»©« Terminator 2: Judgment Day

И докато все още съм на вълна Джеймс Камерън, не можах да се стърпя да не гледам за пореден път един от най-стойностните и върхови филми в историята на киното. Моят предишен най-любим филм - Терминатор 2: Деня на страшния съд (Terminator 2: Judgment Day). Същинско произведение и революционен филм от началото на 90-те години на миналият век. За да бъдем точни, ще назова датата на премиерата - 1991 година. Което го прави дадата на снимките поне 1 година преди това - сами може да си представите колко големи сте били вие тогава, какво е било киното през тези години and on and on...
Лично аз, бях на 7 години, когато за първи път научих кой е Терминаторът. Не съм бил на премиерата, нито съм го гледал в същата година, в която е излязъл, но си спомням добре че една сутрин брат ми донесе две видео касети. Пусна първата и загледахме Терминаторът (първата част на поредицата, също дело на Джеймс Камерън, но от годината 1984, когато все още не съм бил роден, може би даже извън плановете на родителите ми). След като страшно се израдвах на филмчето, въпреки ръбатата физиономия на Арнолд Шварценегер, не чаках много преди да бъде изваден първият филм и пъхната касетата на вторият във видеото. Направо дивеехме от очакване. Започна Терминатор 2: Деня на страшния съд.
Тъкмо бяхме надживели коварната машина дошла от бъдещето, за да убие една жена преди още да е заченала детето си, с цел да се спре бъдещият лидер на съпротивата срещу поумнялите машини, водени от супер компютъра СкайНет. Сара Конър (Линда Хамилтън) подкрепяна от Кайл (Майкъл Бийн) успяха да натикат Терминаторът под една хидравлична преса, и миг преди звярът от бъдещето да смачка вратът на Сара, тя натисна бутона даваща старт на пресата. Въпреки това войникът от бъдещето беше мъртъв, но в утробата на Сара вече се развиваше бъдещият лидер на въпросната съпротива.
След тази вметка от първата част (все пак си мисля, че всички познават филма, но аз съм длъжен да направя пояснения, било то и толкова кратки) двамата с брат ми знаехме, че бат Арни ще го има и във вторият филм. Чудехме се, какво ли ще стане, как ще се измъкне сега Сара Конър от тази машина-убиец, без сърце, с брутална сила, и прецизен мерник. Но това не беше всичко. Встъпителните кадри бяха впечатляващи. Невероятните ефекти постигнати от Industrial Light & Magic на Стан Уинстън бяха зашемятяващи. Хиляди пъти по-добри от тези в първата част, които между другото отново бяха на тази фирма. Уникално развитие, и нещо толкова детайлно изпипано, че ви иде да си свалите шапката и да се поклоните (независимо дали носите такава на главата си). След като си прибрах езика в устата и преглътнах задоволството, поето от екранът, станах свидетел на появата на Терминаторът. Този когото видяхме да бъде смачкван 20 минути преди това, пак беше там, и изглеждаше още по-як и решен да изпълни мисията си.

Минути след това виждаме и другият пратен от бъдещето, за да достигне целта си Джон Конър (героят на Едуард Фърлонг). Опасният поглед на Робърт Патрик е един от най-свирепите и ужасяващи от всички герои, които някога бях виждал на филмова лента. И така, имахме двете ключови фигури устремени в търсенето си на малкият Джон. Но какво ни е приготвил Камерън, си нямахме и напредстава. Великата сцена в Галерията... неповторимо изживяване. Слушайки бруталният и смразяващ кръвта ни саундтрак на Брад Фидел наблюдаваме бягащият от уплаха, преследван от преоблеченият като ченге Т-1000... докато не се среща очи в очи с Т-101. Камерата се забавя, Шварценегер отваря кутията с розите, откъдето вади пушката-помпа. Чуваме падането на цветята едно по едно, рокерските ботуши как схрупват всяко едно от тях. Джон побягва назад, където в края на коридора вижда ченгето вдигащо Берета-та си към него. Какво се случва?! С повече от ококорени очи и отворена уста, в мига в който очаквате Шварценегер да откъсне главата на малкото момче с единичен изстрел на пушката, той казва: "Get down!" - в следващият миг: БУМ! Огромна дупка в тялото на полицая. "Какво по...?!" Той не е човек... Т-1000, усъвършенстван модел терминатор, по-жесток, по-модерен, по-ефикасен, по-неубиваем!
След тази неповторима сцена, както и преследването след това са едни от любимите ми. Те са повратния момент във филма, които превръщат героя на Шварци в добрият, а този на Патрик в лошият терминатор. Оттам нататък ни остава да се отпуснем на местата си и да изгледаме зрелището, което тези актьори и режисорът, както и екипът на Стан Уинстън, са ни подготвили.
Спомням си преди години, докато все още си киснех вкъщи и имах достъп до Диема+, преустановявах всяко действие и сядах да гледах тази сцена, щом я мернех по телевизията. Няма как, това е като да... се изправиш на крака и да запазиш мълчание за 2-3 минути, докато слушаш сирената на втори юни. Добре де, може би не толкова патриотично, но отдаващо чест на великият режисьор и неповторимото произведение.
Един от най-добрите филми, с много иновации и като техники, и като компютърни ефекти и изобщо представящи бъдещето по много професионален начин. След Терминатор 2 нищо не беше същото в киното. Виждахме как Т-1000 беше стрелян, взривяван, замразяван и след класическото "Астала виста, бейби" беше направен на малки парчета... и секунди след това се втечняваше и събираше в тялото на полиция, който виждахме през цялото време. Без нито една драскотина. Не просто перфектната убиваща машина, истинско съвършенство на техниката и изкуствения интелект. Докато в първа част си мислехме че Арни е непобедим, то след много опити на героите във втората част да унищожат противника вече имахме нов лидер в надпревата на злодеите.

Няма да ви разказвам как завършва филма. Не мога да ви опиша и всичко онова, което ме прехласва по него. Просто защото си струва да го усетите сами. Това беше революцията в киното, такава каквато Матрицата постигна през 1999 година. Удостоена с 4 статуетки Оскар през 1992 година, Терминатор 2: Деня на страшния съд се превърна в класика, още преди да са успяли да продадат и последните билети от премиерите. Оттогава в следващите 10 години, този филм беше номер 1 за мен. Любим филм, класика, гледан най-много пъти - това беше той.
Спомням си че години след това бяхме намерили книгите, по които е правен филма. Беше интересно да ги прочета (за такъв, който не чете много книги). Имаше детайли, които бяха пропуснати във филма, но пък това е напълно нормално при една интерпретация на литературен материал. Но смея да твърдя и да застана плътно зад гледната точка на Джеймс Камерън. Създената история през 1991 година промени всички кинолюбители, във всички страни. Паметните сцени, фрази и герои остават завинаги в учебниците по филмово изкуство. А като край на това мое обширно ревю върху тази феноменална лента, мога да кажа само една: "I'll be back"!