»©« Harsh Times

Всичко започва с един кошмар. Войната в залива, специална мисия, спец-отряд, непроницаем мрак. Системи за нощно виждане, въоръжени до зъби, дегизирани като скелети, ходещи кошмари, сеещи смърт в миг, накърнена психика и един повреден ум. Пробуждане с писък, облян в пот, треперещ на задната седалка, отзад в студения автомобил. Така започва историята на бившия рейнджър Джим (Крисчън Бейл). Събужда се в Мексико, прегръща приятелката си, целува я за сбогом и тръгва към Ел Ей.
Взима приятеля си Майк (Еди Родригес), зазяпва пищните форми на жена му Силвия (Ева Лонгория), изпростява за минута и тръгват на път. Къде?! Очакванията на Джим са да получи шанс да се присъедини към полицията на Ел Ей. Да стане доблестен офицер, с всичките си тези военни заслуги. Отказ! Изперкване, хаос, яд, нерви и много много повреден ум!
Потенциално опасен героя на Крисчън Бейл предприема пътуване из улиците на Ел Ей, въвличайки (уж) не толкова разпадналия се Майк. Обикалят старите си приятелчета, кои бивши, кои настоящи отрепки, пушат марихуана, сбиват се, крадат, изкарват си яда - защото това им се правило. Оцелявайки на улицата, или просто поредното забавление за двама приятели: единия издухан психически заради войната, другия издържан от жена си, абсолютен пародиен израз на успелия мъж. Държанка... антуража им е същия като и сбирщината от неприятели, с които се сблъскват почасово по време на историята. Всичко подкрепено със солиден саунд на хип-хоп парчета, кои добри, кои досадни (особено тоя мексикански рап, побърка ме) и водещ до безусловното падение на главния герой. Свирепото му държание и маниащина се засилва с всеки изминал час от житието му. За нас то минава по-бързо и слава богу, предотвратяваме собственото си умствено накърнение, заради неговите кошмари и неконтролируем гняв.
Но колкото и да се забави неизбежното, то рано или късно идва. Джим си намери майстора и то по-много брутален начин. А начина по-който се развиха последните минути от филма, бяха пленяващи. За миг всичко се преобърна. Това което чакате цял филм, става за части от секундата, но раздърпани така във времето, че буквално затаявате дъх и поглъщате всяка милисекунда. Уникална визия на финала и много добър завършек на една история за падението.

Разбира се на феновете на киното, още в началото филма страшно ще ви напомни на Тренировъчен ден. Да, постоянно го сравняват с него. И няма как, сценаристът е същия, който режисира Сурови времена - Дейвид Айър. Филмът на Антоан Фукуа, от 2001 година, с участието на Дензъл Уошингтън и Итън Хоук, пожъна големи успехи. Беше впечатляващ, коварен (да видиш Дензата като абсолютен задник, раздаващ правосъдие без да му мигне окото) и донесе награда Оскар на чернокожия талант. Честно казано, не бях толкова пленен от историята и развитието на Тренировъчен ден. Че беше готин, да - така беше. Винаги се радвам на Дензата, наистина е добър, но колкото и да е заслужавал наградата си там, не мисля че филма беше по-добър от Тежки времена (Harsh Times). Или може би Корави времена, Сурови времена - всичко ще е правилно, както и да си го преведете.
Като цялостна развръзка мисля, че филма на Крисчън Бейл е по-добрия. Наистина следях историята през цялото време, а накрая стоях с отворена уста. Не че съм се изненадал от финала, просто беше перфектно направен. И все пак никой не забеляза този филм, толкова колкото Тренировъчен ден. Може би заради звездното присъствие в последния. Но пък и Бейл не е бил непознат (зад гърба си с Американски психо, Reign of Fire и Машинистът - все достойни роли).
Въпреки всичко, Сурови времена е една добра драма с трил-финал, за сурови киномани, с добър вкус и търпение към режисьорските решения.