»©« Atonement

Способността за умела интерпретация на една доказана класика в литературата е нещо, което не всеки има възможността да направи. Действителния успех в начинание от такава степен, е когато литературните критици, признаят на филмовите, че новелата е реализирана блестящо върху кинолентата. Говорим за Джо Райт, любовта му към изяществото на класическите романи, умението му да прави хитове, от достолепни такива. Говорим за красивата Кийра Найтли, и нейната изтънченост, студено й излъчване, носейки снобски облекла присъщи за средата на миналия век, непокварна усмивка (или по-скоро устни, силно подчертани с ярко червено червило) и същевременно топлина в погледа й, искрата на страстта и обичта, която таи в себе си, но готова да отдаде на някого. Говорим за Джеймс МакАвой, с определящ дълбок и тъжен поглед, сини очи, по-голяма бездна и от най-недостъпната част във водите на океана, обливащ бреговете на островът... Англия.
Atonement (Изкупление) е класика в жанра, дело на бележитият Иън МакЮън (който между другото е най-награждавания британски писател) се вписа в не-скромния ми списък със значими филми, добри превъплъщения, или цялостно кино-майсторство. Както искате го възприемайте! Джо Райт (познат ни с Гордост и предрасъдъци, където също е включил Кийра Найтли, номинирана за Оскар, наистина много добро представяне (а не само заобиколена от пирати, както повечето я познават)) прави блестяща екранизация на въпросната класика на МакЮън. Един силен филм, с много детайли, с много въпросителни. С изящество при оперирането с камерата, без никакви скрити представи, или префасониране на истината. Съдбовни гледки, потресаващи на моменти, и много много чувства.

Неспирното тракане на пишещата машина, определяща ритъма в целия филм ни грабва още от началото. Самото заглавие на филма се изписва под звука на ударите й. Малката Брайъни Талис (Сирша Ронан), 13 годишна, интелигентна, с голямо въобръжение, добре служеща си с изразните средства, прилагателни, епитети, но все още дете, се оказва съдбовна фигура, в живота на сестра си Сесилия (Найтли) и нейния любим Роби (МакАвой).
"Малко момиче, вижда нещо което не осъзнава, но си мисли че разбира"
Поредица от съвпадения и любопитство, очертават съдбите на главните герои. Роби обвинен в насилването на малката Лола, братовчедката на Брайъни и Сесилия, е откъснат от любимата си, от майка си, от всички планове които е имал или предприемал да осъществи, хвърлен в затвор... свидетелят - малката Брайъни...
"Остани в затвора или се присъедини към армията"
Ултиматумът, който праща Роби в далечната от дома му Южна Франция, където нищо добро не го чака. Където тъне в помията на човешката омраза, и където е достатъчно далеч от любимата си, че дори най-силните му надежди не биха могли и мислено, да го върнат при нея.
"Върни се... върни се при мен..."
Ще запомните тези думи. Показани от пред назад, и отзад напред. Въртеливия начин, по който се представят събитията ще ви обърка за секунда. Но след първия такъв опит на режисьора, ще схванете начина на представянето. От там нататък просто ще следите, това което се случва пред вас на екрана, споделяйки несправедливостта и голямото недоразумение.

Много силен филм, съвкупност от визия, звук, засягащ всички сетива, до такава степен, че карат сърцето ви да тупти с бърз ритъм, или да споделяте преживявания които не сте имали, не сте мислили за такива, или не сте предполагали че може да има. Много неизвестни. И всичко това идва от една книга. Като голям привърженик на киното, и не толкова почитател на книжния вариант на един шедьовър, не мога да не призная, че превръщането на класически романи в кино-хит е нещо невероятно! За втори път Джо Райт съумява да постигне уникален ефект върху зрителя, с нормални изразни средства. Просто в уникална комбинация, каращи ни да влезем във всяка една роля. Представя ни действието през погледа на всички герои. Буквално може да потънем в тъжните очи на Роби, драмата на Брайъни, осъзнала какво е направила, романтиката в образа на Сесилия, ужаса на войната... в лицата на всички онези, които виждаме на екрана.
Сериозен филм, наистина, много добър. Хареса ми и завършека. Все пак, въпреки всичко... многото скоци във времето, показване последиците напред в бъдещето, и разясняването им след това като спомени на героите е начинът да се разкаже най-добре една такава история. "Изкупление или втори шанс, за двама влюбени, заслужаващи щастието си, което аз отнех..."