»©« Coach Carter

Хубавите спомени от хубав филм, остават завинаги. Март, 2006-та, в рамките на 2 дена, гледах филма 3 пъти. Първо сам, после да го покажа на сестра ми, а после с една приятелка ;) Треньор Картър (Coach Carter) е един от най-добрите филми на Самюъл Л. Джаксън. Много силна игра от негова страна, както и пленяващ сценарий. Филм за спорта, за отбора, за човешките отношения, за възможностите, за безизходицата, за морала, за човешкия дух, за победата!
Такива ленти са добри винаги, когато имаш хубава идея, драматичен начин на разказването й и една ключова фигура, която да изнесе главната роля. Първите две са изпълнени, в което ще се убедите като видите филма. За последното е ясно, само като чуете името на Сам Джаксън.

Град Ричмънд, статистически погледнат е един от многото градове в щатите, където съдбите на 80% от младежите са ясни като провал. 50% от учащите не завършват гимназия. 6% от тези които въпреки това успяват... отиват в колеж. Виждате какви са цифрите, и колко невъзможно изглежда постигането на какъвто и да е успех от тийнейджърите. По-голям е шансът им да влязат в затвор, отколкото да завършат гимназия.
Има много моменти в ключовите разговори, които те карат да запомняш и съпоставяш. Или просто да си запазиш мисли, които да те държат буден 1-2 часа, мислейки си какво всъщност са случва там някъде, на другия край, където всички си мислят че ври и кипи, и че Рая е на земята.
Кени Картър, героя на Джаксън, получава предложение да тренира отбора на гимназията в Ричмънд. Сътветно той си има строг план, има някаква идея с това как точно да процедира с тези хлапаци. Сериозна работа го очаква, той се е подготвил сериозно, а също така ще срещне и сериозно упорство от страна на тийнейджърите. А и на тях не е лесно, поставени в такава ситуация, между улицата и това да се задържат в училище. Или да играят в отбора, да спечелят и това да е върховата точка в живота им, след което да пропаднат... не е вариант. Имат нужда именно от човек като треньора Картър. Един от много наоколо, на който му пука, или поне се опитва да даде шанс за по-добър живот. Насоката е много важно нещо. Казах ви, филма е високо морален и засяга сериозни въпроси.
По много добър начин са представени нещата, на места шеговити, на места заличаващи и най-малката усмивка от сериозност.
Не търпящ неподчинение, при всеки опит за мъмрене или опърничавост, играчите получаваха по няколко стотин лицеви опори и "совалки" (упражнение при тренировките на баскетбол, ще видите какво представляват). Изобщо не си поплюваше. Учеше ги нон стоп. Подхвана отбора от нищото, имаха 4 победи и 22 загуби предния сезон, а след упорити тренировки, вдъхване на кураж и увереност, да видите как отбора чупеше наред. Бяха The Undefeated Team.

Но това не беше достатъчно. Идеята на треньора беше да върне значението на думата ученик-атлет. Ученик идва на първо място. Застави играчите да подпишат договори, в които се казва че се изисква от тях да поддържат определен среден успех, да присъствах в клас, да са активни, да носят вратовръзка в деня на мача си дори, и... да отбелязват по еди си колко точки на мач. Лудо, или просто професионалист... мъдрост...
Станаха нещата, както той плануваше до един момент, в който се оказа че отбора се е провалил на академично ниво. И тогава се сблъскваме с характер, недоволство, ограничение в мисълта. Целия труд на треньора и отбора, беше на път да се срине. Естествено всичко си има развръзка, а каква е тя, няма да разкривам. Искам да добавя, че има и други такива филми... за отбори, треньори, респект (уважение), опити за прокарване на някаква морална идея, пробуждане на обществото. Но този, определено е най-добрия от тях. И е повдигащ настроението, особено с музиката на Тревър Ребин (да не забравяме че е композитор на музиката към Армагедон) или пък другите хип-хоп, R'n'B (и като цяло черна музика) парчета, които бяха подбрани в интерлюдиите на филма. Една от тях ми се запечата най-силно в съзнанието, уви обаче не я намирам в официалния саундтрак. Това е песента започваща с пиано, последвана от лек ритъм и речетатив, изброяване на думи... не си ги спомням, но звученето е невероятно. Още една подсказка, тя звучеше при сцената със Сам Джаксън, сам в салона, настъпил баскетболната топка и гледащ стената с трофеите.
Хмм... (мълчание)... прекрасен филм заслужаващ внимание както от верните фенове на киното и добрите ленти, така и на обикновените (имам време за губене) зрители. Добрият филм винаги оставя добри спомени...