»©« Reservoir Dogs

Поради наскорошното ми запознанство с най-голямата фенка на Куентин Тарантино, на територията на България, с най-най-любим негов филм Глутница кучета (Reservoir Dogs), ми се стори уместно да си припомня хитът от 1992 година. Това че тя е била на 4 тогава, а аз на 7 (без да сме яздили кончета направени от пръчки), не значи че години по-късно, нямаме възможността да гледаме филма, за да може да му хванем както идеята така и особения Тарантино-стил. А колкото до идеята - освен че историята е проста, разказана в разбъркан ред, за да ти грабне вниманието, няма нищо друго бележито в показването й. Изключенията, които правят от Глутница кучета класен филм, доминиращ за времето си и превърнал се в хитов, култов и даван за пример, са:

- актьорския състав;
- бруталния подход;
- щипката сол в раната, добавяна от Тарантино на всеки 10 минути... и влудяващият му разсъдък;

Рецептата е ясна - главния готвач ни е познат (защото прекалено добре го познаваме от последните му изяви, и го използваме като нарицателно). Факт обаче е, че с Глутница кучета Куентин прави своя значим пробив в киното. Филмът с който съсухрените чичковци-критици му обръщат внимание. Творбата, която го нарежда сред уникалните и нестандартни кино-режисьори и... която мисля си, е музата накарала Гай Ричи в последствие да покаже как един англичанин би се справил с подобен род филмово предизвикателство.

Плеяда престъпници - напълно непознати. Имената им са тайна, всеки обаче знае цветът на другия. Извратено, но и много стилно. Човекът който ги събира за "лесната работа" е познат на всичките седем. Поверителността около самоличностите му е негова идея, за да се предпазят както те, така и самия той от евентуални издънки. Г-н Бял (Харви Кайтел), г-н Оранжев (Тим Рот), г-н Рус (Майкъл Мадсън), г-н Розов (Стив Бушеми), г-н Син (Едуард Бънкър) и г-н Кафяв (самия Тарантино). Шестима, плюс тариката Еди (Крис Пен), синът на организатора. Толкова много имена, и определено доста прякори. Не е толкова сложно обаче да схванеш цялата схема. Бързо се запомнят, дори без да искаш. Като гледаш в продължение на 5 минути как Тим Рот кърви и пищи от болка, докато Харви Кайтел му държи ръката, няма как да не се влюбиш в тях. Или пък Стив Бушеми, с невероятния му фейс и постоянно дрезгаво-подозрителния глас, укоряващ всички в непрофесионалност. Всеки един от тях е особен персонаж. Има си някаква история, която научаваме лично. Това става постепенно разбира се. Режисьорът не иска да ни скапе удоволствието още от началото на филма я. Затова кучетата, събрали се на една маса в кафене, обсъждат заложения смисъл в песента на Мадона - Like A Virgin. Безумните простотии на Тарантино ще ви впечатлят и разсмеят - безспорно. Мен винаги са ме радвали такъв род разговори. На нещо толкова познато и близко до теб, върху което не разсъждаваш и никога не бил, освен ако не го пародираш до неузнаваемост и връткавото ти въобръжение не го превърне във вулгарно посмешище. Какво пък? Самата Мадона е харесала филма и (повечето ценители знаят) е пратила писмо до Куентин, разкриваща истинския замисъл на песента. Клюки-клюки-клюки!
Глутница кучета се нарежда на доблестното 66 място в Топ 250 на IMDB. Маса гангстерски филми сме гледали, много кръв и бруталии, но пък простата история на Тарантино е доста по-оригинално реализирана. Не е лишена от крайности, нито от мек и приятен хумор или пропиващ се в тъканта ни на зрител киноман сарказъм.
Когато един елементарен план се обърка сериозно, и 7 непознати търсят виновника по между си... ситуацията е сериозна. Такъв е и Глутница кучета. Лоялност, честност, двойна игра. Крайности, доверие и първичност. А какво се случва в последствие, когато планове тотално се прецакат? Режисьорско решение - а щом е Куентин Тарантино, този който седи на столчето с надпис на гърба Director - то финалът хич няма да е лек. Изберете си цвят, заложете на него... може той да е печелившия и да ви заведе до диамантите!