»©« American Beauty

"Phenomenal!"

Авангард на угнетеното самочувствие:
Понякога ни се искат толкова много неща. Усмихваме се на неприятеля и правим крачка назад. Силен поглед, умела усмивка, присъствие, но нещо липсва. Отнето ни с времето или може би сами сме пратили в забвение. Затънали в блатото на времевата безконечност, забравили за себе си, отдали се на друг. Широко разтворили очи към неблагодарното ежедневие и все повече губим връзка с реалността и нормалния начин на общуване. Всички са над нас, когато заслужаваме да ги стъпчем. Не просто имаме правото и възможността, но и силата да го направим. Но приключенския ни дух, увереността и волята са се превърнали в наши неприятели. Присмиват ни се. Харесват новото ни аз, но искат повече. Събуждате се от нещо красиво и осъзнавате, че глътката въздух която сте поели току що е вашето прераждане. Тялото ви се чувства отново младо - готови сте да изживеете остатъка от живота си така както желаете и така, както сърцето ви ще е в хармония със съзнанието и събитията около вас, ще са най-красивите и най-непринудени случки.

"Marvellous!"

Разгром от инстинктивна независимост:
Влиянието на околните ви, предопределя вашето съществуване. Израствате като морал и личност, в рамките на правила и толкова еднообразие, че ви иде да изкрещите. Един път обаче решавате да затаите дъх, и да поемете целия крясък в душата си. Харесва ви! В следващия момент го правите отново, харесва ви повече, сърцето бие силно. С всеки следващ подобен път се опиянявате от болката на неизкрещяната емоция. Превръща се в нещо нормално. Когато обаче нещо красиво се опита да влезе в живота ви, било чрез погледа ви, нечия усмивка или блага дума, не му позволявате. Ще наруши зловещата вътрешна хармония, която ви прави уникален. Крещите срещу красивото, избутвате го далеч от идентичността ви. Инстинкта за самосъхранение и негодувание. Твърде надълбоко сте вече, твърде възрастни, за да може да си поиграете отново или да се промените, така че най-сетне това от което имате нужда, да влезе във вас. Да обогати празната ви душа, да освободи вече задушаващото ви Аз... от самият Вас.

"Hillarious!"

Чувствителност приведена в сянка:
Сътворението е едно от най-великите неща на света. Дарявайки живот, продължавайки рода, човечеството, ти се превръщаш в негов спасител. Губейки връзката със своя наследник обаче, дистанцира любовта и всеобщите чувства. Незаинтересоваността към твоята плът и кръв, я превръща в самотен обект. Потънал в сянката на прекомерното отчаяние. Няма усмивка, само дълбок черен поглед. В който затъваш от въпроси. Толкова много, нижещи се един след друг, че дори да желаещ да отговориш, и то ако знаеш отговорите... ще се задушиш. Давиш се, но ти харесва. Продължаваш да гледаш, очаквайки твоето страдание да отвори прозорецът към душата на създанието, в което така устремено си вперил поглед. А когато вълшебството стане, когато красивите устни добият точната багра, се усмихваш и ти. Разрошваш косите, милваш лицето - докосваш красотата и я почувстваш по най-прекрасния начин - допирът!

"Perfection!"

Амбиция и упоритост с финален крах:
Когато нещо ти липсва, ти се опитваш да го компенсираш с всички сили. Стремиш се към неприсъщото, към чуждото, с цел да допълниш себе си. Всичко е въпрос а его? Себелюбие или не, натурата на емоционалната курва се слива с теб. Получената симбиоза те прави красив, независимо с какви усилия го постигаш, но се чувстваш добре. Избираш някой по-слаб, с по-ниско самочувствие от теб, и гравитираш около него. Създавайки илюзията, че доминираш и че този някой гравитира около теб, ставаш по-могъщ. Егото ти говее, радва се, празнува. А ти си нищо повече от въздух под налягане. Когато най-сетне си на стъпка от усещането за прелестта на красотата, ти изтръпваш и почваш да трепериш. Несигурност и хладен полъх обливат тялото ти. Омекваш в ръцете на красотата и се разплакваш пред истината. Най сетне си откровен със себе си, откровен със света, който си заблуждавал "умело" през цялото това време.

"Formidable!"

Доминираща сила в униформата на страхливец:
Колко усилия са необходими, че да следваш пътя на реда и установените норми? В човешката сфера, в тесен кръг, в организация, в морално естество? Престъпвайки един път принципите си, които не нарушаваш в продължение на години те прави непосилен да продължиш нататък. Съвестта ти няма да го позволи. Сам на себе си не си чист. Губиш вяра в себе си, почвата под краката ти вече не е така твърда, юмрукът ти не е достатъчно здрав, че да пробие дупка в стената на мизерията и да пропусне светлината на красотата и правотата. Веднъж провалил се пред собственият си ум и нагласа, вече нищо не е същото. Проливащия се дъжд няма да отмие разочарованието, което се натрупва с всяка изминала секунда, миг след миг, последващи постъпките ти. В мрачната нощ губиш не само себе си, губиш желанието за усещане, забравяш какво е красотата и преминаваш от другата страна. И когато нищо друго не ти е останало, слушаш страха си. Глупостта му те води право към живота на друг, с желанието да сподели мъката ти.

"Beauty... full!"

Спонтанна първичност и усещане за красота:
Когато имаш поглед за нещата, никога не пропускаш мигът. На правилното място, в правилния момент, ти ще си там, за да запомниш мигът. Премигване, щракване с апарат, кадър след кадър на камерата ти, превръщат красивото в история. Съхранена при това, която един ден ще послужи за пример на тези, които имат нужда от нея. Които са я загубили, които никога не са я усещали, които са я търсели, но все не са я намирали, които са се държали плашливо за нея без да й се насладят... Но когато си способен да съзреш добротата и чувството във всичко, във всеки, тогава самият ти няма да издържиш. Толкова много красота има наоколо, понякога ти се струва, че ако решиш да я погълнеш цялата, сърцето ти ще се издуе като балон, който в миг ще се пръсне. Изпълнен с тези добродетели, с чарът на спонтанната първичност се превръщаш в самотник, търсещ своя спътник, за пътешествието ви в това незаменимо приключение, с толкова много неизвестни и случайни пътища, наречено живот.

Американски прелести / American Beauty, на Сам Мендес...