»©« Running Scared

Мигът няма точно определена стойност. Няма определена продължителност, няма сигурност в мига... но след него идват последствията. Ето по такъв начин мога да опиша филма на Уейн Крамър - Бягащ от страх (Running Scared). С познатият ни "Бърз и Яростен" Пол Уокър в главната роля и с още няколко познати имена в поддържащите роли - Вера Фармига, Камерън Брайт, Чаз Палминтери и др.
Спомени от първия път, когато гледах Running Scared: началото бурно, динамично с толкова много движение на камерата, толкова много fuck, fucking... shit от устата на Пол Уокър, че помислих... край! Какво ще бъде това или може би, е какво става тука. Каращ като полудял, облян в кръв, детето до него също... налапало лекарството против астма... и всичко това се прелива в надпис на стената - Running Scared.
18 часа по-рано, да на път сме да разберем какво по-дяволите се е объркало за толкова... кратко време. Гонитбата започва. Очевидно италианци и група афро-американци правят нарко сделка, докато в един красив момент през вратата с шут не влизат група маскирани и тежко въоръжени трети лица. С много разменени псувни (някои от които доста ме впечатлиха, и наистина не знаех че има такива... Чаз Палминтери е велик просто :)) с много надървени мъжаги, кой по-печен ще бъде... стана мазало. Точно за миг се разля толкова много кръв, по такъв брутален начин, с такъв поглед на камерата, че аз останах с отворена уста и с нагласата: О! Да! Филмът ще го бъде!

На всичко отгоре, самите цветове, лентата беше пипната. Имаше обработка, все си мисля че е като сепия... но не ми преличаше на Две димящи дула. По-различно беше, определно цветове липсваха, но това пък беше добре за филма, придаваше му една уникална визия и подчертаваше психозата от гонитбата, неизбежното и... как всичко може да се строши в миг, без да очакваш.
От въпросната престрелка, нашите (тези с които Джоуи Газел дружеше - героя на Пол Уокър) се измъкнаха. Уви обаче, въпросните типове с маски... се оказаха мръсни ченгета. Така е, бяха убили група корумпирани ченгета, ама айде иди обяснявай какво е станало. На всичко отгоре един от въпросните корумпирани се измъкна (както ще се разбере напред във филма, това беше Чаз Палминтери).
Джоуи трябваше да се отърве от пистолетите, за да не се прецака Фамилията. На вид проста задача, обаче... ако беше проста, нямаше да го има филма, нямаше и аз да творя тука ревю за него.
Въпросния пистолет се озова в лицето на съседско момче, приятел на сина на Джоуи. Момче от руски произход, син на проститутка... под опеката на един абсолютен хахо (особено на тема Джон Уейн). Подложен на ежедневен тормоз и побой, с нова лъскава придобивка хлапето се изправя срещу въпросния големец. Отпрашва го един път с куршум в рамото, уви с един от следващите изстрели, едва не отнася главата на Джоуи, докато той мирно и тихо си вечеря със семейството.
Тук беше повратната точка, и старт за дългата гонитба и все на косъм успешния край за нашия човек. Много зор видя и много късмет имаше. А тичащото от страх момче... беше още по-кораво. Уплашено, но не се предаде за миг. На какви ли хора не попадна, как ли не се измъкваше.
Наистина историята е много добра. Просто през цялото време от екрана се случват неща, които изобщо не си очаквал. Нищо по-хубаво от един нестандартен, непредсказуем филм.

Подчертавам музиката - беше заредена със същата доза адреналин, с каквато разполагаше и визията на филма. Но определено от всичко, най-голямо впечатление ми направи последното, изгледа на филма, играта с камерата, нестандартните похвати - удоволствие за всички възприятия на зрителя. Не случайно го държах на компа си в продължение на няколко месеца. Препоръчвах го на всеки, който ме питаше: Абе, кажи филм за гледане... и не случайно пак си направих кефа, като предната вечер си го пуснах, за да си припомня: Защо с толкова добри чувства съм настроен към Running Scared.
И така, останаха около 20 минути до началото на прожекцията на We Own the Night. Пожелайте ми приятно гледане...