»©« War of the Worlds

Каква ще бъде реакцията ви, ако внезапно днес, точно след като сте измили гуреливите си очи (а може би и преди това), от небето се сгромоляса целия ви фантастичен ужас във всякаква форма, олицетворяваща извънземна атака?! На първо време се предполага, че ще пищите. Като се окаже, че около вас има по-врякащи същества (които не следват оперно пеене), ще решите че гърлото ви боли повече отколкото самото викане облекчава болката причинена от страха и паниката във вас. Спирате, оглеждате се (очите ви не са спирали да се ококорват). В момента в който очните ви ябълки са на път да изскочат от кухините (както за малко не се случи с Арнолд Шварценегер в Зов за завръщане), замижавате. Стискате зъби, разперили ръце и побягвате... нанякъде. Понеже сте положителния герой в историята, съдбата ви е отредила да не загинете при първата атака на нашествениците, колкото и демолишън да го раздават, все пак оставате жив. Отново време за прегрупиране, с полу-отворена уста, много сгур по лицето ви и въобще никаква представа, какво по дяволите се е случило току що се превръщате в герой (или най-малкото имате здрав разсъдък, който инстинктивно да ви води към безопасно място).
Война на световете (War of the Worlds) - история стара, откакто хората почнаха да изпращат сигнали отвъд космоса и да правят какви ли не неща с технологиите. Първата реализация от 1953 година, не я знам. Но пък познавам сериала от 1988-1990. И беше култов навремето, много страшен и мистериозен, истинско удоволствие събота и неделя да гледаш новите епизоди. Сега няма да е толкова добро, заради визията (първото на което), а и няма да ни уплашат някакви допотопни кукли от преди... 20 години. Уау!
Виж обаче, когато през 2005 година се появи адаптацията на Стивън Спилбърг, хората погледнаха към големия екран с очакване. Лично аз пропуснах събитието в същата година. Нито го гледах на киното, нито вкъщи (под някакъв друг формат). Някак си вълната отзиви, която ме заля, абсолютно ме предубеди че не си заслужава да си нарушавам красивите спомени от миналото със сериала. След Специален доклад, явно Спилбърг си е харесал Том Круз и го е поканил за главната роля във Война на световете. Рей Фериер е работник на доковете, оператор на голям кран, който товари и разтоварва големите презокеански кораби. Много е добър, един от най-бързите в професията си. За сметка на това обаче, личния му живот е гола вода. Разведен, има две деца, които живеят с майка си (Миранда Ото), и нейния нов... Син и дъщеричка - Роби (Джъстин Чатуин) и Рейчъл (Дакота Фанинг). С преобладаващи характери, непонасящи истинския си баща, говорещи му на малко име. Позната ситуация, а и за да бъде по напрегнат филма ни трябва и някаква драма, на фона на целия разгром който се очаква земляните да понесат от невероятно интелигентните, пълни с разрушителни идеи извънземни.

В следствие на няколко странни климатични струпвания, подобни на буря изплашените хорица стават свидетели на нещо необикновено. От земята излизат големи машини (триподи, щото са на три крака), които издават зловещи звуци, пускат си... хм, лазерите, и почват да трепят наред. Много шум, много нещо. Кажи речи, хората ги спипаха по бели гащи и нямаха много възможности освен да измрат. Но както започнах в началото на Рей Фериер му е отредена друга съдба. Прибира се изплашен вкъщи след случката, грабва дечурлигата и бегом навън. И те не знаят къде отиват, но важното е да са далеч от центъра на ужаса.
Спомням си колко недоволни бяха голяма част от приятелите ми, които бяха гледали филма. Фактът обаче че ми звучаха по един и същи начин, не ми харесваше: "Ебаси слабия филм, гола вода... добре че Дакота Фанинг играеше" - чакай малко! Първо, сигурен съм че 90% от тях за първи път чуваха името й (нищо че преди това са можели да наблюдават Мъж под прицел), но на дребния тест: "Кажи ми друг филм с нея?" - мълчаха. Та, тези общи оценки и верижен погром на един филм, водени от групово мнение ме дразнеха. Затова абстрахирайки се от тези факти (и други предубеждения спрямо актьори или какво правят извън снимачната площадка), реших да пробвам филма, снощи, по bTV. И честно казано останах доволен. И Том Круз играеше добре - изплашения баща, мърляч, неспокоен но в същото време доста съсредоточен и с правилна преценка в кофти ситуациите. Дакота беше наред, само дето по едно време пищеше страшно много. Хареса ми и Тим Робинс, не очаквах появата му във филма, но пък и той не успя да се задържи много много. Наложи се да му бъде... запушена устата. С една лопата! Но от всичко, най-много се израдвах на финала. Чудех се по какъв ли начин ще ни поднесът краха на извънземните. На практика всяка сила, която налагаха към нашествениците, не постигаше абсолютно нищо. След като Том Круз разпеци един трипод с няколко гранати, хехехехе... се видя бяла светлина, олицетворяваща надеждата за човечеството. Но този частен случай едва ли може да бъде повторен отново, и така няколко пъти, че да избият всички машини. Беше инцидентна борба за живот, със случайно въоръжение от гранати. Но както казах, не силата е това което ги сломи. Със завършващите думи, разказвачът (Морган Фриймън) ни открехва в тайната. Организъм, чужд за нашата планета, дошъл тук (независимо от причината), без да се е "ваксинирал" рискува страшно много да се прецака! Нали, искрено се забавлявах и смях с широко отворена уста. Хареса ми, а на вас?!