»©« Michael Clayton

Преди малко се отлепих от леглото след като изгледах Майкъл Клейтън (Michael Clayton). Новото филмче на Джордж Клуни, наредил се достойно до другите върхови заглавия за 2007-ма (Изкупление, Джуно, Няма място за стари кучета и Ще се лее кръв). С изключение на последното заглавие, за другите имам компетентно мнение, за справки може да се обърнете към архива ми ;) Гледах ги, с цел да съм подготвен за наближаващите Оскари. Ей, все за тях говоря, нали?!
От много време чувам разни неща за Майкъл Клейтън, но никога нищо конкретно - дали е наистина добър, за какво става въпрос в него... нищо. Даже повече чувах: "Ами заспах му..." или "Пуснах го, ама нещо друго правех, та не видях..." и т.н.
За това най-накрая, реших да си изградя мнението сам - което винаги е по-добрия вариант. След като вчера останах със супер приятни чувства като изгледах Джуно, се бях наточил и на тоя филм, поне щеше да е по-различен. Няква заплетена историйка, тайни-майни, преследване с цел покушение... и в центъра на събитията д-р Клуни. Да, след Спешно отделение, много е трудно да пробиеш на големия екран, тъй като си имаш изградени маниери на игра. В първите му широкоекранни изяви, все си приличаше на д-р Рос. Хареса ми ролята му в Миротворецът навремето, уви до там. Имаше няколко провала, чиито имена не искам да споменавам. За някои направи добри изяви в поредиците за Оушън (няма да коментирам), а Академията си го възнагради за Сириана (добре игра, макар и самия филм да не ме грабна особено).

Та това са ми кратките впечатления за Клуни и неговата актьорска игра. Става, само дето трябва да спре да прави онзи негов особен начин на оглеждане, поклащане с глава, и извръщане на поглед със завоалиран край на изречението (обикновено въпрос). Ама какво да се прави - стил, може пък ако се промени, да не изглежда добре! Я да оставя човека намира и да ви раздухам малко около историята на Майкъл Клейтън.
Трейлъра ми хареса, имаше тъмни сцени, големи костюми, тайни агенти, слушалки в ушите, бягство, свирене на гуми, някакви тайни и изнудвания... което ти предвещава кримка-трилър. Такова си и беше, само че не плоско разказано.
Започва с края, като не всичко ти е показано. И започва така, че напълно да ти отвлече вниманието. С един запомнящ се монолог на героя на Том Уилкинсън (който също добре се представи, и доколкото си спомням ще се бори за Оскар тая година). Монолог на един отчаян и съзиращ мизерната истина адвокат, осъзнал пропиления си живот в защита на един... доказан престъпник. След монолога идва и г-н Клейтън, играещ си спокойно покер, до момента в който не го "повикват". Значи той не беше обикновен адвокат, всъщност не беше никакъв адвокат - а просто момче за всичко, ама в адвокатски аспект. За какво говоря ли?! Абе човек по тайните, който умее да се оправя с хората и ситуациите... и да замазва последните така, че всичко да е скрито покрито, и да няма недоволни.
Разбира се нас не ни интересува колко добре се е справял до момента, а историята която е последвала. Добре заплетена, такава че да е достойна за филмиране.
Артър (героя на Уилкинсън) се превръща в неудобна фигура, заплашваща реномето на една доста голяма компания. Писнало му от измяната и свидетел на човешки жертви, в името на великия долар... се разсъблича по време на едно изслушване, прави скандал, компрометира се жестоко и... става мишена номер едно на хората в костюми, пазещи името на въпросната компания (Ю-Норт). Водеща компанията е една... влиятелна, но и доста притеснена дълбоко в себе си жена - Карън (Тилда Суинтън). Която все още вярва в благото и доброто, уви ще й се наложи да си поизцапа ръцете. Нещо което няма да й се размине обаче.
Друга позната личност във филма на Тони Гилрой е и Сидни Полак, оглавяващ адвокатската фирма, който е някъде посредата. Т.е. ако му е удобно пречката да я няма, ще се погрижи да я няма, ако ли не, ще я пази до последно. Разбира се не лично, а ползвайки услугите на нашия човек.
Та, имаме мишена, имаме преследвачи, остана само спасителят. Е това е Майкъл Клейтън, този който "оправя нещата".

Добро е филмчето, интригичка е, но чак пък да е революционно... не мисля. Напомняше ми на няколко пъти за Фирмата (на самият Сидни Полак като режисьор, с Том Круз и Джийн Хекман), ама е далеч от класата на Джон Гришам. Фирмата е много по-култов, по-мащабен, с повече добри актьори и с по-заплетен сценарий. Нищо де, историята за Клейтън пак си струваше. Но все пак, той няма да ми е фаворит за филм на годината от изминалата 2007-ма година.
И така, препоръчвам го за гледане. Само се постарайте да не е в късните часове или пък ако сте изморени. Щото ще заспите - гарантирам. От тея филми е, дето няма много шум в тях, или е прекалено малко... а трябва да следите историята и какво си говорят героите. В противен случай, рискувате да пропуснете нещо и след това отзивите са... като цитираните от мен в началото на ревюто. А сега, мисля че е време за лека нощ...