»©« City of Angels

Ангели - крилатите създания, в които вярваме. Обитаващите небесата, пространството в което мечтаем да се озовем след смъртта си. Дали има ангели бдящи над нас? Има ли такива, които се грижат за нас или просто наблюдатели? Вярвате ли, че за всеки един от нас има по един ангел, готов да съпроводи душата ни до онези привлекателни и мистични поля?
Добре дошли на Град на ангели (City of Angels). Ел Ей - където животът е толкова забързан, че обикновения ежедневец не би забелязал стоящия до него ангел, дори и да пърха с крила. Лос Анджелис - това е мястото, което през 1998 година Брад Силбърлинг избира за свой град на ангели. Една пленяваща и ужасно романтична история за един ангел затворен в човешко тяло и такъв, който копнее за усещането да бъде един от нас. Мег Райън и Никълъс Кейдж. Двама от най-драматичните актьори в Холивуд последните години. Имат способността да те разплачат само с един поглед. Или безпомощно отворени устни, една сълза от дълбоките им бистри очи.

Отдавна гледах Град на ангели за първи път, но си спомням че остави сериозна следа в съзнанието ми. Изключително нежен и мил филм. Не просто тъжен, заради съдбите на героите, а и радостен, фурор пред успеха на волята. Една борба за изкушението. Желанието на един ангел да чувства. Желанието на една изгубена душа да полети в търсене и усещане на истината. Тези две граници се срещат в една операционна зала. Погледите им се пресичат и това дава началото на Град на ангели.
Филмът върви леко, но е изпълнен с емоция. Очите ви се навлажняват при всеки споделен миг между героите, както и онези сцени, при които всичко е толкова трогателно, че единствения начин да поемете тази чувственост е да отделите няколко сълзи. А когато няма диалог, когато няма размисли в тъмното или на плажа, в очакване на изгрева, имаме погледи. Близък план, очите на Кейдж или Райън.

Но това, което най-много ме изпълва, всеки път, е саундтракът. Тук може да видите що за изпълнители са събрани и с кои песни от репертоарите им. Особена музика, не за всяко настроение. А в допълнение имаме и оригиналната композиция на Гейбриъл Яред, чиито теми City of Angels, The Unfeeling Kiss, An Angel Falls или Spreading Wings всеки път ме връщат към филма и ми се ще още един път да преживея историята на Сет и Маги.
Няма същество на тази планета, която да издържи на емоцията струяща от Град на ангели. А обстановките, които са най-прекрасни за гледане на филма са следните (както сигурно се досещате): сам, пред екрана, в тъмното поглъщащ всяка сцена и хлипащ като малко момиченце или... сгушен в леглото с половинката си, в споделяне на всичко това, което ще видите - два пъти по-силно и по-приятно. Хубаво е че има филми като този, подсказват ни какво е да си жив. Разбуждат мисълта ни за това какво може да има около нас. И дали когато замислено вперим поглед в далечината, всъщност не пресичаме нечий друг. Ангели... красив мит, който все още е толкова силен, че сме склонни с вярата си да го оживим. Би било хубаво да съществуват, стига да не е прекалено егоистично от наша страна да ги лишим от чувства, само и само да бдят над самотните ни души. Град на ангели...

»©« Lethal Weapons

Lethal Weapon (1987) - Смъртоносно оръжие:
Това не е обикновена полицейска комедия. Не е нова история за доброто ченге-лошото ченге. Мел Гибсън и Дани Гловър в безсмъртната екшън-комедия на режисьора Ричард Донър - Смъртоносно оръжие. За първи път сержантите Мартин Ригс и Роджър Мъртоу се срещат през 1987 година. По следите на г-н Джошуа (Гари Бъзи) и генерал МакАлистър (Мич Райън) двамата създават един от най-добрите кино тандеми. Забавни, диви и много смъртоносни. Всъщност колкото по-спокоен и предпазлив се опитва да бъде Мъртоу, Ригс разцепва мрака и прави от всичко екшън. Не оставя никой виновен да се измъкне ненаказан. Подушва от далече, когато нещо не е вред и веднага започва яростна гонитба или вади пищова от гащите. Мда, много луд - особено луд, но пък жестоко ченге.

Първата част дава много добро начало на поредицата. Неостаряващите лафове и добре познатите каскади са копирани не малко пъти в голяма част от следващите филми на подобна тематика. Но никой от тях не може да бие оригинала. Все пак филмът си носи и стандартните заигравки с лошите, типични за 80-те години. Сещате се. Представяне на лошия герой по много интересен начин - колко корав е. След това специалните предсмъртни реплики, точно преди обрата. А накрая една недомислена пет минутна сцена с бой на полянката пред къщата на Мъртоу. Е колкото и да му се кефя на филма, тая сцена винаги я превъртам. Всичко останало обаче винаги го следя с интерес. Не че е минала и година, в която да не съм гледал ако не всичките четири, то поне един от смъртоносните оръжия.

Lethal Weapon 2 (1989) - Смъртоносно оръжие 2:
Две години по-късно, рунтавата прическа на Мел Гибсън и неостаряващото (въпреки годините) лице на Дани Гловър отново под режисурата на Ричард Донър заснемат втора част на Смъртоносно оръжие. Току що сте видяли началните надписи, а Ригс вече крещи опитвайки се да заглуши полицейската сирена. Кеф, преследване. Луди минути още в началото. Този път лошите са повече, на всичко отгоре говорят холандски (или нещо подобно на езика). Замесени са крюгеранди, ЮАР, апартейда и политическия имунитет. В ролята на гаднярите този път са Джос Окланд и Дерик О'Конър.

Но с новите отрицателни лица, сценарият на Шейн Блак допълва тандема с един голям образ - Лио Гец (Джо Пеши). На вид случайно вмъкнат в историята, но с голям принос към нея и с още повече забавни моменти. Междувременно Ригс не се оставя динамиката на филма да утихне и подхваща преследване след преследване. Гърмене, много шум, взривове и летящи кенефи. Как им ги ражда главата на тия сценаристи... А филмът върви на един дъх, изобщо не го усещаш. Моето мнение е, че нивото на втория филм е по-добро от това на първия. Което още повече ме радва, тъй като обичам положителния прогрес в една поредица. Трудно е да запазиш магията на един филм, ако продължението не струва. Но пък справиш ли се, те чака двоен успех сред феновете.

Lethal Weapon 3 (1992) - Смъртоносно оръжие 3:
През 1993 година главните действащи лица се събират за пореден път - слушайки Sting - It's Probably Me се наслаждавате на едно много хубаво, спокойно и тихо начало. Проследявате с интерес бавно горящия пламък на черния фон, който изписва една страхотно засукана тройка. И тогава - БУМ! Присъщо за Ригс и Мъртоу, нещо в една простичка ситуация се обърква. Преди да са се усетили вече са понижени на пътен патрул, а униформите как им отиват, хахаха! Но неприятностите и престъпниците просто се лепят за Ригс, а оттам и Мъртоу решил да се пенсионира е въвлечен във всяка една критична ситуация. Заедно с тях обаче е и Лио Гец, явно и в тази част ще има подобаващи коментари и фън с марка Джо Пеши. Новото лице - Лорна Коул, мацката от Вътрешни афери, която има за цел да спре точно определени мръсни ченгета. Но това не е просто жена, не е просто полицай - това е героинята на Рене Русо. Тази която най-сетне овладя примката на Ригс и се показа по-дива и от него. Просто двамката са си един за друг, а сцената в която си "мерят" белезите - велика!

Лошата роля се пада на Стюарт Уилсън - корумпираното ченге Джак Травис, продължаващ да върши мръсните си сделки, дори когато вече е извън полицейския участък. Но годините служба са му дали безценен опит и трафика на оръжия и специални бойни припаси не спира. По улиците са пръснати "убийци на ченгета" - бронебойни патрони в употреба на автоматични оръжия. За да се включите в ешкъна този път предпазните жилетки са задължителни.

Lethal Weapon 4 (1998) - Смъртоносно оръжие 4:
Всичко хубаво рано или късно завършва. Това се случва и със Смъртоносно оръжие. Годината е 1998, а Мел Гибсън, Дани Гловър, Ричард Донър, Джо Пеши, Рене Русо, Стив Каан, Дарлийн Лав, Трейси Улф, Деймън Хайнс и Ебъни Смит за заедно за последно. Въпреки цялата тая меланхолия около приключване на четирилогията, споделянето на едно грандиозно шоу е удоволствие за зрителя. На практика 70% от героите са порастнали с 11 години пред вас, докато сте следили отделните части на екшън комедията. Духът на първите части се е запазил, макар тук много от нещата да не ми харесват особено. Пример - Мел Гибсън определено е поостарял или най-малкото застрахователите му вече не го пускат току така да си прави каскадите. Даже при едните надбягвания с лошите, не му стига въздуха... та все на дубльора се фокусираше камерата. Но както и да е. Свежата кръв е внесена от Крис Рок и неговия по-фън дори от Лио Гец герой - детектив Бътърс (Бисквит, Бигълс, Бътс и всички онези имена, с които го наричаха Ригс и Мъртоу).

А този от снимката познахте ли го?! Джет Ли - колкото и спец ефекти да е представянето му, човекът е доста бърз. Има луди рефлекси и направо сритва задника на смъртоносното оръжие Ригс. Джет Ли и Ким Чан ("It's fry rice, you plick!") формират лошата групировка в Смъртоносно оръжие 4. Този път са намесени Триадите, безмилостни китайски мафиоти и много фалшиви пари.
Стари или не, Гибсън и Гловър се държат достойно до последно. Даже дружно успяват да се справят с малчугана с плитка, който избягва дори куршуми. Както вече споменах не съм очарован от някои сцени, включая и финалната. Всичките тия общи снимки и раждания никога не са ме кефели като ги правят изкуствено, но... преглъщаш и си спомняш за това как започна всичко... преди 11 години. Тогава настроението ти се оправя и в паметта ти четирилогията Смъртоносно оръжие запазва велик спомен!

"I'm too old for this shit...", "Hey... Go spit, Rigs!" или пък изваденото рамо на сержанта, след което следва "Oh... I'm pissed, Roger! Now I'm really pissed off..." са неделима част от поредицата. Да не говорим за музиката на Майкъл Кеймън и великолепното звучене от китарата на Ерик Клептън. Сцените на премисляне, оценяване на ситуацията и взимането на решенията от героите, във всеки един от четирите филма, винаги са били под нотите на Клептън и неговата китара. И в добавка малко саксофон. Определено - голям филм.
От доста време се канех да направя едно такова голямо представяне на Смъртоносно оръжие. Мислех да е по отделно за всеки, но накрая стана така че филмите ги погълнах (отново) в рамките на два дена. Вървяха толкова леко и носеха същия дух на забавление и тръпка като всеки предишен. Неостаряваща класика. Затова и сега ви ги поднасям - заедно. Подобно на героите в поредицата, не бива да разделяме нищо свързано със Смъртоносно оръжие. Не знам какво ще правя през 2009-та, но съм сигурен че един ден измежду всичките 365, ще си пусна някой от тези филм... отново!

»©« Savior

Навън е хладно. Слънцето се е скрило зад гъстата облачност. Кани се да вали, но е възможно просто да се задържи потискащото време. А да слушам Dead Can Dance - The Host of Seraphim е повече от подходящо за случая. Освен това гласът на Лиса Джерард в комбинация от тегобната музика на тази композиция пасват за фон на този филм - Спасителя (Savior). Звучи ми доста балканско, определено е меланхолично и много емоционално що се отнася до някаква такава безумица като войната.
Историята познава много примери за човешката жестокост. Ненадминати сме по коварност и фантазия в причиняването на болка. А защо го правим ли? Някои лесно оправдават действията си защото е военно положението, защото някой им е дал заповед, защото не са могли да направят нищо друго... най-малкото техния живот е зависил от постъпката им. В крайна сметка останалото зависи от нагласата? Дали ще можеш да живееш със съвестта на убиец или не ти пука особено? Дали може да разцепиш главата на човек, когото не познаваш или стоейки сред развалините на някогашна къща да прострелваш всяко живо същество, което се опита да прекоси безценния мост. Някъде там логиката се губи. Всъщност логиката е изгубена още с първия изстрел, когато войната става факт. Окървавени тела по улиците, същите такива които преди време са се радвали на детския глъч и смях. Няма нация, която да заслужава смъртта на популацията си. А когато говорим за геноцид, става въпрос за една особено крайна пропаднала мисъл, която с едно махване на ръката е способна да отнеме стотици човешки животи. Дали е от омраза, от алчност или просто болни амбиции, колкото и войни да са водени по света, никой не е заключил точно каква е причината това нещо да се случва. И в наши дни продължава, просто мени географското си положение и... държавата, чието население ще оплаква жертвите си всеки ден.

Филмът на Предраг Антониевич разказва за съдбата на един наемник по време на войната в Босна, през 1993 година. Гай (Денис Куейд) е снайперист от чуждестранния легион, биещ се на страната на Сърбия. Заедно с неговия приятел Питър (Стелан Скарсгард) постъпват в легиона и са изпратени в Босна. Без имена, без минало, биещи се за идеалите и вярата на чужд за тях народ.
Фокусираме се върху главния герой - загубил жена си и синът си при един бомбен атентат. Пропит с омраза и желание за "справедливост", със зареден пистолет връхлита в първата джамия... докато не изпразва пълнителя, погледът му не трепва. Постъпката го води към себеотрицанието и пълната липса на насока. Желае да се бие във война, в чиято кауза вярва. Т.е. да мрази копелетата?! по които гърми... тъжно, но факт.
Но ако омразата не ти е заложена в сърцето, способен ли си на прекомерна жестокост. В един момент човечността над теб надделява и показваш, че можеш да спасиш човешки живот. Оказва се, че последното е много трудно в сравнение с това да го отнемеш.

Спасителя преминава бързо през зрителя. Някак си ми се щеше филмът да е малко по-дълъг. С повече развитие около героя, но може и това да са просто капризните ми представи за съвършен филм. Все пак историята е доста добре изпълнена. Балканския режисьор нагърбил се със задачата придава нужния стил. Филмът е лишен от глупави американизми, не е покварен от фантазьорско геройство, изобщо - съществува баланс. Първичността в някои от сцените, карат зрителите след това ревностно да коментират и да препоръчват филма на приятелите си. Предай нататък, това е целта. Съобщението да достигне повече сърца и да промени нещо в мисленето на всеки.
Наистина, Денис Куейд може да ви разплаче. Тези близки кадри, показващи тъгата и безпомощността на героите, изписана на лицата им подкрепени с натоварващото звучене на балкански песни са точната формула за изблика на сълзите ви. Не ги сдържайте, усетете филма - винаги е по-добро усещането със споделената емоция.
Във филма взимат участие също и Настася Кински (макар и твърде малка роля), Сергей Трифунович (беше ми познат, гледах го, гледах го, докато накрая не се сетих - Браца) и Наташа Нинкович (ангелът, който дари загубената душа с устрем и нужната глътка живот).
Надеждата е единственото нещо, за което си струва да воюваш...

»©« The Gingerbread Man

Голям зор беше, докато гледам Хлебният човек (The Gingerbread Man). Преди две седмици гледах рекламата по bTV, и ми се щеше да го зяпкам там. Стана така че друго правих в миналата събота вечер и не можах да го гледам. Въпреки това си спомням трейлъра и имаше нещо много необикновено в изгледа. Напомняше ми за Дженифър 8, който е един от доста добрите трилъри, в скромната ми история на кинозрител. Затова непременно исках да си намеря филма и да видя за какво става въпрос. То не беше едно място, не ти друго. Оттам не може, от другото на руски, без субтитри, после едно друго намираш, пускаш... на френски. И тъй като търпението вече ми се изчерпа, а и предпочитах да слушам филма дублиран на френски отколкото на руски, се прежалих и все пак гледах Хлебният човек.
Заглавието звучи както плашещо, така и приказно. Каква е тази връзка между Джон Гришам и онази бисквитка, и притчата за нея. Честно казано не беше кой знае колко мистериозно разкриването на заплетеното заглавие. Уникално звучащо, за да те накара да се чудиш, и като намесиш стандартна трилър мистика - дъжд, тъмнина, скрито минало, психираща музика на Марк Ишам, и получаваш нова кинореализация на роман на Гришам.
Кенет Брана е главния герой. Играе адвокат, който след едно фирмено парти се среща с потайна, но страшно привлекателна (за него) жена - Ембет Давидц. Момичето в беда, с проблеми и така разкрепостено, че да се разсъблече пред него на първа среща, веднага подтикват адвоката към авантюра и сексуален порив. Мда, сексът е много готин и страстен, когато е обвит в такава мистерия и интересна показност, допълвана от непознатото, което е в миналото и настоящето.
Въпреки че асистенката му (Дарил Хана) си падаше по него и беше готова на всичко за шефа си, адвоката я пренебрегваше брутално. На всичко отгоре се метна на врата на въпросната проблемна лейди. И двете страни с кофти минало и настоящи проблеми. Той - разведен, с две деца, като цяло стабилизирал разбитото си семейство, но все пак разгонен и не много в час. Тя - живееща си в мизерия, разведена, уплашена от поведението на полудяващия й баща (Робърт Дювал). Стана време да ви представя и Хлебния човек. Това е той, героя на Робърт Дювал. Старец, минал критическата, не останал в нея, но пък тя оставила сериозен белег в него. Държащ се налудничаво се превръща в заплаха за дъщеря си, а в последствие и за адвоката, който е нагазил така навътре в историята, че вече всичко което познава и обича, е поставено в зоната на заплахата.
Робърт Дауни Младши също се появява на няколко пъти. Поддържаща роля, но култов персонаж. Ченге на повикване, или по скоро частен детектив, душещ наоколо за адвоката, дясна ръка на повикване. Лоялен, но много циничен. Жалко че не успя да види финалните надписи. Както се очаква, гнилото в историята не е около Хлебния човек. По точно, не той е чудовището което предизвиква всичко лошо в историята. Поне не толкова голямо чудовище. Тъй като на постера се вижда белязаната физиономия на Том Беринджър, трябва да го спомена й него - бившия съпруг на мацката, пленила с чарът си главния ни герой - адвокатчето. Дали има някаква друга роля в този филм, освен на бивш съпруг, е информация която ще трябва да скрия от вас. В роман на Джон Гришам, винаги има скрита история и затова се нарича и трилър. Съспенса за който се надяваме да е нещо необичайно (макар че вече е все по-трудно, като се има предвид що филми са минали пред очите ми), е леко... поостарял. Реализацията на филма, също поостаряла. Вярно че е от 1998 година, но... можеше да е много по-добре направено. Като цяло има тръпка и лека мистерия, но не беше нещо феноменално. Много добро, мисля че може да му дам такава оценка. Не съм over-pleased, но си знаех че многото чакане и зор да намеря филма и да го гледам, няма да са удовлетворени до висока степен. Задоволително, но не съвсем. А може да е било и заради превода. А може би не, кой знае. Противоречащо мнение за един такъв филм, който е замислен като силен трилър, но изпълнен като средно статистическа мистерия.

»©« Armageddon

Отново ще се върна назад във времето, този път чак до 90-те на миналия век. Защото става въпрос за Армагедон (Armageddon), отново на Майкъл Бей и Джери Брукхаймър, и ако не се лъжа моят първи сблъсък със супер продукция на двамата, гледана на голям екран. Далече през 1998, в стария театър, превърнат на кино, ще пускат въпросния филм. С двама приятели решаваме, че ще се гледа, взимат се билети и аха към центъра на Панагюрище. Няма мултиплекси, синеплекси, молове и глупости. Има едно единствено кино, преди си беше на определено място Виделина, след това имаше голям период от време без него... докато накрая някой не започна пак да плаща за изкуство, преместиха го в стария театър и така. Ако някой се чуди къде е стария театър - всички би трябвало да знаете как за 1ви май, президента отива в Панагюрище, всички там премиери и важни клечки от правителството ни се редят на площада. Президента и по-висшите са на едни стъпала, пред една сграда на която има разни големи транспаранти с патриотични лозунги. Те тази сграда и стария театър. ОК, след като разбрахте на къде сме се били запътили, мисля че мога да продължа по същество.
Билетите бяха за 5-я ред! Не е кой знае колко голяма въпросната зала, но все пак 5-я ред си беше достатъчно близко. И когато филма започна на високи обороти разруха - очите ми се блещеха, главата ми се въртеше, а устата от прехласване не можеше да ми се затвори. Добре че не съм жена!

Лудория, изживяването беше повече от яко. На някои близостта с големия екран не би им харесала толкова, но на мене ми допадна. Започна Армагедон и вече доволни от случващото се гледахме Брус Уилис и неговия отбор сондьори опитващи се да спасят света. Някакъв огромен метеор се е насочил към земята, и след 18 дни планира да се разбие някъде по повърхността й. Гениите от НАСА изчисляват, че където и да се приземи "нашественика", щетите ще са тотални и нищо, даже и бактериите, няма да оцелее. Това звучи доста катастрофално, от там и името на филма - Армагедон.
Разбира се, Майкъл Бей винаги показва САЩ като най-най-най-голямата сила на света. Ами, да се беше родил във Франция човека, щеше да нарочи французите за спасители, ако беше българин - ние щяхме да сме героите и нашето знаме да се вее на екрана. Така че относно това, колко про-американски е филма няма да говорим, имат пари правят ги - нека те са главните герои. НАСА измислиха варианта не да стрелят безброй много ядрени ракети по метеора, а да... го разцепят от вътре. Взривната сила ще бъде по-голяма ако заряда се постави вътре в тялото и бъде детониран. За това, трябва да се издълбае дупка. А най-добрия сондьор в света, това е Хари Стампър (Брус Уилис). Притиснати от времето нашия спасител разбира, че няма за кога да обучава астронавти как да сондират, затова желае неговия екип, с който е споделил толкова време заедно, да участва в мисията. И така, събраните от кол и въже, всякаква натура и характер пичове, ще са тези които ще имат невероятно тежката задача, със супер много неизвестни. Чик (Уил Патън), Хрътката - щото бил разгонен като хрътка (Стив Бушеми), Мечока (Майкъл Кларк Дънкан), Оскар (Оуен Уилсън), Макс, Карл и... Ей Джей (Бен Афлек). Голяма група, голямо чудо. Не мога да ги коментирам всички по един, щото наистина представянето им е една от най-забавните части във филма, но само ще се фокусирам върху Бен Афлек. Изгряващата тогава звезда беше протежето на Хари. Най-добрия, но и най-лишен от дисциплина. На всичко отгоре закачащ се с дъщерята на Хари - Грейс (Лив Тайлър). Не бива да пропускам и великия образ на Лев Андропов (Питър Стормеър) - най-голямата скица във филма. Играещ руски космонавт, заключен през последните 18 месеца на една станция, към която нашите герои се прикачиха за гориво. Но лошия късмет ги преследваше навсякъде, така че след като нещо се "счупи" на въпросната станция, екипът им се увеличи с още един човек - Лев, уникален тип!

След маса изпълнения, драми, обяснения, любов и пропиляване на последните мигове на земята, екипът, подготвен за космоса, в рамките на няколко дена е готов за мисията. Самата мисия като план, великолепно измислен и представен от най-умния тип в НАСА - Дан Труман (Били Боб Торнтън), е една 99% късмет и 1% сигурност мисия. Но когато всичко е заложено, и рискът е непоносимо висок, не ти остава нищо друго освен да опиташ.
Много фантастичен беше филма и разбира се чудесата на кино лента са преобладаващ елемент. Все пак стискаме палци добрите герои да успеят. Като не взимаме в предвид всичкия този луд късмет, а наблюдаваме хумора, емоциите между героите и бавните кадри с въртяща се камера около главния герой (уникалния стил на Майкъл Бей), преплетени с музиката на Тревър Ребин. Яко си беше. А няма да забравя и силния финал - емоционален. Като излязохме от киното и тримата умълчани, подсмърчащи, но прикриващи зачервените си очи почнахме да се гледаме. Всеки пита другия: "Разплака се нали?!" - като че търсехме облекчение някой да каже "Да" и да започнем коментара на филма. Ужас, но така си беше! Страх ни беше още да си признаем, че се вълнуваме по филми.
Армагедон беше само началото. База за сравнение за последващи блок бъстъри на голям екран. С удоволствие очаквам следващия, защото все тежки филми да се гледат не може. Трябва си и една двучасова, безмислена (или поне с лек сценарий) история, която просто да те кара да ахкаш от ефекти, елементарен хумор и pure cinema pleasure!

»©« Lock, Stock and Two Smoking Barrels

Какво е да си женен за Мадона?! Жена ти да е поп-кралицата на 80-те? Да правиш хубав секс (предполагам, навремето тя беше много секси)... или да си невероятно продуктивен в жанра: Гай Ричи. Което и от трите да е, със сигурност е една от причините да се появят класните заглавия като Две димящи дула (Lock, Stock and Two Smoking Barrels, егати името) и Гепи. (Snatch.). Много ли ви станаха точките? Е съжалявам, ама такова е заглавието!
Много се кефих да Гепи. като го гледах първия път, шашнах се и се влюбих във визията и начина на разказване на историята. А 2 години преди това е имало друго събитие, за което бях чувал, но не бях виждал. Всички шумяха, вълнуваха се, цитираха и т.н., а аз бях в дупката на незнанието. Но всичко това се промени, вече е в миналото. Удостоих Две димящи дула с честта, да бъдат гледани от мен, хехе :) Невероятния филм на Гай Ричи, с участието на bunch of english actors: Джейсън Флеминг, Декстър Флечър, Ник Моран, Джейсън Стейтъм, ритнитопковеца Вини Джоунс (даа, всички му се кефят на него, а и честно казано има защо :)), че даже и... Стинг!

Защо с такива добри чувства ли?! Ами първо, че историята те грабва с две ръце. С две димящи дула! Непрестанното английско мъмрене радва на 101%, всички главорези дето ги е събрал за филма рулират. А героите, всички тези престъпници, чиито съдби ще се преплетат по много особен начин, са пълен провал за криминалния свят... една от водещите линии на филма е точно: "A Disgrace to Criminals Everywhere". В чиято правота на израза ще се убеждавате през целия филм.
Четирима приятели, съквартиранти, събират 100 000 паунда, за да може един от тях (Еди), който е мастър пийс в покера, да участва в игра на високи залози (където входа е минимум 100 000). Мастър пийс, защото може да чете израженията на играчите, брои картите, няма спирка и на практика ще ошушка който и да е... и то без измама. Уви обаче, там където отива, е бърлогата на звяра. Хари "Сатъра" притежава терена, където ще се играе (символичния боксов ринг), не е с умисъл да загуби, а да спечели нови 100 000 въпросната вечер. Подготвен и достатъчно мръсен, за да измами хлапакът започва играта. В началото всичко е наред, до момента в който залогът не започва да расте много бързо над 100 000, нашият човек да се увътря със заем от 250 000 на ръка, която ще загуби. Прецакаха го! През цялото време му гледаха картите и накрая го минаха жестоко. Така вместо да увеличи парите си, и тези на своите приятели Еди е назад с 500 000 дълг към най-лошото копеле в Лондон - Хари "Сатъра". Имат 7 дни да върнат парите, или после Бари "Баптиста" ще им реже по едни пръст във всеки просрочен ден (което е просто бонус, няма да им опрости дълга). Готово картите са заложени, а нашите пичове са пред проблема откъде да намерят парите?

Паралелно с това разбира се, Гай Ричи ни показва и останалите... нишки в историята, преди всички заедно да се преплетат и да сътворят уникалната развръзка на Две димящи дула. Група тревомани, произвеждащи най-класната ганджа в Лондон, с много пари, с никакво оръжие, с една клетка на вратата, за защита... но която никога не заключват. Ник Гърка, дебел тарикат, с голяма уста, ама с малки топки, треперещ пред лудият Рори (чернокож наркодилър, с буйна къдрава коса, маниак, който не си поплюва хич, и може да те запали само защото си му сменил канала, докато е гледал футболен мач) или пък ударната група с водач Песа, съседи на нашите момчета. И естествено да не забравяме Големия Крис (Вини Джоунс). Един от бирниците на Хари "Сатъра", който размазваше физиономиите на длъжниците, беше супер зъл, и след всичко качвайки се в колата, казваше на сина си: "Мери си приказките! И си сложи колана!"
Колкото и да ви разказвам, няма да успея да пресъздам тия характери. Брутални са, най-малкото, не се кефя на израза, обаче те са точно такива. А съспенса се мени нон стоп. Изобщо не можеш да предвидиш какво ще стане. Докато не падне завесата накрая, възможно е всеки да прецака всеки, да бъде гръмнат, да му свитнат топките или нещо от сорта. Няма как. Мръсна игра, много мръсници в нея, да излезеш чист... и много малко вероятно. Уви обаче, за вас остава тръпката, докато гледате Две димящи дула. И не забравяйте: "A Disgrace to Criminals Everywhere"!

»©« The Big Lebowski

Говоря си аз снощи с един приятел от G-Town, Germany :) и той ми разправя... "гледах филм досега". Питам го: "Кой?!", а той ми отговаря: "The Big Lebowski" (Големият Лебовски). Започна да ме разпитва за някаква песен от филма, разни такива неща... че го гледал за пореден път и че: "This movie is Awesome, mate!" Та, с такива мисли дръпнах набързо въпросното мууви, намерих му песента междувременно, и за приспиване дадох плей на Големият Лебовски.
Оказа се наистина добър филм, много забавен, много шантав, много луд! Изобщо - Джоел Коен. Зачетох се, защото името ми се стори много познато, и да - създателя на Фарго, един хит от далечната (е не чак толкова далечната) 1996 година, с 2 награди Оскар, и още няколко номинации за такива. Та братята Коен (Итън и Джоел), този път са създали по-отпуснат филм. Пак е с тяхния луд стил, на пълен безпорядък, много луди герои и неизбежда съдба за кутсузлиите, които се явяват главни във филма. А в дъното на всичко, всъщност е нещо доста обикновено.

Пича - Лебовски (Джеф Бриджис), се явява голям мързел. Разкарва се по къси гащи, понякога само гащи, с един халат, или пуловер, с черни очила, непукист, живеещ на гърба на държавата (така и не разбрах като не работи, откъде имаше пари тоя човек... беше ветеран от войната във Виетнам, и имаше някаква златна кредитна карта... незнам каква е политиката на САЩ относно ветераните, обаче това си остана загадка за мен). Та, мързеливия ни герой, се прибира вкъщи и двама го нападат, навират му лицето в кенефа, още преди да са се представили, и си искат парите. Оказва се всъщност че са сбъркали адреса, търсят друг Лебовски ;) Обаче докато нашия успее да им обясни, вече бършеше пикнята от лицето си, а един от нападателите много грубо се... изпика на килима му.
Това беше повратния момент във филма. Оттам тръгна всичко. Потресен, но не уплашен... Пича продължи с битието си, което не беше особено разнообразно. Вечерта в боулинг залата с приятелите си Уолтър (Джон Гудман) и Дони (Стив Бушеми), разискват случилото се. Разбира се не очаквайте приятелите му да са нормални. Няма нормален в този филм! И това му е хубавото. Всеки си шибнат по един или друг начин, със собствен характер и арсенал от лафове, изпълнения... и съвкупност от комични ситуации.
Така започнала история, предвещава един добър сценарий. Пича в опит да търси възмездие за опикания си килим, се забърква в нещо доста голямо, с много играчи, с много неизвестни. Както казах в дъното винаги стои нещо много по-елементарно, което ще се разкрие на зрителя точно на финала.

Във филма ще срещнете и други популярни актьори, като Сам Елиът, Джон Туртуро (уникален образ, появява се 2 пъти, обаче много запомнящи реплики... умрях да се смея), Джулиан Мур, Питър Стормеър (и този ме разби, с гадния си немски акцент, и с шайката му Нихилисти... луди!), Тара Рийд и други. Много е як филма! За пропусналите една молба: Трябва да го гледате! Не само мохабетите, бъркотията или привързаността към героите ще ви се харесат. Има едно особено звучене, през целия филм. Музиката е много добре подбрана. Песни, които иначе не бихте слушали, но идеално пасващи си във всяка една сцена, и напълно допринасящи за една социална безтегловност. която пък непрекъснато ви напомня за безделника - Пича, и неговата история. Много добър, гласувам с две ръце (Two Thumbs Up, дето се вика), а останалото (т.е. дали ще го гледате) зависи от вас!

»©« Great Expectations

Големите надежди (или Големите очаквания), в оригинал Great Expectations... екранизация, по книгата на Чарлз Дикенс. В по-различен стил от първата такава, тази от 1946 година. На режисьора Алфонсо Куарон (боравещ с уникални изразни средства, с особен поглед на нещата, способен да реализира една такава стара творба, с голям успех, по такъв... по-модерен начин отколкото времето й увещава). С участието на Итън Хоук, Гуинет Полтроу, Ан Банкрофт и Робърт Де Ниро. Все големи имена, нали!? Но не само те правят филма.
Така например всеки път като слушам някоя определена част от саундтрака на филма... и всичко в мен се обръща на спомени. Към самия него (филмът), към героите, към спомените по любовта като цяло. Големите очаквания е една... увличаща, страстна, романтична и много драматична история. С толкова противоречиви чувства за правилните постъпки... за моментната наслада, за очакването и... риска: да изтърпиш с надеждата, че в бъдеще мечтата ти ще се сбъдне, или просто да се отдадеш на мига.
В борба с творческата си натура, с невъзможността да забрави любовта си, героя на Итън Хоук попада в една среда напълно непозната за него. С непрестанни мисли, дали някой не си играе с него - някой с достатъчно пари и власт, с недостатъчно здрав разум (героинята на Ан Банкрофт). Там някъде той среща и нея - Естела, момичето на живота му (Гуинет Полтроу). Но всичко това, така добре заплетено, така добре отвлечено от логиката, че накрая плаща на мистерията се вдига от Лъстиг (Робърт Де Ниро). Един затворник, от дълбокото детство на Фин (Итън Хоук). Нещо което е било далеч забравено, всъщност се оказва ключова фигура в неговото бъдеще.

Историята не е лоша. Накратко ви представих героите. Важно е възприятието. Например сега докато слушам Kissing in the Rain или Mono - Life in Mono... се изпълвам с романтика, с меланхолия, тъга, радост, спомени. Подобно на героя, преживявам отново и отново добри и лоши минали моменти. Загърбени?! Или просто в голямо очакване?! Никой не може да каже. Но не спирам песента, и се сещам за първия миг в който я видях. И подобно на Естела се запечатва в съзнанието ми. Подобно на Фин, понякога блуждая нощем... или заспивам с мисълта за нея. И това няма да се промени :( Независимо колко далече е тя от мен, независимо дали се поддава или не на чувствата си.

Споменах за Алфонсо Куарон, и начина му на режисиране. Добро е, защото прекрасно е уловил чувството наречено... любовна слабост. Тръпка, първичност... похотта и желанието към противоположния пол. Не може да не признаем и добрата игра на актьорите, тъй като те са тези, чиито лица ще се запомнят. Дали в сцената в която Хоук и Полтроу се виждат за първи път, след дълго време, в Ню Йорк... със слънчевата коса на Естела, с жадния поглед на Фин... Дали когато той тича в дъжда, за да я покани на танц, и когато страстно впиват устните си, обливани от плачът нощното небе...
Безспорно това ще остане един от любимите ми филми. Ще се наслаждавам както на музиката му, така и на запомнящите се сцени. Ще прехвърлям спомените в съзнанието си. Ще заспивам усмихнат или облян в сълзи. Това няма да се промени. Не и докато все още съм с разсъдъка си. Не искам да чакам толкова дълго като героя от филма. Но имам ли избор ако желанието и привличането е също толкова голямо колкото неговото!? Ако любовта ми е толкова силна като неговата.
Безкористно отдаване, себеотрицание...
Спомням си, че отдавна исках да гледам този филм (това беше преди 2 години). Не можех да го открия... но много исках да го гледам (незнаех наистина защо). Докато не го намерих, гледах го... влюбих се в него. И оттогава, той е винаги с мен. Обикновено филм не се задържа толкова дълго поради една или друга причина. Но този... си го пазя. Подобно на много други... емоции...

» back to top

Great Expectations... screen version based on Charles Dickens' book. Made in a different style than the first one from 1946 from the producer Alfonso Cuarón (using a unique means of expression, with a strange view about the things, capable to make such an old work, with great success, in such... more modern way than it's time advises). Starring Ethan Hawke, Gwyneth Paltrow, Anne Bancroft and Robert De Niro. They are all big names right!? But they are not the only ones that make the movie.
For example, every time I listen to a specific part of the movie's soundtrack... and everything turns into memories in side me. Towards it (the movie), towards the characters, towards the memories of the love in general. The Great Expectations are a... carrying away, passionate, romantic and very dramatic story. With so many mixed feelings about the right actions... about the momentary pleasure, about the expectation and... the risk: to stand with the hope that in the future your dream will come true, or just to feel the moment.
Fighting against his nature, with the impossibility of forgetting his love, Ethan Hawke's character comes across a completely unknown to him environment. With inescapable thoughts whether she's not playing with him – someone with enough money and power, with enough common sense (Anne Bancroft's character). Somewhere out there he meets her – Estella, the girl of his life (Gwyneth Paltrow). But all this is so well tangled, so well abstracted from logic, that at the end the mystery curtain is lifted up by Lustig (Robert De Niro). A prisoner from the deeply in Finn's childhood (Ethan Hawke). Something that was long forgotten turns out to be key figure in his future.

The story is not bad. I introduced the characters briefly. More important is the perception. For example now when I listen to Kissing in the Rain or Mono – Life in Mono... I fill myself with romance, with melancholy, sadness, joy, memories. Similar to the character I live it over and over again good and bag moments. Casted aside?! Or just in great expectation?! No one can say. But I don't stop the song, and I remember for the first time I saw her. And similar to Estella she is sealed in my memory. Similar to Finn I sometimes wander in the night... or fall asleep with the thought of her. And this won't change :( No matter how far away from me she is, no matter if she gives in or not to her feelings.

I mentioned Alfonso Cuarón and his way of producing. It's good, because he captured magnificently the feeling called... love weakness. A shiver, primitiveness... the lust and the desire towards the opposite sex. We can't deny the good actors play, because they are the ones who's faces will be remembered. Whether it is the scene where Hawke and Paltrow see each other for the first time, after a long time, in New York... with Estella's sunny hair, with Finn's impatient look... Whether it is when he runs in the rain to invite her for a dance and when they passionately press their lips, while the rain pores over from the night sky...
Undoubtedly this is going to stay on of my favourite movies. I will enjoy the music as well as the unforgettable scenes. I will run through the memories in my mind. I will fall asleep smiling or drowned in tears. This won't change. Not until i haven't lost my reason. I don't want to wait as much as the character in the movie. But do I have a choice if the desire and the attraction his as big as his?! If my love is as strong as his.
Unselfish commitment, self-denial...
I remember that I want to see this movie for a long time (this was 2 year ago). I couldn't find it... but I really wanted to watch it (I didn't know why). Until I did find it, I watched it... I fell in love with it. And since then, it is always in me. Usually a movie doesn't stay in me that long for one reason of another. But this one... I keep it. Similar to other... emotions...

» translated by Ilienna

»©« Saving Private Ryan

Дойде време за Стивън Спилбърг и неговото невероятно пресъздаване на една важна част в историята на цялото човечество, част от Втората световна война, D-Day (Десантът в Нормандия, 6 юни, 1944 г.)... най-дългия ден...
Зад името Стивън Спилбърг, стои забележителен човек, заслужаващ възхищение. С огромен принос за филмовото изкуство, надали има някой който да не се е възхитил поне на едно негово произведение...
С огромен труд, добра режисура, страхотен сценарий, култивиращ голяма хуманна идея, награден с 5 Оскара, през 1998 година се появява Спасяването на редник Райън.
Филмът започва с посещение на гробищата на загиналите през Втората световна война, в битките във Франция. Героят ни изпада в спомени... и през погледа му, режисьора ни връща назад, няколко десетилетия... за да изпитаме доколкото е възможно... ужаса на това събитие...
Чарли Сектор, 6:00 сутринта, 6 юни, 1944 г., брегът Омаха, крайбрежието на Нормандия... множество отряди американски войници щурмуват укрепленията на нацистките окупатори с цел пробив и старт на кампанията, довела в последствие до унищожението на нацистка Германия и началото на край на Втората световна война.
На този... кадър тук имаме дебаркиращите войници, тичащи към смъртта. Няма връщане назад! Единствено напред към изпълняване на мисията. В тези 20 минути, на жестока касапница, безскрупулно избиване на хора... брутално кръвопролитие единствените мисли, които ми минаваха през ума бяха: Боже!... в секунда един сее смърт за десетина... защо?!... лодките спускат рампата и войниците биват убити. Миг невнимание или несполука, отново загуба на живот. Това на картинката долу не е оригинален кадър от филма... просто мой опит да покажа как тичащите напред поемат по пътя на гибелта си...

А ето тук, е този който решава кой ще живее или кой ще умре... за жалост с всеки изстрелян патрон от тази картечница MG-42, никой не бива възкресен. Плажът се пропива с кръв... водата в океана поема кръвта... водата се превръща в кръв...

Въпреки ниския морал, объркването, паниката, цялата суматоха и... неописуема липса на логика в това избиване един други, идва момент в който героите ни успяват да направят пробив, с цената на ужасно много жертви...

И след този преломен момент, духа вече е на друго ниво. Сега губещите стават побеждаващи... и идва време на неконтролируемост, жажда за мъст... черни завеси пред очите! На фона на следващия кадър имаме току що подпалена една от кулите на нацистите... от него изкачаха горящи немски войници, търсещи спасение... или бърза смърт. А на преден план, виждаме крещящия войник: "Не стреляйте! НЕКА ИЗГОРЯТ!!!"

Този... момент винаги ме е карал да настръхвам... както и един от следващите: съюзниците овладяват плажа и настъпват към окопите на немците, където последните в отчаяни опити да се спасят - бягат... уви, биват обградени от поне 10 пъти повече от тях жадни за отмъщение войни... следват разстрели...
Още убити...
Героят на Том Ханкс (капитан Милър) наблюдаващ тази жестока гледка с поглед напомнящи ни много за нашите погледи, докато гледаме филма. Войната няма логика... няма победители във войната. "A day of battle is a day of harvest for the devil..."

... мълчание...

След това невероятно начало... смразяващо кръвта, изпълващо ни със смесени чувства за правилно и неправилно, за това как ние бихме се справили в такава ситуация... дали ще запазим самообладание и ще намерим начин да се съхраним?! Дали ще се предадем мислено и ще посрещнем съдбата си без борба!? Дали ще сме тези, които ще поведат останалите към успеха и началото на края на тази мъст и жестокост... кой знае?!...
Филмът продължава... наблюдаваме множество машинописки, завършващи един след друг лист по лист... с вести за загинали в битка синове, бащи, братя... Именно тогава, научаваме за трима братя, убити в един и същи ден. И затова, че майката ще получи три сгънати американски флага, в един следобед... жестоко... Тогава идва ред на главнокомандващия, Джордж С. Маршал, уведомен за станалото, че тези трима братя имат четвърти, все още жив... намиращ се в неизвестност, дълбоко в тила на врага. Хуманно повлиян от едно писмо на Ейбрахъм Линкълн, написано преди повече от 100 години, до майка загубила петимата си сина... генерала дава заповед за откриването на този човек. За съхраняването на този един човек, и връщането му вкъщи.
Така започва и историята за спасяването на редник Райън. В цялата тази бъркотия, да търсиш един човек, е все едно търсенето на игла в купа сено (така се изрази сержант Хорват - героя на Том Сайзмор).
След множество сблъсъци и неочаквани срещи, след загубата на много хора... те откриват целта, редник Райън.

Но в такъв момент, и на такова място... че е непосилно за тях, волеви и физически да се върнат обратно. Или войната ще се справи с тях, или те с нея. В последната битка, на живот и смърт, на кървави сцени, на инстинкт в опит за съхранение... наблюдаваме сила, качество и прекрасно филмово изпълнение.
Не съм виждал по-реални сцени, по... добре изглеждащи моменти, толкова свирепи и подтискащи. Както на човек срещу човека...

... така и на човека срещу машината...

Ръкопашна схватка, кръвожадно желание за мъст, безконечни ленти с патрони, изстрелвани един след друг към телата на неподозиращите войници. Падащи един по един... биващи повалени от снайперисткия куршум на редник Джаксън (Бари Пепър), или пронизани с нож в сърцето... с последни думи: "Чуй ме! Моля те! Не го прави! Нека живеем..." Капки пот падащи върху треперещото лице на редник Мелиш (Адам Голдбърг), в последните му мигове и последни глътки въздух... улучен фатално, кървящ, стенещ за майка си (медик Уейд, Джовани Рибизи)... жертващ се за друг (редник Райбън, Едуард Бърнс)... объркан от своите чуства за справедливост (ефрейтор Ъпъм, Джеръми Дейвис)... покосен от изстрел в гърба, в опит да спаси дете (редник Капарзо, Вин Дизел)...
От хората на долната снимка, шестима, оцелява само един...

От хората на долната снимка, десетима, оцелява само един...

Какво друго мога да кажа за филма... освен това че, през цялото време ви държи на емоционално ниво. С внимание, с желание, с почит към участниците в него... със съжаление, тъга, гордост към доблестните мъже изпратени на смърт в онзи ден, направили изключение, съхранили се, спасили човешки живот... жертването на 8, за спасяването на 1... за да го осмислите трябва да гледате филма... повече от 1 път... за да не останете с погрешно разбиране за вина, или нелогични действия... повече от 1 път!
Капитан Милър (Том Ханкс) с последни думи към редник Райън (Мат Деймън): "Заслужи го!"
"In the Last Great Invasion of the Last Great War, The Greatest Danger for Eight Men was Saving... One..."
Приятно гледане !

» back to top

The time for Steven Spielberg has come and his amazing recreation of a very important part in the history of mankind, part of the World War II, D-Day (landing in Normandy, June 6th 1944)... the longest day...
Behind the name of Steven Spielberg stands a remarkable man, deserving admiration. With his great contribution to the art of moviemaking, I doubt that there is someone who didn't like at least one of his masterpieces...
With a lot of work, good directing, amazing scenario, cultivating big humane idea, rewarded with 5 Oscars, in 1998 Saving Private Ryan comes out.
The movie begins with a visit to the graveyard of the killed in the battles in France during the World War II. Our hero is sinking into memories... and trough his sight the director sends us back a few decades... so that we could feel as much as possible... the horror of this event...
Sector Charlie, 6:00 AM, June 6th 1944, Omaha coast, the shore of Normandy... a number of American soldier parties attack the defenses of the Nazi invaders in order to break in and start the campaign, brought to the destruction of Nazi Germany and the beginning of the end of WWII.
On this... frame here, we have the landing soldiers running towards their death. No turning back! Only forward to completing the mission. In these 20 minutes of monstrous slaughter, merciless killings... brutal blood spilling, the only thoughts that went through my mind were: God!... in just a moment one brings death to some ten... why?!... the boats lower the ramp and the soldiers get killed. A moment of inattention or fault, a loss of a life again. The picture bellow is not original frame from the movie... it's just my attempt to show how the running towards are heading to their dead...

And this guy over here decides who lives and who dies... unfortunately from every fired bullet from the machine-gun MG-42, no one gets resurrected. The beach is soaked in blood... the water from the ocean takes the blood... the water turns into blood...

Although the low morality, the uncertainty, the panic, the whole confusion and... the indescribable lack of logic in killing each other, comes the moment where the heroes manage to make break with the cost of a lot of victims...

And after this critical moment the spirit is on another lever. Now the losers are winners... and then it becomes uncontrollable, the thirst of revenge... black curtains in from of the eyes! In the background of the next frame we can see one of the Nazi towers that was just set on fire... there were burning Nazi soldiers that were jumping out, looking for salvation... or quick death. And in the foreground we see the screaming soldier: "Don't shoot! LET 'EM BURN!!!"

This... moment always gives me the creeps... as well as one of the next: the allies take over the beach and step forward to the trenches of the Germans where in their despaired attempted for salvation – run... alas, they get surrounded by at least 10 times more soldiers, craving for revenge... followed by execution...
More killed...
Tom Hanks' character (Captain Miller) observes this cruel sight with a look that reminds us of our look while we watch the movie. The war has no logic... there are no winners. "A day of battle is a day of harvest for the devil..."

... silence...

After this amazing start... that freezes our blood, filling us with mixed feelings about right and wrong, about how we would manage in situation like this... would we be able to keep our self-control and to protect ourselves?! Would we give up in our minds and accept our destiny without a fight!? Would we be the ones who will lead the others to success and the beginning of the end of this revenge and cruelty... who knows?!...
The movie continues... we can see a lot of typists, completing letters one after another... with notices of died in battles sons, fathers, brothers... This is the moment when we find out about three brothers, killed on the same day. Therefore the mother would receive three folded American flags, in one afternoon... brutal... Then comes the commander-in-chief, George C. Marshall, informed about this, and that these three brothers have another brother, still alive... whose location is unknown, deep in the rear of the enemy. Infused with humaneness by a letter from Abraham Lincoln, written oven 100 years ago, to a mother that lost her five sons... the general gives an order to find this person. For his protection and his save return home.
This is how the story about saving Private Ryan begins. To find one person in this whole mess is like looking for a needle in a haystack (this is how Sergeant Horvath - Tom Sizemore's character).
After a number of battles and unexpected encounters, after the loss of a lot of people... they find the target, Private Ryan.

But in a moment like this and in a place like this... that is beyond their strength, of the will and of the body, to go back. Either the war copes with them, or they cope with the war. In the last battle for life and death, of blood scenes, of an instinct of self-preservation... we can see the power, quality and the magnificent film accomplishment.
I have never seen more realistic scenes, better... looking moments, so vicious and depressive. As man against man...

... as man against the machine...

Hand-to-hand fight, fierce longing for revenge, endless cartridge belts, fired one after another towards the unsuspecting soldiers. Falling down one after another... stroke by the sniper bullet of Private Jackson (Barry Pepper), or stabbed with a knife in the heart... with last words: "Listen to me! Please! Stop it! We can live...!" Drops of sweat falling from the tremulous face of Private Mellish (Adam Goldberg), in his last moments and last sip of breath... shot deadly, bleeding, moaning for his mother (T/4-medic Wade, Giovanni Ribisi)... sacrificing himself for someone else (Private Reiben, Edward Burns)... confused from his sense of justice (Corporal Upham, Jeremy Davies)... killed by a shot in the back, in his attempts to save a child (Private Caparzo, Vin Diesel)...
From the picture bellow, six, only one survives...

From the picture bellow, ten, only one survives...

What else could I say about the movie... accept that trough the whole time you are head in an emotional level. With attention, with a will, with honor to the participants in it... with regret, sorrow, pride for the noble man sent to death that day, made an exception, saved themselves, saving a human life... the sacrifice of 8, for the saving of 1... to understand that you have to see the movie... more than once... in order not to misunderstand the sense of guilt, or illogical actions... more than 1 time!
Captain Miller (Tom Hanks) with his last words towards Private Ryan (Matt Damon): "Earn it!"
"In the Last Great Invasion of the Last Great War, The Greatest Danger for Eight Men was Saving... One..."
Have a nice watch !

» translated by Ilienna