»©« The Island

Ах, далечното лято на 2005-та година. Бурни времена, страстни времена, безгрижни времена. Не се повтарям нали?! О, простете! Може би е заради спомените, които са така сладки, а някои неща в тях - така повтарящи се. Като например Островът (The Island). Не, не съм прекарал 3 слънчеви месеца в гледане на този филм, но в много от нощите (след интересни авантюри, разбира се), когато се прибирах вкъщи... заварвах тогавашните ми съквартиранти отмъркали блажено, а на компютъра на Ванко върви Островът (за пореден път). Понякога от 5-та минути, друг път в края на първия диск... Като една нощна птица, доволен от завоеванията си, оставам буден за да догледам филма. Въпреки че се носеха лоши коментари относно качеството на лентата, за мен беше достатъчно зрелищно, че да го гледам много пъти. Има още един филм от същото това лято, което имаше подобна съдба (някой път ще ви разкажа за Лоши момчета 2). Явно просто беше лятото на Майкъл Бей и неговите касови блок-бъстъри. Мда, той и Джери Брукхаймър рулират в областта на комерсиалното кино. Но нужни са и такива филмчета, с някакъв прост замисъл и ужасно много ефекти. Да живеят компютърните специалисти. И те са хора, и те семейства отглеждат. А и като в това се крие таланта им, и такива като мен (в съответното настроение) желаят да лиснат пари за зрелището - да дерзаят, няма да ги спирам.

Островът, на Майкъл Бей, от 2005-та година. Новото филмче на Юън МакГрегър и Скарлет Йохансон се очакваше с месеци. Шумеше се около замисълът му и това колко добър бил. Разбира се споменах и негативните коментари, които след появата му започнаха да стават все повече и повече. Това мен обаче не ме спря (а и нямаше как, филмът беше пропагандиран неволно от съквартирантите ми всяка нощ в продължение на... не знам си колко седмици - те тогава работеха, а аз не... спяха си, а не като мен).
Но не просто пленителната Скарлет ме караше всеки път да доглеждам филма до финалните надписи. Юън МакГрегър ми ставаше все по-симпатичен с всеки следващ негов филм. Освен това класата и реномето на Майкъл Бей не са ми безизвестни. Има толкова много негови филми, които са в близките ТОП 20 на моято скромпа класация. За всеки един от тях ще настъпи момента, да попадне в ревютата ми, дотогава само търпение се иска.
Филмчето се разказва малко напред в бъдещето. Една уникална колония, в която всичко е толкова чисто, подредено... и бяло. Има хора, делени на групи, има пазачи. Странното е че въпросните хора носят странни имена: Линкъл 6 Ехо или пък Джордан 2 Делта. Аве, R2D2! Хахаха! Не, не съм от Междузвездни войни, но какво е обяснението за ситуацията. Покровителят на тази... колония, успокоява присъстващите че нещо много лошо се е случило със света. Това е единствената защитена зона в момента. От време на време се появява по още един оцелял, и ежедневно се тегли една лотария - спечелилият отива на Островът - последното истинско кътче Земя, запазило се въпреки настъпилия крах на планетата. Синтезирано в едно изречение, това беше мотивът на филма. Но когато героя на МакГрегър стане достатъчно любопитен, че да разкрие конспирация която не разбира, филма минава на нова вълна - приключение и гонитба. Страшно много екшън, толкова много преследване и реплики от сорта на: "Hold ooooon!", "Ruuuuuuun!", "GOOOO!!!", че дъхът ти секва. Да, наистина много на места, и шумът и ефектите са в изобилие. Също толкова колкото и рекламите. То не беше CISCO, X-Box, MSN, Puma - не си спомням още какво имаше. Комерсиален филм на 100% без никакво съмнение. Но пък беше енджойабъл. Имаше и доста добри каскадни сцени и декора беше интересен.
Историята за клонингите, беше доразказана и с образите на Джимон Хонсу (в ролята на ченгето, което в един момент гонеше нашите герои, в следващия гърмене на поразия истинските хора, собствениците на хората) и Стив Бушеми - голям образ както винаги, една от причините Линкъл 6 Ехо, да почне да задава повече въпроси и логиката и интелигентността му да се засилват с всеки изминал ден. Да не забравяме и Шон Бийн - тарторът на пъклената операция, изживяващ се като Господ... но както всеки елементарен филм с добър край за нашите герои - той го отнася по-брутален начин!
Супер филмче, и все още си пазя саундтрака му. Стийв Яблонски - добър композитор, макар и на места от темите да ми звучеше като Ханс Зимър... нищо. Поне знае от кого да се учи. За финал, може да си пуснете My Name Is Lincoln, която е и последната музикална тема във филма. Приятно и много отпускащо, а лентата си е чиста проба адреналин с много шум и ефекти, типично за Майкъл Бей, но пък и тръпка... и красиви кадри с искрящата Скарлет (в никой друг неин филм, не е била толкова секси). Мои впечатления - изградете си ваши!