»©« I Could Never Be Your Woman

Хоп, ето ви още една романтична комедия. Всъщност не е от днес, нито от вчера... мина повече от месец от както я гледах, но сега се сетих за нея. Постоянно виждах снимки на Мишел Пфайфър, която за изминалата 2007-ма направи цели три филма (преди това я нямаше никаква за доста голям период от време). И така от навятите спомени, реших да ви го похваля. Гаджето на майка ми (I Could Never Be Your Woman) - много добър превод, е розово филмче, снимано през уикенда, но пък ти държи влага и радост повече от два дена. Както се разбра вече, с участието на Мишел Пфайфър. Другите действащи лица са Пол Руд, Сирша Ронан, Джон Ловиц и др.
И всъщност няма кой знае какво да ви го хваля. Не е революция в киното, нещо велико, мисловно, историческо или епично. Обикновен филм-хапче, дето ти повишава настроението, изпълва те с готини чувства, не си дрогиран, а ти е отнело само 2 часа.

Става въпрос за едно жена в преклонна възраст (аха да влезе в климактериума), с дъщеря (опасна работа), с шантав бивш съпруг, с приятна и не чак толкова стресираща работа (сценаристка и супервайзър на една тийнейджърска бозичка), но пък... не лишена от романтика (или по скоро забравила какво е).
Всичко това се променя в деня, в който на един кастинг, не пристига героя на Пол Руд - Адам. Роузи (Пфайфър) е привлечена от странното и забавно поведение на Адам, уви обаче дотам се простират нейните желания. Само с мечтите. Притеснява е първо, че работят заедно, второ - възрастовата граница. Е не е като да е на годините на майка му, но не е и толкова далеч от тази граница.
Уви обаче, ако нищо не се беше случило между тях, нямаше да има филм. Прави сте! Случи се. Оказа се че младокът си падна по Роузи, и от хахо-хихи (той пък беше наистина много луд в импровизациите и духом изглеждаше супер позитивна личност) стана така, че се свалиха. И не само се свалиха, а и търкаляха, та чак... нали се сещате.

По едно време обаче, за да стане по-интересно се намесиха интригите и машинациите на секретарката на Роузи (Джийни, изиграна от Сара Алекзандър), яка руса кучка, отмъстителна, и естествено ревнива. А и завиждаща - как така тази стара чанта, ще се възползва от готиния младок (който би трябвало да й се хвърля на нея, заслепен от дивата и пищна красота).
Разбира се, няма да останете разочаровани. Даже и да отроните някоя друга сълза на нежните и романтично-весели и романтично-тъжни моменти, всичко ще свърши в розово. Много розово, всички ще се заобичат, запрегръщат, ще си признаят и ще бъдат заедно завинаги.
Това е, повишаващо настроението, абсолютно необременяващо и неангажиращо филмче, за преди лягане, с приятели (или гаджето)... или само защото харесвате Мишел Пфайфър. Мисля че изтъкнах достатъчно причини, от всякакъв род, за да разчовъркам любопитството ви, и да ви убедя да си пуснете филма за лека нощ!