Какво ни е подготвил този път мастър-продуцента на блокбастъри Джери Брукхаймър?! Продължение на филма Съкровището (National Treasure), а именно - Съкровището: Книгата на тайните. Всичко започва от там, където свърши първа част (е добре де, може би няколко месеца по-късно), но героите са си същите: Бен Гейтс (Никълъс Кейдж), готината Абигейл Чейс (Даян Крюгер), забавния Райли (Джъстин Барта), бащата на Бен (Джон Войт). Като допълнение за предстоящото събитие са включени и Хелън Мирън (в ролята на майката на Бен Гейтс), както и Ед Харис (Мич Уилкинсън, лошият пич в тази част). Ще видим и добрия стар Харви Кайтел, с онзи негов остарял поглед, но все така присъствен, дори и за малкото време в което ще се появи на екрана.
И какво ще се случи този път?! Гледах първия филм преди няколко месеца, и доста се изкефих. Приключение като приключение, вълната на измишльотината беше огромна, цяло цунами, но пък увлекателно поднесена за нас зрителите. Което си беше много enjoyable дето се вика :) Хареса ми, два часа непринудено удоволствие. С интерес очаквах продължението, след като научих че ще го има, и се канех даже някъде по Коледа да му хвана премиерата на киното. По една или друга причина се увлякох с други неща, и хоп, мина и новата година, тралала... но пък желанието за кино си остана. След организация с приятели, взехме билетите, пуканките, и в любимия ми CINEPLEX: Бам! Шоуто започна.
Много повече навързани ситуации, много повече верижно мислене (нали се сещате, като почне да мисли Кейдж, едно след друго, и стига до такива заключения, дето в действителност на няколко човека биха отнели доста време, в дни, седмици и месеци), луди изпълнения, международен екшън (я от САЩ в Европа, потрошат малко френска или английска собственост), проникване в най-различни секретни мрежи (Райли няма грешка, а и наивността и простовата му същност толкова радват, а иначе е компютърен гений, няма място където той да не може да влезе ;) като на кино). Абе гледаш и се забавляваш.
Намесиха Ед Харис като обвинител на пра-пра дядото на Гейтс. Навързаха историята, че въпросния пра-пра дядо бил замесен в убийството на Ейбрахам Линкълн (сещате се един много важен президент). Кейдж с интерес да изчисти името на предшественика си, Харис за да търси някакво злато (което може и да не е там...) се впускат в приключението.
Както казах беше enojoyable. От такъв тип филм, сериозност не очакваш, но забавлението (стига да се отпуснеш и да се оставиш да те лъжат два часа) си е незаменимо. Ясно е че златния град на Инките, Маите (или което и да е друго индианско племе) не е в Северна Америка, ама пък беше хубав начина по-който стигнаха до вероятното заключение, че са там. Надявам се да няма хора, които да са се хванали (може и да има толкова наивни) и да тръгнат с фенерче да търсят... хехехе.
Имаше екшън, хумор, романтика, но най-вече скоростно действие. Буквално нямате време да вдишате неправилно, или да отклоните погледа си от екрана. В противен случай ще изпуснете някой дребен детайл, който главния герой е видял, и почнал да размишлява след това надълго, навръзвайки реални факти. Готино беше, за кино си е супер. Препоръчвам ви го, докато го има още по кината (въртят го, и тук и там, и там и тук) отивайте и се забавлявайте!
Tuesday, January 08, 2008
»©« National Treasure: Book of Secrets
Labels:
2007,
CINEPLEX,
Collection,
National Treasure,
Даян Крюгер,
Джон Войт,
Джъстин Барта,
Ед Харис,
Никълъс Кейдж,
Хелън Мирън
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment