»©« The Hudsucker Proxy

Познатите на моето внимание филми, с участието на Тим Робинс винаги са били събитие. А когато самият той е в главната роля, летвата на качеството се вдига. Добавим ли братята Коен за сценаристи, и единия от тях в ролята на режисьор - успехът е гарантиран. Джоел и Итън Коен с тяхният нестандартен за стила им филм Генерално пълномощно (The Hudsucker Proxy). Забележително име, спомням си първия път когато чух за него. Беше наистина отдавна и благодарение на това заглавие разбрах какво означава това словосъчетание. Както обаче сами виждате превода е направен по смисъл. "Hudsucker" е името на голяма фирма във филма, около която се върти цялото действие. А "proxy" означава "протеже", или с други думи казано - наместник, заместник, генерално упълномощен. Но дотук с лесните за въприемане неща. Творението на братя Коен както винаги е блестящо. Уникално за пореден път, и даже се различава от стилът им (особено в следващите няколко техни произведения). През същата тази година излиза и Изкуплението Шоушенк (най-добрата реализация на роман на Стивън Кинг, поне за мен), отново с участието на Тим Робинс. Изобщо, 1994 година се оказва невероятно успешна в кариерата на актьора.

В Генерално пълномощно участие взимат и легендарния Пол Нюман и младата и с голяма актьорска дарба Дженифър Джейсън Лий. Запознати сме с класата на Нюман, макар тук не той да е в центъра на събитията, ролята му е повече поддържаща, но пък когато той е в обектива на камерата, присъствието е силно. Обръщам внимание на женската роля. Тъй като нямаше поддържаща такава, главната женска роля във филма, паднала се на Дженифър, е изпълнена по забележителен начин. Работата с братя Коен понякога налагане вглъбяване в ролята, разбира се всичко за добро. Изпълнението на Лий е едно от най-добрите и интересни, които някога съм наблюдавал. Не просто влиза в ролята на силната жена, принудена да се бори само сред мъже в една натегната професия като репортерството, и всичко това когато женските права не са в особен разцвет. Тя не просто е борбена, ами и изобретателна. Не случайно щастливата карма е с нея, заслужено с всяко усилие тя получава съответното възнаграждение, което я отличава от останалите. Добра роля.
Тим Робинс... този младеж (какъв младеж, той е по-възрастен от мен) ми е познат с ролята на Майчето от Ваканцията. Филм с особена стойност за мен, гледан толкова пъти, че и гугъл не би ми стигнал, за да кажа с точност колко са те. Винаги филми с него са ме оставяли повече от приятно изненадан. Гледани отново и отново, за утвърждаване на класата на актьора и отдаване на почит към доброто филмово произведение. Тим Робинс не прави изключение и в Генерално пълномощно, редом с Нюман и Лий, изпълнението му е повече от задоволително.

А какво всъщност се случва във въпросната лента... Хъдсакър е преуспяваща компания в Ню Йорк. Действието се развива през 1958 година. Разказът започва точно на нова година 1958-1959, за да бъдем точни, последните секунди от годината. Мрачен, студен, ветровит и снежен пейзаж над Ню Йорк, и камерата се приближава към сградата на компанията. Близо до големия часовник отброяващ последните секунди, стои Тим Робинс, мислещ си всеки момент да скочи от 44-я етаж (45-я ако броим партера). Разбира се, преди да видим грандиозния скок, който ще спечели само 10-ки, трябва да научим историята. Хайде няколко месеца по-рано, когато Норвил Барнс току що пристига в Ню Йорк. Амбициран да си намери хубава работа, тъкмо завършил икономически колеж, застава на улицата пред витрината на едно бюро по труда. Тази сцена ми е една от любимите. Когато хората започват да се трупат отпред, през витрината се виждат табелки, подобно на летище, постоянно сменящи се, на които пише свободната длъжност и какъв опит се изисква. Поради последното, нашия герой остана сам отпред, тъй като е без капка опит. Неволята обаче го заведе на едно невероятно място, и той прекрачи входната му врата в същия миг, в който от последния 44-ти етаж президента на фирмата скочи през прозореца. Малко интрига от страна на дръзкия Пол Нюман, и изкупителна жертва в лицето на Норвил Барнс. Мисленият за идиот и нехранимайко тип е направен президент на фирмата, с цел акциите да паднат толкова ниско, че после да се изкупят от борда на директорите, които се предпазват от евентуално партньорство с всеки обикновен жител на Ню Йорк. Този добре замислен план се проваля, няма как да не се провали. Но начинът по който става, всички събития са блестящо замислени и още по-прекрасно реализирани във филма.
Не знам как да го кажа. Визия и дух като филм на Бъртън, но не е негов. Има хумор като на Спилбърг, но не е негов. По операторски нюх и пленителен саунд, наподобява стилът на Кубрик, но не е негов! Да не говорим внушителната интерпретация на My Way на Франк Синатра, която нито един път не беше изпълнена от начало до край, но мотивът перфектно се вписваше в обстановката.
И ако все пак сте прекарали 100-на минути опитвайки се да разберете филма, и да свикнете с необикновеността му, то финалът ще ви срази. Нищо обичайно и лесно няма щом братя Коен имат пръст в ситуацията. Велики са и определено най-добрите режисьорски двойки (като братя) в съвременното кино.
Какво повече да ви кажа за Генерално пълномощно?! Супер филм. Бледо звучи. Феноменален филм с добър актьорски състав и много майсторски сценарий и режисура. Много символика в него, нестандартен хумор, семплота и блестяща игра на всички актьори. Пожелавам ви приятно гледане с едно от най-големите филмови събития за далечната 1994 година.