»©« Braveheart

"Every man dies... not every man really lives"
                                                            - William Wallace

Преди 23 години, на този ден, в този час, секунди около тези минути съм се родил Аз. Смелото сърце на ElfGlade. Растях и опознавах света, любувах се на красотите му, добродетелите, радвах се заедно с моето семейство на всичко, което ни правеше щастливи. Редом с всички тези розови и брилянтни наситени с хармония неща е имало и много болка, тъга и нещастни моменти. Животът поредица от върхове и спадове, както за мен така и за околните ми, било то познати, близки и приятели, хора поставени за цел в моя живот. Затова си мисля, че стана време да споделя с вас филмът, който се превърна в Шедьовърът в киното за моята кино-маниакална персона. За да засила чувствата, с които ще опиша следващите редове естествено не мога да мина без великолепната нежна и епична музика на брилянтния композитор Джеймс Хорнър. За любовта на принцесата, е една от най-прочувствени теми от филмовата музикална композиция, носеща целия дух на Смело сърце (Braveheart) и историята, която лентата пресъздава.
През 1995 година, месец май, Мел Гибсън представя на широката публика своят нов филм. Смело сърце, по сценарий на шотландския историк и писател Рандъл Уолъс (може би потомък на самият Уилям Уолъс, или просто съвпадение). Бил съм на колко, 10 години, тепърва съм прохождал сериозно в кино сферата и съм трупал материал, за да се превърна в ценител и да придобил висока филмова култура. Филмът е останал непознат за мен, било то поради липса на данни, или по-скоро достъпът ми до тях е бил ограничен. Филмът остана скрит за мен и моите познания до една година (2001 или 2002, не си спомням точно), когато точно на 4-ти март, по Канал 1 не обявиха, че ще го излъчват. Спомням си 3-ти март, вечерта в която гледах Коса за първи път, точно когато свърши филма, ми пожелаха честит рожден ден, аз си легнах с усмивка заради това, а също и за предстоящата кино-вечер, в която Смело сърце щеше да влезе в живота, съзнанието ми... и най-вече щеше да плени сърцето ми.

"Go back to England and tell them there that Scotland's daughters and sons are yours no more. Tell them Scotland is free."

Влюбих се още първия път в това забележително филмово творение. Обикнах историята, впечатлих се от силната музика, която разтреперваше всяка фибра в тялото ми. Усещах както гайдите така и останалите музикални инструменти, с които оркестърът изпълняваше всяка една нота написана от бележитият Хорнър. Духът на Шотландия от 13-ти век, силата на тогавашното поколение, нуждата им за свобода и освобождение от английската тирания перфектно пресъздаден с музиката.
А кой по-добре може да се впише в ролята на смелото сърце, пълният с патриотизъм и кураж, готов да умре за родината си, освен синеокият Мел Гибсън. Погледът му е невероятен. Зареден с толкова енергия. В един момент усещаш зелените планински местности на Шотландия, в друг виждаш пламенния гняв кипящ за отмъщение, в друг бездънния му влюбен и безпомощен поглед, докато съзерцава неговата любима - Мъран. Не, не съм влюбен в Мел Гибсън :) Просто оценявам съвършенството на един актьор, и пълното му отдаване към ролята. Гибсън не само играе главната роля във филма (Уилям Уолъс), а също така и режисира лентата. Превръща адаптираната история в един безупречен хит и незаменима част от модерното кино, с една дума - класика. С друга дума - шедьовър. Удостоен с титлата: "Филм на годината" през идната година на награждаването за Оскари. Спечелил общо 5 броя от най-престижната филмова награда. Световно признание, милиони фенове. Но колко от тях приемат и оценяват филма толкова дълбоко и лично?! Колко от тях отдават сърцето си на една кино-лента, инспирирала ги за бъдещото им развитие и последващото изграждане на характера?! Нямам представа, тук съм да споделя че аз съм един от тях, ако някъде има и други. В противен случай оставам единствен. "Всеки човек умира... не всеки човек живее истински" - думи не на някой голям философ, не на някой велик писар или начетена личност, а на един праведен и мирен човек, чийто свят брутално е сринат от мерзостта на един и неговото деспотично управление. Отнетото семейство, любов и дом, го превръщат в безмилостен отмъстител, борец за свободата на себе си, своите сънародници, за Шотландия.

"And dying in your beds, many years from now, would you be willin' to trade ALL the days, from this day to that, for one chance, just one chance, to come back here and tell our enemies that they may take our lives, but they'll never take... OUR FREEDOM!"

Гледал съм филма много пъти. Наистина не стотици или десетки, може би близо до 10, наистина. Но това е защото искам да мине време... да забравя последното изживяване със Смело сърце, искам следващият път като го пусна... да е като за първи път. Защото няма да забравя тръпката от тогава, нито от всеки следващ. Уникално преживяване, заслужаващо си всеки бъдещ ден, отделен от времето ми, в което ще спра ежедневието си, и ще се върна за 2 часа и половина в миналото, споделяйки съдбата на Уилям Уолъс. Дали се вживявам много ли?! Вие ще прецените, но на мен честно казано ми е прекалено либерално към мнения, така че добри или лоши аз няма да бягам от тях, или да се противя, за да ви убеждавам в противното. Знам обаче, че няма сцена във филма, която да не ми е позната, и която въпреки това да не проследявам секунда по секунда, любувайки се на филмовото съвършенство. Симбиозата между актьорската игра, добрият грим, костюмите, музиката, операторското око, емоцията в очите на Гибсън е неповторима. Освен многото батални сцени, в които просто се любуваш на брутализма и варварският реализъм, повече в съзнанието ми, като изящество се откроява сцената с отмъщението за убийството на Мъран. Не точното битката, говоря за няколкото минути в началото на сцената. Точно след думите на английския намесник: "Доведете този размирник при мен!" и началото на музикалната тема на Хорнър. Бавно проследяваме действието с пристигането на Уолъс, яхнал своя кон, влизащ право в бърлогата на звяра, където го очакват десетки английски войници. Ето в тези моменти присъствието на Гибсън е невероятно. Всеки поглед, който отправя, и докато чувате музика, и гледате кадрите - усещате неговата злоба, неговото безсилие, неговата увереност в отмъщението, виждате черните пердета паднали през сините му очи. Усещате болката в смелото сърце, готови сте да стиснете юмруците му и да прекършите всяко копие устремено към тялото му с цел да го покоси. Жестока сцена, част от невероятен филм. И това са само няколко минути от него, и то не в самото начало. Изящество от класа, филм номер едно не само за 1995 година, а за цялото ми 23 годишно съществуване.

"It's well beyond rage. Help me. In the name of Christ, help yourselves. If we join, we can win. If we win, well then we'll have what none of us has ever had before: a country of our own."

Мел Гибсън в ролята на Уилям Уолъс, изправил се срещу безскрупулния и коварен английски крал Едуард Дългокракия (Патрик МакГуухън). Загубил своята любима Мъран (Катрин МакКормак), отмъстил за нея и поставил началото на бунта, довел до сломяването на цялата северна армия на Англия. Оглавил нашествието на шотландските планински воини дълбоко в тила на поробителя. Пленил сърцето на младата френска принцеса Изабел (Софи Марсо). Превърнал се в национален герой за Шотландия и магарешки трън в историята на кралство Англия. Gift of a thistle - на погребението на баща си звучи тази музика, когато младият Уолъс... получава магарешки трън от малките и нежни ръце на Мъран... така започва и тяхната история. Пленяващият разказ за Уилям Уолъс, за неговото свободно сърце и куражът който е намерил, за да го последва... Приятно гледане !