»©« Now and Then

Женската страна на нещата. Но преди да се е превърнала в жена, тя е била малко момиче. Момиче с проблеми, въпроси нуждаещи се от отговор. Момиче с приятелки. Тези неща важат както за нея, така и за останалите в групичката й. Четири момичета, едно лято - животопроменящи събития, крайъгълен камък в очукване на съзнанието и предпоставки за играждането им като... зрели момичета - млади жени.
Кристина Ричи, Роузи О'Донъл, Тора Бърч, Мелани Грифит, Габи Хофман, Деми Мур, Ашли Мур, Рита Уилсън в Сега и преди (Now and Then). Всичко започна една петък вечер, или може би вече беше събота рано сутрин, когато Дани се опитваше да ме "хване" на филм, който не съм гледал. Е да, ама не! Тя тая задача е трудна и други са се пробвали. Та стана въпрос за Сега и преди. На първо време нищо не ми говореше филма, и тя почти триумфираше доволно. Само че проверих кой участва вътре, и горната редица имена няма как да ги има в друг филм. Съответно ми се стори доста познато, а когато вчера реших и да го прегледам - спомените извираха от паметта ми страшно бързо.
Преди няколко години за последно гледах Stand By Me - една много приятна екранизация по роман на Стивън Кинг. Един филм за приятелството и нещо повече. Група хлапета впуснали се в едно приключение, приличащо на обикновено момчешко мотаене из околията. Да, но Stand By Me беше превърнат в един филм за изграждането и порастването на тези хлапета. Образите, които сътвориха тогава, останаха задълго в съзнанието на редица дечурлига докоснали се до магията на филма. Наричат го "Coming of age movie" - разбира се това не е жанр, но се досещате каква е целта му. Връщаш се назад в миналото и си спомняш своите лудории, глупаво шляене нагоре надолу, възмъжаването, първите сносни постъпки, когато реално се открояваш като съзнание и започваш да мислиш по-зряло.
Същата история се вихри и в Сега и преди. Но този път главните герои са момичетата. Четири приятелки преминаващи няколко перипетии за едно лято. Най-хубавото лято за тях. Цената на доверието, кой какъв за кой е - и още много други coming of age събития.

Честно казано за Stand By Me мога повече да коментирам, защото успявам да го приема, от момчешка гледна точка. Но тук ми е по-трудно. Но пък напълно разбирам защо Дани толкова много харесва този филм. А и като се замисля, не правят такива филми. Дори да има някакви драми за израстването на момче или момиче, те не са толкова дълбоки по отношение на доверието, лоялността и това какви хора срещаш, с какви хора дружиш и как си влияете взаимно.
Хубаво е когато имаш възможност да проследиш едно такова приятелство, особено ако си връстник с героите. Сега разбирам доста неща, като гледам филми за... големи. Обяснявам - като бях на 12, и гледах "забранени филми" (нямам предвид порното), не разбирах част от нещата, заложени в идеята на филма. Когато станах на 20, вече всички връстници говореха за "смислени филми". Обичаха да казват, този и този филм са смислени. Като ги питах, какво значи за вас това и това действие на героите... не получавах отговор. Така че какво се случваше около мен - любители на смислените филми, но липса на оценяващи правилно замисъла. Малко такива се намира, с които наистина да си говориш на ти по темата.
Трогателната история за четирите момичета в Сега и преди е допълнена и от няколко ключови второстепенни герои. Трябва да спомена участието на някои имена, които по-късно процъфтяват в киното (някои от тях поне). Джанин Гарофало, Брендън Фрейзър, Ханк Азария, Бони Хънт, Лолита Давидович и младокът Девон Сауа.
Върнах ви в деството нали?! О, простете - не сте излязли от него все още?! Тогава честито, наживейте се добре, защото един ден свършва. И тогава малките проблеми, които са тормозили съзнанието ви се превръщат в големи такива, които са част от ежедневието ви. Най-приятното е че изискват от вас да ги разрешите. На това никой не те учи, колкото и възрастен да изглежда, колкото и зряло да се държи. Припомнете лудите си години, когато усетихте че светът около вас ви приема и изпълващото ви чувство да го допуснете в себе си.

»©« Mr. Brooks

На това се казва криминален трилър с елементи на прекомерно насилие, с действие въртящо се около комплексната психическа нестабилност на една персона. А да кажете, че нещо в живота на главния ни герой липсваше - ще бъде грешка. Заможен, амбициозен, станал безбрежно богат още като млад, с красива съпруга, интелигентна и нахакана (метнала се на него) дъщеря, избран за Мъж на годината - не би трябвало да му трябва нещо друго. Факт е обаче, че човешкото съзнание, това което минава като импулси ежедневно, многократно през мозъка ни не може да се контролира лесно. Да не кажа, че изобщо не е подвластно на контрол. Някои го наричат психоза в следствие на някаква случка. Класифицират го като психопатщина (каква дума, а?!), нестабилна психика, склонност към убийство, терор, измъчване, обобщаващо - причиняване на болка с цел наслада. Как един такъв невъобразимо криминален и тежък профил би паснал към описанието на мъжа, за който споменах в началото?! Ами така, приемете го на доверие, говоря ви за Мистър Брукс (Mr. Brooks).

След ролята на привлекателния застаряващ бохем от Rumor Has It... имаше един борбен характер за пресъздаване и адмирации в The Guardian, където си партнираше с Аштън Кътчър (задник). Но обещаващата 2007-ма за киноиндустрията вкара нов образ както в света на седмото изкуство, така и в кариерата на Кевин Костнър. Ако набързо прехвърля всички филми с негово участие, които съм гледал няма да мога дори малко да се докосна до прилика в образите на героите. Нещо ново за мистър Костнър, позиция на интересен и загадъчен човек с едно странно чувство за наслада и търсене на удоволствието. Определено такъв не го бях гледал досега. Но не се бъркайте с психопати като Майк Майърс, или тъпанара от Тексаското клане. Не, не, не! Говоря ви за класен образ на маниак, прецизен, да не кажа перфекционист в едно интересно "хоби". Рамо до рамо с Маршъл (Уилям Хърт), мистър Брукс създава симбиозния образ на съвършения убиец - неуловимият такъв. Въпреки мизериите, които причинява заслужава похвала. Зрителя е жаден за такъв род зрелище, пък и си вика: "Ха, нали е само на кино!". То е само на кино, зрителю, ама дава идеи на маса психари, дето само чакат да се усъвършенстват в едно такова... знамение. Потресаващо. Щом толкова насериозно го взимам, определено филма доста ми е повлиял. Мне, няма да се превърна в болния Ханибал Лектър, прекалил с психо историйките на пациентите си, но смея да заява, че Мистър Брукс е едно звежо филмче за жанра.

А като добавим и чарът на Деми Мур (мда, първо Кътчър, сега и Деми... после какво следва?! завръщането на Брус ли, хехе) филмът се превръща в един интересен трилър, лашкащ плахото ви съзнание от единия до другия край на загадката. Режисьорското виждане на нещата е просто - не иска да бави любопитния зрител и набързо му показва какво всъщност е хобито на мистър Брукс и от какво той изпитва най-голямо удоволствие. Интересно е да се види. А и както казах, героят е много точен в действията си и на теория няма как да сгреши.
Всичко обаче си има изключения - за всяка случка си има свидетел, било то и невидим и съществуващ в забвение до сетния миг. Окото на свидетеля е ролята на Дейн Куук. Наскоро го гледах как се сваля с Джесика Алба, тук обаче в образа му нямаше нищо комично. Този беше по-голям хахо и от мистър Брукс, само дето на последния не му го пишеше на челото.
Нищо, изкупителната жертва е необходима във всеки сценарий. А с един майстор в занаята, усъвършенствал полудата и състоянието си не бива да си играеш, като че си навън с приятели и броите последно до 10 преди всички да се покажат.

Уилям Хърт, леко го споменах в предния абзац, но тук искам да отворя по-голяма скоба. До този момент образите, които той е правил никога не са ме трогвали или впечатлявали. Най-много да ми е харесал в една-две драматични роли, но като цяло не ми се е случвало да говоря за него, камо ли да го похваля. В Мистър Брукс обаче, той е също толкова присъствен като и Костнър. Заедно двамата са перфектната комбинация за образа на болен мозък. Изкефиха ме повече от обичайното. И за да не прекалявам с психозата и ужаса от потенциални страх, ще ви объркам като ви кажа кой е убиецът! Той е...
Забравих, съжалявам. Предпочитам да приключа с нещо по-красиво - Мардж Хелдженбъргър. Макар и за кратко, присъствието й ме радва. Не мога да устоя на очите й, нито на деколтето й (хехе, май друго трябва да правя, вместо гледането на филми).
Но колкото и да хваля филма, всичките тези потупванки по рамото, ще ви хвърля и малко прах в очите, да ви подразня. Определено филмът щеше да бъде съвършен за жанра си, ако музиката (т.е. композицията от ноти) беше по-добра. На места не просто беше неподходяща - ами отвратителна. Един джангър, напълно излишен и не на място. Но такива проблеми се преглъщат лесно. Поне въпросните "терор-ноти" затихваха в рамките на 10-на секунди, което спаси филма от прекомерно понижение на крайната оценка.
Подобно на вас, г-н Шипкоффф, останах много доволен от филма. Но различно от вас, г-н Шипкоффф, моите приятели един път не казаха лоша дума за Мистър Брукс!

»©« Flawless

Сутрин, пътуване за работа. Споделям вечерното си филмче с колегата и разказвам как Мастър Чийф и лютенънт О'Нийл имаха пререкания, и как тя му каза: "Яж ми хуя!" в следствие, на което дразгите между двамата приключиха. Тогава, събеседника ми спомена за друго (ново) филмче, което си е пуснал предната вечер (но сладко замъркал, щото било късно), но пак с участието на Деми Мур. Flawless - Безупречен план (може да го срещнете и като Идеалния план, съжалявам за несигурния превод, знаете как понякога ни изненадват с адаптирането на заглавието на някой, така комплексен (като име) филм), с участието на Деми Мур, Майкъл Кейн, Ламбърт Уилсън и др. На режисьора Майкъл Радфорд. Филмче от изминалата, 2007 година, но достъпен за жироката публика от... 10-на дена. И тъй като леко ми доскуча и се чудех какво да ме приспи, реших да пробвам въпросното изкушение Flawless.

Диаманти. С подобна кристална решетка като тази на графита, но много по-ценен от него и изискващ ужасно много време, за да се получи. Диаманти. Така сладко блещукащи, така предизвикателно красящи и без това прекрасните женски тела. Диаманти. Добивани по един единствен път - с проливане на ужасно много невинна робска кръв, и транспортирана благодарение на трафикантски сърца и отдадени съдби. Диаманти...
Те траят вечно, поне така се пееше в една песен. Сега и завинаги, тези камъни ще си ги има и тяхната безценност ги прави толкова скъпи. Ирония, а? Газещи в кал или бъхтещи се в някое речно корито, в някоя част на Африка, със съответни диамантени залежи, стотици животи вършат едно и също. Търсят скъпоценните камъни. Като намерят потенциален печеливш, хайде по тайните пътечки право в Лондон. През няколко мръсни ръце, право в спокойните престарели на някой важен чичко, собственик на голяма диамантена компания. Оттам в ръцете на майстори шлифовчици - до превръщането им в класно и невероятно скъпо бижу, за изисканите дами в обществото (а може и да не са толкова изискани, важно е да могат да си го позволят, или просто да си го заработят по подходящия начин). Но също така и великолепна примамка за крадците.
Какво сме гледали досега като обири по тия кина? Не бяха банки, кюлчета с Мини Купър-и, лодки от злато, сребро, платина, всякакви ценни метали, откупи, статуетки и други артефакти, някакви други антикварни стоки, я мускети, скиптри и др. Ами писна ни, дайте нещо друго. Явно тази година е диамантена (да си припомним сериозната тема засегната в Кървав диамант, един от хитовете на 2006-та).
Лондон, 60-те години на миналият век. Лора Куин е напористо работещо момиче в най-голямата компания по търговия и притежание на диаманти в света. Търговец с останалите 6 континента, това е притегателния център (и коренът на всички злини в Африка и диамантените мини) на всички блещукащи удоволствия, оценени като диаманти. Но жена, през тези години въпреки бъхтенето винаги е подминавана с лека ръка, и като цяло пренебрегната в йерархията, независимо колко кадърна е. Завалийката Деми Мур, поостаряла вече. Но пък перфектно се вписва в ролята на Лора Куин. И когато за пореден път, въпреки майсторлъка и хъса който влага в работата си, шефовете я подминават и повишението й се вижда през крив макарон, една друга ключова фигура се намесва в живота й. Г-н Хобс (Майкъл Кейн), чистач, нощна смяна в същата компания, почитен служител, тих и скромен, винаги отзивчив и вършещ добре работата си без оплаквания.
Когато двамата се събират и оценяват стойността на диамантите равна на цената на Отмъщението, става интересно.

Едно добро филмче, с на пръв път много прост замисъл. Още от начало чакаме да се съберат двамата, т.е. да видим мотивите им на действие. За госпожицата са ясни, тези на Хобс обаче остават само като... да си подсигури пенсията (хм!), след което идва времето за плана. Изникване на нещо неочаквано за повдигане на адреналина и да видим колко бързо могат да мислят героите ни. Справят се с проблема, изискан план и като по чудо (о, да, имаше малко ирония в действията им и толкова наивен план, но 60-те, какво ли знаят още за стабилни охранителни системи) осъществен.
Г-н Хобс трябваше да шляпне по ръката диамантения магнат, но когато на другия ден отварят трезора и вътре няма никой... а се предполагаше да изнесат термос с диаманти, работата става много дебела. А зрителят гледа тъпо, защото са скрили истината от него, и го оставят в неведение, подобно на героинята на Деми. И остава да обелим целия лук и да видим как старчето е изнесло всички диаманти, и... защо!
Благодарение на тази поднесена ни изненада и финалните мотиви, както и развоя на действията за героите ни, филмчето е приятно за гледане. Мислех, че ще ме загуби като зрител след обира, но... се оказа нещо невиждано до сега. Не супер феноменално, но пак - друга идея. Хубава роля на Деми Мур. Рядко я виждаме на екрана, но пък се запомня присъствието й. Тук ролята на студената, зарязала личния си живот мадама, наближаваща 40-те и критическата, много и пасват, особено на фон на сухото и сиво ежедневие, и снобарската култура сред високите среди на социалния живот в Лондон през 60-те на миналия век. Също беше интересно и включването на Финч (Ламбърт Уилсън, познат ми като Меровингий от Матрицита: Презареждане), агентът поел разследването след "инцидента". Подобието на Лора Куин, но в тялото на мъж. Нищо чудно, че накрая пича се застъпи за нея и й смигна, оставяйки я да се измъкне. Няма да разказвам повече, защото на такива филми им пада коефициента, като знаеш какво ще стане, нали така?! А диаманти ще продължава да има, както ще продължават и мъките на тези, които проливат кръвта са за добивът им, въпреки опитите на Големите да предотвратят тези събития...

»©« G.I. Jane

Главен инструктор (Master Chief), доказващ се войник (O'Neal) и много, много тестостерон, рамкират изящната и не толкова епична творба на Ридли Скот, в главната роля на която е представител на нежния пол, в лицето (и тялото) на Деми Мур. Точно така, говоря за Редник Джейн (G.I. Jane). Едно старо филмче от далечната 1997 година, когато Деми и Брус все още бяха заедно, Гладиатор го нямаше, и никой почти не беше и чувал за Арагорн.
Но популярни или не, звездни личности или не, темата за жената в армията, като действащ войник е сериозна тема, която пленява вниманието на режисьора, а след това и нашето с неговото създание. Да се приготвят всички феминистки, защитнички на женските права, кефещите се на силни (но и готини) жени, за зрелището, в което ще видим, как едно мъжко момиче, но достатъчно женствено и страстно, се опълчва на коравата програма за обучение на най-елитните бойци в американската армия - тюлените.

Филма започва с един политически дебат, където сенатор Лилиън де Хейвън (Ан Банкрофт), определено силна жена на влиятелен пост, разцепва мрака и праща в десета глуха опониращият пред нея секретар от външно министерство. Така се завъртат нещата, че наличността на женския фактор в зоната на армията и полевите сражения, става повод за... вътре-политически, високо-пиончески гаф. Игра, която ще рискува много за някои, и ще бъда детско разискване за други - от нямане какво да правят.
Идеята беше такава, да вкарат някоя хубава, умна и сериозна девойка при подготвящите се за най-професионални военни - тюлените. И тя да мине курса, който не трае толкова дълго, но е известен с невероятно тежката си и интензивна подготовка. Което за една жена, както и да го режисират, колкото и яка да е, както и да се напъва и да има воля, няма как да стане. Просто физически номерът няма да мине. Но като на кино, лейтенант О'Нийл (Деми Мур) я пускат в базата, и започва да се перчи пред мъжете, всеки един от които гледа да я сдъвче. Но това е нормално, и тя няма намерение да се поддава на елементарните мъжки провокации. Твърдо решена, като че са й пораснали топки, се изпъчва с гърди на първата им проверка и запознаването с инструкторите... където среща главният от тях, Джон Дж. Ъргейл (Виго Мортенсен), по известен като Master Chief - Шефът.

"I never saw a wild thing sorry for itself. A bird will fall frozen dead from a bough without ever having felt sorry for itself."
                                              "Self-Pity", D.H. Lawrence

Въпреки тежките изпитания, и бруталните тренировки (включващи специалното отношение на Шефът) спрямо редник Джейн, нищо не можа да я сломи, докато не се стигна до най-коравото изпитание. Симулация на спец акция, с разузнаване, истински врагове и куршуми, няма прошка, бой ако те хванат, идеята е да те пречупят и да набиеш камбаната, която те праща директно вкъщи, но забравяш за тюлените. Та при тази операция, естествено отрядът воден от нашето момиче, не изпълнява пряка нейна заповед, и всичките ги залавят. Почват едни игри на нерви и здрави ребра. До момента на мастър чийф-а и редник Джейн, в който направо я размаза. Не си поплюваше, той продължаваше да се съмнява в нея и това, че тя ще изложи на риск живота на групата в реални условия. И тогава, след като му разби носа, срита му топките и яко го ядоса, набързо тя получи няколко здрави тупаника, които я пратиха с лицето в калта. Заловеният й отбор, вече сериозно гледаше на нея, а мразеше все повече и повече инструктора. До култовият момент с:

Lt. Jordan O'Neil: Master Chief...
Master Chief John Urgayle: Lieutenant, seek life elsewhere.
Lt. Jordan O'Neil: Suck my dick!

Великият превод на първия рилийз на филма, когато го гледах беше... "Яж ми хуя!" и последвалите викове на момчетата Hooo! Ya! Hoooo ya!, което си звучеше баш и единствено като Хууу-Я, хуууу-я! Та така. Спечелила доверието, минали най-яките тренировки, екипът беше готов за действие. И разбира се Ридли Скот няма да ни остави така да си минем, без малко истински опасен екшън финалът на филма е подобаващ, интензивен, и добре балансиран като динамика и събития. Любим ми е и самият край с награждаването и незаменимата музика на The Pretenders - Goodbye. Обикнах песничката и прибавих редник Джейн към своята колекция филми, задължителни за гледане (поне 5 пъти).