»©« The Untouchables

Сухият режим, известен в правото като прохибиция (англ. и фр.: prohibition, лат. prohibitio) представлява частична или пълна забрана за производство и продажба на алкохолни питиета и напитки.

В периода 1920-1933 година, в САЩ, политиката на Сухият режим предизвиква масова злоупотреба с алкохол, развиване на редица престъпни групировки, както и на издигането на могъщи бандити. Времената на могъщите бандити, времето на Ал Капоне. Недосегаемите (The Untouchables) е филм на неповторимият Браян Де Палма. Известен с пристрастието си да прави филми именно за такъв род популярни личности. Може би личност не е точната дума, известни престъпници ще е най-добре. Подобно на историята за Тони Монтана или пък тази за Карлито. В Недосегаемите се разказва за могъщият Ал Капоне. Гангстер номер 1 за времето си, и може би един от най-влиятелните изобщо в цялата история на Чикаго, САЩ или световната моб история. По време на Сухият режим той е този, който най-добре се ориентира в ситуацията и успява да се наложи по улиците на Чикаго. Умело спекулирайки, безкомпромисен срещу действията на полицията, и винаги излизащ чист от ситуациите. Разбира се, когато изкъсо държиш нещата под контрол и имаш вярна дясна ръка, която да върши мръсотиите всичко е лесно. Уви до момента, в който Департамента по финансите не изпраща Елиът Нес да се справи с него. За неговата роля е избран Кевин Костнър. Като гледам архивната снимка и се сетя как изглеждаше Костнър във филма, смея да твърдя че си приличаха.
Пристигнал в Чикаго, оглавяващ отдела за борба с организираната престъпност, готов за действия и непоколебим, Нес организира първата си атака срещу потенциални трафиканти на алкохол. Добре протекла операцията завърша със среден пръст за Нес. Вместо алкохол, залавя пратка от чадъри. Ал Капоне доволен и надсмиващ се, нашият герой - за присмех на целия участък. Това обаче съвсем не го демотивира. Напротив, загубил вяра в невършещата своята работа полиция, разхождащ се нощем из тъмните улички на Чикаго, под невероятната композиция на Енио Мориконе, той среща Джими Малоун (Шон Конъри). Обикновен пътен патрул, остарял и от живота и от службата, но много мъдър и ключовата фигура, на която Нес ще се опре, за да настъпи престъпния мазол на Чикаго.

Двамата правят комбина, но си търсят още няколко човека, които да оглавят този специален екип. По думите на Малоун, да няма вяра на никого, включително и на полицията, по-добре да откъснеш ябълката от дървото, отколкото да я взимаш от кошницата. Прескачат участъка и отиват право при новобранците. При кандидатите за слава и героизъм, където попадат на точния човек - Джордж Стоун (Анди Гарсия). Италианец по рождение придава още един специфичен отенък на отряда. Елиът Нес, типичен американец, Джими Малоун - сериозен ирландец и Джордж Стоун (или истинското му име - Джузепе Петри) - печен италианец, с най-добрият прицел в полицията. Точно преди първата им истинска операция срещу Ал Капоне и негов склад с алкохол, към тях се присъединява и Оскар Уолъс (Чарлз Мартин Смит). Който влиза в живота на Нес още преди другите двама. Счетоводител, работещ за правителството, изпратен директно от Вашингтон. Носещ важна информация относно сметките, приходите и данъците на Ал Капоне. На първо време, колкото и често той да им говореше за това, подминаваха думите му... но както всички знаем от историята, именно там е разковничето в залавянето и уличаването на вина на могъщия гангстер. Неплатените данъци. Играта загрубяваше с всеки изминал ден. Началото на войната беше положено, а групата от Недосегаеми не се спираше пред нищо.
До момента, в който наистина сериозно не счупиха плановете на Капоне и той предприе сурови мерки. Не той, неговата дясна ръка беше извършителя на убийствата и саблени удари по морала на екипът.
Познаваме историята и знаем как ще свърши филма, но определено да видиш добре пресъздадена история, за едни такива големи имена като Елиът Нес и Ал Капоне, от един от майсторите на гангстерските филми Браян Де Палма, си заслужава. Споменах и за саундтрака на филмът. Дело на Енио Мориконе. Оказа се че съм имал две от темите във филма на компютъра си, под други имена. Тъй като първият път като гледах филма беше много отдавна, може би 8-10 години, а вторият път беше... вчера! си беше приятно да науча, че тези популярни звучения са към бележитата лента Недосегаемите.

Филмът е отличен с 1 награда Оскар, за поддържаща роля на Шон Конъри. Честно казано заслужава повече, но пък ако загледаме конкуренцията през онази далечна 1987 година не е имал много шансове да грабне повече. Въпреки това филмът е класика. Един от най-добрите правени някога. С добър вкус, с добър сценарий и режисура и много добро операторско око. Една от любимите ми сцени е тази с престрелката на гарата. Невероятно наистина, много напрегнат момент подсилван от потракващата музика, бебешкия плач и непрекъснатото съзерцаване на часовника. А погледите и бавното движение на камерата довеждат до съвършенството на сцената. Забележително!
Коментар за доброто превъплъщение на Робърт де Ниро в ролята на Ал Капоне?! Нима не го споменах досега. Пазех си го за накрая. Не го знам какъв е бил навремето онзи, обаче знаем че де Ниро прави ли мафиотски/гангстерски роли, е номер едно. Хем че си има италианска жилка, хем и фейса му е такъв (уникалната бенка на бузата). И като направи онази физиономия и поглед, държащ бухалката... безугледно смазва главите дори на приближените си, ако нещо са сгафили. Велик актьор.
Филмът ви грабва още от начало, с темата на Недосегаемите, огромния надпис хвърлящ сянка право пред вас, подсилван отново от музиката на Мориконе. Не се сещам за филм, в който този композитор има участие, и който да не се е превърнал в класическа лента. Може би носи късмет на кинопроизводителите. Нека оставим догадките за тези, които умеят как да тълкуват случайностите, а вие по-добре си намерете филма и научете малко повече за методите на Чикаго, Сухият режим, решителността на Елиът Нес и мощта на Ал Капоне.