»©« Flawless

Сутрин, пътуване за работа. Споделям вечерното си филмче с колегата и разказвам как Мастър Чийф и лютенънт О'Нийл имаха пререкания, и как тя му каза: "Яж ми хуя!" в следствие, на което дразгите между двамата приключиха. Тогава, събеседника ми спомена за друго (ново) филмче, което си е пуснал предната вечер (но сладко замъркал, щото било късно), но пак с участието на Деми Мур. Flawless - Безупречен план (може да го срещнете и като Идеалния план, съжалявам за несигурния превод, знаете как понякога ни изненадват с адаптирането на заглавието на някой, така комплексен (като име) филм), с участието на Деми Мур, Майкъл Кейн, Ламбърт Уилсън и др. На режисьора Майкъл Радфорд. Филмче от изминалата, 2007 година, но достъпен за жироката публика от... 10-на дена. И тъй като леко ми доскуча и се чудех какво да ме приспи, реших да пробвам въпросното изкушение Flawless.

Диаманти. С подобна кристална решетка като тази на графита, но много по-ценен от него и изискващ ужасно много време, за да се получи. Диаманти. Така сладко блещукащи, така предизвикателно красящи и без това прекрасните женски тела. Диаманти. Добивани по един единствен път - с проливане на ужасно много невинна робска кръв, и транспортирана благодарение на трафикантски сърца и отдадени съдби. Диаманти...
Те траят вечно, поне така се пееше в една песен. Сега и завинаги, тези камъни ще си ги има и тяхната безценност ги прави толкова скъпи. Ирония, а? Газещи в кал или бъхтещи се в някое речно корито, в някоя част на Африка, със съответни диамантени залежи, стотици животи вършат едно и също. Търсят скъпоценните камъни. Като намерят потенциален печеливш, хайде по тайните пътечки право в Лондон. През няколко мръсни ръце, право в спокойните престарели на някой важен чичко, собственик на голяма диамантена компания. Оттам в ръцете на майстори шлифовчици - до превръщането им в класно и невероятно скъпо бижу, за изисканите дами в обществото (а може и да не са толкова изискани, важно е да могат да си го позволят, или просто да си го заработят по подходящия начин). Но също така и великолепна примамка за крадците.
Какво сме гледали досега като обири по тия кина? Не бяха банки, кюлчета с Мини Купър-и, лодки от злато, сребро, платина, всякакви ценни метали, откупи, статуетки и други артефакти, някакви други антикварни стоки, я мускети, скиптри и др. Ами писна ни, дайте нещо друго. Явно тази година е диамантена (да си припомним сериозната тема засегната в Кървав диамант, един от хитовете на 2006-та).
Лондон, 60-те години на миналият век. Лора Куин е напористо работещо момиче в най-голямата компания по търговия и притежание на диаманти в света. Търговец с останалите 6 континента, това е притегателния център (и коренът на всички злини в Африка и диамантените мини) на всички блещукащи удоволствия, оценени като диаманти. Но жена, през тези години въпреки бъхтенето винаги е подминавана с лека ръка, и като цяло пренебрегната в йерархията, независимо колко кадърна е. Завалийката Деми Мур, поостаряла вече. Но пък перфектно се вписва в ролята на Лора Куин. И когато за пореден път, въпреки майсторлъка и хъса който влага в работата си, шефовете я подминават и повишението й се вижда през крив макарон, една друга ключова фигура се намесва в живота й. Г-н Хобс (Майкъл Кейн), чистач, нощна смяна в същата компания, почитен служител, тих и скромен, винаги отзивчив и вършещ добре работата си без оплаквания.
Когато двамата се събират и оценяват стойността на диамантите равна на цената на Отмъщението, става интересно.

Едно добро филмче, с на пръв път много прост замисъл. Още от начало чакаме да се съберат двамата, т.е. да видим мотивите им на действие. За госпожицата са ясни, тези на Хобс обаче остават само като... да си подсигури пенсията (хм!), след което идва времето за плана. Изникване на нещо неочаквано за повдигане на адреналина и да видим колко бързо могат да мислят героите ни. Справят се с проблема, изискан план и като по чудо (о, да, имаше малко ирония в действията им и толкова наивен план, но 60-те, какво ли знаят още за стабилни охранителни системи) осъществен.
Г-н Хобс трябваше да шляпне по ръката диамантения магнат, но когато на другия ден отварят трезора и вътре няма никой... а се предполагаше да изнесат термос с диаманти, работата става много дебела. А зрителят гледа тъпо, защото са скрили истината от него, и го оставят в неведение, подобно на героинята на Деми. И остава да обелим целия лук и да видим как старчето е изнесло всички диаманти, и... защо!
Благодарение на тази поднесена ни изненада и финалните мотиви, както и развоя на действията за героите ни, филмчето е приятно за гледане. Мислех, че ще ме загуби като зрител след обира, но... се оказа нещо невиждано до сега. Не супер феноменално, но пак - друга идея. Хубава роля на Деми Мур. Рядко я виждаме на екрана, но пък се запомня присъствието й. Тук ролята на студената, зарязала личния си живот мадама, наближаваща 40-те и критическата, много и пасват, особено на фон на сухото и сиво ежедневие, и снобарската култура сред високите среди на социалния живот в Лондон през 60-те на миналия век. Също беше интересно и включването на Финч (Ламбърт Уилсън, познат ми като Меровингий от Матрицита: Презареждане), агентът поел разследването след "инцидента". Подобието на Лора Куин, но в тялото на мъж. Нищо чудно, че накрая пича се застъпи за нея и й смигна, оставяйки я да се измъкне. Няма да разказвам повече, защото на такива филми им пада коефициента, като знаеш какво ще стане, нали така?! А диаманти ще продължава да има, както ще продължават и мъките на тези, които проливат кръвта са за добивът им, въпреки опитите на Големите да предотвратят тези събития...

»©« Hot Fuzz

Запознайте се със сержант Никълъс Ейнджъл. Най-добрия пазител на закона в човешки вид. Вманиачен на тема справедливост, супер точен и невероятно прецизен. Гард на реда и наказващ всяко непристойно поведение и деяние, независимо от степенна му на важност. Перфектният полицай. Печеното ченге. Това е историята на сержант Ейнджъл - Hot Fuzz (жаргонно, което можем да си го преведем точно като Печени ченгета). Една английска екшън комедия, направена в уникалния островитянски стил на сарказъм и хумор. Копираща холивудските полицейски истории, но изкарваща на яве всички техни слабости, умело пародирани и превърнати в страхотни и много забавни ситуации.
Никълъс Ейнджъл е най-добрия в Лондон, страх за престъпността, супер-герой в човешка кожа без никакви супер сили. Трениран, идея фикс е неговата работа и това да наказва нарушителите на закона. Строга дисциплина и ежедневие и невинната физиономия на Саймън Пег. Всичко това е перфектно до момента, в който управлението (цялото!) не решава, че той си върши прекалено добре работата и за да не го уволнят го пращат в едно малко градче, където да се грижи за установяването на реда и закона.

Разбира се, един така надъхан младок като него (смея да твърдя, че не е стар) въпреки че е прецакан от колегите си, продължава в същия дух и маниери да се грижи за безопасността на малкото градче. За последното като че времето е спряло. Животът им се върти около скучното ежедневие, познанството със съседите и това... за поредна година да спечелят националния приз за най-образцово градче в Англия. И затова когато човек като сержант Ейнджъл се появява, всичко се променя. Още първата вечер нашия човек прибира групичка пияни тийнейджъри и опразва въпросния пъб, позволяващ на малолетните да се наливат. Междувременно закопчава и един друг, пълнолетен, но толкова пиян че едва си отключи колата и за малко не прегази супер-ченгето. Изпълнен с яд, стискащ зъби, с половин дузина арестанти се запътва към участъка. Още не е започнал, а вече напълни килиите. На сутринта се среща с колегата си (партньора му) Дани Бътърман, героя на Ник Фрост. Един симпатичен и закръглен тип, толкова забавен и мил, невинен, че хич няма да го сметнете за истински полицай, нито пък че е способен да прегази сержант Ейнджъл (да това е той). Същия този Дани се оказа голям фен на Критична точка, Лоши момчета 2 и постоянно искаше да е като тези ченгета от филмите. Да скача и стреля, да бъде като героя на Киану Рийвс преследващ героя на Патрик Суейзи, изобщо много култови ситуации.

Когато на лице вече са главните ни герои започва и същинската работа. Когато в едно такова малко градче всичко върви по мед и масло престъпленията са дефицит. Разкарват супер-момчетата да гонят гъска, да разчистват счупени стъкла и прочии. Мирен град, какво повече да искаш. Но всичко толкова перфектно и лъскаво си има недостатъци. Серия мистериозни убийства следват и сержант Ейнджъл и партньора му Дани се включват въодушевено в разследването. Постепенно в историята се появяват други две действащи лица - инспектор Франк Бътърман (Джим Броудбент), това е бащата на Дани, както и Саймън Скинър (Тимъти Далтън), в ролята на подозрителен богаташ, с високо реноме в градчето и винаги на мястото на престъплението подхвърлящ ключови коментари.
Не бързайте със заключенията, защото филма не е толкова плосък. Историята е наистина интригуваща, има много комични ситуации, както и добри пародии на класически холивудски филми - каращи те истински да се посмееш и да оцениш майсторството на английската комедия. Класно филмче, а какъв финал има... няма да повярвате. Там простотията наистина се лее на талази, а супер-ченгетата въпреки че ще бъдат притиснати до ръба, ще успеят да намерят начин да се измъкнат. Ами това е, освен да ви предупредя, друго не мога да направя: сержант Никълъс Ейнджъл е тук!

»©« Rise of the Footsoldier

"7-ми декември 1995 година, покрайнините на Есекс, Англия
Антъни Тъкър, Патрик Тейт и Крейг Ролфи са открити мъртви в техния Рейндж Роувър. И тримата застреляни от упор в главите с ловна пушка (по няколко пъти). Довършващ изстрел в тялото на Патрик Тейт. Убийството на "Момчетата от Есекс" - трима от най-популярните гангстери в последните 30 години от XX век, познати на стария остров."

Бил е краят на една ера. Но преди убийствата, побоищата и многото екстази... е бил футбола! Невероятната, шокираща истинска история на Карлтън Лийч. Обръзаността му с едни от най-големите гангстери в Англия, Момчетата от Есекс. Историята на три десетилетия насилие и абсолютно безправие по улиците на английския град. Но наистина, всичко започва с футбола. Проследяваме историята на Карлтън (Ричи Харнет) от футболното хулиганство, през наемната му работа като бияч и охранител, чак до сериозните нарко сделки, костващи животите на много хора (малко виновни, много... или напълно невинни).
Наистина шокираща и пленяваща. Филмите показващи истински събития винаги вълнуват, особено ако са от такъв голям мащаб. Да, голям за Англия. Честно казано преди да гледам Rise of the Footsoldier не бях чувал за тази случка. Тъй като не съм англичанин, се консултирах с мой mate от Лондон. Говорихме за филма, неговите впечатления, също така и за 1995 година, когато всичко това се е случило. Наистина, там е било много напечено, неизяснено и определено Събитие.

Футболът, 60-те, началото на 70-те години, Англия. Хулигани, обичайните сбивания, простото търсене на терора и да изхрупаме някой запалянко от другия отбор, просто така... за спорта. Безредиците в тази връзка бяха напълно неконтролируеми чак до началото на 90-те години. Наистина в кралството имаха проблем с това. Често нещата толкова много загрубяваха (не просто синьо око, или счупен нос), говорим за смъртни случаи. Всичко това неконтролируемо - хищната за зрелище и терор тълпа, бива вкарана в ред със закон. Не просто пошляпване по ръката и закана, присъди, сериозни - строг тъмничен затвор.
Тогава Карлтън Лийч кротва. Време му е да си намери работа - става бодигард пред заведение. Бияч, това с което се е забавлявал сега му носи пари. И когато шефът на заведението го пита дали не може да намери още някой като него, да си помагат... той веднага си взима приятелчетата, с които до преди време са ступвали феновете на чуждите отбори. Така започва и неговото "издигане". Започват запознанствата, промяната на задълженията и пълното му навлизане в престъпния свят.
Филмът е наситен с насилие. "Много 'виоленце'!" (violence), както се изказа един приятел по повод Eastern Promises. Ама много! Също така и коментара на Скот, който ми препоръча филма (да, този филм търсех, а не Това е Англия): "Нали знаете как в такива филми показват стрелянето, но нищо повече. Тук обаче всичко е наяве - от пръскащи се като пъпеши глави, до кръв капеща от обектива на камерата!"
Започва леко - с побои, ритници, изкъртени зъби, счупени глави, брадвички в черепа на главния ни герой (как оцеля след като му набиха сатърчето така... един господ знае). Преминава през по-сериозни наритвания, рязане на пръсти, убийства. Докато стигнем до жестоки и кървави (много показни) екзекуции.
Не просто червена точка за цензура, трябва си сериозен стомах, за да изгледаш всички тези бруталии. Любител съм и го гледах, имам здрав стомах, най-малкото на кино да го гледам (на живо, моля се да няма такива ексцеси). Забавлявах се с английския език, хумора им, псувните, колоритните фрази, добрата режисура и сценарий, начина по който е разказана историята.

Разрових се по темата за това убийство. Открих малко материали за тримата, техни истински снимки, Карлтън Лийч, както и обвинените (които излежават доживотни присъди в момента). Последните, на няколко пъти се опитвали да обжалват решението на съда, до момента без успех (последно - през 2006 година). Сравнявайки филмовия сценарий, статиите от BBC, снимките, материалите и архивните видеозаписи, потръпвам от вълнение да науча истинската история. Сега, как наистина е било не знаем. Самия режисьор (Джулиан Гилби) в едно интервю споменава, че освен официалната версия на случилото се, във филма показва още два алтернативни завършека. Интересно е да се види и смея да твърдя, че решението му определено е в правилната насока.
Освен ровенето в архивите и научаването на повече неща за убийството на Момчетата от Есекс, дискусията ми с Джим (моя mate от Лондон, който споменах в началото) ме научи на няколко нещица. Говорех му за Патрик Тейт, и това какъв ненормалник е бил. Безпричинно и съвсем хаотично да пребиваш хората наред - заслужава ловна пушка в лицето си. А Джим ми каза: "Зарежи побоищата... да му остави белег на лицето, това вече е друго!" - и беше прав, има една сцена в която в яростта си, Тейт разрязва лицето на един младеж, с онова приспособление, с което ви режат пицата на парче, когато хапвате в някоя бърза закуска. След което научих смисъла на това, нарича се "Chelsea Smile" - сритваш жертвата в топките (а ако е от женски пол - й чупиш нещо), за да извика и широко да си отвори устата. След това правиш разрез от едното до другото ухо, директно през устните. Е това ако не е наказание. Джим също ми сподели: "Тук съм виждал такива неща, доста често". Разбира се паникьосан бързо го попитах дали е било на живо. А той ми обясни, че не е присъствал на такава вандалщина, но е виждал хора с белег от едната до другата буза, директно през устата...
Наказание, жестокост, хулиганство - в обратен ред историята на Rise of the Footsoldier. След Добри момчета не вярвах, че ще гледам нещо по-mob и силно от него. Англичаните обаче, знаят какво правят и как да го направят добре. Приятно гледане !

»©« This Is England

Напоследък доста ми зачестиха английските филмчета, както и вечерните ми занимания с приятели от Англия. Все повече и повече се прехласвам по уникалното звучене на езика им, както и сленга, който употребяват... а и смехът им, който е просто незаменим. И във връзка с това, и многото празни приказки, чух за един добър филм, уви не му запомних името. В търсене из IMDB попаднах на добър английски филм, с висока оценка, много положителни отзиви, казващ се Това е Англия (This Is England). За миг помислих че може би това е филма, който търся. Прегледах участващите - никой познат (след това обаче разпознах един от тях - Стивън Греъм, от Гепи.), на всичко отгоре в главната роля някакво хлапе. Поставен в пълно неведение и лишен от възможността да се допитам до човека, който спомена филма трябваше да го гледам.
Историята започна с телевизионен флууд на празни приказки, обичайните канални програми както и много Маргарет Тачър. Желязната лейди и всички нейни изяви в медиите по времето на войната за Фолклендските острови. Преди падането на Берлинската стена, обвити в онази студена обстановка, във филма се показват размириците и голямата обърквация обхванала малко и голямо. Било то от липса на информация или погрешното разбиране на пропагандните материали, бълвани всеки ден, е трудно да знаеш какво да правиш, така че да е правилно, и да не настъпиш в дълбоките л****.

Младият Шон (Томас Търгуус) е загубил баща си във войната. Живее с майка си. Той е само на 13 има проблеми в училище и като цяло е едно объркано и уплашено дете. На всичко отгоре е прекалено непукист, за да забележи това, и като защитна реакция предпочита да "воюва" без много да мисли. Така с ежедневните си разходки на размисъл, той се запознава с група по-големи от него хлапаци, пропълзяващи нагоре по стълбицата на падението. Бъдещи скинари. С черен кръст на челото, или на кокалчетата на юмрука си. Учудващо как техния "водач" харесва Шон, въпреки годините му и той почва да се мотае с тях. В началото е забавно, правят нормални хлапашки глупости. Пакостят си докато един ден нещата не загрубяват. Появява се Комбо (Стивън Греъм). Стар приятел на младежите, току що излял от затвора и с високи идеи за промяна на текущото безизходно положение в Англия. Започвайки да набира "воини" за своята малка скин армия, той също среща Шон и с времето силно оценява неговата детска жестокост и заблуда. Като пластелин в рецете му, лесно го манимулира и въвежда в нещата и бъдещите си планове. Разбира се няма такова нещо като чиста раса, налагане на баланс с насилие. Има ярост, глупост и много замъглени умове, объркани, уплашени... отчаяни, на ръба - с един единствен избор. Това е да наранят този от който се боят, като го плашат, тормозят, пребиват... убият. Нормална защитна реакция. И точно това се наблюдава в отношението Шон-Комбо. На вид с огромна годишна разлика, но разбиранията на по-възрастния са по-глупави и обречени на провал, отколкото на малкия. Проблема е, че податлив на убеждение, с липсващ баща, намиращ топли чувства у другия, хлапакът осъзнава много късно погрешния път, по който се развиват нещата в битието му.

Поредния филм за нравствените идеали и заблуди. За омразата, расизма и крайните мерки за излизане от трудните за всички времена. Времената на правителствен хаос, човешко недоволство и параноя за доминиране на чуждите народности. Гледал съм и други подобни. Райън Гослинг в Твърда вяра, прави силна роля в образа на тийнейджъра евреин, който се превръща в нео-нацист. Много добър филм, но безспорно най-добре показани нещата са в Американска история Х с Едуард Нортън и Едуард Фърлонг. Тежка история, майсторски направена и силно драматична. Колкото и пъти да го гледам, чувствата в мен напират. Толкова много човешки грешки, без възможност да бъдат поправени. И привидно когато всичко е наред - БУМ! ново двайсет и продължение на черната серия. Сееш ли смърт, причинител ли си на тази лавина - няма да има край. Подобно на него и Това е Англия завършва с отворен край.
Филмът е посветен на майката на младия Томас Търгуус - Шарън. Тя умира преди филма да види бял свят. Шейн Мийдоус прави този жест към младия актьор.
След като го изгледах потърсих малко инфо за този хулиган. Оказа се че в истинския живот, историята му е близка до тази във филма. Преди да започнат снимките, Шон е бил наказан от училище за непристойно поведение. Шанс за него и бива поканен да се пробва в ролята на Шон. Избран е и не само това, след излизане на филма, печели награда за ролята си. Добро начало за една кино надежда, но кой знае как ще се развие живота му отсега нататък?! Това е Англия, така че всичко е възможно, подобно на всяко едно място в днешния размирен свят.