»©« Brokedown Palace

"Heaven holds a sense of wonder
and I wanted to believe
that I'd get caught up
when the rage in me subsides"

Delerium & Sarah McLachlan - Silence

С тази песен започва Дворец на илюзиите (Brokedown Palace). Филмче което се каня отдавна да гледам, песента я въртя постоянно, ама така й не намирах време за него. До вчера, когато вече нямаше как да отлагам, между мързелуването и почивката - се нареди лентата с участието на Клеър Дейнс, Кейт Бекинсейл и Бил Пулман, на режисьора Джонатан Каплан.
Историята на филма страшно много напомня тази от класическия Среднощен експрес (Midnight Express), само че събитията тук никога не са се случили (може би има такива случки, но не се твърди че точно тази е реална), героите са от женски пол, затвора не е в Турция а в Хонг Конг и отношенията надзиратели-затворнички или затворнички-затворнички е доста по-лек отколкото този в историята на Били Хейс.
Както и да е, да отдадем почит на Дворец на илюзиите, защото все пак е хубаво направен.

Две приятелки, от детство, завършват гимназията и тъй като скоро пътищата им ще се разделят, решават да си направят едно незабравимо хахо-хихи, някъде извън сладките съединени щати. Имат идея за Хаваи, уви обаче Алис (Клеър Дейнс) смята, че ще е твърде скучно за тях. Затова отправя предложение към Дарлийн (Кейт Бекинсейл) да отидат в Тайланд, където за по-малко от 500 долара, за 1 седмица, ще си живеят като кралици. От тук започват илюзиите.
Пристигат в непозната за тях страна, една напълно различна култура, и започват с лудориите. Разбира се не мислят за последствия, и че най-дребните неща, може да им изиграят лош номер. В един хотел, където изобщо не трябва да са, момичетата се излежават край басейна и поръчват питиета на сметката на друг. За малко не ги хващат и благодарение на един красив младеж, с приветлива усмивка, те се измъкват. Пленени от добротата му, решават да го възнаградят, поне с една почерпка - и така сами се хващат в капана. Въпросния тип е просто... зарибител, намира си наивници, които да омае и след това да използва като товарни мулета за пренасянето на хероин до Хонг Конг.
Забъркаха се с него, без да знаят носеха известно количество дрога в раницата си, търчаха по летището, анонимно обаждане - и накрая арест. Съответно историята им се стъжни. Чужденки, поредните, хванати да пренасят дрога - няма милост. Набързо скалъпени обвинения, за назидание и хайде в затвора.
Както ви казах, някакви големи ужасии няма да видим, все пак решили са да пощадят момичетата, или по-скоро са лишиши някоя от актрисите да грабне Оскар за драматична роля. Обратно към сюжета - двете на ръба на отчаянието, научават за американец, адвокат в Хонг Конг, който може и да им помогне да се измъкнат от тази бъркотия, която ще им коства следващите 33 години от живота. "Янки" Ханк (Бил Пулман) макар и алчен в началото, да събере пари за новата си кола, в крайна сметка се застъпва до край за тях...
Финала на филма е полу хепи, полу отворен. Все пак завършва с приелата фактите, с широка усмивка на лицето - Алис, която повярвала в приятелството реши че то струва повече от живота й. Заложила на доверието на най-добрата си приятелка Дарлийн, тя излъга в самопризнанията си, така че първата да бъде освободена. С вярата че няма да я оставят там и надеждата в силната им връзка завършва Дворец на илюзиите, пробуждащ мисли във всеки от нас за това, колко верни приятели имаме, и колко от тях биха направили подобно нещо за нас. Ами ние?! За тях...