»©« L.A. Confidential

От известно време се канех да си припомня един шедьовър в киното. Поверително от Ел Ей (L.A. Confidential), филм от 1997 година, на режисьора Къртис Хенсън, сценарист Браян Хелджелънд, по зашеметяващата новела на Джеймс Елрой. Тези които са чели книгата, се досещат кое ме кара да използвам такива изразни средства. Това си е един master piece, произведение на литературното изкуство. По перфектен начин адаптирано от младият Хелджелънд, и превърнато в класика и велик филм, благодарение на класната режисура на Хенсън.
Със звездното участие на Кевин Спейси, Ръсел Кроу, Гай Пиърс, Джеймс Кромуел, Ким Бейсинджър, Дейвид Стрейтърн, Дани ДеВито и други. Носител на 2 награди Оскар (за най-добра женска поддържаща роля на Ким, и най-добър сценарий за Хенсън и Хелджелънд).

"Off the record, on the QT, and very hush-hush..."
Така започва историята, слушайки подмолния глас на ДеВито, описвайки ни ситуацията в Градът на ангелите - Лос Анджелис, в средата на 50-те години на миналия век. За Мики Коен, за организираната престъпност, за най-добрата полиция в щатите, за Рая... и проблемите в него.
Запознаваме се и с героите, по много специфичен запомнящ се начин, тракаща пишеща машина, близък кадър към полицай Бъд Уайт (Кроу), запознаваме се с характера му. След него идва полицай Едмънд Ексли (Пиърс), с неговия също... сержант Джак Винсенс (Спейси) и той по реда си.
Кратката история е следната, след задържането на Мики Коен, започва масова борба за това, кой ще наследи рекетите му, и в общи линии кой ще дърпа конците на престъпния свят. Полека лека, нещата се заплитат около нашите герои. Отправна точка е масовото убийство в "Кукумявката". Главните действащи лица са на различни фронтове, с различни виждания, приоритети и възможности. Единия готов да изгърби от бой някой, за да си каже всички неща, или пък да гръмне рецидивист в гръб, за да не го измъкне от затвора някой умел адвокат. Другият пък строго политически настроен, гонещ кариера, незаинтересован от обстановката на корупция, стриктен и винаги готов да даде честната си дума и да постъпи правилно, независимо от последствията. Трети... Холивудска звезда... голям чешит, голямото В, славата и тънките подкупи от подлия клюкар, автор на жълто списание... Hush-Hush...

Историята е пленяваща. Не бих имал възможността да ви я разкажа, без да ви разваля кефа от филма. Никой не обича да му разказват какво ще стане, или какво ще го бъде... бла бла. Точно така, оставям на вас. Само ще добавя още неща, към тези които ме карат да възхвалявам филма. Първият път като го гледах, не бях уловил всички моменти, свързвах пъзела заедно с героите, на места пропусках, или не успявах да се сетя всяка подробност. Добър сценарий, още един път ще го кажа. Интересен, каращ ви да си мърдате сивото вещество. Танцът на камерата - също майсторско изпълнение. Костюми, събития, сцени. Много добри моменти, подкрепени от силната музика на Джери Голдсмит (за съжаление, вече покойник...). Много динамичен филм на места, с невероятни екшън сцени. Не е прекалено, но е направено с класа. Подритвани от силното звучене на композицията, напрегната ситуация измежду няколко револвера, пушки Ремингтън... те кара да трепериш и да гледаш с отворена уста. След приключването й, да гледаш със захлас и да си спомняш ли, спомняш. Забележителни кадри, много добри моменти... шедьовър!
Блестяща игра на всички актьори. Гарантирам ви, след първото гледане ще останете с приятно чувство и мисли, за още един път! Защото следващият път, независимо от това, че знаете как ще свърши, кой ще го отнесе, кой ще се измъкне, кой какъв е бил всъщност... пак ще гледате като малко дете, и ще се радвате. Добрия филм е добър, защото може да се гледа отново и отново. Слаб е ако след първото му гледане, забравите за него. Любим филм, пожелавам ви приятно гледане, дано ви хареса, дано стане и ваш любим.

»©« Conspiracy Theory

Ще се върна няколко години назад, но този път до посрещането на новата година... 1997 срещу 1998. Тогава за първи път се срещнах с Теория на конспирацията. Филм, на режисьора Ричард Донър, с участието на Мел Гибсън, Джулия Робъртс, Патрик Стюърт. Спомням си че точно се пробуждах, докато слушах непрестанното бръщолевене на Джери Флечър (Гибсън), таксиметров шофьор, който беше наистина от най-досадните. Знаете, ако има някъде такъв герой, то непременно ще е голям дърдорко, но тук беше в двойна-тройна-четворна доза.
Въпросният Джери, в цялото си говорене, в неспирните си опити да даде информация на "слушащите" го, постоянно изглеждащ на побъркан параноик, всъщност ни заплита в една сложна игра. Игра, чиито мистериозни парченца, пропити с тайна, събираме през целия филм. Навързваме нещата след всяко едно събитие. Луд и побъркан, параноик, постоянно търсещ комбинации, живеещ по невероятно странен начин, с редица суеверия и привички, Джери ни става симпатичен, отколкото да го мислим за опасен. Въпреки че говори за невероятни неща, че пише своя бюлетин вечер, докато чете новите вестници, слива заглавия, и изравя недостижими за останалите бъдещи събития, е хубаво да го видиш когато започне да се оказва прав. Тогава вече ви става интересно и си казвате, леле... ами сега какво следва?! Следва точно това, развръзката на филма - когато един човек е наясно с много тайни, които трябва да си останат такива, притежателите на тайните го търсят, за да го премахнат.

С маниакалната си привързаност към Алис Сътън (Робъртс), Джери завлича и нея в историята. Със скептично отношение в началото, и тя подобно на останалите не приема насериозно думите на параноика. Но както казах, започнат ли нещата да се случват така, както той ги е разказвал дни преди това... вече всички започват да гледат с други очи на героя. Играта наистина загрубява, има мъчения, разпити, промиване на мозъци, много фалшиви имена, много инициали, и като цяло обобщение на гадните под името "те" или "тях". Дам, не обвиниха нито една агенция, просто всички бяха "те". И всички търсеха Джери, за да му запушат устата. Той уви се оказваше по-хитър винаги.
Сценарият на филма е много увлекателен, дело на Браян Хелджелънд (L.A. Confidential). Ще се впуснете в едно приключение с неизвестен край. Ако не следите внимателно, рискувате да пропуснете важни моменти, и тогава накрая пъзелът ви ще има образ, но няма да е с точното значение като идеята на сценариста. Дори да следите напълно внимателно, пак ще пропуснете нещо, но поне ще знаете че филма е страхотен.
На мене ми трябваха 2 или 3 пъти, навремето, за да му забележа абсолютно всички детайли. Но и сега, след като отдавна не се беше случвало да го гледам, бях забравил някои неща, което беше добре дошло. Нещо като... да изиграеш любимата игра наново. Забавление, на n-та степен!

Почувствайте силата на конспирацията, започнете да се заключвате, и да поставят празна бутилка от бира, на бравата на входната врата. Купувайте си всеки път Спасителят в ръжта, щом го видите... а не го ли видите, търсете го, докато не го намерите. Бъдете предпазливи, дръжте се странно. Оглеждайте се навсякъде. Защото ако търсите конспирацията навсякъде, рано или късно попадате в такава. А една конспирация е добра, ако е недоказуема. Ако успееш да убедиш хората в съществуването й, т.е. да намериш доказателства... това значи, че някой някъде е допуснал грешка. А разбере ли се, че знаеш за това... и че си способен да разкажеш на някой друг, те прави мишена номер 1, за тези... които не съществуват, които пазят тайни... които са готови да ги защитят на всяка цена. "Jerry Fletcher is a man who sees conspiracies everywhere. But if you keep doing that long enough, sooner or later you're going to get one right..."