»©« Old School

В събота вечер, ранния филм по bTV беше Доброто старо време (Old School). Спомням си рекламата няколко дена преди това и ми се видя приятно, уви като започна въпросната вечер... нещо не ми се усладиха първите 5 минути, скипнах го и избрах друго за гледане (кое точно - в следващото ревю). Но докато си гледах това "друго нещо" от съседната стая се чуваше хилене, викане и пищене от кеф по филма. Хм, замислих се и прецених че явно филмчето ще да е добро, затова като се събудих в неделя сутрин (макар че доста рано един СМС се вдигна на крак), потърсих Старата школа и го загледах.
Люк Уилсън, Уил Фарел и Винс Вон са тримата непорастнали колежанчета. С някакъв скучен и еднообразен живот, съдбата ги тласка към неизживяната младост и могъщество да бъдат "най-яките" по време на студентските им години.
Мич (Люк Уилсън) се прибира вкъщи от някаква конференция. Подранява, за да изненада жена си приятно... без да съзнава, че изненаданият в крайна сметка ще е той - само дето няма да е приятно. Не, жена му не му изневерява... тя... върти оргии зад гърба му с пълни непознати. Откачена работа. Съкрушен, героят се мести от вкъщи, морално подкрепян от приятелите си - Франк (Уил Фарел) и Бернард (Винс Вон). Ключовият момент е малко след сватбата на Франк. Мда, големецът се впусна в най-сериозното приключение в живота си, което за жалост беше съвсем кратко и не толкова интересно и култово.

Мич намерил тънка оферта да се настани в едно студентско общежитие, обитавано от бивш преподавател в градския колеж. Факт е че тяхните "общежития" съвсем не са като нашите. Цели къщи са си, където могат да живеят не един двама, ами поне 5 човека - на широко. Обаче приятелите на Мич имат съвсем други планове за новият му дом. Искат да си поиграят малко, да почувстват свободата - да се върнат 10 години назад, и да изживеят отново младините си, само че на много по-висока забавленческа степен. Опасна игра предприемат тримката, като тартор на цялата операция е Бернард. Бързо въвлича и другите двама в историята, без много убеждения. В крайна сметка групичката се кефи на новите си младини и се превръщат в най-готините типове в цялото студентско градче. Печелят престиж навсякъде, всички ги харесват, с изключение на декан Причърд (Джеръми Пайвън). "Сиренето", познат от първите им колежански години, загубенякът тогава, сега е декан на колежа и хич няма да се замисли, за да провали кефа на тримата приятели. Нито той, нито те обаче са вчерашни и играта се играе на високо ниво. Все пак един трябва да надцаква, и в началото това е злобния декан. Опонентите му не се предават и легално намират начин как да "останат в училище", без да полагат каквито и да е академични задължения. Основаването на братство е вратичката, която им позволява това. Но за разлика от едно нормално колежанско братство тяхното е създадено с една единствена цел: Щур купон показващ как го прави Старата школа!

Филмчето е доста добро. Има много плюсове и не толкова много минуси. Повечето от лошите му страни са типичните пропуски и елементарен хумор, появяващ се тук там по време на лентата. Но като цяло, Доброто старо време е доблестен защитник на качествената колежанска комедия. Много по-успешен от последните 4-5 епизода на Американски пай, но аз отдавна споделих че провала на поредицата настъпи веднага след края на втора част. Хуморът тук е наниво и има повече от един два яки момента, заслужаващи цитиране на филма или припомняне на култови изцепки. Така е, откакто Франк "Резервоарът" се отдаде на неизживяното си детство, или Мич и Бернард в тандем правеха полу-зрели, полу-новобрански грешки, или целите номера свързани с братството и... членовете му, сценарият на Стараша школа се препълни с интересни събития. Изобилие от простотия, разказана с малко по-други герои. Този път 30 годишните, играещи във филма не се правят на 18 годишни. Играят си точно такива каквито са - минали пубертета (или поне се е очаквало да са го минали), но... нещо в тях все още бушува. Огънят и страстта на готиния и доказващ се колежанин, способен да изпие две бурета с бира на един дъх, или да чука мацки до припадък (всяка вечер различни, коя след коя по-накурвени). А и в този ред на мисли, много ми хареса употребата на песни, по точно... кавърите на популярни парчета, повечето от които по-стари, но подбрани много добре и допълващи цялостната хумористична обстановка. Аз пак ще си пусна химна на Стара Загора, докато вие се причудвате дали да споделите еуфорията ми около вчерашното гледане на Старата школа.