Cinemaniac се премести на НОВ адрес!
След 60 секунди, ще бъдете автоматично пренасочени към http://blog.elfglade.com/
НЕ Е ПРОСТО НОВ ОБЛИК! Тези, които ме четат, за да не правите излишно трафик (дразнещо е) - сменете адреса ми във вашия блогрол!
Благодаря!

Tuesday, February 19, 2008

»©« The Good Shepherd



Около излизането на Добрият пастир (The Good Shepherd) не се шумеше толкова, колкото един добър филм със звездно участие предполага да има. Защо се получи така ли?! Ами може би подобно на Източни обещания, базирано на тематиката на филма, оставиха точната дата на излизането в неизвестност, дори 3 дена преди премиерата. Из интернет обикаляше един тийзър, който беше впечатляващ. Сещате се гласът, който анонсира филмите, си имаше няколко реплики (цитиращи известни критици или списания) относно играта на Мат Деймън, Анджелина Джоли и режисурата на Робърт Де Ниро. Опитах се да го намеря, уви не успях - улучвах само трейлъра, който преди това го нямаше (но сега е на всеки ъгъл в нета, след запитване за Добрият пастир).
Една нормална работна утрин, може би малко към обяд, разглеждах датски сайт с трейлъри и видях рекламата на пастирчето. Заинтригува ме, изказваха го като най-добрия шпионски филм за последните 10-на години. А и режисиран от Де Ниро (който взима и роля във филма) вещаеше добра история. Мат Деймън, някои го харесват, други не - но честно казано за тази роля няма по-подходящ от него (може би Ръсел Кроу, да повтори ролята си на Джон Наш от Красив ум, но това вече сме го гледали). Винаги е добре да имаш Анджелина Джоли, някъде из сцените, а ако се появява по-често - по-добре. За какво става въпрос и къде са овцете ли?!

Историята е за Едуард Уилсън и началото на най-тайната американска организация, а именно ЦРУ (Централно Разузнавателно Управление). След края на Втората Световна война, точно пропълзяващата червена заплаха от изток (а и запад, с размерите на Русия е трудно да се каже точно откъде ще дойдат). Всичко се въртеше до това как един човек (Уилсън) дотолкова вярващ в патриотизма, обичащ страната си, че буквално ще си жертва живота за тайните, които ще му паднат върху плещите. Междувременно, за да не бие на очи, трябва да си намери жена, да се устрои като нормален човек, задомяване това онова, да си ходи на работа всеки ден, по един и същи маршрут взимащ автобуса. Да мъкне куфарчето със сандвич и ябълка, както и чадър в ясен и слънчев ден - затова направих връзка с ролята на Ръсел Кроу. Много ми напомняше на него. А Мат Деймън много добре може да направи една такава затворена личност, каквато е била тази на Уилсън.
На всичко отгоре, за да е реалистично всички се обличаха като в онези години, и най вече наблягаха на очилата, с големите стъкла, и още по-големите горни рамки. С близките кадри към очите на героите, онзи пропаднал и дълбок поглед и тези рамки - като че виждах Чикатило през 5 минути. Беше много втрещяващо, но това на мен така ми действа, заради очилата е.
Въпреки това, действието ми вървеше доста бавно. Вярно, по-бързо от Сириана, но като цяло... много се точеше. Филма не е кратък, но определено не е направен като стандартните шпионски филми, които сме свикнали да гледаме. Това може би е плюс за него, макар че критиците не го оцениха (The Departed ги смаза окончателно в почти всички категории).

Мисля че Добрият пастир показа доста добре какво може би е представлявала една такава организация в началото си, и как едни идеи в които силно вярваш, могат да те накарат да им се отдадеш напълно и да ги защитаваш на всяка цена. Било то да жертваш и щастието на сина си, твоята кръв, жена си - всичко. Защото в крайна сметка, като ти чукне средната възраст, за какво имаш отговорност освен за семейството, което си създал. "Всички имат тайни, само че нашите са по-големи" - това беше основната нишка в един от разговорите на Едуард Уилсън и Бил Съливан (Робърт Де Ниро).
За да бъда честен няма да ви главозамайвам с: "Беше феноменален, уау! Невероятно!", а с обикновеното - беше 2 часа и половина, бавно вървеше действието, нямаше много динамика, шпионско беше но го нямаше Джеймс Бонд да придаде класа, може би това е реализъм, тъмен и мрачен, за да придаде сериозност, изтърпях го един път, но за още един... не съм сигурен. Моите уважения към всички, които са взели участие във филма, но овчиците ще се разбягат при повторно гледане. Така че, докато още го имам за добър филм, го препоръчвам на хората, които не са го гледали.

No comments: