... и заспива на фотьойла, с оръжието до себе си.
Натали Портман, в ролята на Матилда... малкото 12 годишно момиче, което под ударите на безмилостната за нея съдба израства пред нас по време на филма. Проявяваща характер, порастнала на практика пред нас, но недостатъчно зряла физически, че да направи това, което й се иска - отмъщение, разчистване на сметки... затова, съдбата я води към Леон. Нейният спасител, и човекът чийто живот тя променя, човекът който променя нея.
Двамата заедно след определен брой недоразумения, детски инат, зряла глупост, смях, сълзи, моменти на нежност и странна романтика, се изправят срещу Убиеца. Този когото Матилда желае да види поне 2 метра под земята... разбира се първо ако може, би му пръснала мозъка!
Гари Олдман, в ролята на Стансфийлд... страшно откачено, лудо, друсано, корупмирано ченге... от Прокуратурата. Перфектния престъпник, арогантен... както вече казах с разпилян разсъдък и абсолютно непредсказуем. Подлостта му струи, но е хитър. Страшно хитър.

Проследявайки историята на филма, буквално се влюбваме поне в един от (двамата добри) герои. Ако ли не и в двамата. Съпричастни сме на това, което им се случва... и със затаен дъх и надежда очакваме да се измъкнат чисти от кофти създалата се ситуация. Много искам, но няма да го направя. Няма да ви разкажа колко драматично завършва филма... слушайки пианото и следейки стъпките на Леон, към светлината в края на тунела, където го чака бягството и глътката чист въздух на свободата... където ще се срещне с Матилда.

Класически филм. Казах ви вече, че това ми беше поредния филм. И ще го гледам пак, това е безспорно, въпроса е кога ;) Е като мине малко време. Всеки път, когато гледам отново някой любим мой филм, имам една нагласа в себе си и желание в миг да забравя че съм гледал тази лента, и че като ми е за първи път. За да получа същото удоволствие и преживяване... Уви... засега все още неуспешно. Но пък филмите имат достатъчна сила в себе си, че да се изгледат пак с подходящ кеф, и пак, и пак...
Леон, Професионалистът, гледайте го!

» back to top

The other day I watched Léon (The Professional) once again. The incredible Luc Besson's movie, with brilliantly participation of the French star Jean Reno, and the rising role of Natalie Portman, the blood freezing performance of Gary Oldman... One of my favorite movies, a creation in Besson's irretrievable stile, carrying inside the unique of the French cinema, but taking place in New York... and to be exact in the not so beautiful motels, or suburbs... near by even to the beautiful Central Park. The sensation of the French cinema... I personally felt it in the music. That's right, so melancholic; sometimes the music from the movie was striking emotionally... that my tears well up by themselves. But of course this is enough. With combination with the close shots (the characters' eyes, the lonely moments, the will crushing despair... the impotence from time to time) as well as the short moments of happiness, the emotion is remarkably high.

Of course not the whole movie was such drama. No, no, no... these are the small (but not few) moments in the whole movie (sometimes in places which you don't even suppose, that will have such load). There is enough doze of action, uniquely made scenes (stayed as allegory in the movie). Not to mention the phrases... one of my favorite is from the beginning of the movie. Léon gets an order. To ТscareУ a fat guy that had a quarrel with some kind of mug that is bigger that him, but shows character. So the hitman takes the order and attacks. With a gun in his mouth one of the fat guy's men is forced to warn that Léon is coming... but with the words: He's coming up... the fat guys asks him: Who is he? How does he look like?, and the man says: Serious... BAM... scream in the telephone receiver. Léon started working, and this is just the beginning of the movie. And the scares fat guy quickly dresses up... with panic in his tone towards his ТservantsУ: Somebody's coming up... somebody serious! Yeah this is one of my favorite lines and surely it will make impression on you too, since you can guess what happened to these bad boys. The professional is coming at them, he won't lose them ;)

Jean Reno, in the role of Léon... a lonely hitman... with strange habits, sensitive and confused (old, but needing to grow up) pulls the trigger without his eyes to blink. He fills a glass of milk, loads the gun, he puts on the glasses (the grasses are very cool by the way), turns the light off... and falls asleep in the armchair, with his gun next to him. Natalie Portman, in the role of Mathilda... the small 12-year-old girl, that under the strikes of the merciless destiny, matures in front of us during the movie. Revealing her character, growing up, but she's not adult enough physically to do what she wants Р revenge, making it even... that's why the destiny takes her to Léon. Her savior and the person whose life she changes, the person who changes her. Together, after certain misunderstandings, childish stubborness, adult stupidity, laughter, tears, tender moments and strange romance, they face the Killer. The one that Mathilda wishes to see at least 2 meters bellow the ground... but of course first she would like to blow his brains out! Gary Oldman, starring as Stansfield... absolutely lunatic, insane, drugged, corrupted cop... from the DEA (Drug Enforcement Administration). The perfect criminal, arrogant... as I already said with scattered understanding and absolutely unpredictable. His treachery is streaming, but he is shifty. Very shifty.

Following the story of the movie we literally fall in love with one of the (two good) characters. Or even in both of them. We are involved with the things that happen to them... and holding our breath in hope we look forward to seen them out of the bad situation. I want it a lot, but I won't. I won't tell you how dramatic the movie ends... listening to the piano and following the steps of Léon towards the light in the end of the tunnel, where he hopes to find escape and a breath of fresh air of freedom... where he is going to meat the little Mathilda.

A classic movie. I already told you this was my latest movie. And I'm going to watch it again, undoubtedly, the questions is when ;) Well after a little while. Every time I watch once again one of my favorite movies, I prepare myself and I wish to forget for a moment that I've never seen this film, and that it is my first time. So that I can have the same pleasure and the same experience... Alas... for now this has not happened. However the movies have enough power to be watched with proper excitement over and over and over again... Léon, The Professional, watch it!

» translated by Ilienna

»©« The Prestige

Дам... след като порядъчно хапнах порция KFC в любимия ми (все още) CCS, докато си чакам прожекцията на Американски гангстер, ще ви разкажа впечатленията си от едно добро филмче, от началото на вече отиващата си 2007 година. Филмът е Престиж...

Част първа: Залогът
След като гледах Мементо, преди 2 години, не смятах че ще има друг по-впечатляващ и по-объркващ за зрителя филм. Но не ме разбирайте погрешно, в добрия смисъл по-объркваш. Филтът до толкова те вкарва в... "магическия" си свят, че вече не знаете кой кога, какво прави... жив ли е, номер ли играе, или е просто поредната илюзия в репертоара им. На режисьора Кристофър Нолан (създателя на Мементо, познат ни още и с последната част от историята на Батман), с участието на Хю Джакман, Крисчън Бейл, Майкъл Кейн, Скарлет Йохансон... Дейвид Бауи. С очакване за една същинска енигма, заплетен и мистериозен трилър, зрителя затаява дъха си при угасване на светлините в кинозалата. Филмът започва.
Още отначало сценария ни хваща неподготвени, и ни проверява колко добри сме в бързо подреждане на пъзела, водещ към свадата на двамата ни главни герои (Джакман и Бейл). Действието се развива... преди малко повече от 100 години. Времето на съперничеството на Тесла и Едисон. Времето на важни поврати в историята на науката и като цяло влиянието им върху човечеството. Но обект на филма не научното съперничество... а това на илюзионистите: Великия Дантон и Професорът.

Част втора: Повратът
Докато внимателно следим филма, и схващаме всяка една стъпка на героите, и си мислим че вече всичко знаем и във всеки момент ще започнем да отгатваме кой как ще постъпи... се оказва, че единствения "победител" e сценариста... който успешно ни води за носа, и ни кара да вярваме в това, което всъщност е невъзможно. Обърква ни дотолкова, че накрая и елементарното да ни шашне... С абсолютно внимание и мислене, дали това наистина се е случило (или е просто измислица, преплетена с малко факти) стигаме до пиковия момент на филма, именно когато пъзела (мислен от нас за нареден и ясен) се разкрива. Точно тогава (дори и след първото гледане на филма) в мен се появи удоволствието от Престиж. Чувствах се измамен от филма, усещах как всичко е било толкова близко до реалността, нямало е измами, просто скрита истина. The secrets are my life... думи на Професорът (или може би не негови). Доволен от развитието, тръпката, продължаващото чувство от ненапълно разплетената мистерия, продължих с интерес да си блъскам главата в опити да стигна до края на филма, преди самият той да настъпи.

Част трета: Престижът
Когато достигнете момента, в който всичко в което сте вярвали се окаже измислица или реалност, че сте разбирали напълно какво се случва или сте били абсолютно заблудени... филмът ни показва картите, крити през цялото време на играта. Настъпва момента на престиж за Нолън и неговото произведение. Наистина невероятна тръпка... точно когато си мислите че Професорът е надхитрил Дантон, или пък Дантон все пак се оказва по-добър илюзионист (или най-малкото по-обсебен и луд, в постигането на целта си)... всичко се разкрива в периода на 5 минути. Наистина много информация, имате възможност да проверите доколко сте следили филма, през двата му часа и 10 минути времетраене. Тук идва и пълното удоволствие на Престиж. Това което ще ви държи... влага и няколко дена след като сте го гледали. Това което ще ви накара да го гледате пак след няколко месеца, с мисълта и надеждата да не си спомняте какво точно се е случило във филма, само и само да го изпитате още веднъж, както при първото гледане...

И така, с риск да съм прекалил с увъртанията, положените основи на загадъчността и... набиващата се мистерия, ви каня да гледате Престиж (няма да е вкъщи). Първо ви предлагам да гледате трейлъра... лично на мен ми действа страшно надъхващо, и всеки път като се сетя за него (или го гледам) ми се ще да си намеря свободно време и пак да се оставя да ме залъгват... престижно...

» back to top

Yeah... after I had a decent mean in KFC in my favorite (still) CCS while I was waiting for the start of American Gangster I'll tell you my impressions from a good movie from the beginning of 2007. The movie is The Prestige...

Part One: The Pledge
After I watched Memento 2 years ago I didn't think that there would be more impressive and more confusing for the viewer movie. But don't get me wrong, it's confusing in a good way. The movie gets you in... its "magical" world that you don't even know who, when, what's doing... is he alive, it is a trick, or is it just another illusion in their repertoire. Of the director Christopher Nolan (the creator of Memento, also know with the last sequence of the story of Batman), with the assistance of Hugh Jackman, Christian Bale, Michael Caine, Scarlett Johansson... David Bowie. Awaiting for the absolute enigma mixed with a mysterious thriller, the viewer holds their breath when the lights go out in the hall. The movie begins.
From the very beginning the scenario grabs us unprepared and checks how good we are in puzzle solving, leading to the quarrel between the two main characters (Jackman and Bale). The action takes place... more than 100 years ago. The time of rivalry between Tesla and Edison. The time of important changes in the history in science and in general in their influence over human race. But the subject of the movie is not the science rivalry... but one of the illusionists: the Great Danton and the Professor.

Part two: The Turn
While following carefully the movie and we get every move of the characters, and we are thinking that we know everything and that at any moment we can guess who and how will act... it turns out that the only "winner" is the screen-writer... who successfully leads us by the nose and makes us believe in what he's doing is impossible. He is confusing us in a way that at the end even the simple thing can surprise us... With absolute attention and thinking if this was really true (or if it's just imaginary, mixed with a bit of facts) we reach to culmination of the movie, namely when the puzzle (which we though it was solved and clear) is revealed. Just then (even after the first watch of the movie) the pleasure of The Prestige has arisen. I felt deceived from the movie, I felt how everything was so close to reality, there were no frauds, just the hidden truth. The secrets are my life... Words of the Professor (or may be they are not his) pleased from the progress, the thrill, the continuing feeling of the partially completed mystery, I continued to beat my brains out with interest in attempts to get to the end of he movie before the end comes.

Part Three: The Prestige
When you come to the moment, where everything you believed in turns out to be a lie or reality, that you have truly understood what is happening or were absolutely misled... the movie shows us the cards, hidden during the whole game. The moment of prestige comes for Nolan and his work. Truly amazing thrill... just when you think that the Professor has outwitted Danton, or that Danton turns out to be the better illusionist (or at least more obsessed and crazier in achieving his goal)... everything is revealed in 5 minutes. There is a lot of information, you have the chance to see how must have you followed the movie in these two hours and ten minutes. Here is the complete satisfaction of The Prestige. This will keep you... going for a few days after you've seen it. What will really make you watch it again after few months is the though and the hope that you don't remember what happened in the movie, only to feel it once again like the first time...

And so, with the risk that I overdid the twists, the base of the mystery and... constant mystery, I invite you to see The Prestige (not in your home). I suggest you see the trailer first... personally it was very inspiring, and every time I remember it (or I watch it) I wish I had some more free time and let myself be fooled... prestigious...

» translated by Ilienna

»©« Blood Diamond

И докато слушам Blood Diamond OST - James Newton Howard - Goodbyes със спомени за филма, ще ви разкажа гледната си точка за Кървав диамант.
Всичко започна в началото на тази (2007) година, когато по кината тръгна тайния "великолепен" филм на Едуард Зуик. Лео ДиКаприо, Джимон Хонсу и Дженифър Конъли, са звездите участващи в събитието. Набързо разбираш, че това ще си струва гледането, най-малко заради режисьора и актьорите избрани за ролите. И в онази прекрасна вечер, в топлия препълнен киносалон, ти се отдаваш на изкуството.
Започващ със звучна, приятна и отпускаща музика (композирана от Джеймс Нютън Хауърд, един от доказалите се автори на филмова музика) се потапяте във филма. За кратко научавате историята на едно "нормално" (ако може така да се нарече, според стандартите ни) семейство, от Сиера Леоне.
Също така научавате, какво се е случвало там преди... по-малко от 10 години. Как деца (понякога по-малко от 10 годишни) въоръжени с автомати извършват геноцид, неразбирайки нищо, подтиквани от други зверове, които пък биват контролирани на по-високо ниво... и всичко това с една цел. Скъпоценните камъни - диаманти.
Докато на самия противоположен край, млада двойка избира пръстена за годежа си, с красив диамант... в Сиера Леоне, в конфликтната зона... за минута 100-ци губят живота си, без причина в повечето случаи, или по глупав повод... Подобно на Дивият Запад, човешкият живот далеч не е най-ценното, точно обратното.

И когато местен - борещ се за живота си и този на семейството, трафикант - достатъчно циничен, че да обвини Бог за цялата лудост разразяваща се из конфликтните зони и репортерка - с повече хъс от обикновено, с чувство за справедливост и особена доза безсилие в опитите си да направи разлика, и постъпките й да доведат до край на безумието, се срещнат - получаваме Кървав диамант.

В подробности около историята, няма да навлизам. Защото филма сам ще ви грабне... и в повечето случаи (както се случи при мен) ще ви държи със спомена за... искам да го гледам още един път! Независимо че мина толкова време, преди седмица се сетих за страхотно изиграната роля от ДиКаприо (която на косъм не му донесе Оскар тази година). Сетих се за музиката, сетих се за Дженифър Конъли ;) Сетих се за динамиката във филма, за хуманната част, изобщо за всичко онова, което режисьора се е опитал да каже с филма си.

Ще се влюбите във филма ако поне малко обичате добре поднесена болна, световна тема. Ако обичате киното като цяло. Ако харесвате някой от актьорите, ако харесвате професионално изиграни роли. Също така, ще се побъркате по любимата реплика на Лео, с която започваше почти всяко негово изречение: "Ya, ya" :) Да, да... Музиката, гледките заснети в Африка, емоцията между тъга и радост, болката за изгубеното семейството. Топлото чувство на сигурност, студената тръпка при липса на такава сигурност. Ще се просълзите, когато видите смеха през сълзи между героите. Щастливи в един миг, умиращи в друг. Ще се радвате на куража им. На непрестанния дух, мисъл, съзнание, цел, вяра, или каквото и да е - което ги води към... към... тяхния идеал за правота и справедливост.

Страхотен филм, думите ми свършват, или може би прекалено много мисля за него, и ми иде пак да го гледам. Да или не, продължавам да въртя саундтрака му... защото... ме кара да се чувствам добре. Така както винаги, и в повечето случаи. С мечтата...

» back to top

And while I was listening Blood Diamond OST - James Newton Howard – Goodbyes thinking about the movie, I'll tell you about my point of view for Blood Diamond.
It all started in the beginning of this (2007) year when in the cinemas came the secret "magnificent" Edward Zwick's movie. Leonardo DiCaprio, Djimon Hounsou and Jennifer Connelly are the stars playing in this event. You quickly understand that this would be worth watching at least because of the producer and the actors chosen for the roles. And in that wonderful evening, in the warm overfilled hall, you give yourself to the art.
Beginning with melodic, pleasant and relaxing music (composed by James Newton Howard, the proven to be one of the greatest authors of movie soundtracks) we plunge into the movie. Shortly we find out about the story of a "normal" (if it could be called that way according to our standards) family from Sierra Leone.
We also find out what happened there... less than 10 years ago. How children (sometimes less than 10-year-old) armed with guns making genocide, understanding nothing, incited from other beasts that on the other hand are controlled on a higher level... and all this with only one aim. The precious rocks – diamonds.
While on the other side, a young couple chooses engagement ring, with a beautiful diamond... in Sierra Leone, in the zone of conflict... where for a minute hundreds lose their lives without a reason in most cases or because of a stupid reasons... Similar to the Wild West, human life is not the most valued thing, just the opposite.

And when a local – fighting for his life and the life of his family, a trafficant – cynical enough to blame God for the whole madness growing in the zones of conflict and a reporter – with more guts than ever, with sense for justice and a specific doze of helplessness in her efforts to make any difference, and her attempts to lead to an end to the madness, meat – we get Blood diamond.

I won't get into details about the story. Because the movie will grab you... and in most cases (as it happened to me) will keep the memory of... I want to see it one more time! No matter that it was a while; a week ago I remembered the magnificently played role of DiCaprio (which almost brought him and Oscar for this year). I remembered the music, I remembered Jennifer Connelly ;) I remembered the dynamics of the movie, about the humane part, in general of all those things that the producer tried to show with his film.

You will fall in love with the movie if you like at least a little the well served painful worldwide theme. If you like the cinema in general. If you like someone from the actors, if you like the skillful played roles. And also you'd love Leo's favorite line, which he used to end every sentence: "Ya, ya" :) Yes, yes... The music, the views made from Africa, the emotion between sadness and joy, the pain of the lost family. The warm sense of security, the cold shiver of its absence. You would cry when you see the laughter over the tears of the characters. Happy in one moment, dying in the next. You'll be happy for their courage. Of the never ending spirit, thoughts, consciousness, aim, faith or whatever – that leads them to their ideal of right and justice.

Great movie, my words are not enough or may be I think of it too much, and I feel like watching it again. Yes or no, I will continue to play the soundtrack... because... it makes me feel better. Like most times and in most cases. With the dream...

» translated by Ilienna