Cinemaniac се премести на НОВ адрес!
След 60 секунди, ще бъдете автоматично пренасочени към http://blog.elfglade.com/
НЕ Е ПРОСТО НОВ ОБЛИК! Тези, които ме четат, за да не правите излишно трафик (дразнещо е) - сменете адреса ми във вашия блогрол!
Благодаря!

Thursday, February 14, 2008

»©« This Is England



Напоследък доста ми зачестиха английските филмчета, както и вечерните ми занимания с приятели от Англия. Все повече и повече се прехласвам по уникалното звучене на езика им, както и сленга, който употребяват... а и смехът им, който е просто незаменим. И във връзка с това, и многото празни приказки, чух за един добър филм, уви не му запомних името. В търсене из IMDB попаднах на добър английски филм, с висока оценка, много положителни отзиви, казващ се Това е Англия (This Is England). За миг помислих че може би това е филма, който търся. Прегледах участващите - никой познат (след това обаче разпознах един от тях - Стивън Греъм, от Гепи.), на всичко отгоре в главната роля някакво хлапе. Поставен в пълно неведение и лишен от възможността да се допитам до човека, който спомена филма трябваше да го гледам.
Историята започна с телевизионен флууд на празни приказки, обичайните канални програми както и много Маргарет Тачър. Желязната лейди и всички нейни изяви в медиите по времето на войната за Фолклендските острови. Преди падането на Берлинската стена, обвити в онази студена обстановка, във филма се показват размириците и голямата обърквация обхванала малко и голямо. Било то от липса на информация или погрешното разбиране на пропагандните материали, бълвани всеки ден, е трудно да знаеш какво да правиш, така че да е правилно, и да не настъпиш в дълбоките л****.

Младият Шон (Томас Търгуус) е загубил баща си във войната. Живее с майка си. Той е само на 13 има проблеми в училище и като цяло е едно объркано и уплашено дете. На всичко отгоре е прекалено непукист, за да забележи това, и като защитна реакция предпочита да "воюва" без много да мисли. Така с ежедневните си разходки на размисъл, той се запознава с група по-големи от него хлапаци, пропълзяващи нагоре по стълбицата на падението. Бъдещи скинари. С черен кръст на челото, или на кокалчетата на юмрука си. Учудващо как техния "водач" харесва Шон, въпреки годините му и той почва да се мотае с тях. В началото е забавно, правят нормални хлапашки глупости. Пакостят си докато един ден нещата не загрубяват. Появява се Комбо (Стивън Греъм). Стар приятел на младежите, току що излял от затвора и с високи идеи за промяна на текущото безизходно положение в Англия. Започвайки да набира "воини" за своята малка скин армия, той също среща Шон и с времето силно оценява неговата детска жестокост и заблуда. Като пластелин в рецете му, лесно го манимулира и въвежда в нещата и бъдещите си планове. Разбира се няма такова нещо като чиста раса, налагане на баланс с насилие. Има ярост, глупост и много замъглени умове, объркани, уплашени... отчаяни, на ръба - с един единствен избор. Това е да наранят този от който се боят, като го плашат, тормозят, пребиват... убият. Нормална защитна реакция. И точно това се наблюдава в отношението Шон-Комбо. На вид с огромна годишна разлика, но разбиранията на по-възрастния са по-глупави и обречени на провал, отколкото на малкия. Проблема е, че податлив на убеждение, с липсващ баща, намиращ топли чувства у другия, хлапакът осъзнава много късно погрешния път, по който се развиват нещата в битието му.

Поредния филм за нравствените идеали и заблуди. За омразата, расизма и крайните мерки за излизане от трудните за всички времена. Времената на правителствен хаос, човешко недоволство и параноя за доминиране на чуждите народности. Гледал съм и други подобни. Райън Гослинг в Твърда вяра, прави силна роля в образа на тийнейджъра евреин, който се превръща в нео-нацист. Много добър филм, но безспорно най-добре показани нещата са в Американска история Х с Едуард Нортън и Едуард Фърлонг. Тежка история, майсторски направена и силно драматична. Колкото и пъти да го гледам, чувствата в мен напират. Толкова много човешки грешки, без възможност да бъдат поправени. И привидно когато всичко е наред - БУМ! ново двайсет и продължение на черната серия. Сееш ли смърт, причинител ли си на тази лавина - няма да има край. Подобно на него и Това е Англия завършва с отворен край.
Филмът е посветен на майката на младия Томас Търгуус - Шарън. Тя умира преди филма да види бял свят. Шейн Мийдоус прави този жест към младия актьор.
След като го изгледах потърсих малко инфо за този хулиган. Оказа се че в истинския живот, историята му е близка до тази във филма. Преди да започнат снимките, Шон е бил наказан от училище за непристойно поведение. Шанс за него и бива поканен да се пробва в ролята на Шон. Избран е и не само това, след излизане на филма, печели награда за ролята си. Добро начало за една кино надежда, но кой знае как ще се развие живота му отсега нататък?! Това е Англия, така че всичко е възможно, подобно на всяко едно място в днешния размирен свят.

No comments: