»©« Four Weddings and a Funeral

Сватбената тематика отново се вреди в моята киновечер. Не говоря за някоя посредствена боза, става въпрос за класическата романтична комедия Четири сватби и едно погребение (Four Weddings and a Funeral). Дотолкова класен филм, че успя да измести за секунди избора ми за събота вечер, а именно изкуфелите пубери на по 30 години от Старата школа. Нямаше как това да не се случи, при положение че от много време насам се каня ли каня, да си припомня това сладко филмче. Хей го на, случи се!
Хю Грант и Анди МакДауъл в неповторимия романс на режисьора Майк Нюъл. Прекрасен филм от преди толкова много време. Може би първата комедия от този род, която съм гледал през живота си. Тогава съм бил малък, имал съм да речем... 10 години. Какво ми е разбирала главата от сватби, комедии, романси, любов, Хю Грант. Абсолютно нищо, хах! Само че не съм гледал това чудо сам самичък. Винаги е имало компания (по-възрастни от мене), които смеейки се и коментирайки помежду си кое какво, са ми помагали да съм в крачка с темпото на филма и да не се чувствам глупав. И така с гледане се учи човек, до момента в който вече съм старо куче, дреме ми на вратовръзката и рецензирам прословутите Четири сватби и едно погребение.

Вижте ги, цялата група. Купонджиите. Ергените. Постоянно ходещи по сватби и така нещастни в любовта. Чарли (Хю Грант), откачената му съквартирантка Скарлет (Шарлот Колман), влюбената безнадеждно в него, плаха от признанието си Фиона (Кристин Скот Томас), шантавият й брат Том (Джеймс Флийт), забавния брат на Чарли, предизвикващ съчувствие поради глухотата си - Дейвид (Дейвид Бауър), както и влюбената (почти женена) двойка Матю (Джон Хана) и Гарет (Саймън Калоу) - най-лудият от всичките. Последните двама споделят удоволствието от карането в лявата лента (и не говоря за правилата за движение в Англия). Та, това е въпросната група - които почти всеки уикенд имат "задължения" към свои приятели, било то като кум, шаферка или просто гости на голямото събитие. Въпреки цялата тази суматоха и срещи, събирания с много народ по весел повод, тези типове си остават заедно, не се делят, не се женят, не се омъжват - че кой би посмял. Какво би станало с въпросната половинка от другата страна?! Остава женена/омъжена за целия този луд начин на живот. Малко бохемско го раздават, или може би плахо в търсене на истинската любов.
Някои я търсят без успех, други я намират от първия път, трети просто чакат, за да се появи жената на живота им, и само с един поглед през стаята (в случая поляната) да разберат че това е любов от... пръв поглед. На първата сватба от историята Чарли среща Кари (Анди МакДауъл), загадъчна американка, на "вея си байряка" в Англия, попаднала по някакъв начин на празненството. Чарли веднага си глътва речника и за него друга освен Кари вече няма, няма и да има. Отношенията им обаче се развиват повече от интересно. Как точно и каква доза романтика има, си остава тайна, не ми се ще да описвам най-приятните моменти.
После още една сватба, още забавление. След това трета покрусителна в много посоки сватба, последвала от едно погребение. Изобщо емоцията на филма е голяма. Има уникална атмосфера, която те грабва още с първите сцени, безбройното "Мамка му!" на Чарли и Скарлет, които постоянно закъсняваха. Като се мине и през интересните идеи затова, защо медения месец се нарича така... до заключението на Чарли че... е меден, защото е сладък като мед... и месец, защото мъжът за първи път вижда полумесецът на жена си! Хахахаха - всеки път се хиля като простак на това определение. Разбира се има и доста други такива.
Любима сцена ми е и когато Кари разказва за всичките си бивши, и завършека с... "Повече от лейди Даяна, надявам се, и по-малко от Мадона", паметна фраза.

И накрая четвъртата сватба. Чарли и... Птицечовката, дето мислела че U2 е вид подводница (хахахахаха...) - уникално, английската комедия си има стил и той е неповторим. На практика няма заливащи се от смях актьори, а само с неловкото им присъствие, породено от множеството сконфузни ситуации можеш да се напикаеш от смях. Много силен филм и като комедия и като романтика. За мен си остава най-добрия в жанра, защото има и специална стойност, от детството ми е. Прекарал съм доста часове в гледането му отново и отново, за да си усъвършенствам разбиранията и както споделих, за да мога да го коментирам сега (на що годе високо ниво, като един истински киноман).
А най-любимата част е разбира се финалът. Не като обикновените холивудски бозички, с премислянето, музиката и гонитбата на някое оживено място с публично признаване на чувствата и голяма завършваща целувка. Нищо подобно. Усамотяване на двамата влюбени, които се гонеха и разминаваха през целия филм. Отново думите излизат много трудно, защото когато любовта говори, а отсрещните очи са обичаните от теб, се задушаваш. Вълнението е огромно и може би проливния дъжд ще ти бъде единствения приятел, който ще те окуражи за да продължиш в обяснението. Красив финал, с много интересно предложение от страна на Чарли към Кари и гръм финализиращ тяхната страстна целувка. Камерата се вдига към небето над тях, за да проследим природния феномен. И след това... още по-силен край с финалните надписи... музиката на Елтън Джон - Chapel of Love, и няколко снимки с главните герои... поглед в тяхното бъдеще. Много сладък филм! Най-добрият!

Charles: Let me ask you one thing. Do you think - after we've dried off, after we've spent lots more time together - you might agree "not" to marry me? And do you think not being married to me might maybe be something you could consider doing for the rest of your life?
Carrie: I do.