»©« Juno

В духа на все повече и повече наближаващите, 80-ти подред, годишни награди на филмовата академия на САЩ, реших да се запозная с още един от претендентите за филм на 2007-ма година. Джуно (Juno) е една невероятна история (изобщо не очаквах такъв готин и забавен филм, и то появил се буквално от нищото), за крехката възраст наречена: шестнайсетте...
Гледам аз заглавията, постерите на вече известните претенденти, някои от тях съм гледал, други все още не (но чакам удобната и първата ми предоставила се възможност, за да го направя), и изведнъж... нещо оранжево стои там, с две не много ясни фигури на преден план и - НЕПОЗНАТО!
Не се мотах, а кликнах за да науча повече. Оказва се че въпросния филм, не само че е един от гонещите награда за най-добър филм на годината, а и има по-висока оценка (до момента) от 90% от останалите борещи се за приза. Викам си: "Ще се гледа, трябва да знам коя страна да заемам, като почнат да си казват думата онези велики остарели критици, велики разбирачи на кино изкуството". Както се досещате, така и направих.

Всъщност въпреки че режисьора не ми беше познат (Джейсън Райтман), нито пък младичката Елън Пейдж, която изпълнява главната роля във филма, видях едно познато, младо лице - Майкъл Сера. Начинаещ актьор като цяло, лятото му гледах ролята в просташката комедия Superbad. Така че, не бях напълно leftout, започвайки да гледам филма.
Историята започва така: младата Джуно (Пейдж), стои на поляната край къщата й, налива се с портокалов сок, директно от тубата, втренчила се в едно канапе (което ще разберете защо е там, и защо тя го гледа)... и започва да разказва. Бременна е, и всичко това е започнало с... едно канапе!
Подрънкване на китара, анимиране на действието (по скоро онази компютърна обработка на вече заснет филмов момент, която прилича на набързо нарисувана анимация), представяне на филма, режисьора, главните действащи лица... и отвеждаща ни до един магазин. Където Джуно влиза за трети път, в същия този ден, грабва още един тест за бременност и отива в задната стаичка, за да разпусне теглото си в потрокалов сок, който току що е погълнала.
Какво описание, а?! Е пригответе се - филмът е абсолютно препълнен с подобен род изказвания, нарицания, цялостни разговори. Прекрасно е да си на 16, да се сблъскваш със сериозни проблеми, да имаш невероятно либерални родители, да вършиш нещата на гребена на вълната, без хич да съзнаваш какво правиш. Да си мислиш, че си супер зрял, а всъщност да вършиш детинщини - а на всичко отгоре, има и любов.
А непринудеността на главните герои ще ви радва през цялото време. Не само ще се смеете на изцепките на Джуно, приятелката й, баща й, доведената й майка, или избръснатите крака на Поли (героя на Сера), ами и ще се просълзите на нежните и романтични (абсолютно спонтанни) моменти във филма.
Пленяваща историйка, проста, но разказана с особен вкус и носеща висок положителен заряд, запазващ усмивката на лицето ти доста време след като си изгледал лентата.

Много добра роля на Елън Пейдж, за първи път виждам това момиче в действие, или може би за първи път й се отдава възможност да направи хубава роля (оказа се че съм я мяркал в X-Men: The Last Stand). Та за нейната яка игра тук, печели номинация за Оскар, ще видим какво ще се случи съвсем скоро.
А и всички останали кефят, и с присъствие, и с характери на героите, но най-вече... най-вече диалогът е това, което прави филма толкова добър. Няма напрежение от изкуствени сцени, или налучкване на чувствата. Всичко си го казват директно, имам предвид не се спират да кажат нещо, ако го мислят. А иначе прекалено много говореха с ирония и сарказъм. Което още повече ми хареса, като се знам какъв тип съм и аз самия.
Ще видим в поддържащите роли Джей Кей Симънс и Алисън Джаний, родителите на Джуно, както и Дженифър Гарнър и Джейсън Бейтман (младата двойка, която не може да си има бебе, но много иска, и с радост би приела това на безотговорната тийнейджърка).
През цялото време паузите съединяващи ключовите моменти са запълнени с приятни песнички, с леко и неофициално подрънкване на китара. Много неща, казани за кратко време, пълна истина и дълбоки преки чувства. Не е някоя комерсиална песен - а просто мисли, изпяти от хлапетата, докато поддържат ритъма с лек замах на китката. Страхотно е!
Заслужава си да изгледате този връх на човешката непринуденост. Влюбете се в историята на тези безкористни младежи, объркани, но толкова сладки и забавни, че ще ви накарат да се просълзите. Измежду високата конкуренция, силно се надявам този филм да грабне поне една статуетка от престижната награда. Успех!