»©« Breakfast at Tiffany's

Какво е важно за един киноманиак? Да е винаги в течение с новостите в киното, да има добри познания в сферата на това изкуство и да си припомня (попълва) колекцията от класически филми (повечето от които са се появили доста преди него, и вероятно са били част от детството на неговите родители). За да не ви завъртам главата повече с такъв род встъпителни изречения, ще споделя впечатленията си от Закуска в "Тифани" (Breakfast at Tiffany's).
През октомври 1961 година пред широката публика е представен филма на Блейк Едуардс, адаптация по новелата на Труман Капоте. Закуска в "Тифани" е една забележителна и очарователна драматична комедия, изпълнена с толкова живот, младост и романтика, че сега ми се изяснява защо в повечето нови филми от този жанр, копират класиката. Особено напоследък, прекалиха с копирането на сцени от сюжета, или тънка линия от историята в новите романтични комедии. Винаги е хубаво да познаваш оригинала и да имаш поглед над него, преди да видиш... имитациите. Не казвам, че са зле направени, но един такъв филм, от далечното минало има какво да ни покаже и определено да ни накара да се усмихнем широко.
Трудните ситуации за героите, сарказма в разговорите им, самите диалози, са толкова балансирани, изискани и същевременно комични, забавни, като че са в духа на XXI-ви век, такива каквито на нас биха ни се харесали. Това какво значи, че на практика за 47 години единствените неща, които се сменят са режисьора, сценариста и актьорите. Няма лошо... но как да прецениш, кое е по-добро: модерния вариант (помпозен и надут) или класическия (глуповат, елементарен, но толкова истински и радващ). За да има правилна оценка, трябва да познаваш и двете крайности. В моя случай това беше мотивацията да гледам Закуска в "Тифани".

"Тифани" е изключително изискан, скъп и прочут бижутериен магазин в Ню Йорк, разположен на Пето Авеню №727, който се превръща в истинска легенда.
Точно така, малко пояснение, тъй като едва ли на хората, които не живеят в Ню Йорк им е ясно какво е това Тифани и защо по дяволите там ще се закусва. Цялата работа е, че Холи Гоулайтли (Одри Хепбърн) става в 6 сутринта, наконтва се, взима такси и отива пред тази бижутерия (далеч преди тя да отвори врати). Носейки си пакет с кифлички, в другата ръка кафе, тя стои пред витрината, любува се на прекрасната и изящна гледка и си похапва... закуска пред "Тифани".
А коя е всъщност Холи? Една млада и невероятно объркана девойка. Живее сама под наем, с безименната си котка, в една дружелюбна квартира (като изключим побъркания й съсед г-н Юниоши (Мики Руни)) и всяка вечер се прибира... с различен мъж. Но не си правете погрешни заключения. Тя не е такава жена - всъщност заради цялата бъркотия в мислите й, постоянно търсеща коя е и какво точно желае от живота, тя не допуска никого - нито в сърцето си, нито през входната врата. И така, пияни и луди по Холи, похарчили камара пари по нея и приятелите й, ридаещи и блъскащи по вратата й, те остават далеч от нейните обятия.
Обаче нищо не може да направи една романтична история, без случайна среща с красив млад мъж (разбира се неженен, с лека професия, за да има повече свободно време). Една сутрин Холи се запознава с Пол Варджак (Джордж Пепърд). Той тъкмо се нанася в апартамента над нейния, забравил си ключовете за входната врата, позвънял на един от звънците (нейния) и така... срещата им е факт.
Още преди да се е облякла, Пол вече е в дома й, нуждаещ се от телефона, за да проведе важен разговор, а тя шета ли шета в бъркотията, неспираща да говори (повечето празни приказки) на един пълен непознат. В такива филми, силни драми не очакваме, така че фактора престъпност го забравете.

По нататък в действието си двамата все повече се сближават. Изскачат на аварийната стълба, отиват до прозореца на другия и потропват. Среща без уговорки. Много сладки моменти, определено. Не се сещам за филм от последните 10 години, в които да има такава... чиста романтика. И това е просто част от нещата, които ще видите в Закуска в "Тифани". Разходката, която двамата предприемат в средата на филма, момента в който Пол се влюбва в Холи, когато й се обясняваше, когато се скараха (е не вярвах, ама наистина ми повлия филма, хахаха... имам предвид, въпреки че е от 1961 си има същия този заряд, който имат и модерните романси). Всичко беше много хубаво. И забавно. Особено смешен беше героя на Мартин Балсам - О Джей Бърман (с неговото непрекъснато: "Fred, baby!"), който всъщност трябваше да е импресарио на Холи, в кариерата й в Холивуд. Но как да обуздаеш едно такова лудо нещо, като младо момиче пълно с енергия за живот, и никакво понятие какво точно иска?
За мен винаги е удоволствие да проследя една такава класика, за да имам поглед над нещата, които са били тогава, доста преди аз да се родя. Буквално от детството на родителите ми.
Хубаво е да познаваш историята, особено тази на любимото ти изкуство. След като преди... 2 години някъде, гледах Казабланка (от 1942 година, с Хъмфри Богарт), реших да съм по отворен към класическото кино, и като ми се отвори възможност да попълвам колекцията си с гледани филми от онзи период. Спомням си, като по-малък, докато още съществуваше Ефир 2, в събота по обед имаше предаване "Светлините на рампата", в което винаги даваха по един класически филм. Гледах тогава няколко, но... нито имах разбирането, нито пък можех да запомня толкова добре нещата, или да мога да ги коментирам. Сега има един телевизионен канал TCM - Turner Classic Movies, който пък нон-стоп върти въпросните класики. Така че, когато приключа напълно с модерното кино, и няма нищо друго за гледане (освен най-най-новите филми, които излизат), ще се абонирам за TCM и ще им разкажа играта. А дотогава, забавлявайте се с лудориите на Холи и Пол и романтичната Закуска в "Тифани".

»©« Good Luck Chuck

Още една романтична комедия на големия екран за изминалата 2007-ма година. Със същата доза хумор, мелодрама, култови моменти, страст, ромаааааааааанс... но с доста повече бруталийки и прекомерни събития. Накратко: Късметлията Чък (Good Luck Chuck). И всичко започна с една разходка за вечеря, в рамките на която бях запознат с голяма част от въпросните супер-яки, върховни, невероятно смешни моменти на филма. Представете си ме, дето не обичам да ми разказват филми, които не съм гледал... камо ли частите, които се очаква да са най-върховните. Искам или не, информацията влетя в ушите ми, затова временно реших да не откачам по Късметлията Чък (независимо че похвалите за него валяха всеки божи ден).
Една сутрин, трябваше да бъде нормална - работна сутрин, някак си се почувствах много по-уморен от обичайното. Трябваше да съм се наспал, а не да се чувствам като лайно... затова драснах имейл на шефката, с молба да си взема day-off щото на нищо не мязах и едва ли щях да съм полезен на работата. След като получих потвърждение и одобрение трябваше нещо да правя в моя почивен ден (нямах такива луди помисли като Ферис Бюлър разбира се, но пък по свой си начин, почивайки знаех какво да правя).

За да видя откъде идва цялата тази положителна обстановка и винаги хубави коментари по адрес на филма, си го намерих (придобих, както се изразява един познат от Уелс) и загледах. Както и очаквах от подобен род филми, а именно романтични-комедии с елементи на взривоопасен смях, си имаше всички части: история, среща/влюбване, интрига, отрицание, упадък/спомени, борба за любовта и happily ever after! Няма да ви описвам всички от тях, защото все нещо трябва и за вас да остане, или пък ще е прекалено тривиално.
Историята: група хлапета си играят на бутилка в едно мазе, на един рожден ден. Младичкия Чък се нада късметът му да доведе до целувка с харесваното от него момиче. Всъщност не беше само целувка, а известно време двамата, усамотени в някакво килерче. Уви обаче нямаше да е интересно ако така се беше случило. За негово нещастие (а може би не), и за наш късмет, за да стане филма, Чък трябваше да се "натиска" с едно момиче, което изглеждаше като излязло от филмите на Тим Бъртън - абсолютна демонологистка. Тя много си го харесваше, ама той горкия никак, и от цялото това бурлеене в килера, на малкия му направиха магия (казах ви че е демонологистка) никога да не открие истинската любов и щастие.
Действието минава години по-късно, когато на един плаж (вече възмъжалият) Чък (в ролята вече е Дейн Куук) практикуваше своето "нещастие" с една яка мацка. Нещо обаче не можа да каже "Обичам те!" в правилния момент и вместо свирка отнесе шамар и... бай бай лейди. Няколко седмици по-късно същата тази вдига сватба, на която присъства Чък и където всички научават как тя му е невероятно благодарна, защото заради него (бил й талисман) тя открила истинската любов.
Среща/влюбване: на същата тази сватба Чък среща за първи път Кам (Джесика Алба). Досега не бях забелязвал Джесика, знам за Sin City, жесток филм, уви така и не я знаех коя е. Въпреки всичко след този филм, определено няма да я забравя. Страшна мацка е, което си е истина - е истина!
Та, запознаха се двамката, много си допаднаха, тя беше някакъв магнит за "леки" неприятности, а той разбира се - ценител на красиви жени.
Интригата: в процеса на филма се разбра, че която мадама да спи с Чък, скоро след това намира истинската си любов и се омъжва. Това като слух бързо се разпространява и нашият герой става цел номер едно за всички вманиачени на тема женитба лелки, момичета, жени. И докато той практикуваше без притеснения тази своя дейност, нещо като отплата на добрата карма, все повече и повече се влюбваше в пингвин маниачката Кам. Всичко нормално до момента, в който двамата трябваше да спят заедно. И той... получи обаждане от най-добрия си приятел (Стю, леле, този беше болен... и уникално забавен, маниак на тема гърди, специализирал и практикуващ пластична хирургия на женски бюстове), в което беше запознат с горчивата истина: "Тя ще се омъжи за друг, истинската й любов, ако сега спи с теб!" Започнаха после едни измъкванки, прегрешения, недомлъвки, само и само да спре проклятието или тя да не спи с него.

Този повратен момент вече е отрицанието. След като Кам си втълпи, че Чък я баламосва или не държи на нея дойде и упадъкът. Раздялата, драматичната музика, спомените и всичко останало, което съпровожда един не толкова реалистичен любовен (романтичен) филм. Също ще последва и обясненията, борбата да си върне мацката (винаги в тия филми не показват толкова чувствата на жените, не че ги защитавам, ама винаги пича е сбъркал и после се разкайва).
И накрая идва happily ever after момента, в който няма нищо особено. За да ви хваля филма и толкова обширно да се впускам в описания, явно ще да ми е харесал. Така е, налучкахте или го прочетохте между редовете, хареса ми. Най-вече заради многото щури и култови лафчета, неловки ситуации (повечето от които абсурди) и редица други, които се превърнаха в емблеми за комедийния жанр. Нали се сещате: "Абе еди какво си, като онзи в Късметлията Чък" и т.н. А Джесика Алба, имах разни сънища за нея почти 2 седмици, след като гледах филма. Хубави бяха, но няма да ви ги разказвам, гледайте си филма!

»©« Atonement

Способността за умела интерпретация на една доказана класика в литературата е нещо, което не всеки има възможността да направи. Действителния успех в начинание от такава степен, е когато литературните критици, признаят на филмовите, че новелата е реализирана блестящо върху кинолентата. Говорим за Джо Райт, любовта му към изяществото на класическите романи, умението му да прави хитове, от достолепни такива. Говорим за красивата Кийра Найтли, и нейната изтънченост, студено й излъчване, носейки снобски облекла присъщи за средата на миналия век, непокварна усмивка (или по-скоро устни, силно подчертани с ярко червено червило) и същевременно топлина в погледа й, искрата на страстта и обичта, която таи в себе си, но готова да отдаде на някого. Говорим за Джеймс МакАвой, с определящ дълбок и тъжен поглед, сини очи, по-голяма бездна и от най-недостъпната част във водите на океана, обливащ бреговете на островът... Англия.
Atonement (Изкупление) е класика в жанра, дело на бележитият Иън МакЮън (който между другото е най-награждавания британски писател) се вписа в не-скромния ми списък със значими филми, добри превъплъщения, или цялостно кино-майсторство. Както искате го възприемайте! Джо Райт (познат ни с Гордост и предрасъдъци, където също е включил Кийра Найтли, номинирана за Оскар, наистина много добро представяне (а не само заобиколена от пирати, както повечето я познават)) прави блестяща екранизация на въпросната класика на МакЮън. Един силен филм, с много детайли, с много въпросителни. С изящество при оперирането с камерата, без никакви скрити представи, или префасониране на истината. Съдбовни гледки, потресаващи на моменти, и много много чувства.

Неспирното тракане на пишещата машина, определяща ритъма в целия филм ни грабва още от началото. Самото заглавие на филма се изписва под звука на ударите й. Малката Брайъни Талис (Сирша Ронан), 13 годишна, интелигентна, с голямо въобръжение, добре служеща си с изразните средства, прилагателни, епитети, но все още дете, се оказва съдбовна фигура, в живота на сестра си Сесилия (Найтли) и нейния любим Роби (МакАвой).
"Малко момиче, вижда нещо което не осъзнава, но си мисли че разбира"
Поредица от съвпадения и любопитство, очертават съдбите на главните герои. Роби обвинен в насилването на малката Лола, братовчедката на Брайъни и Сесилия, е откъснат от любимата си, от майка си, от всички планове които е имал или предприемал да осъществи, хвърлен в затвор... свидетелят - малката Брайъни...
"Остани в затвора или се присъедини към армията"
Ултиматумът, който праща Роби в далечната от дома му Южна Франция, където нищо добро не го чака. Където тъне в помията на човешката омраза, и където е достатъчно далеч от любимата си, че дори най-силните му надежди не биха могли и мислено, да го върнат при нея.
"Върни се... върни се при мен..."
Ще запомните тези думи. Показани от пред назад, и отзад напред. Въртеливия начин, по който се представят събитията ще ви обърка за секунда. Но след първия такъв опит на режисьора, ще схванете начина на представянето. От там нататък просто ще следите, това което се случва пред вас на екрана, споделяйки несправедливостта и голямото недоразумение.

Много силен филм, съвкупност от визия, звук, засягащ всички сетива, до такава степен, че карат сърцето ви да тупти с бърз ритъм, или да споделяте преживявания които не сте имали, не сте мислили за такива, или не сте предполагали че може да има. Много неизвестни. И всичко това идва от една книга. Като голям привърженик на киното, и не толкова почитател на книжния вариант на един шедьовър, не мога да не призная, че превръщането на класически романи в кино-хит е нещо невероятно! За втори път Джо Райт съумява да постигне уникален ефект върху зрителя, с нормални изразни средства. Просто в уникална комбинация, каращи ни да влезем във всяка една роля. Представя ни действието през погледа на всички герои. Буквално може да потънем в тъжните очи на Роби, драмата на Брайъни, осъзнала какво е направила, романтиката в образа на Сесилия, ужаса на войната... в лицата на всички онези, които виждаме на екрана.
Сериозен филм, наистина, много добър. Хареса ми и завършека. Все пак, въпреки всичко... многото скоци във времето, показване последиците напред в бъдещето, и разясняването им след това като спомени на героите е начинът да се разкаже най-добре една такава история. "Изкупление или втори шанс, за двама влюбени, заслужаващи щастието си, което аз отнех..."