Така че, нека обобщя - Мементо е наистина страхотен филм и ще ви завърти главата във всички възможни посоки. За да не ви размотавам и аз повече, нека се разделим с пожелания за приятно гледане!
За първи път името Кристофър Нолан се чува през 1997 година, когато пуска своя късометражен фантастичен филм - Doodlebug. Критиката го приема добре, което го надъхва за следващия му проект, излял през 1998 - Following. Кариерата му като кинорежисьор достига своя пиков момент с филма Мементо, съвместен проект с неговия по-малък брат Джонатан Нолан.Няма как да не запомните този ход на развитие на действията. Всичко винаги свършва там, откъдето е започнало 5 минути преди това. Възхищавах се първия път, когато го гледах, защото наистина ми се завъртя главата. Но упорито продължих да гледам, това ме мотивираше през цялото време да не изпускам действието. Честно казано такова оригинално режисьорско (може би идва и от самия сценарий) решение заслужава не само потупване по рамото, ами и едно голямо: Браво! Все пак Мементо е номиниран за две златни статуетки на Академията.
В края на 1999 - началото на 2000 година (точно в последните месеци на едно хилядолетие) Джонатан Нолан завършва историята си "Мементо Мори" (Memento Mori). Адаптирана като сценарий за големия екран, заедно с брат си Кристофър, двамата създават един необикновен филм, развиващ се по особен начин, невиждан досега от широката публика, а и от тесния кръг на критиците (вещи в бранша, писнало им от тривиалните глупости на Холивуд).В един момент сте на страната на Лени, а в другият си мислите че той наистина е пълен хахо. Ами напълно нормално разсъждавате - води се от някакви си снимки, върху които записва кратки сведения относно... това кой (какво) има на фотото. Странно е, но това го разбираме още със самия старт на Мементо. Мементо като момент[о], като момент... като запомни, помниш ли... изобщо всичко се върти около човешката памет, и колко нестабилна е тя. Не само, че може да си внушаваме какви ли не неща, а проблема с краткосрочната памет си е направо гибел. Да нямаш спомени от преди малко, означава да си спрял живота си след последния ти далечен спомен. Колкото и снимки и записки да правиш, това не те прави жив - а какво мъчение е за околните ти - отново гибелно.
„Memento mori“ е известен латински израз, който може свободно да бъде преведен като „Помни че си смъртен“, „Помни че ще умреш“ или „Помни смъртта си“. С изразът се наименува и жанр артистични произведения, които се различават широко едно от друго, но имат една и съща цел - да напомнят на хората за тяхната собствена смъртност.Безкрайна гонитба и страх от това да заспиш, преди да си записал поредното нещо, което ще забравиш в миг. Така Лени (Гай Пиърс) търчи през по-голямата част от филма, задаващ въпроси, преследващ/преследван, търсещ отговори, разчитащ единствено на няколко фотографии и написаното на тях. Няма приятели, няма познати, само няколко лица от въпросните снимки. Теди (Джо Пантолиано) или Натали (Кари-Ан Мос), макар че по записките си не може да се довери на никой от тях. Разбира се това не е най-страшното. Мислим че той е праведен, нали така?! Определено търси някой мръсник, отговорен за изнасилването и убийството на жена му. Обаче как точно да му се доверим? Радваме се на филма, но ако в действителност познавахме така объркан човек, в такова... състояние (както постоянно наричаше проблема си) дали бихме му вярвали.
Силата на Мементо е в това, че действието върви отзад напред. Нещо като тест за вашия ум, съзнание, памет. Главно върху паметта, но пък и следенето на един така динамичен сценарий, с толкова неизвестни, в обратна посока - трябва си и ум за проследяването. Главозамайването - по-голямо отколкото ми беше след като гледах Трансформърс. Ама там проблема беше заради многото ефекти. Не се плашете, Мементо не е страшен, но пък е удоволствие за тези, които си падат по заплетени филми. Тук мога да кажа, че цялата завръзка, началото и края са така уплетени, че пропуснете ли и секунда - най-вероятно няма да харесате филма. Но гаранция, че изживяването ще е неповторимо, отправям към феновете на киното и либералните към промени и нестандартни филмови решения.Хитът на Кристофър Нолан, с участието на Гай Пиърс, Джо Пантолиано и Кари-Ан Мос. По историята на Джонатан Нолан. Един трилър с невероятно стечение на обстоятелствата. Точно когато си мислите, че знаете всичко, ще ви полеят със студен душ и ще ви сервират истината. Която съвсем не е лека, особено ако сте повярвали на това, което през целия филм ви заблуждават така умело. Не очаквайте някакъв стандартен криминален филм с елементи на мистерия. Говорим за Мементо, това е напълно достатъчно...
