Кърваво! Ще ви обхване мрак, кръвта ви ще забушува, ще усетите как демоничното у вас взема превес, с всеки следващ кадър, който сетивата ви поглъщат от кино екрана. Тъмнината, присъща за филмите на Тим Бъртън, е в най-добрата си визия, този път в неговото последно произведение Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт (Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street). Свикнали сме в повечето филми на Бъртън да присъства Джони Деп в главната мъжка роля. Дотук добре, имаме го. За женската роля трябва да е Кристина Ричи, Уинона Райдър или Хелена Боъм Картър. Имаме я, познайте коя от трите ще е по-добрата за ролята на госпожа Лавет?! Хелена разбира се! Трябва ни един сериозен английски актьор, с добра филмография зад гърба си и много майсторски изпълнени роли, за да изиграе съдия Търпин - това е Алан Рикман. Но кой ще бъде "Квазимодо" на мрачен Лондон, дясната покушаваща и безскрупулна ръка на съдията?! Кой ще е пристав Бамфорд, ако не самият Тимъти Спол.
Четириъгълника на тъмната страна се затвори. Във всеки един от краищата му стои голяма фигура. Всеки с идеалите си, целите си, и сиво небе пълно с тайни и мистерии. Играта умело дирижирана от виртуоза на модерния хорър - Тим Бъртън, с впечатляващата (за пореден път) композиция на Дани Елфман, съчетаващ комичните напеви, с бруталния стон на органа и погребалната музика. Жестока визия, сломяващ всичко добро у вас демоничен саунд, и невероятна игра.
Адаптация на популярния мюзикъл от Бродуей, реализация на големия екран, историята на лондонския бръснар Бенджамин Баркър, който се превръща в мъченик и ангел на мрака, след като животът му е разрушен от алчния и завистлив съдия Търпин. Върнал се години по-късно, с коренно променена същност и идеали, с неописуема жажда за кръв и отмъщение. Отваря бръснарница над пекарната на госпожа Лавет и двамата се превръщат в касапите на Лондон. "Хапнете си пай! Хапнете си, но помнете че 2 стомни джин няма да измият отвратителния вкус останал в устата ви!"
Мюзикъл, хорър, Тим Бъртън мрачен стил, демоничен изглед и много комедия. Но както и да го сравнявате с мюзиклите, които сте гледали до момента, тук няма да се възпее толкова любовта между мъжа и жената... а между жадния за кръв отмъщаващ бръснар и неговите най-добри приятели - сребърните бръсначи. Остриетата на славата, продължението на ръката му - оръжието на неговата пленена в тъмнина и мъст душа, единствените помощници в утоляване на жаждата му.
Наистина много песни, буквално на всеки 2 минути нормалното действие беше прекъсвано от лирични словоизлияния на фона на трагичната и смразяваща кръвта музика. Но за да не стане прекалено отегчително, като гръм от ясно небе някой се изказва по неподходящ начин, и вие се засмивате. Или прави нещо, което ви кара да се превиете от смях. Докато секунди по-късно, цвърчи кръв и плиска камерата, Джони Деп (в ролята на бръснаря възмездител) в пурпурни цветове на кървясалата копринена риза, лице обляно в кръвта на грешника, с подмолна усмивка показваща задоволството му. Вкусил сладостта на отмъщението, удоволствието от стичащата се кръв по лицето му. Настъпва педала на стола, и грешника пада надолу. Счупен врат, хрущене, много кръв. Нова партида пайове. Смрад - тъмнина, мистерия, демони... самият Дявол и неговата годеница.
Невероятна история - наистина. Не познавах спектакъла от Бродуей, чувал съм за Суини Тод преди години. Знаех го като компютърна игра, но не повече. Дори, преди 2 месеца, докато си хапвахме във Виктория-та, в Арена Младост, се загледах в сивия екран, показващ трейлъра на предстоящо филмово събитие. Толкова дарк, толкова бледи лица и ужас в израженията им, костюмите... че си казах: "Тим Бъртън!" Не много след това разбрах, че става въпрос за завръщането на Джони Деп (стига с тия пирати), като разгневения касапин Суини Тод.
Удовлетворен, подобно като главния герой, излязох от киното. С приятно усещане за качествен филм. Много мрънкащи наоколо, леко недоволни, я от пеенето, я от финала... но смея да твърдя, че всичко беше балансирано на 100%. А ако сте чак такива опоненти на мюзиклите, не се хващайте да гледате тогава. Ще се отегчите, още преди да е почнал филма. Макар че след първите минути, и невероятното начало - тази наподобяваща анимация встъпителна част, загатваща предстоящата история, ме плени. Гледах ококорен, нагъвах начос и пиех Спрайт. Чаках Суини Тод да се "събере" отново с приятелчетата му - бръсначите, и да предаде кърваво червен нюанс на сивия Лондон.
След Едуард Ножиците, Ед Ууд и Слийпи Холоу, не вярвах че Тим Бъртън може пак да ме изненада. Сбърках. Но колко се радвам, когато бъркам относно такива неща. Или може би сам се заблуждавам, като тайничко се надявам по-скоро да се появи нещо ново, но по-добро от предшествениците си. Така и стана - бръснарят демон от Флийт Стрийт е по родните ни екрани. Сеещ смърт, с песен на уста - главния готвач, неговата домакиня... и гладната сган на тъмен и корумпиран Лондон. Свърталището на най-долната измет, чакащо да бъде прочистено от ангела на мрака Суини Тод. Номиниран е за 3 награди Оскар... силно се надявам да гушне поне 2 от тях. Успех!
"At last! My arm is complete again!"
Friday, February 08, 2008
»©« Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street
Labels:
2007,
Collection,
Алан Рикман,
Дани Елфман,
Джони Деп,
мюзикъл,
Суини Тод,
Тим Бъртън,
Тимъти Спол,
Хелена Боъм Картър
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment