»©« 27 Dresses

Какво се случи?! Така да се замотая в ревюирането (няма такава дума, но пък ми харесва - вече има такава дума). А на всичко отгоре последващите дни също няма да са фру-фру. Заета му работа. Както и да е, времето може и да лети, но аз все ще намеря пролука в която да гледам нещо или да ви просветя в седмото изкуство (просто на спомени). На дневен ред в неделя вечер беше поредната романтична комедийка. Носеща се на вълната на славата от по-миналогодишния Дяволът носи Прада (на същата сценаристка - Алийн Брош МакКена, но с друга режисьор[ка] - Ан Флечър), обръщаме особено внимание на заряда който се предполага, че филма съдържа. Събрали са няколко красиви актриси и съответно няколко секси актьори (трябваше да прозвуча така, в духа на жанра е, всичко открито). За запълване на първата група избраничките са Катрин Хейгъл и Мейлин Акерман, а към втората жените-творци са прибавили Джеймс Марсдън и Едуард Бърнс. Ох, колкото и да го гледах, както и да си го представях, ми не можа да ми изглежда супер симпатичен, че да е секси шеф и момичета да се прехласват по него. За мен ще си остане коравакът с лошо поведение и Browning Automatic Rifle - редник Райбън.

Какво този път са сътворили като обща идея, преди да потекат сълзите и главните герои да разберат, че са един за друг и са се срещнали по невероятно романтичен начин?! Ами какво... малката Джейн, на 8 години, на една сватба разбира че страшно и допада целия този... празничен дух, еуфорията около него, шаферството, подготовката, самите ритуали и т.н. Влюбва се в сватбите, и до каква степен? Филма ни праща 20+ години напред във времето, където порасналата Джейн (Катрин Хейгъл), вече минала отдавна пубертета, се изживява като най-добрия организатор на сватби. Много лудо й преминават уикендите, понякога по повече от една сватби, които трябва да обслужи... а през седмицата си бачка нормална работа, влюбена е в шефа си (Едуард Бърнс), който е дърво и не забелязва въздишащата и биваща винаги "там, когато му потрябва" Джейн.
На едно излизане, когато героинята ни аха да се обясни в любов на въпросния тип, се появява малката й сестра. Която като цяло е по-секси от нея (Мейлин Акерман, поне за филма така са я направили), и някак си среща очите на Шефа, прехвърчат искри и... те се влюбват. Ха сега, да подготвяш сватбата на сестра си, когато ще се омъжва за мъжът на мечтите ти, си е малко трудна задача.
Преди въпросната тежка емоционална вечер за Джейн, тя се запознава с Кевин (Джеймс Марсдън). Не може да се отрече, че той е красавец. Кефи ме и в X-Men, особено като си свали очилата, а също и в Лак за коса. Вървят му такива роли, макар навремето да съм гледал и по-драматични. На първо време, той е досадник - в очите й. Макар нищо лошо да не е направил, точно обратното даже, за нея той става доста антипатичен. Отбягва го и продължава да плези език по Шефа. На такива сценарии разбира се сме свикнали и чакаме развръзката.

Въпросната такава идва към... 2/3 на филма, когато двамата шофират извън града, в проливен дъжд, карат се по някакви си въпроси, губят контрол, ха в дерето (за щастие няма пострадали) и засядат. Няма как, напускат топлата и уютна кола и тръгват към близкия бар. Там започва и техният романс. След сгряването, изсушаването и... пресушаването на няколко шота, двамката пропяват, хилят се, вдигат на крака и веселие целия бар, и се превръщат в героите на нощта. Разкриват си истинските същности и прекарват нощта заедно. Тоя момент най-много ми хареса от филма. Други толкова добри в останалата част от лентата, хм, не намерих. Но общо погледнато, 27 рокли (27 Dresses) е приятно филмче. Приповдигащо настроението ти, неангажиращо и забавно. Много го усладиха накрая с всичкия този хепиенд, нито един наранен, всеки осъзнал грешките си и простил на другия... но, какво пък. Понякога имаме нужда да ни заблуждават страстно, така че да се усмихнем искрено. Да живеят бозавите розави комедийки. А относно заглавието. Хм, хайде едно нещо да не ви разкривам, та поне да има и малко тръпка при цялото това комерсиално кино-творение - романтичната комедия.