»©« Lions for Lambs

Офицери и пешки - това е заглавието на новия филм на Робърт Редфорд, с участието на Мерил Стрийп, Том Круз и самия него. Един филм за човешката същност. За човешката отговорност, жертвеност, чест, идеи, усмотрение, начин на живот, разбиране за правилно и неправилно.
Кратък филм (заради заблудата ми, че не е достатъчно дълготраен, за малко да го изпусна... тъпо щеше да е), но пък изпълнен с достатъчно смислени и добре балансирани разговори между героите. А кои са те... Мерил Стрийп в ролята на утвърдена, върла телевизионна репортерка, Том Круз - един от многото идеалисти, на важен пост в управлението на САЩ, Робърт Редфорд - преподавател, с нюх към таланта, с достатъчно жизнен опит, че да бъде по-добър от героя на Круз, в повечето ситуации... и няколко млади момчета. Всъщност не момчета... младо поколение, новите клони в дървото на човешката история, продължителите на рода. Тези, които водени от идолите си, учителите си, политиците си... в един момент са поставени пред избора: за себе си, за другите или за страната.
И както Джон Ф. Кенеди е казал навремето: "Не е важно какво страната ти ще направи за теб, а какво ти за нея", може да проследим цялата история, простичкият на първо гледане сценарий, но засягаш разнообразни и десетки коварни точки. Точки засягащи темите заобикалящи ни ежедневно. Повечето от които забелязваме, правят ни впечатление (в повечето случаи отрицателно) и въпреки това подминаване. Игнорирането е най-лесното, което човек може да направиш. Прочетох една от основните идеи на филма: "If you do not stand for something, you'll fall for nothing". Ами това е достатъчно показателно и обобщаващо на думите ми по-горе.
С какво впечатление останах след края на филма. Ами беше ми кофти, беше ми гадно... повръщаше ми се (не толкова силно казано, все пак не съм препил). А усещайки истината, и толкова много засегнати теми, върху които да мислиш, които са пряко или косвено свързани с теб. Всеки може да бъде единак, и да се развива, оцелява или бори за идеалите си. Но светът е една огромна игра, с много замесени. Дори сам да контролираш съдбата си, дори да се водиш по мечтите си и предпазливостта си, рано или късно линиите се пресичат. Твоята и на някой друг. Неизбежно, защото подобно на улиците, които ползваме всеки ден... има завои, има кръстовища, има катастрофи.
Идеалите са цели, постижими, но прекалено отговорни за повечето от нас. Повечето идеалисти забравят себе си, в опит да открият някого. Било то за да му се отдадат, било то за да го напътстват. Това не е толкова лесно, колкото изглежда. На практика нямаме влияние над човешкия ум. Дори някой някога да ни е вярвал, и да продължава да го прави... рано или късно ще бъде разочарован от нас.
Толкова много неща са свързани с този филм. А дори не съм заговорил за сценария. Ами не искам да го коментирам. Вече споменах че историята не е някаква заплетена, пълна с екшън... пълна е с човещина, с емоция, лична драма и възприятия за отговорност (правилно и неправилно). Опитвам се в рамките на статията си да... обобщя повечето или поне по-важните чувства, които филма пробуди в мен.
Да, на екрана ще видите че пак американци, говорят за грешките си, или това че ще сритат задниците на талибаните, или че еди какво си. Ами това е просто обвивката на цялата идея. Ако ние имахме ресурсите или достатъчно талантлив сценарист, ние можехме да разкажем историята. Уви, пропагадна или не, опит за изчистване на съвест или просто поредната машина за пари, Офицери и пешки е на големия екран с повече посещаемост дори от Карибски пирати.
Препоръчвам филма, този който коментирам, а не приказната история на Джак Спароу. Опитайте да го усетите близо до себе си. Защото ситуациите от екрана са толкова сродни със съдбите на повечето хора. Не всички, не с всички. Няма драма за глад, бездомие, накротици или други големи кризи... говорим за отговорността, правотата и силата на практиката пред теорията. "Ако не стоиш зад някаква идея, ще се погубиш за нищо"... не знам кое звучи по-добре, или кое от двете може да ви засегне морално.
Да си повече човек днес, отколкото си бил в миналото ще е стъпка напред, в по-отговорното ти присъствие в играта Живот. Подобрявайки себе си, някъде там ние контролираме баланса, заложен още със създаването на света. Дори да има силен, добър човек, от другата страна е също толкова силен, но коварен и зъл. Няма ден без нощ, няма светлина без сянка... сами се сещате за какво говоря. Нека поне вие, които четете изберете правилната (от моя гледна точка) страна, а именно - доброто на човека...

» back to top

Lions For Lambs – this is the name of Robert Redford's newest movie, staring Meryl Streep, Tom Cruise and himself. A movie about the human essence. About the human responsibility, selflessness, honor, ideas, discretion, lifestyle, concept of right and wrong.
A short movie (for my delusion that it's not enough durable I almost missed it... it would have been pity), but filled with enough reasonable and well balanced dialogs between the characters. And who are they... Meryl Streep staring as well-known, cruel television reporter, Tom Cruise – one of the many idealists on a important position in the government of USA, Robert Redford – a teacher, a sense for talent and wit enough experience of life that makes him better than Cruise's character in most situations... and some young boys. Actually not boys... young generation, the new branches of the tree of human history, the continuers of the kin. Those who are led by their idols, their teachers, their politicians... at certain moment stand against the choice: for themselves, for the others or for the country.
And as John F. Kennedy once said: "Ask not what your country can do for you; ask what you can do for your country", we can trace the whole history, the simple at first sight script, but concerning various and number of treacherous points. Points that affect the surrounding everyday subjects. Most of them that we notice, they make an impression (most of the cases is negative) and despite that we pass them by. Ignoring them is easiest thing a man can do. I read about one of the main ideas of the movie: "If you do not stand for something, you'll fall for nothing". Well, I think this enough indicating and summarizing to what I said above.
And what were my impressions from the movie. Well, I felt wrong, I felt bad... I felt like vomiting (not that much, after all I wasn't drinking). But feeling the truth and so many subjects that are concerned which you could think about, which direct or indirect are relevant to you. Everybody can be a loner, and can develop, survive or fight for their ideals. But the world is a huge game, with many involved. Even if you control your own destiny, even if you are led by your dreams and your cautiousness, sooner or later the lines cross. Yours or someone else's. Inevitably, because as the streets which we use everyday... there are turns, there are crossroads, there are crashes.
The ideals are goals, achievable, but for most of us they are too responsible. Most of he idealists forget themselves while trying to find someone else. Whether it was to devote to him, or it was to guide him. This is not as easy as it looks. In practice we don't have the power over the human mind. Even if someone once believed in us and to continue to do so... sooner or later he will be disappointed from us.
There are so many things about this movie. And I haven't even started to talk about the script. Well I don't want to comment it. As I already said it's not some kind of a mystery, filled with action... it's filled with humanity, with emotion, personal drama and concept of responsibility (right and wrong). I'm trying within the framework of my article to... summarize most or at least the most important feelings which the movie brings to me.
Yes, on the screen you'll see that again Americans are talking about their mistakes, or that they will kick the asses of the Talibans, or whatever. This is only the cover of the whole idea. If we had the resource or talented enough producer, we could have told that story. Alas, propaganda or not, an attempt to ease the conscience or just anther money machine, Lions for Lambs is on the big screen with more attendance than Pirates of the Caribbean.
I recommend this movie, the one that I comment, not the fairy tail of Jack Sparrow. Try to feel it close to yourselves. Because the situations from the screen are so similar to the faiths of most of the people. Not all, not to all. There are no dramas about hunger, homeless, drugs or other big crisis... we're talking about responsibility, righteousness and the power of the practice over the theory. "If you don't stand for something, you might fall for anything"... I'm not sure which one sounds better, or which one might touch you morally.
To be more of a man today, than you were in the past will be a step forward in your more responsible presence in the game of Life. Making a better man of yourself somewhere out there you make a difference in the balance, set from the creation of the world. Even if there is one strong, good man, on the other hand he is as strong, but treacherous and evil. There is no day without night, there is no light without shadow... you'll find out on your own what I mean. Let at least you who read this, understand the right (from my point of view) side, namely – the good of mankind...

» translated by Ilienna