»©« Pulp Fiction

На какво ухае?! На бургери и евтини пържени картофки?! Хм, хапвал ли съм от тези, или не.

- I love you, Pumpkin.
- I love you, Honey Bunny.

Май ще взема да си поръчам от...

- All right, everybody be cool, this is a robbery!
- Any of you fucking pricks move, and I'll execute every motherfucking last one of ya!

Преди още да съм си викнал един брой от въпросния бургер, във въздуха вече блестяха два револвера, притежателите на които се точеха на ресторанта за бърза закуска, в който бях. И музиката в мен зазвуча. На скорост видях името на Куентин Тарантино, славата му от Глутница кучета ме догони, точно като гладен пес, и пред мен с огромни жълти букви, в очаровател нюанс се изписа: Криминале (Pulp Fiction).
Зашеметен от диалога, който заслушах едва накрая, секунди преди тези двамката да се развихрят, проследих без много емоция надписите (така характерни за Тарантиново начало на филм), известяващи ме коя актьорска гилдия е пипната, и е събрала такива имена за един единствен филм. О, простете. Това не е филм, това е лента на Тарантино. При него няма нищо обикновено. Дори и да ви изглежда такова на пръв поглед, със сигурност е подвеждащо. Самия факт, че си мислите че е обикновено, е странния начин по който Куентин ще ти покаже историята. Обикновена такава, пренаписана в еуфоричен стил, представена като нещо семпло и ежедневно срещано.

Историите на двама наемни убийци, един боксьор и една гангстерска съпруга. Плюс една камара случайни и не толкова случайни герои, забъркани в една обща плетеница на съдбата, в рамките на (хм) две денонощия. Стилът е подчертан с голямо линия, започваща от Q, свършваща... накрая на филма. Започва се оттам, откъдето един подобен сценарий, трябва да бъде разказан. Открая, да. Като секунди преди мазалото да настъпи, режисьора решава че трябва да ви върне съвсем в началото. Защото, както ще се разбере е нужно да опознаете героите. Да им влезете под шантавите кожи, да се пробвате да се поставите на мястото на тяхните необикновени и луди характери.
И докато Джон Траволта и Самюъл Л. Джаксън си говорят за това как четвърт паунд чийз бургер се нарича в Париж, минават през темата за интимната стойност на масажа на краката, и завършват с разкатаването на група безделници, прецакали грешния човек, вече гледате с наслада творението на безспорния фаворит в необикновеното кино - Куентин Тарантино.
А точно когато си мислите, че героя на Брус Уилис ще е пълна талпа и няма нищо да излезе от него, пред вас застава Кристофър Уокън, който в рамките на 5 минути, перфектно описва историята за златния часовник, който всеки момент ще завещае на малкия Буч.
Ами Ума Търман ?! О, тя беше нещо повече от наркоман. След фенси вечерята, спретната й от Винсънт Вега (Джон Траволта), след като спечелиха състезанието по туист, а малко преди това си пийна млечен шейк за 5 долара, поднесен й от Стив Бушеми, се прибра вкъщи и шмръкна, нещо... което не беше за шмъркане. "Girl, you'll be a woman... soon!" Влюбих се в тази песен, сцената, няма как да я забравя. Секунда след поемането на дрогата, бликна такава кръв от ноздрите й, тялото й се изпоти, а очите й играеха до неузнаваемост.
Това са най-малките детайли, които мога да ви представя. Няма да споменавам какво се случи с Винг Реймс (колосалния образ - Марселъс Уолъс), нито пък колко голям тарикат може да бъде човек, ако имаше психиката на г-н Улфи (Харви Кайтел, къде без него).
А Куентин, не може да не се покаже и той. Светлината, в която блести е погълната от смешния му халат, неистовото му викане, когато вижда размазан череп в колата на приятелите си, в 9 сутринта, параноик от съвсем скоро прибиращата му се жена.

Надявам се не ви прозвучах объркващо. Но една такава история заслужава специално внимание. Сцената с Тиквичката и Зайо Байо е знаменателна. Феноменална, както интересния разговор между Тим Рот и Аманда Плъмър.
Дали филма ще ви научи на нещо?! На огромен брой култови лафове. Ситуациите, в които героите са поставени не са сюрреалистични, но пък определено ви удрят в тила. Когато се освестите, вече сте вързан за стола, и нещо лошо чака да се стовари върху главата ви... всеки момент. А може би не върху главата ви?! Пазете задния вход.
Криминале, един от шедьоврите на 1994 година, който за малко да се превърне в най-най-най-големия успех за въпросния период. За сметка на това пък, донесе Оскар на Куентин Тарантино, заради сценария на тази лудория. Донесе и много забавление за кино феновете, и пренареди класацията за най-добри филми на всички времена. Ще запомните този филм, и много често ще се сещате за него, поради една или друга причина. Защо класиката си е класика, без значение точно кога се появява.

»©« Reservoir Dogs

Поради наскорошното ми запознанство с най-голямата фенка на Куентин Тарантино, на територията на България, с най-най-любим негов филм Глутница кучета (Reservoir Dogs), ми се стори уместно да си припомня хитът от 1992 година. Това че тя е била на 4 тогава, а аз на 7 (без да сме яздили кончета направени от пръчки), не значи че години по-късно, нямаме възможността да гледаме филма, за да може да му хванем както идеята така и особения Тарантино-стил. А колкото до идеята - освен че историята е проста, разказана в разбъркан ред, за да ти грабне вниманието, няма нищо друго бележито в показването й. Изключенията, които правят от Глутница кучета класен филм, доминиращ за времето си и превърнал се в хитов, култов и даван за пример, са:

- актьорския състав;
- бруталния подход;
- щипката сол в раната, добавяна от Тарантино на всеки 10 минути... и влудяващият му разсъдък;

Рецептата е ясна - главния готвач ни е познат (защото прекалено добре го познаваме от последните му изяви, и го използваме като нарицателно). Факт обаче е, че с Глутница кучета Куентин прави своя значим пробив в киното. Филмът с който съсухрените чичковци-критици му обръщат внимание. Творбата, която го нарежда сред уникалните и нестандартни кино-режисьори и... която мисля си, е музата накарала Гай Ричи в последствие да покаже как един англичанин би се справил с подобен род филмово предизвикателство.

Плеяда престъпници - напълно непознати. Имената им са тайна, всеки обаче знае цветът на другия. Извратено, но и много стилно. Човекът който ги събира за "лесната работа" е познат на всичките седем. Поверителността около самоличностите му е негова идея, за да се предпазят както те, така и самия той от евентуални издънки. Г-н Бял (Харви Кайтел), г-н Оранжев (Тим Рот), г-н Рус (Майкъл Мадсън), г-н Розов (Стив Бушеми), г-н Син (Едуард Бънкър) и г-н Кафяв (самия Тарантино). Шестима, плюс тариката Еди (Крис Пен), синът на организатора. Толкова много имена, и определено доста прякори. Не е толкова сложно обаче да схванеш цялата схема. Бързо се запомнят, дори без да искаш. Като гледаш в продължение на 5 минути как Тим Рот кърви и пищи от болка, докато Харви Кайтел му държи ръката, няма как да не се влюбиш в тях. Или пък Стив Бушеми, с невероятния му фейс и постоянно дрезгаво-подозрителния глас, укоряващ всички в непрофесионалност. Всеки един от тях е особен персонаж. Има си някаква история, която научаваме лично. Това става постепенно разбира се. Режисьорът не иска да ни скапе удоволствието още от началото на филма я. Затова кучетата, събрали се на една маса в кафене, обсъждат заложения смисъл в песента на Мадона - Like A Virgin. Безумните простотии на Тарантино ще ви впечатлят и разсмеят - безспорно. Мен винаги са ме радвали такъв род разговори. На нещо толкова познато и близко до теб, върху което не разсъждаваш и никога не бил, освен ако не го пародираш до неузнаваемост и връткавото ти въобръжение не го превърне във вулгарно посмешище. Какво пък? Самата Мадона е харесала филма и (повечето ценители знаят) е пратила писмо до Куентин, разкриваща истинския замисъл на песента. Клюки-клюки-клюки!
Глутница кучета се нарежда на доблестното 66 място в Топ 250 на IMDB. Маса гангстерски филми сме гледали, много кръв и бруталии, но пък простата история на Тарантино е доста по-оригинално реализирана. Не е лишена от крайности, нито от мек и приятен хумор или пропиващ се в тъканта ни на зрител киноман сарказъм.
Когато един елементарен план се обърка сериозно, и 7 непознати търсят виновника по между си... ситуацията е сериозна. Такъв е и Глутница кучета. Лоялност, честност, двойна игра. Крайности, доверие и първичност. А какво се случва в последствие, когато планове тотално се прецакат? Режисьорско решение - а щом е Куентин Тарантино, този който седи на столчето с надпис на гърба Director - то финалът хич няма да е лек. Изберете си цвят, заложете на него... може той да е печелившия и да ви заведе до диамантите!