»©« Batman Begins

През 2005-та година, като гръм от ясно небе, без много предварителен шум и овации за предстоящо филмово предизвикателство, се появи нова част (а може би цяло ново начало) от историята за черния рицар на Готъм Сити - Батман. Батман в началото (Batman Begins) - бях абсолютно против тази част, това... "продължение", като все още лошите спомените от Батман и Робин не се бяха изтрили от съзнанието ми. Последната ни известна част за Батман, преди творбата на Кристофър Нолан, беше пълен провал - д-р Клуни и бат Арни, в най-слабите им роли не само за десетилетието, а в цяло им творчество. Лош финал, за един велик филм започнат навремето, през далечната 1989 година от дарк-стайл режисьора Тим Бъртън. Кой не си спомня първия Батман, с Майкъл Кийтън, Джак Никълсън (с великолепното му превъплъщение в маниашкия образ на Жокера) и Ким Бейсинджър. Или пък продължението Батман се завръща, пак на Тим Бъртън, отново с Кийтън в ролята на Брус Уейн, но този път с Дани Де Вито (също толкова блестящ като предишния злодей, в ролята на Пингвина) и Мишел Пфайфър (ах, Жената Котка, отново съм влюбен). Няма да забравя и култовите изпълнения на Джим Кери (Гатанката) и Томи Лий Джоунс (Две Лица) в третата част (този път дело на Джоел Шумахер) - Батман Завинаги. Вал Килмър в ролята на милионера, а честта да изиграе красавицата до него, се падна на Никол Кидман. Яко си беше! И до там. Щеше ми се Батман и Робин никога да не го е имало. Даже тогава филмът успя да спечели награда за най-глупав филм - "Златна малинка"... No Comment!

Та с носталгия по миналото, с прехлас към произведенията на Тим Бъртън, прекрасната реализация на този символ на нощния живот и закрилник на справедливостта - Батман, не гледах с добро око на един не много известен режисьор (знаех само Мементо), с нови актьори в действие (някои от тях със здрава кариера и сериозни изпълнения, но в главната роля пак непознат за мен - Крисчън Бейл, това беше тогава разбира се). Прескочих я 2005-та, така и не го гледах!
Уви, с течение на времето разбрах повече за Нолан, харесах повече от филмите му, също така и Крисчън Бейл ми стана любим (или най-малкото симпатичен) актьор. Затова реших да дам втори шанс на Батман в началото.
И така започна... началото. Коренно различен стил от този, който се е запечатил в спомените ми от първите филми, тези на Тим Бъртън. И разбира се това е нормално. Малко е трудно да мериш нещо ново, различно, с нещо старо което вече се е превърнало в символ, а и влива само топли чувства у теб. Трудно или не, абстрахирах се от тези фактори и play!
Наистина доста различно разказана история, и показани неща за Брус Уейн и превръщането му в Батман, доста преди срещата с първия злодей - Жокера. Очаквах буквално нещо от сорта на Батман: Епизод I - уви, добре че очакванията ми не се сбъднаха.
Батман в началото си е втори шанс за цялата Батман поредица (още по-малко сега, когато очакваме продължението - Черният рицар (The Dark Night), отново на същия режисьор, и актьор в главната роля, и с новия Жокер - :( покойния Хийт Леджър...). От това, което се вижда на трейлъра и това, което коментират "разбирачите" ще да бъде събитието на лято 2008! Дано!

Филма започва с младия Брус Уейн играещ си заедно с негова приятелка в градината на семейното имение. Разбира се, случва се инциден, малчугана пада в стар кладенец, на дъното на който... вижда тунел, водещ към пещера... със страшни пищящи звуци и внушителен шум от тъмнината се появяват десетки прилепи - формира се страхът на Брус Уейн, нещото което по-късно ще се обърне в негова полза, и ще го направи по-силен: "Като малък се плашех от прилепи... време е престъпниците да споделят страховете ми!"
След това историята се прехвърли в "наши" дни, където откриваме Брус в затвора. Някакъв далечен азиатски затвор, наистина на майната си. Но героя ни не остава задълго там, скоро след една негова проява, след като е хвърлен в карцера, го посещава героя на Лиъм Нийсън - Хенри Дюкард. Изиграва важна роля в тренировката му. Като се замислиш, всички знаем че Батман умее разни трикове, дори и без играчките си, обаче откъде ги е научил?! Е тук добре се вижда. Най-доброто място да научиш всякакви бойни изкуства, техники да бъдеш "невидим" за другите, да си мистериозен... е един нинджа манастир високо в най-непроходимите планини на Хималаите. Е, да, и аз бях шашнат, като се чудех сега това Батман ли е, американска нинджа ли е?!
Слава богу, действието не се задържа много в Азия. Като разбра, че всъщност цялото му обучение е било вербуване, с цел да го превърнат в silent weapon на мирни и немирни хора, високо моралния Брус Уейн с много гръм и трясък бяга от манастира.
Намира начин, и се връща в Готъм. Неговият град, като вече е готов и напълно решен да прочисти улиците от изметта, която разваля обществото. Също така с много гняв в сърцето си, заради загубата на родителите си (е тук ще направя вметка: досега от познанията ми по Батман история, убиецът на родителите му беше Джак Нейпиър, по-късно превърнал се в Жокера... е да, ама в тази част, убиецът беше... обикновен крадец, който на всичко отгоре беше убит по-късно).

И така, с умения, много пари, решителност, Брус Уейн поема тежкия кръст на двойнствения живот, решен да изчисти мръсотията от Готъм, да накаже виновните, и да помогне на невинните. В цялото това приключение до него през цялото време е невероятно почтения Алфред (тук изигран от Майкъл Кейн). Готината, макар и с прекалено бебешка физиономия Рейчъл (Кейти Холмс), приятелката му от детството - нахакана прокурорка в общината. Гари Олдман (в ролята на ченгето Гордън) - впечатлен съм че психар, и такъв маниак по филмово минало, като Олдман е получил такава честна, и някак си невинна роля. Супер симпатичен ми беше през цялото време, и го гледах в абсолютно различна светлина. Интересно беше. Морган Фриймън, беше оръжейникът на Брус Уейн. Работещ в семейната му компания, запознат с всички оръжейни разработки и разбира се компетентен по използването им. Хубави моменти с новата "offroad машина" на Батман. Доста различна от тази, която досега бяхме виждали, беше си като танк.
Като цяло - добри нововъведения, добре преразказана историята за черния рицар и наистина, едно ново начало с висок потенциал да се превърне в класика. Остава само да чакаме продължението. Наистина съм с много големи надежди и очаквания по отношение на новото превъплъщение на Жокера... изглежда по-голям психопат дори и от Джак Никълсън навремето. Юли 2008... не е толкова далеч...