»©« No Country for Old Men

Знаех си че чакането си заслужава! Новият филм на братя Коен (Итън и Джоел) е на лице. No Country for Old Men (или както на български са го интерпретирали - Няма място за стари кучета). Така е! Няма място. Както няма място и за слабохарактерни зрители, или такива които не обичат стила на Коен. А какъв е той?! Е ще спомена две заглавия (които дори коментирах предния месец). Това са Големият Лебовски и фрапиращият Фарго. О, фрапиращ ли казах. Хм, в сравнение с новият... е лекичък.
Защото тук се слбъскват Хавиер Бардем, Томи Лий Джоунс, Джош Бролин и Уди Харелсън (макар и за много малко). Като по специална е конфронтацията между Бардем и Бролин. От които двама пък, изпъква психо-мутрата на Бардем... която плаши ли плаши още от първия път, когато гледах филм с него (а именно испанския Шунка). Луд е! А тук е по-лош... защото играе такъв, абсолютно безкомпромисен побъркан, за който убиването е... като вдишването. Нещо нормално, и нещо за което грам свян си няма. Е от такива да те е най-много страх. Щото са непредсказуеми. Както ти се усмихва и те пита: "Ези или тура?" може да те пусне или пък да ти пръсне главата (и то по какъв начин... леле, не знам откъде го измислиха това с кислородната бутилка, уви обаче ще се превърне в символ, няма такъв отрицателен герой до момента... с такова пособие).

Като говоря за въоръжението на Бардем... много се впечатлих как на всички свои оръжия, имаше заглушител. Особено на пушката-помпа. Уау! Какво побъркващо свистене се чуваше, миг преди да размаже сачмите в нечие тяло. Като че правеше по-тежки поражения върху жертвите си по този начин. Ужас!
И ужаса не ви чака да се освестите. Идва на сериозни порции, точно в миговете, когато си мислите: "Е тук нещо ми доскуча..."
Начало - класика за братя Коен. Съвкупност от много пустинни пейзажи. Големи, безкрайни поля, или дълъг път чийто край е някъде там, в неизвестното. Или синьо, безоблачно небе... камерата се спуска към сухата трева, а някъде в далечината - две дървета. Няма вода... Няма и aqua... както казва героя на Джош Бролин. На няколко пъти ожаднявах само от гледката. Умеят да те депресират тези момчета. Добри са, и стилът им е страхотен.
На кратко, какво се случва... Бролин се натъква на провалена нарко сделка, между мексиканци, насред пустинята... не пипа дрогата, обаче куфарчето с парите му изглежда доста пикантно и не толкова трудно за пренасяне. Уви обаче, такива неща едва ли остават безнаказани. Едва ли някой, някъде няма да си потърси парите...

Върнал се, за да даде вода на умиращия часове преди това, брутално прострелян мексиканец, Бролин се превръща в мишена на Търсещите. Тези дето си искат парите... и дрогата. По една голяма случайност, с много тичане и зор... с голям късмет, успява да се спаси. Но не за дълго... по петите му тръгва лудият, който описах малко по-горе... Антон (героя на Бардем). Забележителен е. Играе добре, с прическата си просто ме смрази, с погледа си още повече. А с поразяващата усмивка и същевременно натискане на спусъка на свистящата пушка... няма такъв образ!
Една гонитба на живот и смърт. С много преплетени съдби. С много кръв, пръскаща откъде ли не. С неописуем гняв, и борба за оцеляване. Буквално ще драпате пред филма, в надеждите си вашият симпатичен герой (който и да е той) да оцелее. Уви дали ще стане, и за колко... това ще трябва сами да разберете.
Свързващата роля между двете кучета, които се гонят и пушкат... е шерифът пред пенсия Томи Лий Джоунс. Той ни се явява и разказвача, и... този който затваря филма. Този който ни води философски из дебрите на непозната пустош... и мисъл на братя Коен.
Добро беше! Радвам се че го изчаках. Радвам се че го гледах, и ще му стискам палци да обере няколко Оскара. Вече успя да вземе 2 Златни глобуса. Успех!