»©« There Will Be Blood

"Тази вечер в "Кодак тиатър" в Лос Анджелис ще се състои 80-та церемония по връчването на "Оскар"-ите."

Успях! Една вечер преди голямото събитие в "Кодак тиатър", аз бях в CINEMA CITY от 20:00 часа гледах единствената предпремиера в България на Ще се лее кръв (There Will Be Blood). Един от основните претенденти тази година за забърсването на много статуетки. Седмото изкуство е велико, винаги съм го знаел, подкрепял и прехласвал пред него. Знаете че исках да се запозная с всички номинирани филми, преди гала вечерта на награждаването, за да се чувствам по-уверен по отношение на това кой заслужава наистина да вземе, кой не, дали ще има титуляр с много Оскари на куп в различните категории и такива неща - като цяло да съм компетентен и да има с какво да подкрепя не толкова значимото ми (спрямо тези на критиците) мнение. След Изкупление, Няма място за стари кучета, Джуно и Майкъл Клейтън, остана единствено Ще се лее кръв от тези, които се борят за филм на годината. Вече е в миналото, гледах го и сега ще ви обясня как стоят нещата с новата лента на Пол Томас Андерсън.
От доста време слушах хвалби по адрес на филма, гледах трейлъра, четох предпремиерни ревюта, нещо повече около сценария (включително и за Oil! - Петрол на Ъптън Синклеър), познавах Даниъл Дей-Луис и Пол Томас Андерсън от миналите им произведения - така че като цяло бях с настроение да харесам филма и да го подкрепя в надпреварата за филм на годината, както и в останалите категории, за които е претендент. Като цяло Даниъл Дей-Луис никога не се е превръщал в много любим мой актьор, дори след Последният мохикан или пък касапската му роля във филма на Скорсезе - Бандите на Ню Йорк. Тук обаче се появи едно друго име, което ми направи впечатление с първия си негов филм (станал мое публично достояние) и това е Буги нощи. Историята на младежа, изхвърлен на улицата и превърнал се в порно звезда (Марк Уолбърг, Бърт Рейнолдс и Джулиан Мур) е толкова пленяваща и интригуваща, че ако гледате един път филма, то той се превръща в емблема за определена част от изкуството, което до вчера сте познавали. С един такъв добър режисьор при който пресъздаването на една история, епоха и детайли е много важно, няма как да не се получи добър филм.

Следвайки историята на романа Петрол (Oil!), за който вече споменах - творба на Ъптън Синклеър, Ще се лее кръв разказва историята на Даниъл Плейнвю - петролен магнат, човек на петрола, както той обичаше да се представя. Сега от коментарите, които четох преди да си взема пуканки и Спрайт, и да се нагнездя в 6-та зала, 7-ми ред, 11-то място на CINEMA CITY, очаквах 10-11 минути непрогледен мрак, почукване на кирка и след това Даниъл Дей-Луис изпълзяващ от мината, целия окървавен... всъщност се оказаха илюзия. Няма проблем истинското начало ми хареса повече. Черен екран, Ще се лее кръв изписан с онзи шрифт Dracula Blood (или нещо подобно, може да видите на постера как изглежда), след което наистина тъмнина, искри от блъсканата в скалата кирка и неуморно трудещият се Даниъл Плейнвю. Тишина, нито една реплика. Имаше стон, грохот, счупен крак, но на края - Успех! Няма да забравя саунда на филма. Не е точно музика. С изключение на двата момента с класическо звучене през останалото виеше една страшна сирена, която изпълваше целия хоризонт от пустошта с терор и ужас. Със сигурност беше смразяващо кръвта и те вдигаше нащрек, за да усетиш суровия нрав и тежката дисциплина на героя. Звукът от Изкупление беше впечатляващ, но и този в Ще се лее кръв, заслужава адмирации. Уникален и оставящ следа в спомените ти, като нещо впечатляващо и за което да се разказва. Нестандартното винаги се харчи, особено ако е употребено на правилното място в точното количество.
Но да се върнем на началото. След като в първите 10 минути, никой не обели и дума, имаше само едно: "Тц!" на един от героите, и накрая петрола взе да бълбука от дъното на мината, тишината беше разцепена от счупен скрипец, падаща греда към дъното на петролния кладенец, стон от смазването на човешка глава след това тяло и ужасяващ дъх на оцелял, облян в кръв... изпълзяващ на повърхността Даниъл Дей-Луис. Беше точно от онези сцени, които изведнъж се случват, но имаш около 1-2 секунди да осмислиш какво ще стане, проследяващ действието (падането на гредата) и очакваш сблъсъка. И когато чуеш онзи брутален звук от... спраскване! леко подскачаш, със свита физиономия, опъваш се на седалката и казваш: "Ууу... мамка му!" или каквото там възклицание ползваш, на какъвто и да е език.
След такова начало, след обляния в кръв и петрол свиреп и сериозен поглед на Даниъл, втренчен в едно малко русоляво бебенце, останало сирак, започва и неговият разказ. Историята на петролния магнат, който не е просто човек зад бюрото, раздаващ заповеди и рискуващ живота на хората за щяло и нещяло, лаком за пари. А историята на един целеустремен човек, с невероятен характер, на вид добродушен, но абсолютен хахо по отношение на изпълнението и конкуренцията, че е готов да смаже главата на някого с кегла за боулинг, само защото преди 15-на години се е изгаврил по нелеп и смешен начин с него.

Толкова много лирически отклонения или наблягане на забележителни кадри от филма, че вероятно пропускам нещо. Да видим, саунда на филма го коментирах, играта на Даниъл Дей-Луис също (вече ми стана симпатичен актьора, с тази си роля определено ще го помня), сценария да, режисурата също, детайлите... разбира се. Винаги обичам да говоря за съвършеното изпълнение от кинематографична гледна точка. Заслужава определено да е филм на годината, именно заради симбиозата на добрата режисура, изпипаните детайли, продължителността на филма, визията му, операторското око е забележително във всичките 158 минути. Въпреки че си предпочитам CINEPLEX тук екрана беше по-голям, единственото което ми хареса в CINEMA CITY. И заради широките панорамни изгледи, в които в единия край върви някаква каручка, а в другия гледаш работещата платформа, дълбаеща за петрол, със съседа ми по място (а вероятно и другите зрители) често заглеждахме екрана с няколко завъртания на главата. Не бях на първия ред, казах ви на 7-ми, може би ако бях най-отзад щеше да виждам всичко без да се въртя, но това тук не беше досадното въртене от което те боли вратът, а просто... обзърв на всичко, което се случва. Беше забавно.
Впечатлен и доволен останах от Ще се лее кръв. Може още да се каже за него, но ще бъде просто споделено мнение, от което едва ли имате нужда. Винаги е по-добре лично да видите нещо, след което да коментирате, съгласявате или опровергавате (чуждата гледна точка). И така, от петте кандидати за филм на годината... труден избор, определено всички заслужават да бъдат удостоени с този приз, но аз си имам фаворити. Три на брой са (не мога да ги сведа до по-малко число, съжалявам, трудно е). Ще се лее кръв, Джуно или Няма място за стари кучета. Какво ще стане ли?! Тази вечер на червения килим, когато всички се съберат в очакване и споделяне на тръпката от творбите на режисьори, актьори, оператори, сценаристи и всички останали въвлечени в тази невероятна индустрия, ще се разбере кой е победител, кой подгласник и кой ще остане в историята като най-добрия в 80-те годишни награди на Академията за филмово изкуство.