»©« Enchanted

Уолт Дисни и приказният свят на компанията представят новото си произведение - Омагьосана (Enchanted). Но преди да сте преплели мисли в опити да разберете дали познавате тази лента, или пък няма ли да се окаже поредната happily ever after изцепка на Холивуд. Оказва се обаче, че дори пренаситената Света гора може да измъдри нещо различно, след толкова много произведени филми (все пак доста по-малко от тези, които са направени в цялата история на Боливуд... Индиятаааааа). В какво точно се изразява различието ли?! Всъщност не е много ново, по-скоро ревърс версия на един друг филм, познат ни от недалечната 1996 година с баскетболната легенда Майкъл Джордан. Тук обаче не е толкова наблегнато на спорта (даже въобще), няма Космически забивки и извънземни гадове, нито триумф на добрите над лошите в един баскетболен мач, а много приказни неща прехвърлени от вълшебното измислено кралство в реалния и суров никога неспящ Ню Йорк.

Всичко започва съвсем обикновено. Като в повечето приказки на Дисни. С доста пеене, с една красавица с огромни и чисти очи, които просто те пленяват и забравяш че това е рисуван образ и никога няма да го срещнеш... с един неописуемо чаровен принц, най-готиния в околността разбира се, и една зла кралица, опитваща се да спре срещата на въпросните съдбовни герои. Среща която ще доведе до любов от пръв поглед, неземна радост, живели вечно в щастие... както и изритването на кралицата от обятията й, пращането и в забвение и триумф на доброто. А, май си приличат по повече от една черта с Космически забивки.
Само че тази среща и възпяването на любовта няма да стане толкова лесно. Злата кралица не е толкова проста, има си арсенал от отработени мерзости и коварни действия. С малко елементарна лъжа, разчитайки на наивността на младата бъдеща принцеса, я бута в един вълшебен кладенец, дъното на който всъщност е... канализацията, частта от която минава през най-оживеният булевард в Ню Йорк. Отравя капака, и се озовава срещу натискащ бясно клаксона камион. После още коли... и още коли, и много писъци, и една голяма бухнала бяла рокля.
Така започна филмчето, т.е. по този начин хармонията и толкова лесно изглеждащото розово бъдеще за принца и принцесата беше нарушена. Оттам нататък наблюдаваме изгубена в големия град, и по скоро нещо от рода на Гости от миналото. Смешни наименования на обичайните машини и технологии, които ползваме всеки ден, но непознати на един странник в нашето време.
Принцесата в човешки образ я играе една готина актриса, Ейми Адамс. Която малко ме дразнеше в началото с лошото си пищене, охкане и ахкане. Обикновено ми става приятно от последните две, ама тука ;) Приказният принц, който ще дойде от анимацията, за да търси своята Жизел, е героят на Джеймс Марсдън, синеок хубавец с бухнали одежди, една сабя и много ловки движения. Също така говори и се държи така, сякаш не е толкова чужд на този свят, или може би героичната му натура го превръща в безстрашен, леко глупав и непредпазлив обзървър на новостите за неговият свят.

Нещата не се развиват много в полза на принца и принцесата. След като последната среща Робърт (Патрик Демпси, още един любимец на жените... аман от анатомии, и то тези на Грей), на нея започна да й харесват новите неща, започна да свиква... и като всички (добре де, повечето) жени, като се пристрастят към нещо ново и забранено иска да си го запази. Най-малкото от любопитство.
Междувременно с принцът в света на истинските хора идват и досадният изпълнител на пъклените планове на кралицата - Натаниел (Тимъти Спол), както и една катеричка - Пип, един от най-близките приятели (животни) на принцесата. Разбира се животното няма как да говори в Ню Йорк, не сме чак толкова либерални към въобръжението на някой сценарист. Но за сметка на това прави доста забавни неща. Пип и принц Едуард бяха най-забавните във филма. Също така и превъплъщенията на Тимъти Спол, опитващ се да отрови принцесата. И накрая като се видя, че злият не успява да си свърши работата, самата кралица се наложи да "слезе" на земята и да се разшета. И то в кожата на Сюзън Сърандън. Добра роля, макар и за кратко, винаги е добре да имаш една такава колоритна личност, една актриса от старата школа, но не престаряла, а точно в най-мъдрите си години (ОК, на прагара на третата възраст, няма да споря).
Омагьосана ще завърши наистина щастливо, за тази двойка, която през целия филм откриваше истинското си аз, и накрая разбра че всъщност половинката в живота му през всичките 90 минути е стояла до него. Не особено шашващ край, то още с името си и... това което се предполагате да очаквате е ясно, че всички ще са доволни с изключение на тия дето въртяха подлости. Гледал съм по-добри комедии, анимации, романтики или всичко това в едно. Омагьосана е нещо, което става за... запълване на времето. Не е задължително да го гледате, но пък ако страшно се прехласвате по подобен род филми, то това непременно ще е един от фаворитите ви.