»©« Flawless

Сутрин, пътуване за работа. Споделям вечерното си филмче с колегата и разказвам как Мастър Чийф и лютенънт О'Нийл имаха пререкания, и как тя му каза: "Яж ми хуя!" в следствие, на което дразгите между двамата приключиха. Тогава, събеседника ми спомена за друго (ново) филмче, което си е пуснал предната вечер (но сладко замъркал, щото било късно), но пак с участието на Деми Мур. Flawless - Безупречен план (може да го срещнете и като Идеалния план, съжалявам за несигурния превод, знаете как понякога ни изненадват с адаптирането на заглавието на някой, така комплексен (като име) филм), с участието на Деми Мур, Майкъл Кейн, Ламбърт Уилсън и др. На режисьора Майкъл Радфорд. Филмче от изминалата, 2007 година, но достъпен за жироката публика от... 10-на дена. И тъй като леко ми доскуча и се чудех какво да ме приспи, реших да пробвам въпросното изкушение Flawless.

Диаманти. С подобна кристална решетка като тази на графита, но много по-ценен от него и изискващ ужасно много време, за да се получи. Диаманти. Така сладко блещукащи, така предизвикателно красящи и без това прекрасните женски тела. Диаманти. Добивани по един единствен път - с проливане на ужасно много невинна робска кръв, и транспортирана благодарение на трафикантски сърца и отдадени съдби. Диаманти...
Те траят вечно, поне така се пееше в една песен. Сега и завинаги, тези камъни ще си ги има и тяхната безценност ги прави толкова скъпи. Ирония, а? Газещи в кал или бъхтещи се в някое речно корито, в някоя част на Африка, със съответни диамантени залежи, стотици животи вършат едно и също. Търсят скъпоценните камъни. Като намерят потенциален печеливш, хайде по тайните пътечки право в Лондон. През няколко мръсни ръце, право в спокойните престарели на някой важен чичко, собственик на голяма диамантена компания. Оттам в ръцете на майстори шлифовчици - до превръщането им в класно и невероятно скъпо бижу, за изисканите дами в обществото (а може и да не са толкова изискани, важно е да могат да си го позволят, или просто да си го заработят по подходящия начин). Но също така и великолепна примамка за крадците.
Какво сме гледали досега като обири по тия кина? Не бяха банки, кюлчета с Мини Купър-и, лодки от злато, сребро, платина, всякакви ценни метали, откупи, статуетки и други артефакти, някакви други антикварни стоки, я мускети, скиптри и др. Ами писна ни, дайте нещо друго. Явно тази година е диамантена (да си припомним сериозната тема засегната в Кървав диамант, един от хитовете на 2006-та).
Лондон, 60-те години на миналият век. Лора Куин е напористо работещо момиче в най-голямата компания по търговия и притежание на диаманти в света. Търговец с останалите 6 континента, това е притегателния център (и коренът на всички злини в Африка и диамантените мини) на всички блещукащи удоволствия, оценени като диаманти. Но жена, през тези години въпреки бъхтенето винаги е подминавана с лека ръка, и като цяло пренебрегната в йерархията, независимо колко кадърна е. Завалийката Деми Мур, поостаряла вече. Но пък перфектно се вписва в ролята на Лора Куин. И когато за пореден път, въпреки майсторлъка и хъса който влага в работата си, шефовете я подминават и повишението й се вижда през крив макарон, една друга ключова фигура се намесва в живота й. Г-н Хобс (Майкъл Кейн), чистач, нощна смяна в същата компания, почитен служител, тих и скромен, винаги отзивчив и вършещ добре работата си без оплаквания.
Когато двамата се събират и оценяват стойността на диамантите равна на цената на Отмъщението, става интересно.

Едно добро филмче, с на пръв път много прост замисъл. Още от начало чакаме да се съберат двамата, т.е. да видим мотивите им на действие. За госпожицата са ясни, тези на Хобс обаче остават само като... да си подсигури пенсията (хм!), след което идва времето за плана. Изникване на нещо неочаквано за повдигане на адреналина и да видим колко бързо могат да мислят героите ни. Справят се с проблема, изискан план и като по чудо (о, да, имаше малко ирония в действията им и толкова наивен план, но 60-те, какво ли знаят още за стабилни охранителни системи) осъществен.
Г-н Хобс трябваше да шляпне по ръката диамантения магнат, но когато на другия ден отварят трезора и вътре няма никой... а се предполагаше да изнесат термос с диаманти, работата става много дебела. А зрителят гледа тъпо, защото са скрили истината от него, и го оставят в неведение, подобно на героинята на Деми. И остава да обелим целия лук и да видим как старчето е изнесло всички диаманти, и... защо!
Благодарение на тази поднесена ни изненада и финалните мотиви, както и развоя на действията за героите ни, филмчето е приятно за гледане. Мислех, че ще ме загуби като зрител след обира, но... се оказа нещо невиждано до сега. Не супер феноменално, но пак - друга идея. Хубава роля на Деми Мур. Рядко я виждаме на екрана, но пък се запомня присъствието й. Тук ролята на студената, зарязала личния си живот мадама, наближаваща 40-те и критическата, много и пасват, особено на фон на сухото и сиво ежедневие, и снобарската култура сред високите среди на социалния живот в Лондон през 60-те на миналия век. Също беше интересно и включването на Финч (Ламбърт Уилсън, познат ми като Меровингий от Матрицита: Презареждане), агентът поел разследването след "инцидента". Подобието на Лора Куин, но в тялото на мъж. Нищо чудно, че накрая пича се застъпи за нея и й смигна, оставяйки я да се измъкне. Няма да разказвам повече, защото на такива филми им пада коефициента, като знаеш какво ще стане, нали така?! А диаманти ще продължава да има, както ще продължават и мъките на тези, които проливат кръвта са за добивът им, въпреки опитите на Големите да предотвратят тези събития...