»©« The Dark Knight

"A little fighting here... I like that!"
Може би най-чаканият филм от мен за тази година. Не си спомням толкова да съм се вълнувал по излизането на някоя лента. Не преигравам, не се вживявам, цялото това увлечение, всъщност страстна любов по киното води до такива емоции. Повечето зрители налазиха продължението на Батман в началото, само заради скръбната вест от началото на тази година. Спомням си, че като научих... бях сломен. Не стига че утринта беше мразовита и неприветлива, а и Хийт Леджър беше мъртъв. Точно тогава ококорих очи и си казах: "Не! Жокера!" - чудех се какво ще се случи с Черният рицар (The Dark Knight) и дали някой ще довърши ролята на австралийския актьор. На фона на тъжната новина имаше проблясък. Филмът беше на ниво монтаж, снимките били приключили няколко месеца преди това. Мда, лъч надежда че последната роля в кариерата му ще бъде паметна и незабравима.
Оттам насетне започнаха както спекулации около смъртта на актьора, така и изкривени вариации на фактите по повод излизането на филма и качеството му. Ясно е че Кристофър Нолан не пресъздава (не се и опитвал, не му и трябва) тъмния и неповторим стил на Тим Бъртън. Писал съм за Батман и Батман се завръща през май. Споделих че съм фен на двете части, наистина са страхотни. Но след като в началото на тази година отново си припомних Батман в началото и закачката с Жокера в края на филма, очакването на Черния рицар се превърна във фикс идея. Не, не съм си драскал с чертички на стената колко дни остават, но определено се побърках последните 3 дена, след като узнах че ще има предпремиера в България... т.е. на 18-ти юли, Крисчън Бейл, Хийт Леджър, Майкъл Кейн, Гари Олдман, Аарън Ийкарт, Маги Гиленхал и Морган Фриймън ще покажат новото творение на братята Кристофър и Джонатан Нолан.

"Evening, commissioner... Why so serious?!"
То не бяха постери, снимки, клипчета с извадки от филма, трейлъри, тийзъри - абе голяма работа. Наистина голямо очакване и големи надежди. Колегата даже ме предупреждаваше да не се надявам много, за да не си поставя прекалено високи изисквания и накрая да духам супата, че съм останал недоволен. Радвам се че го послушах (50 на 50). Това беше до момента, в който не влязохе в зала 2 на CINEPLEX и ритъма на Готъм Сити майсторски дирижиран от Ханс Зимър и Джеймс Нютън Хауърд не даде началото на Черният рицар.
150 минути по-късно всичко това вече беше история. Неизвестното мина, остана оценката от преживяното. Не казах нищо. Жоро ме погледна и очакваше да кажа нещо. Аз обаче мълчах. Ама наистина мълчах, нищо бе... една дума не ми излезе от устата, а да... освен "Хареса ли ви киното? Сега трябва да тръгвам, че имам друга среща".
Прец целия път от CCS до фонтана пред президенството не спрях да мисля. Имаше толкова много неща в главата ми, че не ми даваха мира. Даже като пристигнах на въпросната среща помислиха, че съм друсан. Явно много се вживявам, наистина. Но когато говорим за едно такова кино творение, а вие сте на моето, вманиачено място, ще ме разберете. Беше бурна вечер, въпреки това, рано сутринта когато посрещах зората на новия ден успях да финализирам мнението си, за това което ми се случи в кинозалата.

"It's all... part of the plan."
Филмът не е просто добър. Това е нещо, за което никога не сте очаквали че ще се случи. Лентата е брилянтна. В нея се случват толкова много неща, че на първо време ако опитате да поемете всичко, ще се претоварите. Това се случи с мен. О, да, желая да го гледам отново и отново. Замислям се дали пак да не бъде на кино, разбира се като мине предпремиерата. Но там не беше само Жокера, нито Батман. Имахме Харви Дент и по-късното му превъплъщение (да живее компютърната графика) в ролята на Двуликия. Знаех за това, както знаех че филма ще е два часа и половина. Но не знаех какво точно ще гледам. Не очаквах да е римейк на Тим Бъртън и неговия Батман с Джак Никълсън. Тогава?! Явно братя Нолан са имали перфектен поглед над историята с този гениален злодей от комиксите. Още с изпълнението на Никълсън, Жокера се превърна в мой фаворит сред злодеите на Батман. Даже с Пеперудката си спомням, че коментирахме кой е най-силния от тях. Като игра, не като... подлост и нанесени щети над мирното население на Готъм.

"Let's put a smile on that face..."
Черният рицар разполага със забележителен сценарий. За всичко имаше време, случиха се страшно много неща. И както Жоро обобщи (това в спора ни, защо съм дал оценка 9.6, а не 10 от 10): "Имаше баланс". Знам че имаше баланс, но аз поглъщах всяка сцена с Жокера твърде лакомо. И някак си не исках филма да свършва. Може би това беше основната причина след като се появиха финалните надписи, да си мълчех. А и след това да гледах като надрусан. Няма как. Това не беше просто изпълнение, това не беше просто различна роля от тази на Никълсън. Това беше Хийт Леджър и неговото последно превъплъщение. Жокера създаден от актьора е най-добрия и лудо-гениален злодей познат на киното. Гледал съм много филми и смея да твърдя, че това е така.
А и съм сигурен, че не само аз разсъждавам така. Вярно че докато излизах от киното дочух различни коментари на съзрителите ми. Някои го сравняваха с Марлон Брандо и неговия актьорски гений, други дискутираха въпроса коя по ред е тази част и т.н. Ами да, всеки по различен начин приема видяното и го оценява индивидуално.

"See to them... you're just a freak... Like me!"
Моето такова е: Черният рицар е невероятен филм. Беше повече от очакваното, макар и да не успях да го осъзная в момента в който филма свърши. Причините за това - описани са по-горе. Но самия факт, че като си затворя очите и виждам поредицата от велики сцени във филма, ентусиазма у актьорите, ловкостта на заснемане, дирижирането на този обемен и балансиран сценарий, класира Черния рицар на първо място във филмите гледани от мен през последните 2 години. Дали бих го поставил на най-високото място, хехе... не знам, защо не. Но не смятам пък и че той е филмът на филмите. Имаме различни жанрове, предпочитания и други такива класификации. Сред всички тия ленти за човека прилеп тази част е супер стойностна. Опеделено бих го класирал сред филмите на годината. Мое мнение е (много се изтърках напоследък да говоря затова), че Хийт Леджър би трябвало да получи посмъртна номинация за Оскар за изпълнението си. А защо не и да спечели. Разбирате ли... видяното на трейлъра е нищо в сравнение с това, което се случва на екрана в продължение на тези 150 минути. Велико е! Искам пак да го гледам. Превръща се в болестно състояние цялото това увлечение по филма, но когато говоря за нещо класно - значи не ви лъжа и си струва гледането!
Поклон пред паметта на актьора. Остави ни един прекрасен спомен с тази си роля. Не вярвам да бъде забравен. Сега се сещам, че това е и първият филм с негово участие, което коментирам тук. Започвайки от края, един вид го съживявам. Но ефекта на Черният рицар не е преминал още. Усещам как ме влече отново и отново към кино залата. Не исках този филм да свършва, просто не исках...

»©« Flawless

Сутрин, пътуване за работа. Споделям вечерното си филмче с колегата и разказвам как Мастър Чийф и лютенънт О'Нийл имаха пререкания, и как тя му каза: "Яж ми хуя!" в следствие, на което дразгите между двамата приключиха. Тогава, събеседника ми спомена за друго (ново) филмче, което си е пуснал предната вечер (но сладко замъркал, щото било късно), но пак с участието на Деми Мур. Flawless - Безупречен план (може да го срещнете и като Идеалния план, съжалявам за несигурния превод, знаете как понякога ни изненадват с адаптирането на заглавието на някой, така комплексен (като име) филм), с участието на Деми Мур, Майкъл Кейн, Ламбърт Уилсън и др. На режисьора Майкъл Радфорд. Филмче от изминалата, 2007 година, но достъпен за жироката публика от... 10-на дена. И тъй като леко ми доскуча и се чудех какво да ме приспи, реших да пробвам въпросното изкушение Flawless.

Диаманти. С подобна кристална решетка като тази на графита, но много по-ценен от него и изискващ ужасно много време, за да се получи. Диаманти. Така сладко блещукащи, така предизвикателно красящи и без това прекрасните женски тела. Диаманти. Добивани по един единствен път - с проливане на ужасно много невинна робска кръв, и транспортирана благодарение на трафикантски сърца и отдадени съдби. Диаманти...
Те траят вечно, поне така се пееше в една песен. Сега и завинаги, тези камъни ще си ги има и тяхната безценност ги прави толкова скъпи. Ирония, а? Газещи в кал или бъхтещи се в някое речно корито, в някоя част на Африка, със съответни диамантени залежи, стотици животи вършат едно и също. Търсят скъпоценните камъни. Като намерят потенциален печеливш, хайде по тайните пътечки право в Лондон. През няколко мръсни ръце, право в спокойните престарели на някой важен чичко, собственик на голяма диамантена компания. Оттам в ръцете на майстори шлифовчици - до превръщането им в класно и невероятно скъпо бижу, за изисканите дами в обществото (а може и да не са толкова изискани, важно е да могат да си го позволят, или просто да си го заработят по подходящия начин). Но също така и великолепна примамка за крадците.
Какво сме гледали досега като обири по тия кина? Не бяха банки, кюлчета с Мини Купър-и, лодки от злато, сребро, платина, всякакви ценни метали, откупи, статуетки и други артефакти, някакви други антикварни стоки, я мускети, скиптри и др. Ами писна ни, дайте нещо друго. Явно тази година е диамантена (да си припомним сериозната тема засегната в Кървав диамант, един от хитовете на 2006-та).
Лондон, 60-те години на миналият век. Лора Куин е напористо работещо момиче в най-голямата компания по търговия и притежание на диаманти в света. Търговец с останалите 6 континента, това е притегателния център (и коренът на всички злини в Африка и диамантените мини) на всички блещукащи удоволствия, оценени като диаманти. Но жена, през тези години въпреки бъхтенето винаги е подминавана с лека ръка, и като цяло пренебрегната в йерархията, независимо колко кадърна е. Завалийката Деми Мур, поостаряла вече. Но пък перфектно се вписва в ролята на Лора Куин. И когато за пореден път, въпреки майсторлъка и хъса който влага в работата си, шефовете я подминават и повишението й се вижда през крив макарон, една друга ключова фигура се намесва в живота й. Г-н Хобс (Майкъл Кейн), чистач, нощна смяна в същата компания, почитен служител, тих и скромен, винаги отзивчив и вършещ добре работата си без оплаквания.
Когато двамата се събират и оценяват стойността на диамантите равна на цената на Отмъщението, става интересно.

Едно добро филмче, с на пръв път много прост замисъл. Още от начало чакаме да се съберат двамата, т.е. да видим мотивите им на действие. За госпожицата са ясни, тези на Хобс обаче остават само като... да си подсигури пенсията (хм!), след което идва времето за плана. Изникване на нещо неочаквано за повдигане на адреналина и да видим колко бързо могат да мислят героите ни. Справят се с проблема, изискан план и като по чудо (о, да, имаше малко ирония в действията им и толкова наивен план, но 60-те, какво ли знаят още за стабилни охранителни системи) осъществен.
Г-н Хобс трябваше да шляпне по ръката диамантения магнат, но когато на другия ден отварят трезора и вътре няма никой... а се предполагаше да изнесат термос с диаманти, работата става много дебела. А зрителят гледа тъпо, защото са скрили истината от него, и го оставят в неведение, подобно на героинята на Деми. И остава да обелим целия лук и да видим как старчето е изнесло всички диаманти, и... защо!
Благодарение на тази поднесена ни изненада и финалните мотиви, както и развоя на действията за героите ни, филмчето е приятно за гледане. Мислех, че ще ме загуби като зрител след обира, но... се оказа нещо невиждано до сега. Не супер феноменално, но пак - друга идея. Хубава роля на Деми Мур. Рядко я виждаме на екрана, но пък се запомня присъствието й. Тук ролята на студената, зарязала личния си живот мадама, наближаваща 40-те и критическата, много и пасват, особено на фон на сухото и сиво ежедневие, и снобарската култура сред високите среди на социалния живот в Лондон през 60-те на миналия век. Също беше интересно и включването на Финч (Ламбърт Уилсън, познат ми като Меровингий от Матрицита: Презареждане), агентът поел разследването след "инцидента". Подобието на Лора Куин, но в тялото на мъж. Нищо чудно, че накрая пича се застъпи за нея и й смигна, оставяйки я да се измъкне. Няма да разказвам повече, защото на такива филми им пада коефициента, като знаеш какво ще стане, нали така?! А диаманти ще продължава да има, както ще продължават и мъките на тези, които проливат кръвта са за добивът им, въпреки опитите на Големите да предотвратят тези събития...

»©« Batman Begins

През 2005-та година, като гръм от ясно небе, без много предварителен шум и овации за предстоящо филмово предизвикателство, се появи нова част (а може би цяло ново начало) от историята за черния рицар на Готъм Сити - Батман. Батман в началото (Batman Begins) - бях абсолютно против тази част, това... "продължение", като все още лошите спомените от Батман и Робин не се бяха изтрили от съзнанието ми. Последната ни известна част за Батман, преди творбата на Кристофър Нолан, беше пълен провал - д-р Клуни и бат Арни, в най-слабите им роли не само за десетилетието, а в цяло им творчество. Лош финал, за един велик филм започнат навремето, през далечната 1989 година от дарк-стайл режисьора Тим Бъртън. Кой не си спомня първия Батман, с Майкъл Кийтън, Джак Никълсън (с великолепното му превъплъщение в маниашкия образ на Жокера) и Ким Бейсинджър. Или пък продължението Батман се завръща, пак на Тим Бъртън, отново с Кийтън в ролята на Брус Уейн, но този път с Дани Де Вито (също толкова блестящ като предишния злодей, в ролята на Пингвина) и Мишел Пфайфър (ах, Жената Котка, отново съм влюбен). Няма да забравя и култовите изпълнения на Джим Кери (Гатанката) и Томи Лий Джоунс (Две Лица) в третата част (този път дело на Джоел Шумахер) - Батман Завинаги. Вал Килмър в ролята на милионера, а честта да изиграе красавицата до него, се падна на Никол Кидман. Яко си беше! И до там. Щеше ми се Батман и Робин никога да не го е имало. Даже тогава филмът успя да спечели награда за най-глупав филм - "Златна малинка"... No Comment!

Та с носталгия по миналото, с прехлас към произведенията на Тим Бъртън, прекрасната реализация на този символ на нощния живот и закрилник на справедливостта - Батман, не гледах с добро око на един не много известен режисьор (знаех само Мементо), с нови актьори в действие (някои от тях със здрава кариера и сериозни изпълнения, но в главната роля пак непознат за мен - Крисчън Бейл, това беше тогава разбира се). Прескочих я 2005-та, така и не го гледах!
Уви, с течение на времето разбрах повече за Нолан, харесах повече от филмите му, също така и Крисчън Бейл ми стана любим (или най-малкото симпатичен) актьор. Затова реших да дам втори шанс на Батман в началото.
И така започна... началото. Коренно различен стил от този, който се е запечатил в спомените ми от първите филми, тези на Тим Бъртън. И разбира се това е нормално. Малко е трудно да мериш нещо ново, различно, с нещо старо което вече се е превърнало в символ, а и влива само топли чувства у теб. Трудно или не, абстрахирах се от тези фактори и play!
Наистина доста различно разказана история, и показани неща за Брус Уейн и превръщането му в Батман, доста преди срещата с първия злодей - Жокера. Очаквах буквално нещо от сорта на Батман: Епизод I - уви, добре че очакванията ми не се сбъднаха.
Батман в началото си е втори шанс за цялата Батман поредица (още по-малко сега, когато очакваме продължението - Черният рицар (The Dark Night), отново на същия режисьор, и актьор в главната роля, и с новия Жокер - :( покойния Хийт Леджър...). От това, което се вижда на трейлъра и това, което коментират "разбирачите" ще да бъде събитието на лято 2008! Дано!

Филма започва с младия Брус Уейн играещ си заедно с негова приятелка в градината на семейното имение. Разбира се, случва се инциден, малчугана пада в стар кладенец, на дъното на който... вижда тунел, водещ към пещера... със страшни пищящи звуци и внушителен шум от тъмнината се появяват десетки прилепи - формира се страхът на Брус Уейн, нещото което по-късно ще се обърне в негова полза, и ще го направи по-силен: "Като малък се плашех от прилепи... време е престъпниците да споделят страховете ми!"
След това историята се прехвърли в "наши" дни, където откриваме Брус в затвора. Някакъв далечен азиатски затвор, наистина на майната си. Но героя ни не остава задълго там, скоро след една негова проява, след като е хвърлен в карцера, го посещава героя на Лиъм Нийсън - Хенри Дюкард. Изиграва важна роля в тренировката му. Като се замислиш, всички знаем че Батман умее разни трикове, дори и без играчките си, обаче откъде ги е научил?! Е тук добре се вижда. Най-доброто място да научиш всякакви бойни изкуства, техники да бъдеш "невидим" за другите, да си мистериозен... е един нинджа манастир високо в най-непроходимите планини на Хималаите. Е, да, и аз бях шашнат, като се чудех сега това Батман ли е, американска нинджа ли е?!
Слава богу, действието не се задържа много в Азия. Като разбра, че всъщност цялото му обучение е било вербуване, с цел да го превърнат в silent weapon на мирни и немирни хора, високо моралния Брус Уейн с много гръм и трясък бяга от манастира.
Намира начин, и се връща в Готъм. Неговият град, като вече е готов и напълно решен да прочисти улиците от изметта, която разваля обществото. Също така с много гняв в сърцето си, заради загубата на родителите си (е тук ще направя вметка: досега от познанията ми по Батман история, убиецът на родителите му беше Джак Нейпиър, по-късно превърнал се в Жокера... е да, ама в тази част, убиецът беше... обикновен крадец, който на всичко отгоре беше убит по-късно).

И така, с умения, много пари, решителност, Брус Уейн поема тежкия кръст на двойнствения живот, решен да изчисти мръсотията от Готъм, да накаже виновните, и да помогне на невинните. В цялото това приключение до него през цялото време е невероятно почтения Алфред (тук изигран от Майкъл Кейн). Готината, макар и с прекалено бебешка физиономия Рейчъл (Кейти Холмс), приятелката му от детството - нахакана прокурорка в общината. Гари Олдман (в ролята на ченгето Гордън) - впечатлен съм че психар, и такъв маниак по филмово минало, като Олдман е получил такава честна, и някак си невинна роля. Супер симпатичен ми беше през цялото време, и го гледах в абсолютно различна светлина. Интересно беше. Морган Фриймън, беше оръжейникът на Брус Уейн. Работещ в семейната му компания, запознат с всички оръжейни разработки и разбира се компетентен по използването им. Хубави моменти с новата "offroad машина" на Батман. Доста различна от тази, която досега бяхме виждали, беше си като танк.
Като цяло - добри нововъведения, добре преразказана историята за черния рицар и наистина, едно ново начало с висок потенциал да се превърне в класика. Остава само да чакаме продължението. Наистина съм с много големи надежди и очаквания по отношение на новото превъплъщение на Жокера... изглежда по-голям психопат дори и от Джак Никълсън навремето. Юли 2008... не е толкова далеч...

»©« The Prestige

Дам... след като порядъчно хапнах порция KFC в любимия ми (все още) CCS, докато си чакам прожекцията на Американски гангстер, ще ви разкажа впечатленията си от едно добро филмче, от началото на вече отиващата си 2007 година. Филмът е Престиж...

Част първа: Залогът
След като гледах Мементо, преди 2 години, не смятах че ще има друг по-впечатляващ и по-объркващ за зрителя филм. Но не ме разбирайте погрешно, в добрия смисъл по-объркваш. Филтът до толкова те вкарва в... "магическия" си свят, че вече не знаете кой кога, какво прави... жив ли е, номер ли играе, или е просто поредната илюзия в репертоара им. На режисьора Кристофър Нолан (създателя на Мементо, познат ни още и с последната част от историята на Батман), с участието на Хю Джакман, Крисчън Бейл, Майкъл Кейн, Скарлет Йохансон... Дейвид Бауи. С очакване за една същинска енигма, заплетен и мистериозен трилър, зрителя затаява дъха си при угасване на светлините в кинозалата. Филмът започва.
Още отначало сценария ни хваща неподготвени, и ни проверява колко добри сме в бързо подреждане на пъзела, водещ към свадата на двамата ни главни герои (Джакман и Бейл). Действието се развива... преди малко повече от 100 години. Времето на съперничеството на Тесла и Едисон. Времето на важни поврати в историята на науката и като цяло влиянието им върху човечеството. Но обект на филма не научното съперничество... а това на илюзионистите: Великия Дантон и Професорът.

Част втора: Повратът
Докато внимателно следим филма, и схващаме всяка една стъпка на героите, и си мислим че вече всичко знаем и във всеки момент ще започнем да отгатваме кой как ще постъпи... се оказва, че единствения "победител" e сценариста... който успешно ни води за носа, и ни кара да вярваме в това, което всъщност е невъзможно. Обърква ни дотолкова, че накрая и елементарното да ни шашне... С абсолютно внимание и мислене, дали това наистина се е случило (или е просто измислица, преплетена с малко факти) стигаме до пиковия момент на филма, именно когато пъзела (мислен от нас за нареден и ясен) се разкрива. Точно тогава (дори и след първото гледане на филма) в мен се появи удоволствието от Престиж. Чувствах се измамен от филма, усещах как всичко е било толкова близко до реалността, нямало е измами, просто скрита истина. The secrets are my life... думи на Професорът (или може би не негови). Доволен от развитието, тръпката, продължаващото чувство от ненапълно разплетената мистерия, продължих с интерес да си блъскам главата в опити да стигна до края на филма, преди самият той да настъпи.

Част трета: Престижът
Когато достигнете момента, в който всичко в което сте вярвали се окаже измислица или реалност, че сте разбирали напълно какво се случва или сте били абсолютно заблудени... филмът ни показва картите, крити през цялото време на играта. Настъпва момента на престиж за Нолън и неговото произведение. Наистина невероятна тръпка... точно когато си мислите че Професорът е надхитрил Дантон, или пък Дантон все пак се оказва по-добър илюзионист (или най-малкото по-обсебен и луд, в постигането на целта си)... всичко се разкрива в периода на 5 минути. Наистина много информация, имате възможност да проверите доколко сте следили филма, през двата му часа и 10 минути времетраене. Тук идва и пълното удоволствие на Престиж. Това което ще ви държи... влага и няколко дена след като сте го гледали. Това което ще ви накара да го гледате пак след няколко месеца, с мисълта и надеждата да не си спомняте какво точно се е случило във филма, само и само да го изпитате още веднъж, както при първото гледане...

И така, с риск да съм прекалил с увъртанията, положените основи на загадъчността и... набиващата се мистерия, ви каня да гледате Престиж (няма да е вкъщи). Първо ви предлагам да гледате трейлъра... лично на мен ми действа страшно надъхващо, и всеки път като се сетя за него (или го гледам) ми се ще да си намеря свободно време и пак да се оставя да ме залъгват... престижно...

» back to top

Yeah... after I had a decent mean in KFC in my favorite (still) CCS while I was waiting for the start of American Gangster I'll tell you my impressions from a good movie from the beginning of 2007. The movie is The Prestige...

Part One: The Pledge
After I watched Memento 2 years ago I didn't think that there would be more impressive and more confusing for the viewer movie. But don't get me wrong, it's confusing in a good way. The movie gets you in... its "magical" world that you don't even know who, when, what's doing... is he alive, it is a trick, or is it just another illusion in their repertoire. Of the director Christopher Nolan (the creator of Memento, also know with the last sequence of the story of Batman), with the assistance of Hugh Jackman, Christian Bale, Michael Caine, Scarlett Johansson... David Bowie. Awaiting for the absolute enigma mixed with a mysterious thriller, the viewer holds their breath when the lights go out in the hall. The movie begins.
From the very beginning the scenario grabs us unprepared and checks how good we are in puzzle solving, leading to the quarrel between the two main characters (Jackman and Bale). The action takes place... more than 100 years ago. The time of rivalry between Tesla and Edison. The time of important changes in the history in science and in general in their influence over human race. But the subject of the movie is not the science rivalry... but one of the illusionists: the Great Danton and the Professor.

Part two: The Turn
While following carefully the movie and we get every move of the characters, and we are thinking that we know everything and that at any moment we can guess who and how will act... it turns out that the only "winner" is the screen-writer... who successfully leads us by the nose and makes us believe in what he's doing is impossible. He is confusing us in a way that at the end even the simple thing can surprise us... With absolute attention and thinking if this was really true (or if it's just imaginary, mixed with a bit of facts) we reach to culmination of the movie, namely when the puzzle (which we though it was solved and clear) is revealed. Just then (even after the first watch of the movie) the pleasure of The Prestige has arisen. I felt deceived from the movie, I felt how everything was so close to reality, there were no frauds, just the hidden truth. The secrets are my life... Words of the Professor (or may be they are not his) pleased from the progress, the thrill, the continuing feeling of the partially completed mystery, I continued to beat my brains out with interest in attempts to get to the end of he movie before the end comes.

Part Three: The Prestige
When you come to the moment, where everything you believed in turns out to be a lie or reality, that you have truly understood what is happening or were absolutely misled... the movie shows us the cards, hidden during the whole game. The moment of prestige comes for Nolan and his work. Truly amazing thrill... just when you think that the Professor has outwitted Danton, or that Danton turns out to be the better illusionist (or at least more obsessed and crazier in achieving his goal)... everything is revealed in 5 minutes. There is a lot of information, you have the chance to see how must have you followed the movie in these two hours and ten minutes. Here is the complete satisfaction of The Prestige. This will keep you... going for a few days after you've seen it. What will really make you watch it again after few months is the though and the hope that you don't remember what happened in the movie, only to feel it once again like the first time...

And so, with the risk that I overdid the twists, the base of the mystery and... constant mystery, I invite you to see The Prestige (not in your home). I suggest you see the trailer first... personally it was very inspiring, and every time I remember it (or I watch it) I wish I had some more free time and let myself be fooled... prestigious...

» translated by Ilienna