»©« Good Will Hunting

Когато за първи път се е появил пред публика, Добрия Уил Хънтинг беше непознат за мен. Нито Мат Деймън, нито Бен Афлек (кои са пък тези). Единствено знаех Робин Уилямс, а и тогава нямах възможността да гледам филми на премиерата им, или скоро след това (видео да речем). Т.е. Деймън и АФлек бяха просто... нови актьори, надъхани, млади, хвалени от този и онзи (особено за филма, с който правят пробив - Good Will Hunting). И така до... след 4-5 години, когато за първи път успях да го гледам.
Очаквах (от коментарите, които бях слушал или гледал) да е наистина добър филм. Някаква дълбока история, много особен нрав на главния герой, голяма човекопсихология заложена в дъното на сценария. И като си представите, че самите Деймън и Афлек са го направили. Работили са по него заедно, още от колежа. Яко! Наистина талантливи младежи. Режисьор на филма е Гас Ван Сант, не много популярен сред българската аудитория, но пък запомнен с това свое творение. Филмът печели 2 награди Оскар, за най-добра поддържаща роля на Робин Уилямс, и за най-добър сценарий - Деймън и Афлек. Браво!

Добрия Уил Хънтинг започва увлекателно. Университет, професор (Стелан Скарсгард) четка студентите си като им задава много сложна задача. Решилият, печели бонус (я за завършването си, я академичен опит сред университетските занимания... примамка за амбициозните). Една събота сутрин се оказва така, че въпросната задача е решена. Професора учуден, въодушевен... обаче не открива победителя сред студентите си. За него е мистерия и голям интерес да разбере кой е този човек. За нас обаче не. Запознаваме се с Уил, с начина му на живот, с келешкото му ежедневие с приятелите... и с невероятният му интелект. Впечатляващо. Филм за роден гений. От това няма как да не излезе добър филм.
Умен младеж (още ненавършил 20), с трудно детство (както се оказва в последствие), със здрава ръка, без много разум ако става въпрос за тупаник (готов да срита и полицай).
В един ден двамата се срещат (професора и Уил). Вторият обаче е загазил, заради ритника срещу полицая. Забелязал дарбата в математическите способности на Уил, професора го измъква от затвора. Залогът е: трудене над теории и теореми, както и един път седмично посещение на... психиатър. Нямате си и на представа как лудо се измъкваше нашия герой от ситуациите. Беше над тях. Гавреше се буквално. Нямаше равен.

И така докато не се срещна с Шон Магуайър (Робин Уилямс). Стар приятел на професора, преподаващ психология, способен да се пребори с Хлапакът. След първата си среща, естествено Шон беше изкаран от нерви, засегнат много грубо... уви обаче той не се предаде. И така направиха филма. Продължи да се среща с него, изнесе му една лекция (много силна), докато бяха в парка на пейката. И естествено, великолепната игра на Уилямс, начина на разказване... видът му... насълзяват ми се очите като се сетя сега.
Много драматични моменти, и то когато най-малко очаквате. Просто непредсказуем е начина по който се движи филмът. Нещо също толкова сложно, колкото да се опитате сами да разберете поведението на Уил.
Не може да не отбележа и присъствието на Мини Драйвър, която първия път ме побъркваше с този нейн английски акцент, но в следващите пъти... просто ми беше забавна, хехе. Вицът който тя разказа пред приятелите на Уил беше много як. Сигурно го знаете, за възрастната двойка дето се събудила на 50-та си годишнина от сватбата, свирката... е няма да ви го разказвам, да го знаете! И още един, за пилота, стюардесата, свирката и кафето (айде пак свирки... ами нали ви казах, Деймън и Афлек са били в колежа когато са го писали, нормално, хехе).

Много добър филм. С великолепната музика на Дани Елфман. Много меланхолична, ама и самия филм е с такава насоченост. Добро е. Хубав пример е за осмисляне на настоящето ни. По скоро всеки за себе си, да си направи психологична оценка, доколкото може разбира се. Ако ли не, ще е просто филм който сте гледали, с интересен сценарий. Достоен е да се види и много неща ще се запомнят. При мен след първия път остана силното желание за още няколко (гледания), както и прехласването пред творчеството на Деймън и Афлек. Още един път - браво!