»©« Saving Private Ryan

Дойде време за Стивън Спилбърг и неговото невероятно пресъздаване на една важна част в историята на цялото човечество, част от Втората световна война, D-Day (Десантът в Нормандия, 6 юни, 1944 г.)... най-дългия ден...
Зад името Стивън Спилбърг, стои забележителен човек, заслужаващ възхищение. С огромен принос за филмовото изкуство, надали има някой който да не се е възхитил поне на едно негово произведение...
С огромен труд, добра режисура, страхотен сценарий, култивиращ голяма хуманна идея, награден с 5 Оскара, през 1998 година се появява Спасяването на редник Райън.
Филмът започва с посещение на гробищата на загиналите през Втората световна война, в битките във Франция. Героят ни изпада в спомени... и през погледа му, режисьора ни връща назад, няколко десетилетия... за да изпитаме доколкото е възможно... ужаса на това събитие...
Чарли Сектор, 6:00 сутринта, 6 юни, 1944 г., брегът Омаха, крайбрежието на Нормандия... множество отряди американски войници щурмуват укрепленията на нацистките окупатори с цел пробив и старт на кампанията, довела в последствие до унищожението на нацистка Германия и началото на край на Втората световна война.
На този... кадър тук имаме дебаркиращите войници, тичащи към смъртта. Няма връщане назад! Единствено напред към изпълняване на мисията. В тези 20 минути, на жестока касапница, безскрупулно избиване на хора... брутално кръвопролитие единствените мисли, които ми минаваха през ума бяха: Боже!... в секунда един сее смърт за десетина... защо?!... лодките спускат рампата и войниците биват убити. Миг невнимание или несполука, отново загуба на живот. Това на картинката долу не е оригинален кадър от филма... просто мой опит да покажа как тичащите напред поемат по пътя на гибелта си...

А ето тук, е този който решава кой ще живее или кой ще умре... за жалост с всеки изстрелян патрон от тази картечница MG-42, никой не бива възкресен. Плажът се пропива с кръв... водата в океана поема кръвта... водата се превръща в кръв...

Въпреки ниския морал, объркването, паниката, цялата суматоха и... неописуема липса на логика в това избиване един други, идва момент в който героите ни успяват да направят пробив, с цената на ужасно много жертви...

И след този преломен момент, духа вече е на друго ниво. Сега губещите стават побеждаващи... и идва време на неконтролируемост, жажда за мъст... черни завеси пред очите! На фона на следващия кадър имаме току що подпалена една от кулите на нацистите... от него изкачаха горящи немски войници, търсещи спасение... или бърза смърт. А на преден план, виждаме крещящия войник: "Не стреляйте! НЕКА ИЗГОРЯТ!!!"

Този... момент винаги ме е карал да настръхвам... както и един от следващите: съюзниците овладяват плажа и настъпват към окопите на немците, където последните в отчаяни опити да се спасят - бягат... уви, биват обградени от поне 10 пъти повече от тях жадни за отмъщение войни... следват разстрели...
Още убити...
Героят на Том Ханкс (капитан Милър) наблюдаващ тази жестока гледка с поглед напомнящи ни много за нашите погледи, докато гледаме филма. Войната няма логика... няма победители във войната. "A day of battle is a day of harvest for the devil..."

... мълчание...

След това невероятно начало... смразяващо кръвта, изпълващо ни със смесени чувства за правилно и неправилно, за това как ние бихме се справили в такава ситуация... дали ще запазим самообладание и ще намерим начин да се съхраним?! Дали ще се предадем мислено и ще посрещнем съдбата си без борба!? Дали ще сме тези, които ще поведат останалите към успеха и началото на края на тази мъст и жестокост... кой знае?!...
Филмът продължава... наблюдаваме множество машинописки, завършващи един след друг лист по лист... с вести за загинали в битка синове, бащи, братя... Именно тогава, научаваме за трима братя, убити в един и същи ден. И затова, че майката ще получи три сгънати американски флага, в един следобед... жестоко... Тогава идва ред на главнокомандващия, Джордж С. Маршал, уведомен за станалото, че тези трима братя имат четвърти, все още жив... намиращ се в неизвестност, дълбоко в тила на врага. Хуманно повлиян от едно писмо на Ейбрахъм Линкълн, написано преди повече от 100 години, до майка загубила петимата си сина... генерала дава заповед за откриването на този човек. За съхраняването на този един човек, и връщането му вкъщи.
Така започва и историята за спасяването на редник Райън. В цялата тази бъркотия, да търсиш един човек, е все едно търсенето на игла в купа сено (така се изрази сержант Хорват - героя на Том Сайзмор).
След множество сблъсъци и неочаквани срещи, след загубата на много хора... те откриват целта, редник Райън.

Но в такъв момент, и на такова място... че е непосилно за тях, волеви и физически да се върнат обратно. Или войната ще се справи с тях, или те с нея. В последната битка, на живот и смърт, на кървави сцени, на инстинкт в опит за съхранение... наблюдаваме сила, качество и прекрасно филмово изпълнение.
Не съм виждал по-реални сцени, по... добре изглеждащи моменти, толкова свирепи и подтискащи. Както на човек срещу човека...

... така и на човека срещу машината...

Ръкопашна схватка, кръвожадно желание за мъст, безконечни ленти с патрони, изстрелвани един след друг към телата на неподозиращите войници. Падащи един по един... биващи повалени от снайперисткия куршум на редник Джаксън (Бари Пепър), или пронизани с нож в сърцето... с последни думи: "Чуй ме! Моля те! Не го прави! Нека живеем..." Капки пот падащи върху треперещото лице на редник Мелиш (Адам Голдбърг), в последните му мигове и последни глътки въздух... улучен фатално, кървящ, стенещ за майка си (медик Уейд, Джовани Рибизи)... жертващ се за друг (редник Райбън, Едуард Бърнс)... объркан от своите чуства за справедливост (ефрейтор Ъпъм, Джеръми Дейвис)... покосен от изстрел в гърба, в опит да спаси дете (редник Капарзо, Вин Дизел)...
От хората на долната снимка, шестима, оцелява само един...

От хората на долната снимка, десетима, оцелява само един...

Какво друго мога да кажа за филма... освен това че, през цялото време ви държи на емоционално ниво. С внимание, с желание, с почит към участниците в него... със съжаление, тъга, гордост към доблестните мъже изпратени на смърт в онзи ден, направили изключение, съхранили се, спасили човешки живот... жертването на 8, за спасяването на 1... за да го осмислите трябва да гледате филма... повече от 1 път... за да не останете с погрешно разбиране за вина, или нелогични действия... повече от 1 път!
Капитан Милър (Том Ханкс) с последни думи към редник Райън (Мат Деймън): "Заслужи го!"
"In the Last Great Invasion of the Last Great War, The Greatest Danger for Eight Men was Saving... One..."
Приятно гледане !

» back to top

The time for Steven Spielberg has come and his amazing recreation of a very important part in the history of mankind, part of the World War II, D-Day (landing in Normandy, June 6th 1944)... the longest day...
Behind the name of Steven Spielberg stands a remarkable man, deserving admiration. With his great contribution to the art of moviemaking, I doubt that there is someone who didn't like at least one of his masterpieces...
With a lot of work, good directing, amazing scenario, cultivating big humane idea, rewarded with 5 Oscars, in 1998 Saving Private Ryan comes out.
The movie begins with a visit to the graveyard of the killed in the battles in France during the World War II. Our hero is sinking into memories... and trough his sight the director sends us back a few decades... so that we could feel as much as possible... the horror of this event...
Sector Charlie, 6:00 AM, June 6th 1944, Omaha coast, the shore of Normandy... a number of American soldier parties attack the defenses of the Nazi invaders in order to break in and start the campaign, brought to the destruction of Nazi Germany and the beginning of the end of WWII.
On this... frame here, we have the landing soldiers running towards their death. No turning back! Only forward to completing the mission. In these 20 minutes of monstrous slaughter, merciless killings... brutal blood spilling, the only thoughts that went through my mind were: God!... in just a moment one brings death to some ten... why?!... the boats lower the ramp and the soldiers get killed. A moment of inattention or fault, a loss of a life again. The picture bellow is not original frame from the movie... it's just my attempt to show how the running towards are heading to their dead...

And this guy over here decides who lives and who dies... unfortunately from every fired bullet from the machine-gun MG-42, no one gets resurrected. The beach is soaked in blood... the water from the ocean takes the blood... the water turns into blood...

Although the low morality, the uncertainty, the panic, the whole confusion and... the indescribable lack of logic in killing each other, comes the moment where the heroes manage to make break with the cost of a lot of victims...

And after this critical moment the spirit is on another lever. Now the losers are winners... and then it becomes uncontrollable, the thirst of revenge... black curtains in from of the eyes! In the background of the next frame we can see one of the Nazi towers that was just set on fire... there were burning Nazi soldiers that were jumping out, looking for salvation... or quick death. And in the foreground we see the screaming soldier: "Don't shoot! LET 'EM BURN!!!"

This... moment always gives me the creeps... as well as one of the next: the allies take over the beach and step forward to the trenches of the Germans where in their despaired attempted for salvation – run... alas, they get surrounded by at least 10 times more soldiers, craving for revenge... followed by execution...
More killed...
Tom Hanks' character (Captain Miller) observes this cruel sight with a look that reminds us of our look while we watch the movie. The war has no logic... there are no winners. "A day of battle is a day of harvest for the devil..."

... silence...

After this amazing start... that freezes our blood, filling us with mixed feelings about right and wrong, about how we would manage in situation like this... would we be able to keep our self-control and to protect ourselves?! Would we give up in our minds and accept our destiny without a fight!? Would we be the ones who will lead the others to success and the beginning of the end of this revenge and cruelty... who knows?!...
The movie continues... we can see a lot of typists, completing letters one after another... with notices of died in battles sons, fathers, brothers... This is the moment when we find out about three brothers, killed on the same day. Therefore the mother would receive three folded American flags, in one afternoon... brutal... Then comes the commander-in-chief, George C. Marshall, informed about this, and that these three brothers have another brother, still alive... whose location is unknown, deep in the rear of the enemy. Infused with humaneness by a letter from Abraham Lincoln, written oven 100 years ago, to a mother that lost her five sons... the general gives an order to find this person. For his protection and his save return home.
This is how the story about saving Private Ryan begins. To find one person in this whole mess is like looking for a needle in a haystack (this is how Sergeant Horvath - Tom Sizemore's character).
After a number of battles and unexpected encounters, after the loss of a lot of people... they find the target, Private Ryan.

But in a moment like this and in a place like this... that is beyond their strength, of the will and of the body, to go back. Either the war copes with them, or they cope with the war. In the last battle for life and death, of blood scenes, of an instinct of self-preservation... we can see the power, quality and the magnificent film accomplishment.
I have never seen more realistic scenes, better... looking moments, so vicious and depressive. As man against man...

... as man against the machine...

Hand-to-hand fight, fierce longing for revenge, endless cartridge belts, fired one after another towards the unsuspecting soldiers. Falling down one after another... stroke by the sniper bullet of Private Jackson (Barry Pepper), or stabbed with a knife in the heart... with last words: "Listen to me! Please! Stop it! We can live...!" Drops of sweat falling from the tremulous face of Private Mellish (Adam Goldberg), in his last moments and last sip of breath... shot deadly, bleeding, moaning for his mother (T/4-medic Wade, Giovanni Ribisi)... sacrificing himself for someone else (Private Reiben, Edward Burns)... confused from his sense of justice (Corporal Upham, Jeremy Davies)... killed by a shot in the back, in his attempts to save a child (Private Caparzo, Vin Diesel)...
From the picture bellow, six, only one survives...

From the picture bellow, ten, only one survives...

What else could I say about the movie... accept that trough the whole time you are head in an emotional level. With attention, with a will, with honor to the participants in it... with regret, sorrow, pride for the noble man sent to death that day, made an exception, saved themselves, saving a human life... the sacrifice of 8, for the saving of 1... to understand that you have to see the movie... more than once... in order not to misunderstand the sense of guilt, or illogical actions... more than 1 time!
Captain Miller (Tom Hanks) with his last words towards Private Ryan (Matt Damon): "Earn it!"
"In the Last Great Invasion of the Last Great War, The Greatest Danger for Eight Men was Saving... One..."
Have a nice watch !

» translated by Ilienna