»©« Apocalypse Now

Ровичкам си аз из нета, повлиян от една песен от саундтрака на филма Коса (Hair). И след едно друго, стигнах до IMDB инфото за Апокалипсис сега (Apocalypse Now). Отлагах с времето, уви обаче реших да не го правя повече. Стар филм, 1979, класика за времето си (и все още продължава да се помни като много добър и сензационен), с големи актьори в него, млади повечето от които. Марлон Брандо, Робърт Дювал, Мартин Шийн, Денис Хопър, Харисън Форд, Лорънс Фишбърн (като тийнейджър) даже и Скот Глен се появява за малко, много много поддържаща роля (без реплики), на режисьора Франсис Форд Копола. Филм за войната във Виетнам и цялата лудост около нея, рефлектирала върху воюващите там мъже.
Като цяло по-интересна военна тема, ми е тази за Втората световна война. За Виетнам, много не ме влече историята, но има и добри филмови попадения - Взвод например. За мен той е най-добрия. Естествено гледал съм и Роден на четвърти юли, ама не е толкова внушителен. След Апокалипсис сега обаче, имам ново мнение. Но по-скоро ще е като допълнение към добрите филми, а не заместител. Докато Взвод беше силно стилизиран от Оливър Стоун, знаете как прави филми той, в Апокалипсис сега всичко изглежда толкова побъркано. Лудост и то огромна. И да имаше някой запазил разсъдъка си, то до края на филма се побърка. Какви ли не образи бяха представени, и то с ръководни постове. Ако прозвуча банално с израза: Знаем че цялата тая война за САЩ е пълна безмислица, какво са правили там... не е много ясно... обаче наистина навсякъде цареше хаос. Пълен хаос, без ръководител. Анархия на високо ниво. Даже от толкова откачение действия в един момент ви става смешно. Всички бяха издухали ментално, от офицери до редници. Героя на Робърт Дювал - водеше Еър Мобайл, въздушната артилерия, с едно странно хоби, насред войната - бяха сърфисти. Отидоха рано сутрин на най-напеченото място с няколко хеликоптера, под звуците на Вагнер изпепелиха съпротивата, загубиха 1-2 хеликоптера заедно с екипажите им, и най-спокойно почнаха да карат сърфове, щото там били най-добрите вълни по цялата крайбрежна ивица. Той крещи: "Грабвай сърфа, не се плаши..." междувременно изтребителите наръсват напалма над джунглата. Абсолютна лудост и максимален хаос.

Личеше си поне, че Мартин Шийн не се беше побъркал. Макар че в началото на филма, изглеждаше доста дезориентиран, с разни халюцинации, нервни пристъпи. Разбита психика като цяло. Казах вече, че който функционираше нормално в началото, до края на филма... сдаде багажа - психически. Било то след като е видял тигър, от уплаха до напикаване, дали щото разстреля 10 човека поради "малка" грешка, или пък от разкъсани тела навсякъде по дърветата, близко до крайбрежието на мътната и мъглива река.
Всякакви неща ще срещнете във филма. Гледах удължената версия - Apocalypse Now Redux - 3 часа и 20 минути някъде. Не знам оригиналната колко е, и какво са съкратили от удължената, обаче обичам да съм видял всичко от един филм. Определена има интересни опити за представяне на отделните гледни точки. Пътуването е много дълго, разказите на Мартин Шийн не спират, освен ако не се случи нещо противопоказно на екрана, от което ви остава само горчив вкус... и споменът за: "О, Боже! Възможно ли е..." уви, явно да.
Има силно влияние. Ако му се отдадете естествено, ако просто го изчакате да свърши... по-добре не го започвайте.

Като цяло мисията на Шийн във филма беше да се добере до един важен офицер от американската армия. Много награждаван, с авторитет, голяма работа... полковник Курц (героя на Брандо). Това не стана лесно както се досещате. Много неща се случиха по пътя. Едно от първите беше срещата с въпросните Еър Мобайл, забавни типове, и още по-забавни случки с тях.
"Ей, защо всички си сядате на каските?!"
"За да не ни отнесат топките..."
След което първия се смее силно... спира за миг, сваля каската и мълчаливо си я набутва под задника... хехе, нали?! Или пък крещящия Робърт Дювал, подхвърлящ карта след карта върху убити виетнамци. Още повече лудост.
И така до самия край, когато Шийн и Брандо най-накрая се срещат. Тогава е най... най-силния психо момент. Може би мъдростта, която очаквахме да прихванем през целия филм беше редуцирана в рамките на 20 минути. Важни от които, и наистина смислени. Или по скоро една гледна точка. Няма правилно и грешно във войната. А във война като тази още по-малко.
Но определено едно е сигурно, човешката психика е силно лабилна. Един филм може да те накара да мислиш (или най-малкото да погледнеш на нещата) по различен начин. Та какво би се случило при някакъв такъв ужас, терор...
С последните думи на Брандо... с кръвожадния син поглед на Шийн... завършва и филма... "The horror... the horror..."
Определено е майсторски направен. С неповторима визия, звук и замисъл. Апокалипсис сега... сега и завинаги!