Cinemaniac се премести на НОВ адрес!
След 60 секунди, ще бъдете автоматично пренасочени към http://blog.elfglade.com/
НЕ Е ПРОСТО НОВ ОБЛИК! Тези, които ме четат, за да не правите излишно трафик (дразнещо е) - сменете адреса ми във вашия блогрол!
Благодаря!

Saturday, March 22, 2008

»©« The Bank Job



Хобито си е хоби! Манията, още по-голямо хоби. А след като на предпремиерата на Ще се лее връв, видях че се задава стабилно филмче, английски стил, с участието на Джейсън Стейтъм, чиято предпремиера беше този петък, въпросът беше решен. Към CINEPLEX за билети, на първата прожекция на новата лента.
Преди повече от 35 години в Лондон е извършен грабеж на банка Лойдс, намираща се на небезизвестната Бейкър стрийт. Една от най-сигурните в Англия, но пък и лесна плячка за група умни престъпници, с добър план и възможност да се справят със защитата. Гледал съм документален филм за този обир по Discovery. Доста отдавна, но си го спомням че го класифицираха като един от най-големите обири (или може би му се възхищаваха като един от най-великите). Основната линия беше, че престъпниците влизат в банката петък вечер, цял уикенд плячкосват, хапват и спят в трезора на същата тази банка. Колко нагло нали?! В понеделник сутрин, когато се отварят вратите на сейфа, паника - обирът е вече факт. Сумата на която се равнява плячката е няколко милиона паунда. Пресата обаче раздухва съвсем друга информация, това в началото... накрая обаче, когато нямало накъде да се мърда и е трябвало обективна оценка, се оказва че над 3 млн. паунда в бижута, пари, и други ценности са задигнати от престъпниците. Плячката надминава тази от Големия влаков обир. Но това не е всичко...

Нищо неподозиращите крадци задигат пакет с компрометиращи снимки. Не само големи позиции от парламента ами и член на кралското семейство, в интересни пози, с интересни хора. Нещо което ще разтърси света до такава степен, че реномето на короната ще бъде жестоко оронено.
Мартин Лав (Шафрън Бъроуз) е стара приятелка с Тери (Джейсън Стейтъм). Един ден тя идва при него и му предлата нещо сочно като план, с потенциален риск, но високо възнаграждение. Предлага му обир на банка, досещате се. В същия този момент "честния" бизнес на Тери хич не върви, дължи пари, а му се иска да има повече от излишък, че да си живее спокойно с жена му и тяхните деца. Което си е предпоставка набързо да сформира екип и да приемат удара. Това което не знаят обаче, е че мацката играе двойна игра. Тъй като преди време са я спипали на лондонското летище с пакети наркотик, тайните служби (Ми-5, Ми-6 и всички останали) я ползват като вътрешен човек, за да бъде извършен специфичен обир на банка. Понеже знаят връзките й с "най-яките" лондонски престъпници, избират нея. А защо тайните служби се интересуват от обира на точно определена банка, и защо не изискат съдържанието на сейфовете по нормален път?! Ами защото работата е дебела - въпросните снимки. Имаше отбор, имаше план, имаше копане, имаше и обир. Успешен, имаше плячка, но пък Тери не беше толкова глупав и надуши замисъла. След като всичко се изясни помежду на заговорниците, оставаше развръзката. А именно, че голяма група хора се целеха в нашите приятели. С въпросния обир, те присвоиха не само пари, бижута и снимки... а и един много важен тефтер. Оттам нататък вече стискате палци и чакате развитието.

Интересно беше за гледане. Преди да влезем твърдо заявих, че тоя път няма да е Спрайт, а в чест на филма, английски, трябва да влезем с бири. Ами нямаше някой хубав Ел за пиене, а само Туборг (датски, но става). По няколко бутилки и хайде в зала 6. Удобно пльоснали се на седалките, доловни от края на работната седмица чакаме началото. Така започна приключението наречено Банковият обир (The Bank Job). Беше готин, криминален, комедиен, сериозен (че чак брутален на едно две места) и накрая с подобаващ завършек. Не толкова здрав удар по зрителя, като творбите на Гай Ричи, но беше enjoyable (както обичам да казвам).
Като история (истински събития) бяха променени доста неща. Не само имена на герои, но и конкретни факти по извършването на обира. Но какво пък, беше по-забавно като копаеха под един ресторант, който във всеки момент можеше да им се срути на главите и да се омажат в сос от пържени пилета, отколкото да пробиват няколко стени от втория етаж на галерията, разположена плътно до банката.
След тоя филм, чакам да видя Бразилска афера (The Brazilian Job), който ще си бъде продължение на Италианска афера (The Italian Job), от преди няколко години. Много The * Job станаха във филмографията на Стейтъм, не мислите ли? Поне е за добро - филмите си ги бива!

No comments: