»©« Prepare for Glory !

О, да! Ооооооо, да!!! Спомням си... спомням си този свиреп поглед! Джерард Бътлър, перфектно пасващ в ролята на спартанския владетел и пълководец Леонид. Спомням си! CINEPLEX, късна прожекция... края на месец март. Аз, милото и Прасчо... на прожекцията на 300, след дълго очакване. И след многото постери, навсякъде из София... из нета, дори като спиш, сънуваш как 300 спартанци прохода бранят (и как иначе ;)), зрелището беше пълно!

Добре че взех билети 15 часа преди прожекцията... сутринта, че вечерта трябваше да го гледаме. Иначе щяхме да пропуснем. Залата беше пълна. Даже си мисля, че навън имаше още хора опитвайки се да влязат, но всички ние дружно, обединили се като 300 спартанци, барикадирахме изходите и отблъснахме "персите" ;) Хехехе... малко отклонение, но истината е че залата беше фул!
С шеметно начало, с изумителна кинематография, в стила на Франк Милър (по чийто комикс е сътворен филма) зрителите се хванаха за седалките и се приготвиха за жесток филм! Така си и беше! Бързо въведение за това, кои са били спартанците, какви точно са им били привичките от малки, какво е стойностно за тях, доблест, чест... права, задължения... Добри компютърни ефекти, и много много внушителен звук!
И тъкмо си мислиш, че темпото утихва, и иззад хоризонта се задават препускащи конници... персийки вестоносец! Няма такова движение на камерата, няма такива цветове... страхотна обработка на лентата! Възхитително, по-добро от Sin City (а той наистина беше як)! И така стигаме до момента, в който възмутен от наглостта на вестоносеца, крал Леонид наказа гостите си: "Лудост?!... ТОВА... Е... СПАРТА!!!"

Тук вече имаше затихване на темпото... но не за дълго, както се досещате ;) В крайна сметка нашите храбри войни, хоплитите от Спарта, решиха да тръгнат към Термопилите, за да спрат напредващите орди (ама наистина бяха орди... хиляди, хиляди, гадно изглеждащи ориенталци) на персите.
Отново прекрасни гледки! Това ми напомня изказването на милото: "Този филм е само за жени! 300 голи мъже единствено по препаски..." Започваш да гледаш по-друг начин на филма ;) Хехехе...
Музиката?! О... няма нищо подобно от сорта на епичните драми и исторически филми, не, не, не! Тук саунда беше... в стила на: Tonight we dine in hell! Под звуците на тежкия саундтрак, клането започна. И в действителност, тези 300 спартанци бяха машини за убиване. По какъв ли начин не извиваха телата си, в опит да съсекат противник... за около 10 минути, направиха мазало... просто, персите не можеха да престъпят от трупове...
Така след първата им битка, спартанците решиха да почистят малко, и построиха стена от телата на вече убитите перси. Жестоко! Ох... все още си спомням страшно много моменти. Живописно и брутално! Визията беше уникална... не знам дали има някой да е пропуснал това зрелище, обаче... ако има, непременно трябва да изгледа филма. За жалост невероятното изживяване пред големия екран, няма как да го замените!

След няколко битки, след хилядите избити врагове, след опитите на персите, и техния лидер Ксеркс да сломят храбреците (изпращаха слонове, 3-метрови оковани във вериги изроди, един луд с камшик... леле...), най-накрая... духа на войните бе пречупен.
Въпреки невероятния дух, и бойни способности, числеността надделя... под дъжд от стрели, закриващ дори слънчева светлина... Леонид беше пронизан! Той падна на колене... пред Ксеркс, тогава, музиката вече беше епична! Спомням си как един от първия ред с вдигнати към екрана ръце се изправи... Усещах че си мислеше: Неее!!! Не го прави!! Толкова беше навътре във филма ;) Уникално... и всъщност какво стана... Леонид заблуди Ксеркс... с последни сили, с боен вик, с копие в ръка... той се засили към персийския водач... невероятна сцена, не мога да ви я опиша с думи... хвърчащото копие, прогресивното му движение към тялото на Ксеркс... сянката по стъпалата на подвижния му трон... О!!! Невероятно!!!

Мисля... че... нямам какво повече да добавя за филма. В противен случай ще трябва да го разкажа целия, а това не ми се прави (особено сега), а и няма да успея да опиша с такава подробност и качество сцените, цветовете, звука... движенията на камерата. Браво! Пригответе се за слава!

» back to top

Oh, yeah! Ooooh, yeah! I remember... I remember this fierce look! Gerard Butler, a perfect match for the role of the Spartan king and military commander Leonidas. I remember! CINEPLEX, the late projection... the end of March. I, the Dear and Piggy... went to the projection of 300, after long expectation. And after all the posters, everywhere around Sofia... around the internet, even when you sleep you dream how the 300 Spartans defend the passage (and just how ;)), the show was absolutely spectacular!

Thank goodness I bought the tickets 15 hours before the projection… in the morning, because we had to watch it in the evening. Otherwise we would have missed it. The hall was full. I think that there was even more people outside trying to get in, but together, united like 300 Spartans, we blocked the exits and pushed the "Persians" away ;) Hehehe... a little diversion, but the truth was that the hall was really full!
With a stunning beginning, with an amazing cinematographic, in the stile of Frank Miller (whose comic book was the movie based on) the viewers hold on to their seats and prepared for an amazing movie! And it was! Just a brief info about who were the Spartans, what were their habits, what is worth for them, courage, honor... rights, obligations... Good computer effects and lots of, lots of impressive sound!
And just when you were thinking that the temp was slowing down, and beyond the horizon galloping horse riders appear... a Persian messenger! You've never seen such movement of the camera, such colors... fantastic film processing! Ravishing, better than Sin City (and it was really great)! And then we come to the moment, where indignant at the insolence of the messenger king Leonidas punishes his guests: "Madness?!... THIS... IS... SPARTA!!!"

Here's when the tempo becomes more quite... but not for long, as you can guess ;) At the end our brave soldiers, the hoplites from Sparta, decided to go to the Thermopylae in order to stop the marching hordes (they were really hordes... thousands and thousands of mean looking Orientals) of the Persians.
Again amazing sites! This reminds me of what the Dear said: "This movie is made for women only! 300 naked guys, wearing only bands..." You start looking at this movie in a different way ;) Hehehe...
The music?! Oh... there is nothing like in the epical dramas and the historical movies, no, no, no! Here the sound was... in the style of: Tonight we dine in hell! Under the sound of the heavy music the slaughter began. Indeed these 300 Spartans was killing machines. They were twisting their bodies in such ways, in attempt to kill the enemy... for about 10 minutes, they made complete massacre... the Persians just couldn't move from dead bodies...
This way after their first battle, the Spartans decided to clean a bit, and build a wall from the corpses of the dead Persians. Cool! Oh... I still remember so many moments. Picturesque and brutal! The vision was unique... I don't know if still anyone that missed this event; however... if there is, be all means you must see the movie. Unfortunately, the amazing feeling in front of the big screen, you just can't replace it!

After a few battles, after the thousands enemies killed, after the attempts of the Persians and their leader Xerxes, to crush the brave man ( they sent elephants, 3 meters tall chained freaks, and a crazy guys with a whip... wow...), and finally... the spirit of the soldiers was broken. Although the incredible spirit and fighting skills, the number prevailed... under rain of arrows, blocking even the sun... king Leonidas was stabbed! He fell in his knees... in front of Xerxes, and then the music was epical! I remember how one guy of the audiences raised his hands towards the screen and stood up... I felt that he was thinking: Nooo!!! Don't do it!! He was so in the movie ;) Exclusive... but what happened... Leonidas fooled Xerxes... and with his final strength, with battle roar, with spear in his hand... he speeded up towards the Persian leader... an incredible scene, there are no words to describe it... the flying spear, and its progress motion towards Xerxes' body... the shadow on the stairs in his mobile throne... Oh!!! Incredible!!!

I think there is nothing more that I can say about the movie. Otherwise I would have o tell you the whole movie, and I don't wish to do that (especially now), and I might not be able to describe in such great detail and quality the scenes, the colors, the sound... the movement of the camera. Excellent! Prepare for glory!

» translated by Ilienna

»©« Enemy at the Gates

След като засегнах темата за Втората световна война... се върнах леко в спомените си, и хоп: Джъд Лоу срещу Ед Харис, в един от най-епичните снайперистки дуели в историята на киното. Враг пред портите, Филм на Жан-Жак Ано, разказващ историята на Червената армия, окупацията на Сталинград, отблъскването на нацистките войски от същия град, и конкретно съдбата на един специален войник - Василий Зайцев. Запомнете това име!
Наистина не толкова свирепо направен, както предният разгледан от мен, но пък също с класа и вкус. Забележителен успех е постигнал френския режисьор, както в подбора на актьорите така и с майсторските пейзажи на разрушения руски град. Сталинград... мястото, на един от важните поврати в историята на спирането на терора, потисничеството и безмислените битки.

Щурмът от началото на филма... където новите попълнения в армията, 18 годишни младежи, пратени на фронта на почти сигурна смърт, е една от най-запомнящите се сцени. Където... тичащите двама по двама братя, си поделят пушка... когато единия умре, другият я взима и продължава. Връщане назад - не е опция. Биваш разстрелян от собствените си командири, в името на Сталин... в името на победата, и в това че върнеш ли се, или опиташ да избягаш, то ти си предател. Ако не си с нас... си против нас...
След зверското "отношение", и стотиците паднали жертви... героят ни, озовал се в море от трупове на свои сънародници, среща ключова фигура в живота си. Спасявайки живота на офицер от Червената армия, с блестящата си стрелба, усет за укритие, той спечелва доверието на последния.
Така започва историята на Василий Зайцев. Страшилището за всеки немски офицер, дръзнал да стъпи на територията на Сталинград.

Историята ни продължава, и то до такъв момент... в който... "империята отвръща на удара" ;) Да! Срещу Василий бива изпратен майор от Вермахта. Героят на Ед Харис (майор Кьоних) е един от най-добрите снайперисти в света за онова време. Последният, загубил сина си на фронта, без семейство и усещане за милост... се изправя в дуел срещу Зайцев.
Прекрасен сценарий... оригинални моменти, класическо виждане за депресиращата обстановка, много добре пресъздадена от режисьора Ано.
Множество трикове, опити за надлъгвания... постоянна несигурност за това да покажеш главата си повече от 20 см над земната повърхност... пропаганда, страх, героизъм, късмет... съвпадения... двамата главни герои непрекъснато са изправени пред редица несигурни влияния. Както от постъпките на съперника си, така и от изброените от мен по-горе.

И така, след множеството обрати, надхитреният беше войникът от Вермахта... след като героя на Джоузеф Файнс се пожертва в името на Василий... заблуден че е свалил руското страшилище, майор Кьоних напуска укритието си. Внимателно прекосявайки руините на гарата, устремен към тялото на съперника си... той попада в клопката...

Смразеният лик на Ед Харис... потискаща музика! камерата се завърта... виждаме веещия се плащ от дрехата на Джъд Лоу... поглед нагоре, той е хванал на прицел своята жертва... трепет в очите му, изстрел!

Във филма участват още: Рейчъл Уайз, Боб Хоскинс, Рон Пърлман. Също с добро представяне (особен Хоскинс, в ролята на Хрушчов)...

Достоен за гледане филм, заслужаващ да му се насладите. Лично аз няколко пъти съм го гледал, естествено аз повечето филми ги гледам няколко пъти ;) Но не всички! Не пълен шедьовър, но както вече казах достатъчно реалистичен и добре реализиран, за да получи адмирациите на всеки любител на киното.

» back to top

After I touched the subject about the World War II... I went back in my memories, and there: Jude Law vs Ed Harris, in one of the most epical sniper duels in the movie history. Enemy at the Gates, Jean-Jacques Annaud's movie, telling the story of the Red army, the occupation of Stalingrad, the repulse attack of the Nazi armies from this city, and in particular the story of one special soldier - Vasily Zaitsev. Remember this name!
The fact is that this movie is not so brutal, as the previous one reviewed by me, but still made with quality and taste. The success of the French director is remarkable, in the choice of the actors as well as the skilful pictures of the destroyed Russian city. Stalingrad... the place where happened one of the most important turns in the history in stopping the terror, the oppression and the pointless battles.

The attack in the beginning of the movie... there the new reinforcements of the army arrive, 18-year-old boys, sent to the front at almost certain death, is one of the most remarkable scenes. Where... running two-by-two brothers share their gun... when one of them dies, the other one takes it and keeps on. Going back... is not an option. You get shot by your own commanding officer, in the name of Stalin... in the name of victory, and if you go back, or try to escape, that means you are a traitor. If you are not with us, you are against us...
After the monstrous "attitude" and the hundreds dead bodies... our hero, sitting in a sea of his fellow countrymen's corpses, meets the key figure of his life. Rescuing the life of an officer of the Red army with perfect shooting, sense for hiding, he earns the trust of the officer.
This is how the story of Vasily Zaitsev begins. The horror for every German soldier who dared to cross the territory of Stalingrad.

Our story continues, until the moment... where... "the empire strikes back" ;) Yes! They sent a major from Wehrmacht against Vasily. The character of Ed Harris (Major Konig) is one of the best snipers in the world at that time. He lost his son on the battle field, no family and sense for mercy... stands up in a duel against Zaitsev.
Wonderful scenario... original moments, classical view of the depressing atmosphere, re-created very well by the director Annaud.
Number of tricks, tries to outwit... constant insecurity about showing you're head more than 20 cm above the ground... propaganda, fear, heroism, luck... coincidences... the two men are constantly put up in front of unsteady influences. From the acts of his opponent as well as from the listed things made by me.

Thus after a number of twists in fate, the soldier of Wehrmaht was tricked... after the character of Joseph Fiennes sacrificed himself in the name of Vasily... Fooled to think he hit the Russian horror, major Konig leaves his hiding. Crossing carefully the ruins of the station, moving towards the body of his opponent... he falls into the trap...

The frozen look of Ed Harris... the depressing music! The camera turns... and we can see the waving mantle of Jude Law... look up, he is targeting his victim... a blink of an eye, gunshot!
In the movie we can also see: Rachel Weisz, Bob Hoskins, and Ron Perlman. Also with great performance (especially Hoskins starring as Khrushchev)...
The movie is worth watching and to be enjoyed. Personally I have seen it couple of times, of course I have watched most of the movies couple of times ;) But not all! It's not absolute masterpiece, but as I already said it's enough realistic and well made to receive the admiration of every movie maniac.

» translated by Ilienna

»©« Saving Private Ryan

Дойде време за Стивън Спилбърг и неговото невероятно пресъздаване на една важна част в историята на цялото човечество, част от Втората световна война, D-Day (Десантът в Нормандия, 6 юни, 1944 г.)... най-дългия ден...
Зад името Стивън Спилбърг, стои забележителен човек, заслужаващ възхищение. С огромен принос за филмовото изкуство, надали има някой който да не се е възхитил поне на едно негово произведение...
С огромен труд, добра режисура, страхотен сценарий, култивиращ голяма хуманна идея, награден с 5 Оскара, през 1998 година се появява Спасяването на редник Райън.
Филмът започва с посещение на гробищата на загиналите през Втората световна война, в битките във Франция. Героят ни изпада в спомени... и през погледа му, режисьора ни връща назад, няколко десетилетия... за да изпитаме доколкото е възможно... ужаса на това събитие...
Чарли Сектор, 6:00 сутринта, 6 юни, 1944 г., брегът Омаха, крайбрежието на Нормандия... множество отряди американски войници щурмуват укрепленията на нацистките окупатори с цел пробив и старт на кампанията, довела в последствие до унищожението на нацистка Германия и началото на край на Втората световна война.
На този... кадър тук имаме дебаркиращите войници, тичащи към смъртта. Няма връщане назад! Единствено напред към изпълняване на мисията. В тези 20 минути, на жестока касапница, безскрупулно избиване на хора... брутално кръвопролитие единствените мисли, които ми минаваха през ума бяха: Боже!... в секунда един сее смърт за десетина... защо?!... лодките спускат рампата и войниците биват убити. Миг невнимание или несполука, отново загуба на живот. Това на картинката долу не е оригинален кадър от филма... просто мой опит да покажа как тичащите напред поемат по пътя на гибелта си...

А ето тук, е този който решава кой ще живее или кой ще умре... за жалост с всеки изстрелян патрон от тази картечница MG-42, никой не бива възкресен. Плажът се пропива с кръв... водата в океана поема кръвта... водата се превръща в кръв...

Въпреки ниския морал, объркването, паниката, цялата суматоха и... неописуема липса на логика в това избиване един други, идва момент в който героите ни успяват да направят пробив, с цената на ужасно много жертви...

И след този преломен момент, духа вече е на друго ниво. Сега губещите стават побеждаващи... и идва време на неконтролируемост, жажда за мъст... черни завеси пред очите! На фона на следващия кадър имаме току що подпалена една от кулите на нацистите... от него изкачаха горящи немски войници, търсещи спасение... или бърза смърт. А на преден план, виждаме крещящия войник: "Не стреляйте! НЕКА ИЗГОРЯТ!!!"

Този... момент винаги ме е карал да настръхвам... както и един от следващите: съюзниците овладяват плажа и настъпват към окопите на немците, където последните в отчаяни опити да се спасят - бягат... уви, биват обградени от поне 10 пъти повече от тях жадни за отмъщение войни... следват разстрели...
Още убити...
Героят на Том Ханкс (капитан Милър) наблюдаващ тази жестока гледка с поглед напомнящи ни много за нашите погледи, докато гледаме филма. Войната няма логика... няма победители във войната. "A day of battle is a day of harvest for the devil..."

... мълчание...

След това невероятно начало... смразяващо кръвта, изпълващо ни със смесени чувства за правилно и неправилно, за това как ние бихме се справили в такава ситуация... дали ще запазим самообладание и ще намерим начин да се съхраним?! Дали ще се предадем мислено и ще посрещнем съдбата си без борба!? Дали ще сме тези, които ще поведат останалите към успеха и началото на края на тази мъст и жестокост... кой знае?!...
Филмът продължава... наблюдаваме множество машинописки, завършващи един след друг лист по лист... с вести за загинали в битка синове, бащи, братя... Именно тогава, научаваме за трима братя, убити в един и същи ден. И затова, че майката ще получи три сгънати американски флага, в един следобед... жестоко... Тогава идва ред на главнокомандващия, Джордж С. Маршал, уведомен за станалото, че тези трима братя имат четвърти, все още жив... намиращ се в неизвестност, дълбоко в тила на врага. Хуманно повлиян от едно писмо на Ейбрахъм Линкълн, написано преди повече от 100 години, до майка загубила петимата си сина... генерала дава заповед за откриването на този човек. За съхраняването на този един човек, и връщането му вкъщи.
Така започва и историята за спасяването на редник Райън. В цялата тази бъркотия, да търсиш един човек, е все едно търсенето на игла в купа сено (така се изрази сержант Хорват - героя на Том Сайзмор).
След множество сблъсъци и неочаквани срещи, след загубата на много хора... те откриват целта, редник Райън.

Но в такъв момент, и на такова място... че е непосилно за тях, волеви и физически да се върнат обратно. Или войната ще се справи с тях, или те с нея. В последната битка, на живот и смърт, на кървави сцени, на инстинкт в опит за съхранение... наблюдаваме сила, качество и прекрасно филмово изпълнение.
Не съм виждал по-реални сцени, по... добре изглеждащи моменти, толкова свирепи и подтискащи. Както на човек срещу човека...

... така и на човека срещу машината...

Ръкопашна схватка, кръвожадно желание за мъст, безконечни ленти с патрони, изстрелвани един след друг към телата на неподозиращите войници. Падащи един по един... биващи повалени от снайперисткия куршум на редник Джаксън (Бари Пепър), или пронизани с нож в сърцето... с последни думи: "Чуй ме! Моля те! Не го прави! Нека живеем..." Капки пот падащи върху треперещото лице на редник Мелиш (Адам Голдбърг), в последните му мигове и последни глътки въздух... улучен фатално, кървящ, стенещ за майка си (медик Уейд, Джовани Рибизи)... жертващ се за друг (редник Райбън, Едуард Бърнс)... объркан от своите чуства за справедливост (ефрейтор Ъпъм, Джеръми Дейвис)... покосен от изстрел в гърба, в опит да спаси дете (редник Капарзо, Вин Дизел)...
От хората на долната снимка, шестима, оцелява само един...

От хората на долната снимка, десетима, оцелява само един...

Какво друго мога да кажа за филма... освен това че, през цялото време ви държи на емоционално ниво. С внимание, с желание, с почит към участниците в него... със съжаление, тъга, гордост към доблестните мъже изпратени на смърт в онзи ден, направили изключение, съхранили се, спасили човешки живот... жертването на 8, за спасяването на 1... за да го осмислите трябва да гледате филма... повече от 1 път... за да не останете с погрешно разбиране за вина, или нелогични действия... повече от 1 път!
Капитан Милър (Том Ханкс) с последни думи към редник Райън (Мат Деймън): "Заслужи го!"
"In the Last Great Invasion of the Last Great War, The Greatest Danger for Eight Men was Saving... One..."
Приятно гледане !

» back to top

The time for Steven Spielberg has come and his amazing recreation of a very important part in the history of mankind, part of the World War II, D-Day (landing in Normandy, June 6th 1944)... the longest day...
Behind the name of Steven Spielberg stands a remarkable man, deserving admiration. With his great contribution to the art of moviemaking, I doubt that there is someone who didn't like at least one of his masterpieces...
With a lot of work, good directing, amazing scenario, cultivating big humane idea, rewarded with 5 Oscars, in 1998 Saving Private Ryan comes out.
The movie begins with a visit to the graveyard of the killed in the battles in France during the World War II. Our hero is sinking into memories... and trough his sight the director sends us back a few decades... so that we could feel as much as possible... the horror of this event...
Sector Charlie, 6:00 AM, June 6th 1944, Omaha coast, the shore of Normandy... a number of American soldier parties attack the defenses of the Nazi invaders in order to break in and start the campaign, brought to the destruction of Nazi Germany and the beginning of the end of WWII.
On this... frame here, we have the landing soldiers running towards their death. No turning back! Only forward to completing the mission. In these 20 minutes of monstrous slaughter, merciless killings... brutal blood spilling, the only thoughts that went through my mind were: God!... in just a moment one brings death to some ten... why?!... the boats lower the ramp and the soldiers get killed. A moment of inattention or fault, a loss of a life again. The picture bellow is not original frame from the movie... it's just my attempt to show how the running towards are heading to their dead...

And this guy over here decides who lives and who dies... unfortunately from every fired bullet from the machine-gun MG-42, no one gets resurrected. The beach is soaked in blood... the water from the ocean takes the blood... the water turns into blood...

Although the low morality, the uncertainty, the panic, the whole confusion and... the indescribable lack of logic in killing each other, comes the moment where the heroes manage to make break with the cost of a lot of victims...

And after this critical moment the spirit is on another lever. Now the losers are winners... and then it becomes uncontrollable, the thirst of revenge... black curtains in from of the eyes! In the background of the next frame we can see one of the Nazi towers that was just set on fire... there were burning Nazi soldiers that were jumping out, looking for salvation... or quick death. And in the foreground we see the screaming soldier: "Don't shoot! LET 'EM BURN!!!"

This... moment always gives me the creeps... as well as one of the next: the allies take over the beach and step forward to the trenches of the Germans where in their despaired attempted for salvation – run... alas, they get surrounded by at least 10 times more soldiers, craving for revenge... followed by execution...
More killed...
Tom Hanks' character (Captain Miller) observes this cruel sight with a look that reminds us of our look while we watch the movie. The war has no logic... there are no winners. "A day of battle is a day of harvest for the devil..."

... silence...

After this amazing start... that freezes our blood, filling us with mixed feelings about right and wrong, about how we would manage in situation like this... would we be able to keep our self-control and to protect ourselves?! Would we give up in our minds and accept our destiny without a fight!? Would we be the ones who will lead the others to success and the beginning of the end of this revenge and cruelty... who knows?!...
The movie continues... we can see a lot of typists, completing letters one after another... with notices of died in battles sons, fathers, brothers... This is the moment when we find out about three brothers, killed on the same day. Therefore the mother would receive three folded American flags, in one afternoon... brutal... Then comes the commander-in-chief, George C. Marshall, informed about this, and that these three brothers have another brother, still alive... whose location is unknown, deep in the rear of the enemy. Infused with humaneness by a letter from Abraham Lincoln, written oven 100 years ago, to a mother that lost her five sons... the general gives an order to find this person. For his protection and his save return home.
This is how the story about saving Private Ryan begins. To find one person in this whole mess is like looking for a needle in a haystack (this is how Sergeant Horvath - Tom Sizemore's character).
After a number of battles and unexpected encounters, after the loss of a lot of people... they find the target, Private Ryan.

But in a moment like this and in a place like this... that is beyond their strength, of the will and of the body, to go back. Either the war copes with them, or they cope with the war. In the last battle for life and death, of blood scenes, of an instinct of self-preservation... we can see the power, quality and the magnificent film accomplishment.
I have never seen more realistic scenes, better... looking moments, so vicious and depressive. As man against man...

... as man against the machine...

Hand-to-hand fight, fierce longing for revenge, endless cartridge belts, fired one after another towards the unsuspecting soldiers. Falling down one after another... stroke by the sniper bullet of Private Jackson (Barry Pepper), or stabbed with a knife in the heart... with last words: "Listen to me! Please! Stop it! We can live...!" Drops of sweat falling from the tremulous face of Private Mellish (Adam Goldberg), in his last moments and last sip of breath... shot deadly, bleeding, moaning for his mother (T/4-medic Wade, Giovanni Ribisi)... sacrificing himself for someone else (Private Reiben, Edward Burns)... confused from his sense of justice (Corporal Upham, Jeremy Davies)... killed by a shot in the back, in his attempts to save a child (Private Caparzo, Vin Diesel)...
From the picture bellow, six, only one survives...

From the picture bellow, ten, only one survives...

What else could I say about the movie... accept that trough the whole time you are head in an emotional level. With attention, with a will, with honor to the participants in it... with regret, sorrow, pride for the noble man sent to death that day, made an exception, saved themselves, saving a human life... the sacrifice of 8, for the saving of 1... to understand that you have to see the movie... more than once... in order not to misunderstand the sense of guilt, or illogical actions... more than 1 time!
Captain Miller (Tom Hanks) with his last words towards Private Ryan (Matt Damon): "Earn it!"
"In the Last Great Invasion of the Last Great War, The Greatest Danger for Eight Men was Saving... One..."
Have a nice watch !

» translated by Ilienna

»©« Gattaca

На вашето внимание представям един от любимите ми филми... Гатака. Съвършен филм за мен, дело на режисьора и сценарист Андрю Никъл, докосващ се до идеята за перфектния човек... за генетично-създадения модел... за генетиката и нашето бъдеще...
Под звуците на невероятната музика на композитора Майкъл Наймън ще се опитам да ви разкажа впечатленията си относно филма, както и за чувствата които поражда... сетивата, които биват засегнати в мен, всеки път когато го гледам (или дори само като слушам музиката...).
G.A.T.T.A.C.A - името, създадено от четирите инициала на двойките нуклеинови бази: А-аденин, C-цитозин, G-гуанин и T-тимин, съставящи полимера наречен ДНК... носещ цялата ни генетична информация. Цялата информация, побрана в една малка структура, спираловидна, с милиони двойки бази... милиони, формиращи ни като характер, външни белези, съзнание... цвят на очите, човешко естество, желание за добра воля, лош характер, агресия...
Началото - детайлна кинематография, и изключителен поглед над нещата, едно оригинално представяне на идеята. Падащ нокът... падащ косъм... падащи миниатюрни парченца отронила се кожа. Всяко едно от тях носещо безкрайно много информация за човека, принадлежащи му. Всяко едно с поне милиони спирали ДНК... нашият отпечатък, следата, която може да ни разобличи независимо има или няма свидетели... доказателството, което не можеш да опровергаеш.
В процеса на филма разбираме защо всъщност нашият герой (Джером Мороу) се подлага на подобно нещо (цялостно почистване на тялото си, предпазна мярка да не остави следа от себе си). Мечтата му... тази, заради която зрителят ще се влюби във филма, и ще разбере че човешките възможности са безгранични.
Както вече споменах доброто операторско виждане и цялостната кинематография правят от филма шедьовър, но това не е всичко... има редица други неща, които ни впечатляват. Разбира се музиката (също говорих за нея в началото, дело на Майкъл Наймън) даваща уникално звучене на филма, придаваща силно и носталгично чувство. Силата на волята и духа във формата на поредица ноти...
Моменти, бележити фрази, остроумия, съвпадения... всичко това е част от филма. Части които не се виждат с просто око, и на първо гледане...
Вижте снимката долу...

...това е Джъд Лоу, в инвалидна количка. Той стои до извитите стълби, изправен пред огромно препядствие (трябваше да се качи до горния етаж по най-бързия начин и да покрие героя на Итън Хоук). Извитата стълба, спиралата, ДНК-то... волята на човека, символ на желанието и потенциала във всеки един от нас, които могат да ни накарат да направим и невъзможното. Борейки се срещу несъвършенството си, той постига целта, изкачва стълбата... постига успех в името на другия, който също е на път да изживее мечтата си и да опровергае останалите, които са срещу него. Тези които го игнорират и дискриминират поради факта, че той не е генетично сътворен, и не се вмества в новия ред на незаменими хора. Но именно факта че съдбата не може да бъде контролирана от ДНК-то на 100% е стимула на героя на Итън Хоук в трудното му начинание.
Партнираща на двамата актьори е красивата Ума Търман, също даваща плюс на филма, разчупваща сивотата на новото бъдеще. Даваща малко цвят в монотонното и напрегнато ежедневие на Джером Мороу (Итън Хоук... и Джъд Лоу)...
Колкото и още да се опитвам... няма да мога да ви накарам да се почувствате по същия начин, както аз когато гледам филма. Затова най-добрия вариант е, просто да го гледате. Десетки пъти се случи при мен, предполагам и занапред ще е все така... защото накрая на филма, докато звучи Michael Nyman - The Departure и наблюдаваме Итън Хоук и Джъд Лоу, в последните им действия разбираме значението на думите: "There is no gene for the human spirit..."

» back to top

I present to your attention one of me personal favorite movies... Gattaca. I find this movie perfect, done by the director and writer Andrew Niccol, bringing near the idea of the perfect human... of the genetic-created model... of the genetics and our future...
Under the sounds of the remarkable music of the composer Michael Nyman I will try to tell you about my impressions for the movie, as well as the feelings that carry... the senses that are touched in me every time when I watch it (even when I only listen to the music...).
G.A.T.T.A.C.A. – the name created from the four initials of the nucleotide base pairs: A–adenine, C-cytosine, G-guanine and T-thymine, that compose the polymer called DNA... holding the whole genetic information. The whole information gathered in a small spiral structure, with millions of base pairs... millions, shaping us as characters, externals, mind... color of the eyes, human nature, good will, bag character, aggression...
The beginning – detailed cinematography and exceptional examination of the things, an original display of the idea. A falling nail... a falling hair... falling tiny pieces of skin. Every one of them carrying infinite amount of information about the person that used to belong. Every one of then with at least billions of DNA spirals... our fingerprint, the trace that can expose us whether there are witnesses or not... the proof that can't deny.
In the course of the movie we find out why exactly our hero (Jerome Morrow) puts himself to this (complete cleaning of the body, as a precaution not to leave a trace of him). His dream... for which the audience would fall in love in the movie, and will understand that one's opportunities are infinite.
As I already mentioned the operator view and the complete cinematography make the movie a masterpiece, but this is not all... there are a lot of other things which impress us. The music of course (I mention it at the beginning, made by Michael Nyman) gives a unique sound to the movie, adding powerful and nostalgic feeling. The power of the will and the spirit in a series of notes...
Moments, notable phrases, wits, coincidences... all this is part of the movie. Parts that can't be seen with naked eye and from first sight...
Look at the picture bellow...

...this is Jude Law, in a wheelchair. He is standing next to the winding stair-case, facing a huge challenge (he had to climb to the top floor by all means and to cover Ethan Hawke's character). The winding stair-case, the spiral, the DNA... the will of a man, symbol of the desire and the potential in every on of us which can make us do even the impossible. Fighting against his imperfection, he succeeds his aim, he climbs the stairs... he achieves his end in the name of the other, who is on his way to live his dream and to disprove the rest that are against him. The ones that ignore and discriminate him for the fact that he is not made genetically, and does not fit in the new order of irreplaceable people. However namely the fact that fate can't be controlled on 100% from the DNA, stimulates Ethan Hawke's character in his difficult initiative.
Partnering both actors is the beautiful Uma Thurman, also a big advantage for the movie, and breaking up the grayness of the new future. Giving a little color in the monotonously and tensely daily round of Jerome Morrow (Ethan Hawke... and Jude Law)...
As much as I try... I won't be able to make you feel the same way as me when I watch the movie. Therefore the best way is just to watch it. It happened to me about ten times, and I guess it's going to be from now on... because at the end of the movie, on the music of Michael Nyman - The Departure and we observe Ethan Hawke and Jude Law, from their last moments we understand the meaning of the words: "There is no gene for the human spirit..."

» translated by Ilienna

»©« Dances with Wolves

Дори да се стори странно на някои от вас (които ме познават, или пък тези които следят блога ежедневно... и усещат влечението ми към киното)... но едва днес, за първи път в живота си гледах Танцуващият с вълци. Филма отпреди 17 (почти 18 години), дело на Кевин Костнър, шедьовър за времето си беше добавен от мен в колекцията ми от значими филми преди около час.
Изнамерих аз extended версията на филма (продължила 3 часа и половина) и ето на, съботата ми мина (е, станах късно, снощи бях на сватба, а и... събота е, сега мога да спя, сега спя :)). Когато онзи ден си ровичках обичайно из IMDB попаднах на Кевин Костнър и видях че той има 2 Оскара... ха! не знаех... я да видя защо и хоп! Танцуващият с вълци (хм...) не знаех. Я да видя филма... БУМ! 7 статуетки на Академията! Направо се шашнах. Бях чувал, че филма е добър, ама чак пък толкова. Затова не се поколебах и го изнамерих от нета. Да, да... намерих свободно време и така, загледах го.
Струваше си цялото време! Разбира се не е станал мой фаворит, но определено е направен с класа. Издържан в жанра: "Преоткрий себе си!" изпълнен прекрасно като реализъм, атмосфера, нрави. През цялото време сиуксите (добрите индиански племена) си говореха на техния език... и когато оставаха сами, също ;) не като терористите в модерните филми (говорят си на техния език, ако някой от главните герои е наблизо, уви обаче... останат ли сами, хоп, заприказват на английски...).
В много аспекти филма е добър. Най-малкото от любопиство за това как Кевин Костнър се е справил с режисурата. Много добре - това е моето мнение.
Друго също ми направи впечатление... паралелното проследяване на комуникацията между човека с природата (героя лейтенант Джон Дънбар с вълка - Чорапчо (Two Socks)), и белия човек с индианските племена (същия лейтенант със сиуксите). Беше му също толкова трудно да разбере инстинките на вълка, колкото и да обясни какво е бизон (татанка - на сиукски) на Ритащата Птица (героя на Греъм Грийн).
Разбира се не се размина и без нежна и задушевна страна. Дънбар (не ДъмБеър (Тъпа Мечка)), а Дънбар) срещна Вдигналата Юмрук (героинята на Мери МакДоналд) и имаше искри, пламъци... цели огньове от страст.
С две думи, като обобщение... филма е достатъчно добър, и с история, и заслужава да бъде гледан (дори повече от веднъж). Може да го направя пак някой ден, стига да имам отново половин ден на разположение ;)
И разбира се, радвам се че поправих този пропуск ;) Направете го и вие!

» back to top

Even if it seems strange to some of you (who know me or those who follow my blog daily... and can feel my attraction to cinema)... but only just now, I watched Dances with Wolves for the first time in my life. A movie from 17 (almost 18 years) ago, created by Kevin Costner, a masterpiece for its time, was added by me to my collection of significant movies about an hour ago.
I acquired the extended version of the movie (3 and half hours long) and you see, me Saturday was over (well, I got up late, I was to a wedding last night and... it's Saturday, I can sleep now, so I sleep :)). When I was digging in IMDB as usual I came across Kevin Costner and I found out he had two Oscars... ha! I didn't know... let's see why and there! Dances with Wolves (hm...) I didn't know. Let's see the movie...BAM! Seven Statuettes of the Academy! I was amazed. I've heard that the movie was good, but all that much. That's why I didn't hesitate and acquired the movie. Yes, yes... I found the time and so I watched it.
It was worth the time! Of course it didn't become my favorite, but defiantly it was made with class. Made in the genre: "Rediscover your self!" fulfilled wonderfully as realism, atmosphere, morals. Through all the time the Sioux (the good Indian tribes) were talking in their own language... and when they were alone too ;) not like the terrorists in the modern movies (they talk their own language, if one of the main heroes is close, alas... when they are alone, and they start talking in English...).
The movie is good in many aspects. At least from curiosity, how Kevin Costner managed with the staging. Very good – that's my opinion.
Something else that made an impression on me... the parallel tracking of the communication between man and nature (the character lieutenant John Dunbar with the wolf – Two Socks) and the white man with the Indian tribes (the same lieutenant with the Sioux). It was as difficult to understand the instincts of the wolf as to explain to Kicking Bird (Graham Greene's character) what is a bison (tatanka – on Sioux).
Of course I didn't go without a tender and intimate side. Dunbar (not DumBear (as dumb bear), but Dunbar) met Stands With A Fist (Mary McDonnell's character) and there were sparkles, flames... fires from passion.
In two words, as a summary... the movie is good enough and with a story, and it deserves to be watched (even more that once). I can do that one day, as long as I have half day off available again ;)
And of course I'm glad I fixed this gap ;) You should do it too!

» translated by Ilienna

»©« H.E.A.T

ЖЕГА... филмът с който дебютът на Майкъл Ман на големия екран се увенча с краен зрителски интерес и множество фенове! Дългогодишно очакваната колизия на двамата феноменални актьори - Ал Пачино и Робърт де Ниро, най-накрая е факт. Вижте ги на снимката... това беше момента, в който двамата, държейки се като приятели споделиха по чаша кафе, часове преди големия удар на... лошите :)
ЖЕГА... събитие, отново от 1995 година (а колко още има... сред тях е и шедьовърът на всички времена за мен, но за него ще пиша по-късно...). Партниращи звезди във филма са Вал Килмър, Джон Войт, Ашли Джъд, Даян Венора, Том Сайзмор... Натали Портман (година след невероятно успешното си участие в Леон).
ЖЕГА... великолепна режисура от страна на Майкъл Ман, почти 3 часа наблюдаваме качествена кинематография, операторско майсторство, интересен сюжет. Тръпката е на ниво, на моменти страшно подчертавана от озвучението.
Звукът - много важна част във филма. Не говоря само за саундтрака, който между другото също е много добър... U2 - Always Forever Now (част от ритъма ползван при обира на банката... жестока сцена) или Moby - God Moving Over Face of Waters (финала на филма, сблъсъка на двамата главни герои), а говоря и за звуковия монтаж. Вече на няколко пъти споменавам голямата сцена, в която групата престъпници напускат банката, която току що са обрали и на входа ги посрещат ченгетата. И двете страни тежко въоръжени без притеснения да употребяват оръжията! В тази сцена е използван оригиналния звук, записан по време на снимките... повярвайте ми, невероятно е. При възможност да гледате филма, направете го с подходящата апаратура, която да ви гарантира чист звук! Заслужава си...
Какво още бих могъл да кажа за филма, така че да ви заинтригувам още...
Може би просто част от думите на Нийл МакКоли (Робърт де Ниро), а именно: "Do not allow anything into your life which you cannot walk out on in thirty seconds flat if you spot the heat around the corner."
Приятно гледане !

» back to top

HEAT... the movie where the first appearance of Michael Mann was crowned with ultimate viewer's interest and millions of fans! The long years waited collision of two phenomenal actors - Al Pacino and Robert De Niro is finally a fact. You can see them on the picture above... this is the moment where the two while acting as friends had a cup of coffee just hours before the big score of... the bad guys :)
HEAT... an event, again from 1995 (and how much more there is... along them is the masterpiece of all times, but I'll write about it later...). Co-staring actors in the movie are Val Kilmer, Jon Voight, Ashley Judd, Diane Venora, Tom Sizemore... Natalie Portman (a year after her incredibly successful act in Leon).
HEAT... magnificent staging made from Michael Mann, almost 3 hours we were observing the high-quality cinematography, camera skills, interesting plot. The trill is on its level, in some moments underlined by the soundtrack.
The sound – a very important part of the movie. I'm not just talking about the soundtrack which by the way is also very good... U2 - Always Forever Now (part of the rhythm was used during the robbery of the bank... nice scene) or Moby - God Moving Over Face of Waters (the end of the movie, the duel between the two main characters), but I'm talking the sound assembly. I mentioned the big scene couple of times now, where a group of criminals leave the bank which they have just robed and are awaited by cops on the entrance. Both side are heave armed and use their guns with no embarrassment! In this scene the original sound was used, recorded during the shooting... believe me, it's amazing. If you have the chance to watch the movie, do it with the appropriate installations which could guarantee you the real sound! It's worth it...
What else can I say about the movie so that I can interest you more...
May be just a quote from the words of Neil McCauley (Robert De Niro), namely: "Do not allow anything into your life which you cannot walk out on in thirty seconds flat if you spot the heat around the corner."
Have a nice watch !

» translated by Ilienna

»©« Hack the Planet

О, да! Тези които виждате на снимката, малко по-нагоре са Анджелина Джоли и Джони Лий Милър, през 1995 година, във филма Хакери (Hackers). Гледали ли сте го?! О, пропуснали сте... веднага можете да поправите грешката. Защо ли?! Ха ми, защото си заслужава.
За какво става въпрос в Хакери, накратко: 1988 година в Сиатъл (САЩ) спец частите влизат в дома на Дейд Мърфи, изкарвайки ангелите на майка му, докато тя му приготвя закуска... така и не го виждаме Дейд в тези първи кадри... докато не идва момента в съда, където се оказва че малкото 11 годишно хлапе, с прякор Zero-Cool (хакерски псевдоним) е разбил 1507 компютъра, сринал финансовата система на Уолстрийт... и изобщо, е ебал мамата на цялото нападение... :) Простете за френския израз. И така, лишен от достъп до компютър и телефон, докато не навърши 18 години, Zero-Cool е съкрушен...
Така започва филма, следва страхотното звучене на Orbital - Halcyon & On & On... и оттам нататък сте вие! Няма да го разказвам, защото просто ще ви лиша от кефа.
Защо ми харесва филма?! Защо ви го пробутвам, след като е от преди 12 години.
- сценарият е интересен (не, няма да се нагледате на професионални хаквания, тези от вас които са по-напред с технологиите, даже ще се посмеят на остарелите техники, или неправилните термини, но пък ако скипнете фактите, и се наслаждавате, филма е върхът);
- музиката е една от най-добрите... както споменах вече, започва с Orbital, на места се срещат The Prodigy, Massive Attack, Underworld, Stereo MCs... потърсете саундтрака, ще ви хареса;
- има доста култови моменти, които и до ден днешен се цитират, и предизвикват приятни спомени в съзнанието на феновете на филма...
- Анджелина Джоли... о да, дори с къса коса, тя отново е великолепна ;)
- един от любимите ми филми... за пореден път мисля да го гледам тази вечер, като се прибера от работа...
И така, не знам дали ви убедих, или сте непреклонни, но Хакери за мен е добър филм, приятел, заслужаващ си 2-та часа релакс. Има и продължение, Хакери 2, там вече говорим за Кевин МИТник... аз продължение ли казах? Нее, просто името е сходно, няма нищо общо с първата част или героите от нея... там вече е наблегнато повече на реализъм, но за мен първата част е по-динамична, и по-приятна за гледане. Действа ми положително.
Е, зрителиии, блогъри... читатели, отправяйте се към BSPlayer-а си, и пускайте филма. Енджой, и очаквайте още включвания от мен, тук... hush hush :)

» back to top

Oh, yeah! There two that you can see on the picture above are Angelina Jolie and Jonny Lee Miller from the movie Hackers in 1995. Have you seen it?! Oh, you haven't... you should fix this mistake right away. Why?! Well because it's worth it.
What is it about in Hackers, shortly: in 1988 in Seattle (USA) the US Secret Services brake into the home of Dade Murphy's home and scare the angels out of his mother, while she is preparing him breakfast... we don't even see him in these first scenes... until comes the moment in the court, where it turns out that the eleven year old boy, with nickname Zero-Cool (hacker's alias) has brake 1507 computers, has destroyed the financial system on Wallstreet... and in general, he fucked them up beyond all recognition... :) Forgive me for the French expression. And so, he is banned from having access to a computer and a telephone, until he turns 18 years, Zero-Cool is overwhelmed...
This is how the movie begins, followed by the amazing sounds of Orbital - Halcyon & On & On... and you're on your own from here! I'm not going to tell you the movie, because this would deprive you of the pleasure.
Why do I like this movie?! Why am I shoving it to you if it's from 12 years ago?
- the screenplay is interesting (no, you won't see any professional hackings, those of you that are more advanced with the technologies, could laugh a little to the aged techniques, or the wrong terms, but if you skip these facts, and enjoy, the movie is great);
- the music is one of the best... as I mentioned already, it begins with Orbital, you could also hear The Prodigy, Massive Attack, Underworld, Stereo MCs... look for the soundtrack, I'll like it;
- there are some original moment, which are quoted until this day and provoke pleasant memories in the minds of the fans...
- Angelina Jolie... o yeah, even with short hair she is still magnificent ;)
- one of my favorite movies... I'm thinking of watching it once again when I go home from work...
So I don't know if I convinced you to watch it or you are stern, but Hackers is one of the best movies for me, buddy, worth spending the 2 hours relaxing. There is a sequence, Hackers 2, there's the story of Kevin MITnick... did I say sequence? Noo, it's just the same title, it has nothing to do with first part or the characters in it... there's more stress on the realism, but for me the first part is more dynamic and more pleasant for watching. It influences me positively.
Well, viewers, bloggers... readers, go straight to your BSPlayer, and play the movie. Enjoy, and look forward for more reviews from me, here... hush hush :)

» translated by Ilienna