Cinemaniac се премести на НОВ адрес!
След 60 секунди, ще бъдете автоматично пренасочени към http://blog.elfglade.com/
НЕ Е ПРОСТО НОВ ОБЛИК! Тези, които ме четат, за да не правите излишно трафик (дразнещо е) - сменете адреса ми във вашия блогрол!
Благодаря!

Monday, November 05, 2007

»©« The Prestige



Дам... след като порядъчно хапнах порция KFC в любимия ми (все още) CCS, докато си чакам прожекцията на Американски гангстер, ще ви разкажа впечатленията си от едно добро филмче, от началото на вече отиващата си 2007 година. Филмът е Престиж...

Част първа: Залогът
След като гледах Мементо, преди 2 години, не смятах че ще има друг по-впечатляващ и по-объркващ за зрителя филм. Но не ме разбирайте погрешно, в добрия смисъл по-объркваш. Филтът до толкова те вкарва в... "магическия" си свят, че вече не знаете кой кога, какво прави... жив ли е, номер ли играе, или е просто поредната илюзия в репертоара им. На режисьора Кристофър Нолан (създателя на Мементо, познат ни още и с последната част от историята на Батман), с участието на Хю Джакман, Крисчън Бейл, Майкъл Кейн, Скарлет Йохансон... Дейвид Бауи. С очакване за една същинска енигма, заплетен и мистериозен трилър, зрителя затаява дъха си при угасване на светлините в кинозалата. Филмът започва.
Още отначало сценария ни хваща неподготвени, и ни проверява колко добри сме в бързо подреждане на пъзела, водещ към свадата на двамата ни главни герои (Джакман и Бейл). Действието се развива... преди малко повече от 100 години. Времето на съперничеството на Тесла и Едисон. Времето на важни поврати в историята на науката и като цяло влиянието им върху човечеството. Но обект на филма не научното съперничество... а това на илюзионистите: Великия Дантон и Професорът.

Част втора: Повратът
Докато внимателно следим филма, и схващаме всяка една стъпка на героите, и си мислим че вече всичко знаем и във всеки момент ще започнем да отгатваме кой как ще постъпи... се оказва, че единствения "победител" e сценариста... който успешно ни води за носа, и ни кара да вярваме в това, което всъщност е невъзможно. Обърква ни дотолкова, че накрая и елементарното да ни шашне... С абсолютно внимание и мислене, дали това наистина се е случило (или е просто измислица, преплетена с малко факти) стигаме до пиковия момент на филма, именно когато пъзела (мислен от нас за нареден и ясен) се разкрива. Точно тогава (дори и след първото гледане на филма) в мен се появи удоволствието от Престиж. Чувствах се измамен от филма, усещах как всичко е било толкова близко до реалността, нямало е измами, просто скрита истина. The secrets are my life... думи на Професорът (или може би не негови). Доволен от развитието, тръпката, продължаващото чувство от ненапълно разплетената мистерия, продължих с интерес да си блъскам главата в опити да стигна до края на филма, преди самият той да настъпи.

Част трета: Престижът
Когато достигнете момента, в който всичко в което сте вярвали се окаже измислица или реалност, че сте разбирали напълно какво се случва или сте били абсолютно заблудени... филмът ни показва картите, крити през цялото време на играта. Настъпва момента на престиж за Нолън и неговото произведение. Наистина невероятна тръпка... точно когато си мислите че Професорът е надхитрил Дантон, или пък Дантон все пак се оказва по-добър илюзионист (или най-малкото по-обсебен и луд, в постигането на целта си)... всичко се разкрива в периода на 5 минути. Наистина много информация, имате възможност да проверите доколко сте следили филма, през двата му часа и 10 минути времетраене. Тук идва и пълното удоволствие на Престиж. Това което ще ви държи... влага и няколко дена след като сте го гледали. Това което ще ви накара да го гледате пак след няколко месеца, с мисълта и надеждата да не си спомняте какво точно се е случило във филма, само и само да го изпитате още веднъж, както при първото гледане...

И така, с риск да съм прекалил с увъртанията, положените основи на загадъчността и... набиващата се мистерия, ви каня да гледате Престиж (няма да е вкъщи). Първо ви предлагам да гледате трейлъра... лично на мен ми действа страшно надъхващо, и всеки път като се сетя за него (или го гледам) ми се ще да си намеря свободно време и пак да се оставя да ме залъгват... престижно...

» back to top

Yeah... after I had a decent mean in KFC in my favorite (still) CCS while I was waiting for the start of American Gangster I'll tell you my impressions from a good movie from the beginning of 2007. The movie is The Prestige...

Part One: The Pledge
After I watched Memento 2 years ago I didn't think that there would be more impressive and more confusing for the viewer movie. But don't get me wrong, it's confusing in a good way. The movie gets you in... its "magical" world that you don't even know who, when, what's doing... is he alive, it is a trick, or is it just another illusion in their repertoire. Of the director Christopher Nolan (the creator of Memento, also know with the last sequence of the story of Batman), with the assistance of Hugh Jackman, Christian Bale, Michael Caine, Scarlett Johansson... David Bowie. Awaiting for the absolute enigma mixed with a mysterious thriller, the viewer holds their breath when the lights go out in the hall. The movie begins.
From the very beginning the scenario grabs us unprepared and checks how good we are in puzzle solving, leading to the quarrel between the two main characters (Jackman and Bale). The action takes place... more than 100 years ago. The time of rivalry between Tesla and Edison. The time of important changes in the history in science and in general in their influence over human race. But the subject of the movie is not the science rivalry... but one of the illusionists: the Great Danton and the Professor.

Part two: The Turn
While following carefully the movie and we get every move of the characters, and we are thinking that we know everything and that at any moment we can guess who and how will act... it turns out that the only "winner" is the screen-writer... who successfully leads us by the nose and makes us believe in what he's doing is impossible. He is confusing us in a way that at the end even the simple thing can surprise us... With absolute attention and thinking if this was really true (or if it's just imaginary, mixed with a bit of facts) we reach to culmination of the movie, namely when the puzzle (which we though it was solved and clear) is revealed. Just then (even after the first watch of the movie) the pleasure of The Prestige has arisen. I felt deceived from the movie, I felt how everything was so close to reality, there were no frauds, just the hidden truth. The secrets are my life... Words of the Professor (or may be they are not his) pleased from the progress, the thrill, the continuing feeling of the partially completed mystery, I continued to beat my brains out with interest in attempts to get to the end of he movie before the end comes.

Part Three: The Prestige
When you come to the moment, where everything you believed in turns out to be a lie or reality, that you have truly understood what is happening or were absolutely misled... the movie shows us the cards, hidden during the whole game. The moment of prestige comes for Nolan and his work. Truly amazing thrill... just when you think that the Professor has outwitted Danton, or that Danton turns out to be the better illusionist (or at least more obsessed and crazier in achieving his goal)... everything is revealed in 5 minutes. There is a lot of information, you have the chance to see how must have you followed the movie in these two hours and ten minutes. Here is the complete satisfaction of The Prestige. This will keep you... going for a few days after you've seen it. What will really make you watch it again after few months is the though and the hope that you don't remember what happened in the movie, only to feel it once again like the first time...

And so, with the risk that I overdid the twists, the base of the mystery and... constant mystery, I invite you to see The Prestige (not in your home). I suggest you see the trailer first... personally it was very inspiring, and every time I remember it (or I watch it) I wish I had some more free time and let myself be fooled... prestigious...

» translated by Ilienna

No comments: