»©« Strange Days

Съвсем случайно снощи реших да проверя какво ще има по любимото ми бТВ. Разцъках сайтчето (честито им за новата визия) и се оказа, че вечерта от 22:30 ще пуснат Странни дни (Strange Days). Едно филмче от 1995 година, не толкова далече... или може би да?! По историята и адаптираният за голям екран сценарий на Джеймс Камерън (сещате ли се кой е той... ако ли не, спрете да ме четете! докато не се запознаете с него и творчеството му). На режисьорката Катрин Бигълоу (която мога да отбележа, че доста добре си е свършила работата). Получило се е една лента с качество, доста над границата на приличното. Убер-яко трилърче.
И така, часът беше към 21:00 в същото време излъчваха една не толкова лоша боза, от тези на екшън карате момчето Жан-Клод Ван Дам (затворете вратата след последният). Внезапна смърт, помня го от едно време, когато филмите му не се смятаха за толкова пропаднали. Доизгледах въпросната Внезапна смърт, после новините и като ветровитата прогноза за времето и сладките спортни новини за родният ни червено-картонен футбол, стана време за моят филм.

Последният път, когато го бях гледал... наистина беше много отдавна. Минимум преди 10 години. Не че го бях забравил, но след като видях в програмата, че ще го излъчват - не исках да пропусна. Историята е доста интересна и типична за човек като Камерън. С неговият непрестанен поглед в не толкова далечното бъдеще, възможността на технологията и същевременният геноцид, до който дружно и без много усилия ще стигне човечеството на заветната 2000 година. След филмите за Терминатора, както и жестокото продължение на Пришълец, всичко правено от Камерън се гледа с широко отворени очи. Направо попиваш от екрана. И как иначе. Перфекционист с чувство за хумор и усещане към качественото кино. Рядко прави филми (да речем на 7 години, 1 път), но пък се помнят 30 години след това, като че са пуснати вчера за пръв път. Някой ден ще заговоря и за Титаник...
Въпреки че филмът е режисиран от Катрин Бигълоу и нейното име стои на финалните надписи, то съм убеден че Джеймс Камерън й е нещо като гуру, или най-малкото наставник. Личеше си че стилът на филма, не просто като сценарий, а като операторско движение, цялостна визия, се доближаваше до терминаторите. Не ги копираше, просто... има специфичен стил, който се разпознава при всеки режисьор. А историята е следната:
Още с откриващата сцена ставаме свидетели на обир с взлом в един китайски ресторант. Всичко завършва с ченгета преследващи обирджиите, приклещването им до покрива на сградата, прескачане между покривите... пропуск на кракът, изплъзване и размазване на цимента. Очите на Ралф Файнс се отварят и филмът започва. Героят му - Лени Ниро, е продавач на удоволствия. Имаш фантазия, забранен плод, уви не искаш да нарушаваш клетви или закони. Затова търсиш Ниро, който те снабдява с диск със съответната фантазия. Слагаш си Паяка на главата, удряш плей и си затваряш очите. Това изобрение били правителствено, но така и не пуснато в употреба, но за сметка на това прилежно изпиратствано от някой бездомен гений от тъмната страна. В следствие на което тази индустрия е нелегална, но пък доста доходна и се търси. Миналото на героят ни обаче не е било такова. Навремето е бил добро ченге от нравственият отдел на полицията в Лос Анджелис. Пререкания с безскрупулният шеф му костват службата. Оттам и новото му занимание. Мирни дни, или по-скоро нормални търговски дни, с обичайните опастности да го спипа я полиция, я някой побъркан клиент с оръжие и достатъчно голямо количество дрога в кръвта си. Затова отвреме на време Лени разчита на своите най-приближени - Мейс (от яката мацка Анджела Басет, като имам предвид наистина яка, щото раздава кютек във филма и има много хубави крака), както и Макс (Том Сайзмор) - опасен тип, готов на всичко за добрия си приятел Лени (няма да повярвате даже колко готов).

Вечерта на 30-те декември 1999 година се случват много събития. Постоянни размирици по улиците на Лос Анджелис, полиция и военни бродят с опити да запазят реда. Настъпил е хаос възбуден от цялата тази еуфория по новото хилядолетие. Говори се за Апокалипсис и какво ли още не, все неща които обаче са далеч от битието на Лени. Същият обаче получава поредица от записи за Паякът, които хич не са добра гледка. Смърт, корумпирани ченгета, екзекуции. Всичко това заплита историята и превръща героят ни в мишена. Междувременно обсебен от бившето си гадже Фейт (Джулиет Луис) и постоянно пребиван от горилите на новият й приятел - Файло (Майкъл Уинкот), работата става все по-дебела. Когато кръгът се стяга около вратът на Лени и Мейс, превърнали се в бягащи цели за корумпираните ченгета (героите на Винсънт Д'Онофрио и Уилям Фичнър) един по едни почват да падат глави, Паякът е в основата на цялото действие, часовникът тиктака, хаосът е пълен на връх нова година, на прага на 2000-та, поставяща началото и на новият милениум. Паметен ще бъде завършекът на филма, годината, хилядолетието. Ще останете супер доволни и... безспорно ще прибавите този филм към колекцията на любимите ви. Защото Камерън знае добре как да поддържа динамиката и напрегнатостта на един филм. Също така и до колко да ви обтяга нервите с обратите и логичните развръзки. Тук логично може и да хванете по средата на филма, но лично аз не го очаквах (това навремето де, сега знаех кой колко лош е, кой ще го отнесе и по какъв начин).
Странни дни предстоят. Радвам се че минахме 2000-та без такива ексцеси като тези във филма, но какво още ни чака, и дали наистина има какво да правим в следващите 1000 години, без да се самоунищожим?! Може би следващият проект на Джеймс Камерън ще внесе някаква идея, гледна точка за това как върви еволюцията ни, технологиите и съвместното ни съжителство: човек-човек и човек-машина.

П.П. А знаете ли че в първият си филм, Жан-Клод Ван Дам играе ролята на каратист-гей?!