»©« G.I. Jane

Главен инструктор (Master Chief), доказващ се войник (O'Neal) и много, много тестостерон, рамкират изящната и не толкова епична творба на Ридли Скот, в главната роля на която е представител на нежния пол, в лицето (и тялото) на Деми Мур. Точно така, говоря за Редник Джейн (G.I. Jane). Едно старо филмче от далечната 1997 година, когато Деми и Брус все още бяха заедно, Гладиатор го нямаше, и никой почти не беше и чувал за Арагорн.
Но популярни или не, звездни личности или не, темата за жената в армията, като действащ войник е сериозна тема, която пленява вниманието на режисьора, а след това и нашето с неговото създание. Да се приготвят всички феминистки, защитнички на женските права, кефещите се на силни (но и готини) жени, за зрелището, в което ще видим, как едно мъжко момиче, но достатъчно женствено и страстно, се опълчва на коравата програма за обучение на най-елитните бойци в американската армия - тюлените.

Филма започва с един политически дебат, където сенатор Лилиън де Хейвън (Ан Банкрофт), определено силна жена на влиятелен пост, разцепва мрака и праща в десета глуха опониращият пред нея секретар от външно министерство. Така се завъртат нещата, че наличността на женския фактор в зоната на армията и полевите сражения, става повод за... вътре-политически, високо-пиончески гаф. Игра, която ще рискува много за някои, и ще бъда детско разискване за други - от нямане какво да правят.
Идеята беше такава, да вкарат някоя хубава, умна и сериозна девойка при подготвящите се за най-професионални военни - тюлените. И тя да мине курса, който не трае толкова дълго, но е известен с невероятно тежката си и интензивна подготовка. Което за една жена, както и да го режисират, колкото и яка да е, както и да се напъва и да има воля, няма как да стане. Просто физически номерът няма да мине. Но като на кино, лейтенант О'Нийл (Деми Мур) я пускат в базата, и започва да се перчи пред мъжете, всеки един от които гледа да я сдъвче. Но това е нормално, и тя няма намерение да се поддава на елементарните мъжки провокации. Твърдо решена, като че са й пораснали топки, се изпъчва с гърди на първата им проверка и запознаването с инструкторите... където среща главният от тях, Джон Дж. Ъргейл (Виго Мортенсен), по известен като Master Chief - Шефът.

"I never saw a wild thing sorry for itself. A bird will fall frozen dead from a bough without ever having felt sorry for itself."
                                              "Self-Pity", D.H. Lawrence

Въпреки тежките изпитания, и бруталните тренировки (включващи специалното отношение на Шефът) спрямо редник Джейн, нищо не можа да я сломи, докато не се стигна до най-коравото изпитание. Симулация на спец акция, с разузнаване, истински врагове и куршуми, няма прошка, бой ако те хванат, идеята е да те пречупят и да набиеш камбаната, която те праща директно вкъщи, но забравяш за тюлените. Та при тази операция, естествено отрядът воден от нашето момиче, не изпълнява пряка нейна заповед, и всичките ги залавят. Почват едни игри на нерви и здрави ребра. До момента на мастър чийф-а и редник Джейн, в който направо я размаза. Не си поплюваше, той продължаваше да се съмнява в нея и това, че тя ще изложи на риск живота на групата в реални условия. И тогава, след като му разби носа, срита му топките и яко го ядоса, набързо тя получи няколко здрави тупаника, които я пратиха с лицето в калта. Заловеният й отбор, вече сериозно гледаше на нея, а мразеше все повече и повече инструктора. До култовият момент с:

Lt. Jordan O'Neil: Master Chief...
Master Chief John Urgayle: Lieutenant, seek life elsewhere.
Lt. Jordan O'Neil: Suck my dick!

Великият превод на първия рилийз на филма, когато го гледах беше... "Яж ми хуя!" и последвалите викове на момчетата Hooo! Ya! Hoooo ya!, което си звучеше баш и единствено като Хууу-Я, хуууу-я! Та така. Спечелила доверието, минали най-яките тренировки, екипът беше готов за действие. И разбира се Ридли Скот няма да ни остави така да си минем, без малко истински опасен екшън финалът на филма е подобаващ, интензивен, и добре балансиран като динамика и събития. Любим ми е и самият край с награждаването и незаменимата музика на The Pretenders - Goodbye. Обикнах песничката и прибавих редник Джейн към своята колекция филми, задължителни за гледане (поне 5 пъти).