»©« The Nanny Diaries

След Островът и Престиж, гледах по-друго яче на Скарлет Йохансон, в положителния смисъл. Защото до преди това, някак си ролите й, винаги ме депресираха. Такива режисьори я подбираха. Не че не е правила добри роли, просто - действаше ми отегчаващо. Та след въпросните екшън и мистерия, си върнах надеждите за красавицата (е какво?! готина е, особено в Островът). Докато... не гледах Дневниците на Нани (Дневниците на бавачката, The Nanny Diaries). Не че бях разочарован, но очаквах нещо по-забавно. Самият филм не предполага да е невероятен хит. Той е от онези... забавни, човешки филмчета за мечтите на момиче от провинцията, която иска да успее, отива в големия град, обикновено това е свързано с лъжа спрямо родителите, покриване от приятелките (приятелката) и т.н.
Забавно е, стига да знаеш как да развиеш историята. В случая Ани (Скарлет Йохансон) е в големия град, търсеща своя успех, уви обаче това не се получава. Мечтите не вървят, тъй като на интервюто за работа, младата Ани спече сериозно, не можа да обели и 1 дума, а се очакваше да ги сломи с интелигентни изказвания. Та, объркана, с чувството че е сама на света, водена от своя червен чадър, тя се озовава в парка, където се натъква на едно хлапе. Спасява му живота (или хайде да не е чак толкова драматично, предотвратява инцидент с него) и се запознава с бързащата за "много важните" си дела майка. Една от онези, богатите, които нямат време за децата си (че то даже е едно единствено), винаги с някакви други неща се занимават, не са задоволени от съпруга си (който хойка нагоре надолу, уж по конференции и срещи в друг град/щат). Общо взето, две нещастия се сблъскват, за да си донесат взаимно щастие. При запознанството с майката (г-жа Х, героинята на Лаура Лини), представящата се Ани бива сбъркана с нАни... което в превод означава бавачка! Без да чака обяснения или нещо повече, г-жа Х наема Ани, за да наглежда хлапака и така започва историята й като бавачка в лъскави жилища на големия град.
Всичко това изглежда прекалено лесно за изпълнение, но разбира се само на пръв поглед. С течение на времето Ани не само ще се сблъска с егото и безскрупулността на богатите сноби, ами и с чувствата на едно порастващо хлапе, което е на път съвсем скоро да осъзнае, как заобиколено от лукс, ще си остане най-големия самотник на света, без родители които да го дарят с желаната обич.
На фона на тази сърцераздирателна история, рев, сълзи и сополи, малко усмивки, и сладки романтични моменти, се намесва и любовта. О, да! Ани се среща с един много готин пич, чието истинско име скрива в началото, и го кръщава Харвард Хоти (Секси Готиния от Харвард), героя на Крис Еванс.
Признавам, беше приятно филмче, смях се на места, беше тъжно на моменти, исках да извивам снобски вратове в други... но като цяло, останах доволен от развитието на действието и от решението на сценариста да приключи филма. Както и да е, полетете с червения чадър на Скарлет и открийте вашето Аз в големия град, като внимавате да не задълбаете много в някоя чужда човешка история, за да не се налага да узреете прекалено бързо. А може би това ще е добре за вас, вие преценете!