»©« Drumline

Взех че се присетих за Барабанистът (Drumline) вчера и... реших да си го припомня. Едно филмче от (вече "далечното минало") 2002 година, към което не подходих много либерално в началото. Група познати и приятели постоянно за него говореха, колко бил добър, колко не знам си какво, супер, мупер... а аз виждах един не много популярен младеж, играещ доста нахакано и с... типичен копи-стайл от други чернокожи актьори. Ама какво пък, прежалих се навремето един път да го гледам, щото пък музиката му била много яка.
Е хубаво че се навих тогава. Оказах се в грешка (не за всичко де), че филма не е добър. Струваше си, много надъхващ с тази музика и всичкото това барабанене. В един момент може да ви дойде много, но пък историйката е хубава.

Един труден хлапак завършва гимназията, след което е "поканен" да учи в престижно музикално училище, специалност барабани, тъй като младежа, наперен ама добре свири. Всичко ок, предвещава добра история с драма, идеали, дисциплина и тем подобни неща за трудната, но талантлива младеж. Както се досещате героя на Ник Кенън хич не се мае да скланя глава пред някой, упорито я вдига нагоре с премрежен поглед, с мисълта че всички работят за него. Е хубаво е самочувствието, ама да не е прекалено. Както казах филм за смазване или повдигане на самочувствието. Орландо Джоунс в ролята Д-р Лий, водещият музикалната академия, е този който успя да се справи с Девън Майлс (Ник Кенън). С тънки примери и изпитване на характера, достигна до същността на своя ученик и успя да му спечели доверието. По-добрия начин. Защото паралелно с контрола на по-мъдрия, имаше и съперничество. Най-нахакания от треньорите (завършващ студент) постоянно крещеше на новобранците я за авторитет, я за избиване на комплексите, я да ги научи на нещо. Не се гледаха на добре с нашия приятел, и това беше началото на съперничеството. Истината беше че Девън беше по-добър, ама му трябваше дисциплина и стриктен характер. Постепенно се сдоби и с това.

Накрая над всичко - проблеми, пресичане на интереси... "един оркестър, един звук" надделя. Е така де, хепи енд си трябва, хехе. Междувременно на фона на цялата тази тупан-техно история си вървеше и любовната такава. Девън се закачаше с една по-голяма от него кака, и то така, че накрая се влюбиха. Имаше и сълзи и сополи заради грешките, имаше и страсни целувки за скрепяване на връзката или след прошка. Нормално, няма как. Младите са, за да се обичат.
Споменах за музиката! Е тя наистина е добра. Има много интересни интерпретации на познати песни, звучащи по супер странен начин, когато барабаните, саксофоните и тубите са инструментите, с които се аранжира музиката. Много е яко, и те кара да изтръпваш целия. Повдига настроените отвсякъде. И мисля че това е успешната линия на филма. Без нея, щеше да е просто поредната история. А така, филма се класира добре сред зрителите, че и критиката... и даже при мен, дето много критично го раздавах в началото. Барабанистът си го биваше, и заради музиката пак го гледах. Проверете го, ако навремето сте пропуснали.