»©« Conspiracy Theory

Ще се върна няколко години назад, но този път до посрещането на новата година... 1997 срещу 1998. Тогава за първи път се срещнах с Теория на конспирацията. Филм, на режисьора Ричард Донър, с участието на Мел Гибсън, Джулия Робъртс, Патрик Стюърт. Спомням си че точно се пробуждах, докато слушах непрестанното бръщолевене на Джери Флечър (Гибсън), таксиметров шофьор, който беше наистина от най-досадните. Знаете, ако има някъде такъв герой, то непременно ще е голям дърдорко, но тук беше в двойна-тройна-четворна доза.
Въпросният Джери, в цялото си говорене, в неспирните си опити да даде информация на "слушащите" го, постоянно изглеждащ на побъркан параноик, всъщност ни заплита в една сложна игра. Игра, чиито мистериозни парченца, пропити с тайна, събираме през целия филм. Навързваме нещата след всяко едно събитие. Луд и побъркан, параноик, постоянно търсещ комбинации, живеещ по невероятно странен начин, с редица суеверия и привички, Джери ни става симпатичен, отколкото да го мислим за опасен. Въпреки че говори за невероятни неща, че пише своя бюлетин вечер, докато чете новите вестници, слива заглавия, и изравя недостижими за останалите бъдещи събития, е хубаво да го видиш когато започне да се оказва прав. Тогава вече ви става интересно и си казвате, леле... ами сега какво следва?! Следва точно това, развръзката на филма - когато един човек е наясно с много тайни, които трябва да си останат такива, притежателите на тайните го търсят, за да го премахнат.

С маниакалната си привързаност към Алис Сътън (Робъртс), Джери завлича и нея в историята. Със скептично отношение в началото, и тя подобно на останалите не приема насериозно думите на параноика. Но както казах, започнат ли нещата да се случват така, както той ги е разказвал дни преди това... вече всички започват да гледат с други очи на героя. Играта наистина загрубява, има мъчения, разпити, промиване на мозъци, много фалшиви имена, много инициали, и като цяло обобщение на гадните под името "те" или "тях". Дам, не обвиниха нито една агенция, просто всички бяха "те". И всички търсеха Джери, за да му запушат устата. Той уви се оказваше по-хитър винаги.
Сценарият на филма е много увлекателен, дело на Браян Хелджелънд (L.A. Confidential). Ще се впуснете в едно приключение с неизвестен край. Ако не следите внимателно, рискувате да пропуснете важни моменти, и тогава накрая пъзелът ви ще има образ, но няма да е с точното значение като идеята на сценариста. Дори да следите напълно внимателно, пак ще пропуснете нещо, но поне ще знаете че филма е страхотен.
На мене ми трябваха 2 или 3 пъти, навремето, за да му забележа абсолютно всички детайли. Но и сега, след като отдавна не се беше случвало да го гледам, бях забравил някои неща, което беше добре дошло. Нещо като... да изиграеш любимата игра наново. Забавление, на n-та степен!

Почувствайте силата на конспирацията, започнете да се заключвате, и да поставят празна бутилка от бира, на бравата на входната врата. Купувайте си всеки път Спасителят в ръжта, щом го видите... а не го ли видите, търсете го, докато не го намерите. Бъдете предпазливи, дръжте се странно. Оглеждайте се навсякъде. Защото ако търсите конспирацията навсякъде, рано или късно попадате в такава. А една конспирация е добра, ако е недоказуема. Ако успееш да убедиш хората в съществуването й, т.е. да намериш доказателства... това значи, че някой някъде е допуснал грешка. А разбере ли се, че знаеш за това... и че си способен да разкажеш на някой друг, те прави мишена номер 1, за тези... които не съществуват, които пазят тайни... които са готови да ги защитят на всяка цена. "Jerry Fletcher is a man who sees conspiracies everywhere. But if you keep doing that long enough, sooner or later you're going to get one right..."